Босна и Турция определят критериите на лунния календар на Балканите

07. 08. 2008

Босна и Турция определят критериите на лунния календар на Балканите

За пръв път в историята на мнозинството балкански държави местните мюсюлмански институции определят общо начало на свещения месец рамадан. За Босна, Словения, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Македония и Турция началната дата ще бъде 1 септември.

Субхи Уасим, официален представител на Главно мюфтийство в Босна отбелязва, че неговата институция е направила много подробни астрономически изследвания преди да фиксира началото на месеците от лунния календар. Благодарение на тях, тя е решила 3,8-те милиона босненски мюсюлмани, представляващи 40% от населението на страната, да започнат постенето през специалния месец рамадан от първия ден на следващия месец. Постът включва въздържане от храна, течности, тютюнопушене и секс от изгрев до залез слънце.

До този момент началото на рамадана е било винаги обект на оживени догматични спорове, сред които по принцип са доминирали две антагонистични мнения. Първото отстоява позицията, че местните мюсюлмани имат право да се съобразят със спецификата на своята географска ширина при определянето на началото на новия месец. Второто настоява, че местните улеми трябва да се ръководят от саудитския лунен календар и затова всички мюсюлмани трябва да започват рамадана на един и същ ден. Практиката в световен мащаб показва, че надделява първото становище. Съществуват различия дори между отделните арабски държави при обявяването на старта на свещения месец. Наблюдатели изразяват съмнението, че често зад изтъкнатите астрономически причини се крият чисто политически аргументи. Пример в това отношение е, че в Либия, чийто лидер не изпитва топли чувства към династията в Риад, началото на свещения месец рамадан рядко съвпада с това в Саудитска Арабия. Очевидна е разликата със съседен Тунис, който има по-голямо основание от Триполи да изтегли началото на рамадана с един ден по-късно, но не го прави.

Кореспондентът на ислямския сайт „Ислам онлайн” за Балканите Хани Салах цитира думите на лицето, отговарящо за връзките с обществеността на Главното мюфтийство на Сърбия Хайредин Балич. Той потвърждава, че близо 500 000 местни мюсюлмани ще започнат постенето на 01. 09. 2008. Последният заявява, че сръбската ислямска институция се възприема като част от босненското Главно мюфтийство и поради тази причина координира всички свои действия с аналогичния орган в Сараево. Според информация от Босна, становището на ръководството на ислямската общност в Хърватска е идентично.

В същото време Салах забравя да спомене, че съществува разцепление сред сръбските мюсюлмани, което намери своите институционални прояви по време на кризата по признаването на Косово. Трите мюфтийства в Санджак, Прешево и Войводина създадоха Ислямския съвет на Сърбия (ИСС), който подкрепи независимостта на бившата сръбска провинция. В същото време лидерът на Белградското мюфтийство Хамди Испахич, който е признат от държавата, се противопостави на тези действия. Интересен е фактът, че Салах говори в своя материал за близо половин милион сръбски мюсюлмани, докато в свой материал от февруари 2008 г. споменава за 900 000 души. Очевидно онези мюсюлмански институции, които не подкрепят иредентистката позиция на ИСС са изключени от „единството”, за което триумфално говори Салах.

В същото време македонското Главно мюфтийство, което управлява религиозния живот на близо 2-милионната местна мюсюлманска общност, представляваща малко над 33% от населението в републиката, има подписано официално споразумение с турския си аналог. Целта е да бъде унифицирано отбелязването на ислямските празници, съобразно стриктно направените предварителни астрономически изчисления. Така обявеното за 1 септември т.г. от турската Дирекция по вероизповеданията начало на месец рамадан се прилага автоматично и за съседна Мекедония.

Органът, който управлява духовните дела на словенските мюсюлмани е синхронизирал началото на рамадана едновременно с главните мюфтийства на Босна и Турция. Очевидно той желае да бъде достатъчно гъвкав в подбора на външен център при съгласуването на старта на важния за местната религиозна общност празник. Най-вероятно чрез мултиплицирането на външните фактори, от които е взаимствало астрономическите критерии, словенското Главно мюфтийство се стреми да подчертае независимостта си по отношение на чуждите влияния. В същото време този факт го прави по-малко уязвимо за критики от страна на държавните институции и общественото мнение, които не винаги гледат на него като изразител на интересите на национално малцинство. Словенските мюсюлмани са едва 2,4% от двумилионното население на страната.

Аналогичен е случаят с Главното мюфтийство на Черна гора. Духовният лидер на 140 000-та ислямска общност, представляваща около 20% от населението, декларира, че стартът на свещения месец рамадан за страната ще бъде съгласуван едновременно с Босна и Турция.

Хани Салах изпада в делириум, говорейки за „единството на Главните мюфтийства на Балканите.” В действителност той обрисува идилична картина на влиянието на двете най-големи ислямски институции на Балканския полуостров – тези в Анкара и Сараево. Не е трудно да се обясни влиянието на Босна върху религиозния живот на ислямските общности в държавите от бивша Югославия. В крайна сметка те формираха единна духовна общност до преди 20-на години. Освен това значителна част от изповядващите мюсюлманска религия в постюгославското пространство са от босненски етнически произход и продължават емоционално да са свързани с Родината-майка.

От своя страна Турция активно използва два инструмента, за да наложи своето влияние в тази част на полуострова. На първо място, става въпрос за лоста на финансовото подпомагане на бедстващите местни ислямски институции. Турската Дирекция по вероизповеданията има колосален годишен бюджет от около един милиард долара. Тази цифра не може да се сравни с бюджета, отпускан от държавните органи на главните мюфтийства в пост-Югославия.

На второ място, тя използва малобройните групи местни мюсюлмани, които имат турско етническо самосъзнание и също така емоционално са обвързани с Анкара.

Все пак на Балканите се намират и мюсюлмански общности, като тези в България, Албания, Румъния и Гърция, за които Салах сякаш забравя. Засега няма информация дали те ще се солидаризират със своите единоверци от Турция и пост-Югославия. Ако обаче го направят, астрономическите аргументи ще бъдат изведени напред. Със сигурност можем да отбележим, че до този момент те остават далеч от вихъра на политическите спорове. Така би трябвало да бъде в държави, в които религията е отделена от политика. Аргумент в това отношение е незаместването на местните ислямски институции (за разлика от гореспоменатите) в деликатния въпрос за независимостта на Косово, с изключение на Главно мюфтийство в Тирана – по чисто разбираеми причини.

Inform