Египетско-саудитски план за Газа

26. 08. 2008

Египетско-саудитски план за Газа

Контактите между саудитския крал Абдула и египетския президент Хосни Мубарак са в основата на създаването на план за деблокиране на катастрофалната ситуация в ивицата Газа. Източници на Debka file твърдят, че става въпрос за изработването на план от 11 точки. Той целял да сложи край на политическата и икономическата задънена улица, в която изпадна тази част от палестинските територии след установяването на контрола на Хамас и последвалата изолация, наложена от Израел. В същото време някои от предвидените мерки могат да станат причина за преразглеждането на Кемпдейвидския израелско-египетски мирен договор от 1979 г. В предложената от двете арабски столици схема е предвидено въвеждането на египетски контингент от 3 000 души в Газа. Според израелски източници това противоречи на договорената през 1979 г. демилитаризация на въпросната област. Последните направо говорят за възстановяването на египетския контрол върху Газа, който беше факт преди 1967 г.

Инициативата на двамата арабски държавни глави е само проект и доказателство за тяхната добра воля да се подобри положението в бедстващия регион. Предвижда се с него да бъдат запознати Израел, палестинските власти, както и американският държавен секретар Кондолиза Райс. Не е ясно как ще реагират тези основни фактори в Близкоизточния мирен процес. Независими източници твърдят, че ако все пак бъде прието присъствието на египетския контингент в Газа, то по силата на аналогията Йордания трябва да стане координатор на палестинските политически институции и сили за сигурност на Западния бряг. С други думи, йорданското присъствие също трябва да бъде възстановено в Палестина, така както е било преди 1967 г. Възможно е замисълът на основния конструктор на плана – саудитския монарх да е точно такъв. Последният счита, че възстановяването на част от политическото статукво преди 1967 г. е реалният път към омиротворяването на региона.

Според медийни източници въпросният план съдържа следните 11 точки:

1. Съперничащите групировки „Фатах” и „Хамас” да сложат край на актовете на отмъщение;

2. Те трябва да освободят задържаните заложници;

3. На бежанците от Газа, симпатизиращи на Фатах, да бъде позволено да се завърнат по домовете си;

4. Забраната върху функционирането на институциите на „Фатах” и „Хамас” в Газа и Западния бряг трябва да бъде отменена;

5. „Хамас” да върне контрола върху управляващите институции в Газа, които са отнети от легитимните палестински власти преди две години;

6. „Хамас” трябва да преустанови действията на своите милиции и полицейски части;

7. Общоарабски наблюдатели, начело с египетски офицери, да ръководят действията на полицията в Газа;

8. Друг контингент, ръководен от египетски офицери, да се заеме с реформата на органите за сигурност в Газа, след като отстрани „Хамас”реално от тези процеси;

9. По време на преходния период, докато продължава програмата по реформирането на посочените институции, общоарабска армия от 3 000 войници, под командването на египетски офицери, да гарантира сигурността в Газа;

10. В Рамалла да бъде създадено временно правителство на мястото на администрацията, ръководена от Салам Фаяд. То трябва да бъде съставено от технократи, които са приемливи едновременно за „Фатах” и за „Хамас”;

11. Седалището на управляващите институции на Организацията за освобождение на Палестина да се ремонтира по такъв начин, че там за пръв път да бъде предвидено място и за представителите на „Хамас”.

Наблюдатели коментират, че планът е изключително смел. Подобно твърдение е особено вярно за последните 6 точки. На практика много бързо двете противостоящи палестински групировки трябва да преодолеят противоречията си, натрупвани с години. Времето ще покаже дали толкова лесно могат да бъдат заличени отрицателните емоции между „Фатах” и „Хамас”, да се увеличи прекомерно ролята на Египет и да се намали тази на Израел и САЩ. Във всички случаи новата инициатива доказва, че Риад остава един от центровете на вземането на политическо решение в Близкия Изток. Тя трябва да се разглежда като естествено логическо продължение на мирния план на бившия държавен глава Фахед от 2 000 г.

изт.