Няма смъртна присъда за нигереца с 86 съпруги

23 . 08. 2008

Няма смъртна присъда за нигереца с 86 съпруги

Нигерийска ислямска организация отрече съобщенията, че е издала смъртна присъда на мъж от Нигер, който се е оженил за 86 съпруги. „Ние не сме го осъдили на смърт”, споделя генералният секретар на нигерийската неправителствена формация Джамату Насри Ислам (ДНИ) Абдул Керим Наваз пред „Ислам онлайн”. Миналата сряда BBC информира, че ДНИ е оповестила смъртна присъда за Мохамед Белло Абу Бакър, тъй като е нарушил шариатските закони. Този 84-годишен човек от централен Нигер официално се води за съпруг на 86 жени. Според британската медия по тази причина му е било съобщено, че трябва да остане с 4 съпруги или рискува най-тежкото наказание.

Бившият лидер на ДНИ Абдул Кадир Орир потвърди факта, че неговата организация не е решила за смъртното наказание. Той добавя, че тя въобще няма подобни правомощия. Орир информира, че наистина BBC е контактувала с Наваз. Последният е обяснил, че ДНИ е поставила въпроса пред Абу Бакър да избере единствено 4 съпруги, а с останалите да се раздели. Ако това не бъде направено многоженецът ще бъде изправен пред шариатски съд. Само той има компетенциите да се произнесе по състава на престъплението и да определи вида на наказанието.

От ДНИ поясняват, че са осъдили твърденията на Мохамед Белло Абу Бакър, тъй като в Корана никъде не е посочено, че един мъж може да се ожени само за 4 съпруги. Според нигерийската НПО заклеймяването на подобни тези не означава смъртна присъда. Те обаче са категорични за нарушението на Абу Бакър. Последният е заявил пред BBC следното:

„В моето разбиране Коранът не поставя граници (на броя на съпругите – бел.авт.) и той може да достигне до такова количество, което е съвместимо със собствената сила, средствата и възможностите.”

Нигерийските ислямисти смятат, че „Аллах не определя какво да бъде наказанието за мъж, които има повече от 4 съпруги. В същото време той ясно подчертава какви са последствията за човек, който се отдава на разврат и извършва прелюбодейство”.

В исляма съществува консенсус, че мъжът може да се ожени единствено за 4 съпруги. Подобно законоположение се основава върху текстове от Корана и сунната. Теоретици на ислямското семейно право твърдят, че по този начин се дава отговор на някои социални потребности, каквито са преодоляването на несгодите на вдовицата или разведената жена. В същото време съпругът трябва да третира всички свои жени равнопоставено и с чувство на справедливост. Подобни твърдения не винаги отговарят на истината, тъй като много по-често институтът „следваща съпруга” (втора, трета и четвърта) се използва за преодоляването на феномена „стара мома”, възприет в ислямското общество като „социално нещастие”. Така нерядко се реализират бракове, мотивирани от роднинска солидарност, които от медицинска гледна точка не са препоръчителни.

От всички ислямски държави единствено законодателите в Турция, Албания и Тунис (ако не сложим в тази група бившите съветски централноазиатски републики, които също са членки на Организацията ислямска конференция) са забранили полигамията. Паралелно с това множество местните парламенти са наложили редица „въздържащи” норми за мъжете, които желаят да имат повече от една съпруга. Например в Мароко вторият брак е законен единствено след писмено съгласие, дадено от първата съпруга. В Судан са наложени изключително високи материални изисквания към повторния кандидат-жених. Най-често многоженците произхождат от аграрно-традиционалистките кръгове в ислямските общества. Местните елити, особено тези които имат западно образование, все по-категорично се разграничават от подобен тип семейноправни взаимоотношения.

изт.