В Турция, Египет и Иран искат прилагането на шариата

03. 08 .2008

В Турция, Египет и Иран искат прилагането на шариата

Първата независима американска информационна агенция на арабския език “America in Arabic” публикува резултатите от изследване, проведено от „Галъп интернешънъл” през периода май-юни 2007 г. в три ислямски страни. Световно известната социологическа агенция проучва настроенията на жителите на Египет, Иран и Турция по отношение на възможността за прилагането на шариата в законодателството на техните държави. Авторите на изследването, представено миналата седмица, претендират че то е представително, тъй като е осъществено на базата на пряк контакт с респондентите. Интервювирани са 1 800 пълнолетни граждани в Египет, в Иран – 1600 и в Турция – 1 000. Крайното заключение е, че огромното мнозинство подкрепят идеята ислямкият закон да играе някаква роля в процеса на националното законотворчество. В конкретни цифри за Египет тя е 91%, за Иран – 90%, а за Турция – 74%.

В същото време различията между отделните страни е огромна, когато респондентите отговарят дали шариатът трябва да е единственият източник на местното правотворчество. Приблизително 2/3 (64%) от египтяните поддържат подобна възможност, докато в Турция едва 7% от запитаните са на същото мнение.

Когато обаче въпросът е зададен по различен начин, а именно: „дали подкрепят идеята шариатът да е един от източниците на местното нормотворчество”, резултатите са почти идентични. В Турция на подобно мнение са 32%, а в Египет – 35%.

Интересни са данните, отразяващи положителните страни, които анкетираните хора виждат в шариата. От групата на тези, които искат шариата да бъде един от законодателните източници в държавата, 97% в Египет считат, че ислямският закон гарантира справедливост за жената. В Иран на същото мнение са 76%, а в Турция – 69%. Сред същата категория респонденти 85% в Египет са на мнение, че шариатът най-добре защитава малцинствата. В Иран съответно тази цифра е 65%, а в Турция – 51%. Според анкетираните шариатът също така гарантира защитата на правата на човека. В Египет на подобно мнение са 97% от запитаните, в Иран – 77%, а в Турция – 62%.

Огромното мнозинство от хората в трите ислямски страни считат, че ислямският закон е фундамент за изграждането на справедлива съдебна система. Резултатите по този показател са съответно: за Египет – 96%, за Иран – 80%, а за Турция – 63%.

Подобен тип съотношение между респондентите от трите държави се наблюдава и в отговорите на въпроса за връзката между шариата и икономическата свобода и инициативност. Отново в Египет се наблюдава почти пълно съгласие - 94% от респондентите, според които ислямският закон изцяло гарантира стопанската инициатива. В Иран техният брой по този показател пада до 78%, а в Турция е едва 55%.

Разликата в религиозността на населението между жителите на трите държави се потвърждава и от значимостта на групата, която оценява ефективността на шариата като фактор за борба срещу престъпността. В Египет 94% споделят тезата, че ислямският закон е най-доброто средство за противопоставяне срещу престъпленията. В Иран тази група е по-малка, а именно – 76%, а в Турция – 68%. В същото време обаче едва 68% от египтяните поддържат мнението, че шариатът трябва да съдържа по-строга наказателноправна концепция.

Редакцията на египетския вестник „Египтянинът днес” е избрала интересен анализатор за коментар на получените от „Галъп интернешънъл” резултати. Бившият мюфтия на Египет Насър Фарид Уосъл твърди, че съществува програма, която базирайки се върху шариата, е в състояние да ликвидира безработицата в най-населената арабска държава само за 10 години. Без да посочва детайли, той твърди, че целеви инвестиции от натрупаните средства от религиозния данък „закат” могат да осигурят работни места за всички безработни египтяни. Според официалната статистика те са над 2 милиона, а според неправителствени организации – около 5-6 милиона. Във всички случаи, идеите на бившия духовен лидер на египетските мюсюлмани изглеждат толкова атрактивни, че ако бяха и реалистични, той може да бъде номиниран за Нобелова награда за икономика.

изт.