Тайнствените притчи в сура Кехф (Пещерата) Автор Фетхуллах Гюлен
26.05.2009
Въпрос: Имат ли връзка помежду си притчите, разказани в Сура Кехф? Кои аспекти в тези притчи са насочени към съвремието ни?
В Сура Кехф са разказани няколко събития, подчинени на общи заглавия. Това са притчите за младежите от пещерата, за пътешествието на пророка Муса с Юша ибн Нун и за пътуването на пророка Муса с ал-Хидр, после следва темата за Зюлкарнейн и свързаният с нея въпрос за Яджудж и Маджуд. Първо нека да изложим накратко четирите теми. След това ще се опитаме да изтъкнем връзката помежду им, както и аспектите в тях, насочени към съвремието ни.
Хората от пещерата
Хората от пещерата са половин дузина вярващи младежи, изоставили отклонилата се от вярата в Аллах и почитаща идолите общност, напускайки града, в който живеели, и се скрили в една пещера. В тяхното състояние има поука за хората, свързана с вярата в Сетния ден и възкресението. Броят им не се знае с точност, но в Корана те се споменават със съществителното фитйету (младежите). От наставката за множествено число, с която е образувано съществителното, се подразбира, че младежите са по-малко от десет. Защото максималната числена стойност, която се изразява с тази наставка е девет.
Понеже не били в състояние да се противопоставят на тираничното управление, тези младежи напуснали двореца и предпочели да живеят в една пещера. Те се приютили в пещерата, за да могат да водят религиозен живот. Там заспали дълбок сън, който Аллах им спуснал като милост. Ромеите ги принудили да останат завинаги в пещерата, като затворили входа й, за да не успеят никога да излязат от нея. Управниците по онова време, които били очевидци на събуждането на хората от пещерата и впоследствие на тяхната смърт, построили храм край тази пещера и по-късно обектът се превърнал в често посещавано място.[1]
Пътешествието на пророка Муса и Юша ибн Нун
Пророка Муса тръгнал на дълго пътешествие. Той взел със себе си и Юша ибн Нун, който тогава е бил в млада възраст. (И в двете събития става дума за младежи). След като научил явното знание, достопочтения Муса вървял край един бряг заедно с придружаващия го младеж, за да търси и неведомото знание. По време на пътешествието те се оттеглили на кратка почивка край някаква скала и точно в този момент мъртвата риба, която носели в кошницата се съживила и скочила в морето. Но тази случка е видяна от Юша ибн Нун.
Двамата продължили по пътя си. Когато достопочтения Муса поискал от Юша да донесе храната, той си спомнил за случката и му я разказал. Впрочем мястото, на което е трябвало да се срещнат с ал-Хидр, било там където мъртвата риба се съживява. Веднага се върнали обратно. Там се срещнали с ал-Хидрр. После започва пътуването, известно на всички. Повреждането на кораба, убийството на момчето и изправянето на срутващата се стена, извършени от ал-Хидр, са събитията в тази притча. Но въпреки че още в началото достопочтения Муса обещал на ал-Хидр да не му задава въпроси, той го питал за мъдростта в извършените деяния и след третия въпрос пътищата им се разделили.[2]
Зюлкарнейн, Яджудж и Маджудж
Зюлкарнейн означава двурогия, човек с два профила или с две измерения. Той е сред личностите, за които се спори дали са били пророци или не. Но е сигурно, че е овладял неведомото и явното знание. (И в трите събития присъства темата за неведомото и явното).
Зюлкарнейн пътува по света на изток и на запад. Първо заминава за Бахр-и Мухит, а после поема на изток. Там среща общност, която дори няма дрехи на гърба си. Той продължава пътуването си и се озовава сред две прегради. Тук една общност, чийто език не разбирал, му разказала за безчинствата на Яджудж и Маджудж и го помолила да изгради помежду им преграда на всяка цена. Зюлкарнейн отказал да приеме материална награда, но се съгласил да построи преградата и я изградил от желязо и разтопен метал между два хълма. Хората около него му помагали в работата.
Събитието, свързано с Яджудж и Мадждудж е символ на хаос в широки мащаби. Преградата, изградена тогава от Зюлкарнейн има за цел да им попречи да завладеят околните земи. Но когато удари часът, насрочен от Аллах Всевишния, тази преграда ще рухне и Яджудж и Маджудж ще окупират навсякъде.[3]
Почти всички събития, разказани в Сура Кехф като че ли крият истината вътре в себе си. От друга гледна точка, персонажите в събитията сякаш не са индивидуализирани, тъй като приключенията на човешкия род отново се предлагат на вниманието на хората. Въпреки че думите се интерпретират в рамките на материалното мислене, те носят метафизичен смисъл. Събитието/събитията така са описани чрез различните нюанси, че персонажите в тях изглеждат като тайнствени и вълшебни същества. Според описанията те винаги са замислени. Наблюдавайки ги, човек се затруднява да ги определи и охарактеризира. Мисля че в подобни теми това е основното. Защото разказаните събития представят приключението на човешкия род. Събитията, разказани в Корана не са плод на въображението като нашите сценарии, те са самата истина.
Аллах Всевишния, да е славно името Му, Който отразява тези събития чрез личността на пророците и праведните раби, ги известил и разказал като достоверна истина в Предвечното Слово (Свещения Коран) на Своя Пророк и превърнал действителните случаи в безсмъртни примери. Ние също трябва да извлечем поука от тях.
След краткото описание на събитията, нека да ги изложим по-подробно, макар и не в много дълга форма.
1.Хората от пещерата
Някои наричат хората от пещерата ар-Раким. В началото на Сура Кехф (Пещерата) се разказва за ар-Рикм. В едно от кораничните знамения се цитира следното обръщение към нашия Пророк: “Нима смяташ, че хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред нашите знамения?” (Коран, 18: 9).[4] Започвайки от това знамение до знамение 26 в Свещения Коран се разказва историята на хората от пещерата, но не е дадена точна информация за числеността им. Защото в знамението се предава, че в зависимост от различните виждания на някои хора, били изтъквани предположения за числеността им, но не се цитира кое от тях е вярно и сведението за броя им е оставено пряко на знанието на Аллах Всевишния.
В знамението, свързано с темата се казва: “Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им”. – в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем да, осмото е кучето им”. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Господ най-добре знае техния брой.” (Коран, 18: 22).
Горе отбелязахме, че хората от пещерата са наричани и ар-Раким. Според тълкувателите на Корана мъдростта в определянето им като ар-Раким се опира на следната гледна точка: ар-Раким означава “плоча с надпис”. В пещерата, в която са били младежите, съществува плоча и на нея са записани имената и историята им. Те са наречени ар-Раким, като с това се загатва за тази плоча. Някои са изтъквали предположение, че това название е името на самата пещера. Според друго предание това е название на планината, в която се намира пещерата.
В крайна сметка не е ясно със сигурност и с точност какво е ар-Раким. Цитираните идеи принадлежат на онези, които твърдят, че хората от пещерата и ар-Раким са две отделни неща.
Мястото, на което са били хората от пещерата също е спорно. Някои твърдят, че това място се намира в Дамаск, други – в Андалусия, трети – в Тарсус, четвърти – в Ефес.
В тълкуванието си, свързано с темата, един от изтъкнатите тълкуватели на Корана Ебу Хайян от Андалусия пише, че в местността, наречена Соле близо до Гренада, е видял пещера. Той твърди, че в нея е забелязал изгнили кости на куче и зад него стояли седем човешки трупа, плътта на които бавно се разлагала и отбелязва, че това може да са хората от пещерата. Ибн Атийя също твърди, че в Соле съществува такъв обект за посещения и самият той е бил там.
Ибну’л-Есир дава следните сведения за хората от пещерата: християнството било променено. Царете били покварени. Дори един от царете на име Деций приел езичеството. Той бил крайно жесток и деспотичен владетел. Възнамерявал е да унищожи всички хора, които вярвали в Единия Бог. Воден от идеята си, царят измъчвал без изключение всички вярващи хора. В двореца имало седем младежи, които също вярвали. Деций поискал да убие и тях. Но се въздържал от този акт, защото били членове на двора. Младежите се приютили в една от пещерите на планина, известна под името Бенджилус (Anchilus).
Веднъж един от младежите на име Йемлиха отишъл в града. Но се върнал обратно, защото бил зорко следен. Останалите хора в пещерата изпитали сериозна тревога от това и се помолили. В този момент Аллах им спуснал сън и всички заспали. (Тази информация е поместена и в Голяма Френска енциклопедия. Само имената са различни, тъй като те цитират гръцките варианти).
След като те потънали в дълбок сън, двама души от двореца на име Теодор и Руфинус, които били вярващи, написали върху плоча имената и историята им и я поставили в пещерата. Впрочем сведенията за тях са получени от тази надписана плоча. В нея се цитират следните имена: Йемлиха, Мекселина, Мислина (или Меселина), Мернуш, Дебернуш, Шазенуш, Кефештетаййуш и кучето им Кътмир.
Минало много дълго време. Според Свещения Коран това време продължило триста и десет години по лунния календар, а по слънчевия календар – триста години. От една страна, с това знамение Свещеният Коран загатва за разликата между лунния и слънчевия календар, а от друга, – за относителността на времето.
След толкова дълго време хората от пещерата се събудили. Но веднага били забелязани, защото състоянието на единия от тях, когото изпратили в града, е привлякло внимание. Аллах Всевишния взел душите на хората от пещерата, защото народът научил за тях и те напуснали този свят.
Накратко това се разказва за хората от пещерата. Но ние желаем да наблегнем и на онази страна на събитието, насочена към съвремието ни, за да изкристализират някои от мъдростите в цитирането му в Корана. В противен случай ще става въпрос за притча, която няма никакъв смисъл – опазил Аллах – освен споменаване на събитие от миналото. Коранът, който е чудотворна книга, е пречистен от такива идеи и стои над тях.
В тази притча има много поуки както за хората във всяка епоха, така и за хората от съвремието ни. Впрочем тези притчи се разказват в Свещения Коран, за да извлекат поука от тях хора от всички епохи в зависимост от равнището им.
Свещеният Коран не уточнява и не съобщава мястото на хората от пещерата. Както споменахме горе, на различни места по света например в Испания, Алжир, Египет, Йордания, Сирия, Афганистан и Източен Туркестан, а в Анадола – в Ефес, Тарсус и Ефсус (Афшин), има пещери, за които се твърди, че в тях са се приютили младежи. Една от мъдростите в това може да е свързана с факта, че на различни места по света мнозина от вярващите са преживели периоди на приютяване и отдаване на богослужения в някоя пещера. Това не е локално събитие, случило се само на едно място. Коранът загатва за това положение, оставяйки темата необвързана, и привлича вниманието върху хората от пещерата, намиращи се по всички места. Може би сред народите на всички пророци е имало такива хора, известни като хората от пещерата.
Например възможно е сред народа на достопочтения Муса да са съществували хора, наречени хората от пещерата, които са се оттеглили в някоя пещера, не издържайки на гнета на угнетителите, и там да са се отдали на богослужение. Може и сред народа на достопочтения Месия да е имало хора, назовавани със същото прозвище, които се приютили в пещера, бягайки от угнетителите и тираните по тяхно време. Но от историческите сведения, с които разполагаме, ние не знаем кои от тях към кой народ принадлежат. В бъдеще може би тези неизвестни положения ще бъдат осветлени.
Същевременно този подход ни разкрива и една истина, свързана с младото поколение. Във всяка епоха е имало движение на младите хора. Тоест част от младите, които обвързали душите си с Аллах, се обединявали и отстоявали определени истини. Впрочем акцентирането върху състоянието на младежите в Свещения Коран, без да се оповестяват имената и броят им, е за да извлечем поука от това положение. Коранът ги героизира (в рамките на нашия превод и тълкувание) със следните изрази.
Коранът ги определя като общество на младите хора, като общност от младежи, поели на плещите си истината и на всяка цена са готови да я приложат в живота. После Коранът допълва: и още повече ги напътихме и укрепихме сърцата им. Те се привързаха силно един към друг и добиха смелост. Те бяха безразлични към неверието, гнета и заблудата. Спокойно може да се хвърлят в огъня, да отидат усмихнати както на кръста, така и на смърт, сякаш наблюдават проявленията на Лика на Аллах Всевишния, когато биват разкъсвани от лъвовете на арената. Дори когато представителите на грубата сила ги преследват за да ги заловят, те ги посрещат като охранители и винаги действат спокойно. Сърцата им са силно укрепени. Те са се противопоставили на безредието и безпорядъка. В това противопоставяне ясно се вижда, че преследваната цел е спечелване благоволението на Аллах Всевишния и зачитането на универсалните ценности. Те винаги се вдъхновяват от истината: “Нашият Господ е Господът на небесата и земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него” (Коран, 18: 14).
Впрочем именно тази младежка общност е гаранция за просъществуването на народа, сред който произлиза. Затова достопочтеният Омар е рекъл: “Народ, който няма младо поколение, е погубен.” Тази мисъл означава, че народ, сред който няма общност от млади хора, е обречен на гибел и изчезване от лицето на географската карта. Тези енергични, жизнени, активни и във всяко отношение здрави младежи, ще заглушат всеки нещастен глас, възвестявайки навсякъде своята ценностна система, няма да позволят на хората да се отклоняват към погрешни пътища и да се погубят, от друга страна, те ще изпълняват ролята на наблюдатели и ще се противопоставят на всяка идея, която не е в полза на народа.
Да, народ, сред който няма такова младо поколение, е погубен и опечален. Погледнато от тази гледна точка, се вижда, че движението на младото поколение, което е започнало по времето на достопочтения Иса, е продължило триста и десет години, т. е. в продължение на толкова време християнството се разпространявало тайно и скришно и ето така вярващите хора отстоявали религията срещу тогавашните угнетители и тирани, запазвайки я в тайна.
Когато държавната власт е преминавала в ръцете на угнетители и тирани, угнетяването и тормозът, на които дори и Нерон би завидял, били неизбежна част от съдбата на вярващите хора и е нямало гнет и страдание, което да не са изпитвали на гърба си, докато злата им участ не се промени. Вероятно угнетяването и измъчването, извършени от хората, изкопали ямата, също съвпада с този период. Ямите били изкопани, в тях били запалени огромни огньове и вярващите хора били хвърлени в ямите и изгорени, но въпреки това нито един от тях не се отвърнал от религията си. Сред тях имало майка с дете и заедно щели да изгорят. За миг майката се разколебала. Може би тя не била разтревожена за себе си, че ще изгори, но си помислила: “Дали ще ми бъде потърсена отговорност заради невинното дете?” В този миг от завитото в пелени детенце се чул глас: “Мамо, не стой, скачай!” И жената скочила в огъня заедно със скъпата й рожба, без дори да се замисли.
Общността на младите е общност от храбреци – жени и мъже, които се изправят срещу опасностите. Въпреки многобройните масови избивания хората, изкопали ямата намирали пред себе си млади лица, изправени срещу тях. Те били разпъвани на кръст и изгаряни, но никога не отстъпили от вярата си. Разрязвали ги с железни триони, съдирали плътта от костите им, но те пак не се отвърнали от религията. Държали ги гладни и жадни с дни и месеци, измъчвали ги в пустинята, но въпреки това те не отстъпвали нито крачка назад. Всъщност не е ли посочил за пример Пратеника на Аллах точно тези герои по повод постъпилата от страна на Хаббаб ибн Ерет молба за зов?
Да, те съвестно изпълнили мисията си. В Епохата на щастието тази задача се паднала на другарите на Пратеника на Аллах. И Пратеника на Аллах е изрекъл последното си слово: “Аллах ще изгради тази религия, но вие бързате.” Нямало нужда да се бърза. Защото обединената общност рано или късно е щяла да реализира функцията си, изпълнявайки полагащата им се отговорност, и да спечели благодатта на Всевишния, свързана с изграждането на религията. Но по този изискващ търпение въпрос, е трябвало да се прояви търпеливост. Да, в такива случаи бързината винаги е водела до разруха и структурата, изградена с труда и усилията на милиони хора, е рухвала.
Тук ще прекъсна темата и ще премина на друга, за което моля да бъда извинен. Досега винаги съм смятал себе си за най-грешния сред вярващите. В резултат на това аз не помня някога да съм твърдял, че съм направил нещо в полза на исляма. Но искам да изтъкна следната истина: дори всички вярващи хора по земята да бъдат унищожени и аз остана сам, това положение ни най-малко няма да ме тласне към безнадеждност. Ако се случи такова нещо – опазил Аллах – аз пак ще кажа: “Ще работим и отново ще увеличим броя си”, и ще продължа по пътя си. Но намесата на онези, които не са почувствали страдание в делото в период, в който вярващите са във всички сфери на живота, и усилието на хората, които не са преминали през никакви трудности в миналото, да държат нещата в свои ръце... ето това е най-голямата напаст, която може да обезнадежди мен и мислещите като мен. Защото в Епохата на щастието точно такива не изстрадали хора са породили смутове и са превърнали ислямския свят в кърваво блато.
Да, хората всяващи смутове в онази светла епоха, не са били такива като Хаббаб, Аммар и Билял. Там където има новопоявили се и присъединили се по-късно лица – разбира се, не всички, думите ми се отнасят за някои не изстрадали хора – винаги те са оглавявали метежите и анархията. Трябва да призная, че когато си мисля за това положение надеждата ми се засенчва, вдигам ръце към Всевишния и отправям следния зов: “Всевишни, отстрани хората със задни помисли. Никога не сломявай духа на вярващите!” Амин.
Отново се връщам на темата, народът на достопочтения Месия е продължил движението за обединение точно триста и десет години. Накрая Константин І е бил принуден да обяви християнството за официална религия, защото натискът е дошъл от народа. Впрочем целта на признаването на християнството е била налагане на контрол над религията, но във всеки случай това е важно в известен смисъл. Ако ранните християни били изтърпели още малко, без да се оставят да бъдат подведени от Константин, до деня, в който да действат като себе си, вероятно е можело да запазят за още известно време религията си.
Никога не бива да се забравя, че тактиките на признаване, които се прилагат спрямо вярващите в съвремието, или които ще бъдат приложени в бъдеще, не се различават от тези, реализирани към вярващите в миналото. В такъв случай съвременните вярващи категорично не трябва да се поддават на хитрините на този или онзи, като извличат поука от историята.
Признаването на християнството за официална религия, е бил удар, който довел християните до състояние на инертност. След този период част от християните започнали да преследват изгодата си, изгубвайки предишната си динамичност. Разбира се, това приземяване е ускорило вървежа към края. Вероятно през периода на охолство, те не помръднали и пръста си в името на истините, за които преди залагали живота си.
Да, оттеглянето в пещера не трябва да се разбира като бягство от обществото. Това е само период на зареждане с енергия и всички велики личности начело с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, са минали през такива периоди. Нашият Пророк се оттеглил в пещера в планината Хира. Имàм Газали прекарал известно време в пещера. Страдалецът [Бедиуззаман] на епохата завършил периода на зареждане с вътрешна енергия в пещерите и от една гледна точка, родните затвори (в Турция) и местата, в които е бил пращан на заточение, за него изиграли ролята на домове на страданието. Впрочем почти всички представители на суфизма са поставили като условие необходимостта от период на зареждане с духовна енергия и всяка личност е преминала през период на страдание в зависимост от индивидуалната му потребност. Големите личности са смятали, че изживяването на период на усамотение и пречистване от греховете с цел подготвяне на обществото за напътване, е винаги задължително. Да, разказването за хората от пещерата налага да се отбележат и тези положения.
В началото на делото Пратеника на Аллах е основал такава общност от млади хора и лично я оглавил в качеството му на “Млад Водител”. Всъщност една от мъдростите в цитирането на някои особености на нашия Пророк, преди притчата за хората от пещерата в Сура Кехф, загатва за това положение. И в онзи период младежите са поели делото на плещите си и го продължили.
Движението на младите хора продължило повече от триста години и в по-късно време начело на ислямския свят дошли като напаст деспотични и тиранични владетели. В това време мюсюлманите изгубили предишната си чистота и прозрачност. После отново настъпил период на възход и ислямът възвърнал славните си дни. След този период на величие пак последвало падение, след което отново започнал период на възход и в тази последователност Карловацкия конгрес е сложил началото на нов упадък. В съвремието ни има стремеж към дните, в които усилията, положени в името на исляма по четирите краища на света, ще дадат резултат. След като срокът за оставане в пещерата е приключил, сякаш пролетта и епохата на розите засиява с пълния си блясък...
Но излизането на вярващите хора от пещерата трябва да стане в рамките на определени правила и принципи, за което се загатва в кораничните знамения, свързани с хората от пещерата. Накратко да обобщим тези положения.
Първо, това са положенията, свързани с формата на пещерата и начина на укриване. Формата и съдържанието трябва да отговарят на условията на съответното време. Защото във всяка епоха техниките за разследване и проучване на невярващите, са различни. Но независимо от времето съществува една непроменлива обща линия и тя е да не се дава възможност на хората, вкопчили се във враждебността, да узнаят. Защото, ако те узнаят, настъпването на невъобразими несправедливости ще бъде предопределено.
Тяхното най-елементарно предложение е да предложат на вярващия човек да се откаже от религията си. Вярващият или ще приеме това предложение и ще се обрече на вечна загуба, или ще приеме да бъде унижаван в обществото. Всъщност и двете предложения са в ущърб на вярващите. Първото застрашава вечния живот на вярващия, а второто – служенето му на вярата. Съществува само един начин за предпазване от тези угрози и това е вярващият да не попада в ръцете на противника. Следователно, поемайки по такъв път храбреците, посветили се на въплътеното с възвишени идеи и висши идеали дело на младото поколение не трябва да забравят, че непрекъснато са преследвани от вътрешна и външна враждебност.
Второ, винаги трябва да се имат предвид природата и суровостта на враждебността, както и негативите, които тя може да породи. Силата е реалност и има мъдрост в нейното създаване. Да, Всевишния създал силата и мощта с някаква мъдрост. В такъв случай не може да твърдим, че тя не съществува. Как можем да я пренебрегваме, понякога тя дори надделява над правдата. Обаче истинското върховенство се полага на правдата. Колко е тъжно, че в съвремието ни силата често надделява над правдата. Това показва, че има мъдрост в създаването на силата. Тя е реалност и отричането й не е в ничия полза. Затова още веднъж изтъквам, че винаги трябва да се взимат под внимание мощта на противниковата сила и състоянието, в което тя надделява над правдата. Онези, които действат обратно, винаги ще получават удари, като усилията им към целта ще пораждат обратен ефект.
На трето място стои въпросът за благодетелността. По друг повод изложих този въпрос, поради което смятам за излишно отново да се спирам на него. Но трябва да кажа, че благодетелност означава вярващият човек да се наложи в обществото, без да отблъсква останалите. Впрочем всички сфери на обществото се нуждаят от вярващите хора, както се нуждаят от въздуха. Благодетелността трябва да се проявява в този смисъл. Обществото постоянно трябва да диша нейните идеи и когато настъпи сезонът й всички да разберат, че докато те се опитвали да я удушат и унищожат, тя им вдъхвала живот. Ако бъде така, ще дойде ден когато някои сред тях ще го осъзнаят и ще съжаляват за онова, което са им сторили, и ще поискат прошка. Дори и да не поискат опрощение, вярващите ще им простят. Защото вярващият човек е състрадателен. Натъженото лице го разплаква от сърце.
Сега да разгледаме случая с пророка Муса и Юша ибн Нун, който е второто събитие.
2.Пътешествието на пророка Муса и Юша ибн Нун
Юша ибн Нун е пророк. Твърди се, че след пророка Муса той е командвал битките, водени срещу амеликанците. Впрочем ние знаем, че Джалут е убит от пророка Давуд, както се разказва в Корана, и това е сигурно.[5] Но не знаем с каква титла достопочтения Юша, мир нему, е участвал в тези битки по негово време.
Веднъж пророка Муса позовал Всевишния и Го попитал дали съществува човек, който притежава повече знание от него. Намерението му не било от горделивост, а от желание да се поучи от тази личност. (Тълкуването на темата от тази гледна точка ми се струва по-правилно с оглед на уважението към пророка). В откровение към достопочтения Муса Всевишния му съобщил, че съществува такава личност и, че трябва да отиде до Меджмуау’л-Бахрейн, за да се срещне с него. Пророка Муса изпълнил повелята, той взел със себе си младежа и тръгнал на път. Тълкувателите на Корана са единодушни, че въпросният младеж е Юша ибн Нун. По пътя те стигнали до голяма скала. Там спрели за почивка. През това време мъртвата риба в кошницата им изведнъж се съживила, скочила в морето и отплувала.
Това означава, че в мястото където се намирали, е имало духовна и различна атмосфера. Там ясно се проявило името Живия на Всевишния. Всъщност степента на ал-Хидр е състояние на пълна будност. В същото състояние се намира и достопочтения Джибрил. Затова е широко разпространено вярването, че мястото на което стъпва той и жребецът му, се раззеленява и пътищата, по които минава потъват в зеленина. Разбира се, това са феноменални и свръхестествени явления. Вероятно след навлизането в тази атмосфера, рибата изведнъж се съживила с необикновеното проявление на името Живия и тя скочила във водата.
Къде се намира скалата, наречена сахр-кая? Коя е тази скала? Няма точни сведения за нея. Всъщност така трябва да бъде. Защото неизвестността е общ характерен белег на всички тези събития. Не е сигурно, че това е била скала в Месджид ал-Акса, под която пророка Давуд влизал за богослужения, както предават някои. Според нас неизвестността на тази скала съответства повече на общия смисъл.
Пророка Муса и Юша ибн Нун, мир на тях, вървели известно време. Когато почувствали умора и глад, те решили да се нахранят по предложение на достопочтения Муса. В този момент достопочтения Юша си спомнил случката, за която забравил. Рибата се била съживила и скочила в морето. После разбрали, че това е било мястото на срещата им и се върнали назад. Там видели да стои ал-Хидр, мир нему. Коранът го описва като раб, дарен със знание от Всевишния.[6]
Пророка Муса му разказва за положението си и заявява, че иска да го следва. Но ал-Хидр, мир нему, напомня на пророка Муса, че няма да успее да издържи на пътуването с него. В хадисите на нашия Пророк се разказват следните подробности по темата. Ал-Хидр се обърнал към достопочтения Муса и му рекъл: “Аллах те е дарил със знание. Аз не го зная. Ти също не можеш да знаеш знанието, което е дал на мен.” После му посочил птица, която потапяла клюна си в морето и казал: “О, Муса, в сравнение със знанието на Аллах твоите и моите знания са като водата в човката на птицата и огромното море”.
По време на пътуването достопочтения ал-Хидр поврежда кораба, убива дете и изправя някаква стена в едно селище, чиито жители отказали да ги нахранят. Наглед тези деяния изглеждат като погрешни, затова всеки път достопочтения Муса изтъквал възражение. Но преди да се разделят ал-Хидр разкрил истинската им същност.
Корабът принадлежал на праведни хора. Но несправедливият цар присвоявал всеки здрав и годен кораб, забелязан от него. Повреждайки кораба, ал-Хидр предотвратил конфискуването му. Убитото момче било бунтар. А родителите му били праведни хора. Ако животът му бил продължил, то е щяло да отклони родителите си от правия път. От гледна точка на невидимата страна на събитието момчето е убито от ал-Хидру, мир нему. Но в действителност то умира в случка, предизвикана от личната му невъздържаност. Ако стената била оставена да рухне, полагащото се на сираците на собственика на имота съкровище под нея, е щяло да бъде открито и разграбено. С изправянето на стената, за да издържи докато пораснат момчетата, съкровището им било защитено.
Това е пътуване, което трябва да се извършва по всяко време и във всяка епоха. Вярващите хора не трябва да се задоволяват само с известното знание, те трябва да се стремят да овладеят и неведомото знание, активизирайки душевния и духовния си свят. Достопочтеният Муса е следвал този път заедно с младежа до него и с това е дал урок на всички млади хора.
В известен смисъл пътуването е символ на страдание и нравствено усъвършенстване. Степените на това дълго пътуване съдържат характерни условия и те са известни само на вещите в областта лица. След сподвижниците, това дело било пълноценно реализирано от страна на техните последователи, като хората се втурвали и пътували към далечни места в стремежа си да усвоят различните видове знание. Онези, които желаят да постигнат същата цел, трябва да действат по същия начин и в съвремието ни. В обобщение може да кажем, че извличането на поука от това събитие ще продължи до Сетния ден и всеки любознателен човек ще се поучи от него в зависимост от равнището му.
Корабът е друг символ. С това събитие се загатва, че корабите, които угнетителите и тираните във всяка епоха искат да изземат, може да се задържат, показвайки ги като повредени и негодни. Разбира се, в случая и аз употребих понятието за кораб в преносен смисъл. Защото този принцип може да се прилага във всички епохи и той ще важи до завършека на света.
Съществува и друга мъдрост, която ни внушават едновременно трите събития: логиката и рационализмът трябва да се покорят на сърцето и духа. Тук детето, което привидно изглежда невинно, бива убито; стената, която чака да рухне, бива поправена и вместо благодарност, се поврежда корабът на добрите хора. Така разбираме, че разумът не винаги е способен да проумява всичко, когато пред него се отвори прозорец от неведомото. Основното за него е да се покори на духа на религията. Докато човек не се освободи и въздържа напълно от светските и земните неща, не може да добие умение за усвояване на неведомите истини. Затова има нужда от пътешествие, което да отдалечи сърцето от светското и да го доближи до отвъдното.
Описаното в коментарите сливане на двете морета по-скоро символизира срещата на достопочтения Муса с достопочтения ал-Хидр, отколкото точките на съединяване на повече от едно морета, тъй като и двамата са като морета в своите области – единият владее явното, а другият – тайното знание. Това е знаково тълкувание.
В състоянията на достопочтения Муса и Юша ибн Нун е налице пълно посвещаване на неведомия свят и внимателното му осмисляне. Там човек се освобождава от материалната си същност, приема духовна същност, и увеличава знанието си. Това същевременно означава узряване за голяма мисия. Завладяването на света следва такъв път на развитие и за да се стигне равнището на Зюлкарнейн, първо трябва да се получи такова възпитание.
Онези, които не са се отрекли от светското, за да се отдадат на богослужене и на Всевишния, които не са се уединили и усамотили, които не са минали – по собствена воля или неволя – през такъв период на страдание, разбира се, че не могат да се приближат до Всевишния. Този етап трябва да се завърши, за да може да се осъществи срещата с ал-Хидр. За издигане до равнището на Зюлкарнейн, е необходимо преминаване през такъв етап. От миналото до днес някои са постигнали това чрез волята си, а други, били насочени по този път, независимо от волята им. Представете си само, Страдалеца на епохата [Бедиуззаман] не е имал възможност да вкуси дори зрънце от светските наслади в над осемдесетгодишния му живот.
Да, животът му е минал на бойните полета, в пленническите лагери, в родните (Турция) съдилища, в затворите и в заточение. За него това означава неволно споделяне съдбата на хората от пещерата и той представлява истински образец за последователите му. Това е необходимото условие, за да се измине пътя, водещ към Аллах. Нека да перифразирам думите на поета Юнус Емре, “Не можеш да се издигнеш до Всевишния”, без да си влязъл в огнени ями, без да си пил отрова, вместо вода, без да си бил подлаган неколкократно на духовен гнет.
Вратата към завладяването на сърцата започва оттук. Чакането във формата на какавида в Сьогют[7], поникването на криле, превръщането в пеперуда, после летенето и хвърченето надлъж и на шир, узряването за истината: “Константинопол ще бъде завладян. Колко славен е воинът, който ще го завземе. Колко славен е пълководецът, който ще го завладее!”, е неизменен закон на Аллах Всевишния и важи за всички мюсюлмани.
3.Зюлкарнейн
Що се отнася до събитието, в което се разказва за Зюлкарнейн, неговото име се споменава в Корана. В кораничното знамение: “И те питат за Зюлкарнейн.” (Коран, 18: 83), става въпрос именно за него. Но въпреки че името е цитирано, личността на Зюлкарнейн остава неизяснена. И в това събитие, както и в другите, неизвестността продължава.
Някои изтъкват, че тази личност е Александър Велики, син на Филип Куция. Но Зюлкарнейн е живял в епохата на пророка Ибрахим. Дори в някои предания се разказва за среща между пророка Ибрахим и Зюлкарнейн. От тази гледна точка Александър Велики, който е живял около триста години преди н. е. не може да е Зюлкарнейн. Има вероятност Зюлкарнейн да е от Химйер. Защото в йеменския език по традиция в началото на имената се слага наставката зу например Зулменар, Зулйесар и др. При това положение пътуването му на изток и на запад може да означава пътешествие из цяла Африка, отначало докрай. Възможно е оттам Зюлкарнейн да е стигнал и до Китай.
Както подчертахме горе, положението не е ясно и не е констатирано с точност. Интересно кой е Зюлкарнейн?
В предание, разказано от достопочтения Али, се споменава, че Зюлкарнейн е праведна личност. Но има съмнения относно пророчеството му. При това положение тази личност категорично не може да е Александър, който имал слабост към пиенето и разпространявал поквара навсякъде където е стъпил. Освен това не е възможно велик пророк, какъвто е Ибрахим, да прегърне и притисне до гърдите си човек като Александър.
Да повторим пак, не знаем кой е Зюлкарнейн. Онова, което знаем е, че Зюлкарнейн олицетворява една истина. Впрочем за нас е важно да открием тази истина. Зюлкарнейн е личност, обградена от причините и е укрепен от Всевишния с мощ. Няма събитие, което да го разтърси. Той е вещ във всички области на живота. Подробно познава обществения живот. Има дълбоки познания за стопанския и военния живот. В същото време той е човек на богослуженето. В това отношение той е истински аскет. Всички причини са мобилизирани и предоставени на негово подчинение. Следователно според ситуацията, той създава групи за напътване (проповядване) и ги привежда в действие, а в други случаи, организира походи на изток и на запад, за да завладее света.
Първо отива на запад и стига до мястото където залязва слънцето. По-нататък от това място той не може да се придвижи нито крачка напред. Защото има вероятност да е стигнал до Атлантическия океан. Тук Зюлкарнейн вижда как слънцето залязва в кална вода. Може би тази гледка се е получила вследствие на океанските изпарения или това описание е напълно свързано с оценката и гледната точка на Корана. Да, Коранът, който е низпослан отвъд небесата по пътя на откровението, описва тази картина така, както се вижда от отвъдния свят. Когато греещото като малко око в лицето на небето слънце, залязва в океана, който наподобява на око върху лицето на земята, обитателите на небесата виждат слънцето във вида, описан в Корана. Затова, описвайки тази картина Коранът казва: фū айнин хамиетин.
После той решава да потегли на изток. Има намерение да завладее и източната част на света. Но във всички походи той действа, съобразявайки се с причините. Тук среща общност, чиито членове са почти голи. Това състояние загатва или за сушавостта на земята, която населяват, или за първобитността на някакво племе, което дори не се облича.
Пътешествието на Зюлкарнейн продължава до местност, където има преграда. Там той среща племе, което или говорело на примитивен език, или езикът им не е бил такъв, но Зюлкарнейн не го владеел. Те се обръщат към Зюлкарнейн с молба да ги защити от нашествията на Яджудж и Маджудж и заявяват, че в замяна са готови да му плащат данък. Зюлкарнейн не се съгласява да взима данък. Но обещава, че ще им построи стена със собствени възможности.
Както не знаем къде се намира морето, край което се срещнали пророка Муса и ал-Хидр, в предното събитие, така не знаем и къде се намира тази стена. Неизвестността продължава и в този случай. Защото тези събития не се отнасят само до конкретна епоха и конкретна област. Възможно е такива събития да се случат навсякъде и във всяка епоха, и персонажите в тях не трябва да се идентифицират с конкретни личности. Може би тези персонажи са пръснати на различни места по света. Всички съзнателни обединения, които продължават от времето на пророка Адам и ще съществуват до завършека на света, са част от тази истина и Аллах Всевишния държи това положение в тайна.
За тази стена съществуват различни предания. Някои твърдят, че това е прочутата Китайска стена. Според тях въпросната стена е изградена, с цел защита на китайците от тюрките. Други са на мнение, че това е Дерибентската крепостна стена в Дагестан, между Азербайджан и Армения. Може би става въпрос за стената в Уралските планини, а може би не е нито едното, и това е мястото за преминаване през Беринговия проток. Всичко това е извън знанието ни. Както не знаем какво представляват въпросните обекти, така не знаем със сигурност каква е структурата на тази стена. Знаем само следното нещо.
Зюлкарнейн постепенно е установил господство от изток до запад и изградил здрава стена, чиито блокове били от желязо, а мазилката й – от мед. Този строеж би трябвало да е реализиран с по-развита техника от съвременните технологии и модерната индустрия. Резултатите от някои съвременни изследвания може да ни дадат идея в това отношение. Тъй като Зюлкарнейн е укрепен с мощ, не трябва да се гледа странно на факта, че техниката е била развита в такава степен.
От друга страна, Зюлкарнейн е двустранно развита личност, тъй като съчетава в себе си както явното, така и неведомото знание. Всъщност предприемането на такъв ход в световен мащаб, преди достигането до това равнище, е неправилно. Друго неправилно поведение е, пасивното чакане, мислейки, че това равнище се постига без полагане на усилия.
Когато младият дух укрепне и стане способен на всичко, той може да се поддаде на желанието за използване на сила, ако не е бил дисциплиниран по подобаващ начин. Точно в този момент пред него се появяват пророка Муса и младия му другар Юша ибн Нун и погледите главно се обръщат към неведомото. Благодарение на неведомото знание хората, които си приписват реализираните в материален план заслуги, разбират истината за нещата и отдават всички благодеяния на Аллах Всевишния.
Става ясно, че ако личността и обществото не се укрепват духовно успоредно с материалната мощ, светското неизбежно надделява. От тази гледна точка, ако представителите на дадено движение не осветляват духовната си атмосфера, отдавайки се на богослужене в нощите, и не се стремят към духовно издигане чрез молитви, наравно с нарастващата им мощ, в известен смисъл падението им е започнало и те са в загуба. Това е вътрешно разложение и упадък.
Освен изложените, в Сура Кехф се разказва и друго събитие, свързано с положението на двама души, собственици на градини и лозя.[8] Това събитие, което сякаш загатва за настъпването на период на изпитание, след пещерния период, е също много важно. Разбира се, че притежаването на богатство, придобиването на градини и лозя, не е престъпление и грях. Но, ако те завладяват душата на човека и стават причина за занемаряването на големите и важни дела, които трябва да се осъществят в името на човечеството, тогава се налага въздържане от тях. В тази притча единият от двамата другари е успял да издържи изпитанието, а другият е загубил. Това означава, че отсяването продължава във всички периоди. Едни губят още в началото на делото, втори – по средата, а трети – на края. От това положение може да стигнем до извода, че човек винаги е изправен пред ползата и загубата, до момента, в който душата напуска тялото.
Периодът на утвърждаване в глобален план, е описан в притчата за Зюлкарнейн. Това е период на спечелване на място сред световните сили, заставане на влиятелна позиция и изправяне като преграда срещу несправедливостта. Ако пътят се следва по правилата, и тази цел може да бъде постигната с подкрепата и помощта на Аллах Всевишния.
Пътят, който води до равнището на Зюлкарнейн, започва от състоянието на хората от пещерата. Онези, които успяват да съхранят непорочността си, които са свързани с неведомото и запазват първоначалната си самоотверженост докрай, според мен те са младата общност и те ще променят нещастната съдба на човечеството. Хората, които биват изкушени от градините, лозята, имуществото и богатството си, които се стремят да имат и вила освен къщата си, или къща освен вилата си, и прахосват живота си, който е най-ценното им богатство, в преследване на такива излишни желания и прищевки, нямат право да се издигнат на равнището на Зюлкарнейн и не са достойни за това.
[1] Коран, 18: 9-26.
[2] Коран, 18: 60-82.
[3] Коран, 18: 83-98.
[4] Цитатите от Корана в текста са взети от второто издание на Превод на Свещения Коран на проф. Цветан Теофанов.
[5] Коран (2: 251).
[6] Коран (18: 65).
[7] Сьогют – първата столица на Османската държава. – Б. пр.
[8] Коран, 18: 32-34.
Последна промяна ( 26.05.2009 ) Info
Публикации
