САЩ са по-справедливи към мюсюлманите, отколкото "Еврабия"

Първата джамия в Швейцария е Махмуд, която е открита в Цюрих през 1963 година. Четиридесет години по-късно политиците в страната искат да забранят издигането на минарета в конституцията. Снимка: Уикипедия

Джамията Масджид-Е-Умер се вижда зад сгради в източното лондонско предградие Уолтемстоу. Великобритания протестира срещу строежа на джамии и дори качи протестна петиция на сайта на министър-председателя Гордън Браун. Снимка: Ройтерс


Опасността от исляма се крие в мазетата и гаражите, не в джамиите

Една турска група в Питсбърг, набожна, но миролюбива, реши да преосмисли плановете си за ислямски център след разгорещени публични дебати. В Клитъру, град в северна Англия, един план за превръщане на бивша църква в джамия получи одобрение след седем провалени гласувания. В Австрия крайнодесният политик Йорг Хайдер попада на първите страници на вестниците с предложението си в провинция Каринтия, където е губернатор, да се забрани строежът на джамии и минарета.

В Мемфис, Тенеси, мюсюлманите успяха да построят голямо гробище въпреки местните протести срещу погребалните им традиции.

На пръв поглед между изброените случаи на междурелигиозни отношения в западния свят има нещо общо. Всички те илюстрират силните емоции и опортюнистичните електорални игри, които се появяват, когато мюсюлманското малцинство, все по-проспериращо и самоуверено, се опита да построи повече джамии или други комунални сгради. Всички тези истории показват начина, по който разпалените страхове за “сблъсък на цивилизациите” могат да възпламенят еднообразието на местната политика.

Но има и голяма трансатлантическа разлика в начина, по който се уреждат тези спорове в Европа и в САЩ (виж статията “Ще се примири ли Европа със строителството на джамии”). Въпреки че в Америка изобилства от хулители на исляма, готови да си играят със страховете на хората, тя предлага по-добра защита на строителите на джамии. В частност, конституцията на САЩ, правната система и политическата култура работят в полза на религиозната свобода.

Американските традиции на свободата се базират на Първата поправка на конституцията, която постановява, че “Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване…” Друго убежище за готовите да се борят малцинства от всякакъв вид е “параграф 1983” от Федералния кодекс на САЩ, който позволява на индивиди, чиито юридически или конституционни права са ограничени, да съдят властите, отговорни за това.

Още по-важни от буквата на закона са нравите в обществото, които работят в полза на религиозните общности, които са “нови” (за техните съседи) и просто желаят да упражняват вярата си по начин, който не вреди на никого. В Америка тонът на дебатите за религиозните сгради (или културни центрове и гробищни паркове) се определя от общата презумпция, че ако случаят отиде на най-високо ниво, най-вероятно ще надделее каузата за свободата.

Европейската конвенция за правата на човека и съдът, който прилага разпоредбите й, също защитават свободата на вероизповедание. Но конвенцията не е централна за европейската политика по начина, по който Върховният съд и конституцията са в САЩ. Европейският съд разочарова много застъпници на религиозните свободи като подкрепи Турция в забраната да се носят забрадки в университетите.

Рискът в гаражите

Освен правните принципи, има и прагматични причини, за да се предпочете американският подход. Повечето джамии в западния свят не представляват заплаха за немюсюлманските граждани. Малко от тях крият такава заплаха заради омразата, която се проповядва в тях. В тези случаи полицията обикновено има необходимите правни основания, за да се намеси и ако е нужно, да арестува. Сигурно ще бъде по-лесно да се унищожи екстремизмът в атмосфера, където финансирането и управляването на джамиите е отворен и прозрачен бизнес. Както каза веднъж Никола Саркози, президентът на Франция: “Не минаретата са опасни; тайните места, които са повод за притеснение, са мазетата и гаражите.”

Ще бъде ли някой така добър да каже това на швейцарците? Политици от двете най-големи политически партии са се заели да вкарат в конституцията на страната изречение, което забранява строежа на минарета. Подобни мерки илюстрират фанатизма, който лежи зад по-голямата част съпротивата срещу строежа на джамии в Европа. Християните на Запад отдавна се оплакват колко трудно е за братята им по религия да строят църкви в мюсюлманските страни. Което е вярно. Но те трябва да правят това, което проповядват.

e-vestnik>bg,09.09.2007/ сп. Икономист