Професорът по ислям Йорген Нилсен:Когато политиците казват думата "интеграция", те имат предвид асимилация

Експерт:Интеграцията на мюсюлманите не се е провалила

Не съм съгласен с твърдението, че се е провалила интеграцията на мюсюлманите в Европа. Напротив смятам, че тя се придвижила доста по-напред и това е станало по един по-конструктивен и по-положителен начин в сравнение с това, което мислят съвременните политици, заяви в интервю за БГНЕС професорът по ислям Йорген Нилсен.

Професор Нилсен е дългогодишен преподавател по ислям в Бирмингамския университет, а в момента е директор на Центъра за европейска ислямска мисъл към Университета в Копенхаген. Той е бил директор на Датския институт в Дамаск и културно аташе в посолството на Кралство Дания в Сирия /2005-2007г./. Неговите изследвания са посветени върху положението на мюсюлманите в Европа. Работил е като съветник в Съвета на Европа по въпросите на религиозните малцинства. Автор е на редица книги, сред които: "Мюсюлманите и Западна Европа" /Единбург, 1992г./, "Етнология на суфийските ордени: теория и практика" /съвместно с професор Антонина Желязкова, София 2001 г./ и много други.

БГНЕС: Професор Нилсен, през последните години се твърди, че има провал на мултикултурализма в общоевропейски мащаб. Съгласен ли сте с това твърдение и ако е така, то на какво се дължи провала?

Йорген Нилсен: Съгласен съм, но само отчасти с това твърдение. Мисля, че има известен наивитет по отношение на концепцията за мултикултурализма. Прекалено просто беше идеята, че можем да живеем заедно, ако се познаваме достатъчно добре. Мисля, че се игнорират доста големи исторически различия, които съществуват между отделните общности и култури. Също така ми се струва, че значително се игнорират различните възможности, които позволяват на малцинствата да имат достъп до механизми, поддържащи ги икономически и културно. В повечето европейски страни големите партии и мнозинства имат традиции в културно и институционално отношение. Един истински мултикултурализъм може да бъде постигнат, ако всички малцинства имат действителен достъп до възможности за поддържане на собствената си култура. Така че е излишно да се задават следните въпроси, ако вие сте етнически турчин, дали сте българин, ако сте мюсюлманин, дали сте французин. Тези въпроси просто стават излишни в днешно време.

БГНЕС: На какво си дължи успеха на ислямофобските платформи през последните години?

Йорген Нилсен: Въпросът ви е комплексен. Има две основни причини. Мисля, че едното е нарастващата власт на мюсюлманските държави. Страни като Иран, като Саудитска Арабия не могат да бъдат пренебрегнати. Също така не могат да се пренебрегнат и събития като терористичните нападения в Ню Йорк, Мадрид и Лондон. Но те самите не могат да обяснят, нито да оправдаят ислямската ксенофобия. Може би по-важният фактор е, че ние в Европа, общо взето, все повече ставаме несигурни относно нашата собствена идентичност, относно нашата собствена съдба. Особено в малките страни. Развитието на глобализацията, нарастващите потоци от имигранти и бежанци се считат от някои слоеве на населението като заплашителни явления, като нещо неизвестно, ново. И тези слоеве стават жертви именно на тези явления. Погледнете референдума в Швейцария миналата година. Големите градове гласуваха в подкрепа на минарета. Противниците бяха онези жители от областите, където не са живели мюсюлмани. Те нямаха опита на междурелигиозно общуване, не познаваха мюсюлманите и никога не са допускали, че може да се построи джамия в техния район. Подсъзнателно те не гласуваха против исляма или против минаретата. Те бяха дали израз на страха си от непознатото.

БГНЕС: Според вас каква е причината да се провали интеграцията на мюсюлманите в Европа? Съгласен ли сте с твърдението на германската канцлерка Ангела Меркел, че тази интеграция е провалена?

Йорген Нилсен: Не съм съгласен с твърдението. Не вярвам, че интеграцията се е провалила. Мисля, че интеграцията фактически се е предвижила доста по-напред, по един по-конструктивен и по-положителен начин в сравнение с това, което мислят съвременните политици. А има и нещо друго. Когато политиците казват думата "интеграция", те имат предвид асимилация. Което означава да станеш напълно като нас. В много части на Европа асимилираните евреи по дефиниция не са видими, защото те вече не са евреи, те са асимилирани. А и те самите също не съзнават, че са станали част от мнозинството. Мнозинството от мюсюлманите, които са се интегрирали, са много активни на работното място, много успехи са постигнали в сферата на образованието, някои са станали политици. Но в има една следната тенденция от политически характер - най-вече политиците от десния спектър настояват, че ако вие в Германия станете мюсюлманин, принадлежите към едно културно малцинство, което е мюсюлманско, и съответно посещавате джамия, това означава, че вие не сте се интегрирали. В Копенхаген през последните три години имахме една война на гангстерски банди - групи от т.нар. Ангели на ада срещу младежи, които бяха от имигрантски семейства. Срещу имигрантските младежи се използваше аргумента, че не са се интегрирали към обществото. И никой не говори, че бандата на т.нар. Ангели на ада също не са се интегрирали към обществото.

БГНЕС: Ислямските мистични ордени са малко познати на широката общественост, но бележат особен ръст в някои части на света. Смятате ли, че това е по-добре от по-радикалните форми на ислям, които имат много последователи в Европа? Доколко те са разпространени в Европа и какво е тяхното бъдеще?

Йорген Нилсен: Това е много хубав въпрос. Спомням си през 60-те години, когато бях студент, ни казваха, че суфийската традиция отмира в целия мюсюлмански свят. Очевидно в Източна Европа комунистическите режими подкрепяха официалния ислям и суфийската традиция трябваше да бъде погребана. Тя загуби много подкрепа заради индустриализацията, миграцията на хората. След разпадането на комунистическата система старата суфийска традиция се възобновява във всичките си разновидности, защото има много видове, особено в Балканския регион. Но също така в Западна Европа сред мюсюлманските семейства, особено сред децата им, тази традиция също се възобновява. Трудно е да се каже дали преди това не са съществували и само са били приспани, така да се каже. Може би и двете неща. Например в части от Великобритания знаем за определени организации. Има организации, фамилни или местни, които в действителност се оказва, че са суфийски. Те носят повечето от характеристиките на суфизма. И започват да се опират на транснационалните мрежи. Говоря не само за Европа, но и за други части на света. Има и е имало суфийски мрежи, които са били много тихи и все още са тихи, но сега се съживяват. Те оказват подкрепа на младото поколение, защото на тях се гледа като на по-балансирано, духовно измерение в сравнение с пуританските движения като уахабизма и салафизма. Мисля, че съживяването и разцвета на суфизма, също така е бунт срещу радикалните ислямисти. /БГНЕС

София / България VIDEO

Минаре България