“Ислямът в съвременна Турция - духовна биография на Бедиуззаман Саид” - д-р Шюкран Вахиде

Проф. Цветан Теофанов:У нас знаем твърде малко за историята на съвременна Турция

“Християнството и ислямът имат непреодолими догматични различия, но най-напредничавите умове и дейци и от двете страни осъзнават отговорността да се води диалог между тях. Саид Нурси е убеден във възможността всички вярващи хора по света, независимо от религиозната им принадлежност, да се обединят, за да променят действителността към по-добро”, заявява проф. Теофанов.
“Християнството и ислямът имат непреодолими догматични различия, но най-напредничавите умове и дейци и от двете страни осъзнават отговорността да се води диалог между тях. Саид Нурси е убеден във възможността всички вярващи хора по света, независимо от религиозната им принадлежност, да се обединят, за да променят действителността към по-добро”, заявява проф. Теофанов.

“Мотивът ми да преведа труда на д-р Шюкран Вахиде - “Ислямът в съвременна Турция - духовна биография на Бедиуззаман Саид”, бе, че книгата ме спечели със своята искреност и най-вече с това, че не само е задълбочена, но също и интересна в чисто човешки план. Преведох я първо на руски и преводът бе публикуван. Честно казано, като взискателен към себе си филолог, не хранех особено доверие към своя руски, но в крайна сметка проектът се оказа успешен. После съвсем спонтанно реших да преведа книгата и на български, защото според мен у нас знаем твърде малко за историята на съвременна Турция, а тя е наша съседка”, заяви проф. Цветан Теофанов, заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии и ръководител на Катедра по арабистика и семитология при СУ “Св. Климент Охридски”, за в. “Заман”. “Ислямът в съвременна Турция” бе издадена от издателството на Софийския университет “Св. Климент Охридски” преди месец и половина. За това какво ни представя този труд на британката Шюкран Вахиде и каква е нуждата от него на българския книжен пазар - разговаряхме с преводача проф. Цветан Теофанов. По думите му, книгата на британската изследователка Шюкран Вахиде, чието английско име било Мери Уелд, носела всички качества на приносен академичен труд. В нея се правел задълбочен и детайлен анализ не само на живота и делото на великия турски мислител от миналия век Саид Нурси, но и се очертавала пълна картина на твърде сложен период от историята на съседна Турция. Новите управници на страната смятали, че една от причините за изостаналостта на южната ни съседка е ислямската религия с нейните теолози, и предприели стъпки за изтласкването й в социалната периферия и за налагане на коренно различен светски режим. “Саид Нурси живее именно в тази епоха на преход между двата свята”, казва проф. Теофанов, който отдавна изследва неговия живот и трудове. Професорът разказва още, че Нурси се бил утвърдил като мюсюлмански авторитет и богослов, спонтанно назован Бедиуззаман (Чудото на епохата). Спечелил си бил също славата на твърде независим в своето мислене и поведение интелектуалец от национална величина. Новите ръководители на Турция се опитват да го спечелят за своята кауза, като изхождали от неговата ентусиазирана подкрепа на конституционализма, републиканското управление и демократичните ценности. Много скоро обаче се сблъскали с мислещия, строго принципен и чувствителен човек, който отказал да служи на користни цели и интереси, както и да се вписва в политически схеми. “Може би най-ценното му качество е, че не е подкупен, не се блазни нито от постове, нито от материални придобивки, което го превръща в одухотворена, непревземаема крепост на исляма в съвременна Турция”, акцентира проф. Теофанов. Той смята, че Шюкран Вахиде е уловила цялата сложност на темата Саид Нурси, който може да бъде поставян наравно с велики мюсюлмански дейци като Джамаладдин ал-Афгани, Мухаммад Абдо, Мухаммад Икбал. Неслучайно оригиналът на книгата е публикуван от престижно американско академично издателство - “State University of New York Press”.

Трудовете на Бедиуззаман са полезни не само за мюсюлманите

“Убеден съм в ползата от книгата на Шюкран Вахиде. Освен че предоставя полезна информация и любопитни факти, това изследване носи особено важно за нас моралистично послание. Ние сме свикнали и сякаш сме се примирили с мисълта за користолюбието, за да не кажа корумпирането, на съвременните политици и всякакъв род водачи”, аргументира се арабистът. По думите му, видни икономисти смятали, че настоящата икономическа криза се корени в сриването на моралните устои на обществото и на човешката личност в глобален мащаб. Саид Нурси бил блестящ пример за висок морал, смята професорът. Простичък, но безпощадно точен критерий за искреността на всяко послание било доколко неговият носител се облагодетелствал от резултатите. “Честно казано, към трудовете на Бедиуззаман пристъпих с известно предубеждение, до голяма степен и под влияние на насочена срещу него медийна пропаганда. Мислех си, че това е някакъв сектант, в краен случай поне изключително консервативен, за да не кажа - назадничав, мюсюлмански догматик. За моя голяма изненада попаднах на цяла вселена от идеи, която разшири кръгозора ми, обогати ме и ми помогна дори в личен план да преодолея наслоявани с годините заблуди и съмнения, да осъзная още по-кристално ясно своето място под слънцето”, разказва проф. Теофанов. Той мисли още, че трудовете на Саид Нурси са полезни не само за мюсюлманите, но за всеки човек, който се изправя пред големите екзистенциални проблеми на битието. В заключение проф. Теофанов казва, че няма авторитетен ислямски богослов и мислител, нито в миналото, нито днес, който да противопоставя християнството на исляма, а в още по-малка степен - да атакува друговерците измежду (хората на Писанието) и да призовава към сблъсък с тях. Това не означава, че през вековете не са стигали до ожесточени научни дискусии и до враждебни действия. “Християнството и ислямът имат непреодолими догматични различия, но най-напредничавите умове и дейци и от двете страни осъзнават отговорността да се води диалог между тях. Саид Нурси е убеден във възможността всички вярващи хора по света, независимо от религиозната им принадлежност, да се обединят, за да променят действителността към по-добро”, коментира арабистът.

АХМЕД АХМЕДОВ СОФИЯ

01 November 2010,Monday

"Заман" / Минаре България