Европа срещу джамиите

Мюсюлмани се молят в джамията Сехитлик в Берлин. В много градове проблемът с мюсюлманските храмове предизвиква по-голям интерес, отколкото местата за паркиране и канализацията. Снимка: Ройтер

Повече от 150 членове на партията “Про Кьолн” протестираха срещу строителството на джамията в Кьолн. Те демонстрираха как политиката се опитва да печели от религиозния спор. Снимка: Ройтерс

В средата на юни улиците на Кьолн се изпълниха с протестиращи срещу строежа на джамия в града. Мюсюлманите обаче твърдят, че джамията ще ги накара да се чувстват у дома си и да живеят в хармония в обществото. Снимка: Ройтер
________________________________________________________________
В много западни градове плановете за строителство на джамии често предизвикват повече напрежение, отколкото който и да е друг местен проблем. В скандалите с пълна сила се включват и политиците.

От времето, когато Кьолн беше възстановен преди половин век и изваден от отломките на войната, никоя промяна в пейзажа на града не е предизвиквала толкова разгорещени дебати. Скоро небето над града, чиито основен символ е средновековна катедрала, може да приюти още едно място за богослужения: голяма джамия с минарета над 50 метра.

Мюсюлманските жители на града (предимно турци) са повече от 120 000 и очакват новата сграда с нетърпение. Може би това е знак, че най-накрая са пуснали корени в страната, която дълго време третираше имигрантите-работници като гости. Кьолн обаче е разделен на две. Неотдавна проучване на общественото мнение показа, че 36 процента от жителите одобряват строителството на джамията, 29 процента заявяват, че биха искали да е в по-малки размери, а 31 процента са изцяло против. Лагерите “за” и “против” джамията са не само пламенни, те са коренно различни. Сред одобряващите плановете за джамията има много католически духовници. Но крайнодясната партия “Про Кьолн”, която държи пет от 90-те места в градския парламент, направи много, за да мобилизира опозицията срещу джамията. Едно от известните лица сред противниците на строежа (които се дистанцират от “Про Кьолн”) е Ралф Джордано, немско-израелски писател и преживял Холокоста, който предизвика национален дебат, отправяйки острото послание: “Призовавам кмета и членовете на градския съвет да спрат строежа на тази джамия!”

Коментарите му ужасиха четирите основни мюсюлмански асоциации в Германия, които имат централи в града. Независимо какво е отношението му към другите изповедания, Кьолн е чувствителен към немския ислям. Той роди Метин Каплан, войнстващият проповедник известен като “кьолнския халиф”, който беше осъден за подстрекаване към престъпление и екстрадиран в Турция през 2004 година. На другото блюдо на везната са потенциалните строители на новата джамия: Турският ислямски съюз за религиозни дела, който е близък до турското правителство.

Джамиите и плановете за строителство на джамии предизвиква разгорещени спорове в целия Западен свят, особено на местно ниво. В много градове и противници, и поддръжници на проектите за изграждане на мюсюлмански храмове разбраха, че този проблем ангажира избирателите много повече, отколкото канализацията и библиотеките.

В източния лондонски квартал Нюхам например предложенията да се построи “мега-джамия”, която да подслонява най-малко 12 000 богомолци, раздели местните хора (от които поне една четвърт са мюсюлмани) и породи напрежение. Британските мюсюлмани се групираха “за” и “против” консервативното мисионерско движение Tablighi Jamaat, което стоеше зад строежа на джамията. Някои се уплашиха от мисълта, че твърдата групировка скоро може да се превърне в най-яркото лице на британския ислям, и то именно там, където ще се проведе олимпиадата през 2012 година. Други защитиха правото на движението да строи, отбелязвайки че на петъчните молитви джамиите в Нюхам явно са препълнени.

В градския съвет на Нюхам се пръкна нова партия – Алианс на християните – чиято главна цел е да артикулира съпротивата на не-мюсюлманите към джамията. Дори на сайта на министър-председателя Гордън Браун експериментът с електронната демокрация имаше неприятен резултат: близо 277 000 души използваха мрежата, за да регистрират противопоставянето си на мега-джамията и отбелязаха най-големия интерес на гласоподавателите към сайта.

На много места подслоняването на мюсюлманите и техните религиозни нужди – както в буквален, така и в преносен смисъл – доведе до странни коалиции. Издигането през юни в Бостън на едно минаре на новата джамия се превърна в емоционален празник за 2000 американци, които празнуваха края на няколкогодишния конфликт и съдебен спор. През 2005 година Ислямското общество в Бостън заведе дело за клевета срещу произраелската група и различни медии, които обвиниха спонсорите на джамията във връзки с екстремисти. Либерални евреи и християни помогнаха спорът да бъде решен, а някои приветстваха факта, че традицията за диалог между евреи и християни се е разпростряла и до мюсюлманите.

Обстоятелствата около дебатите за джамиите са коренно различни в различните страни и градове. В САЩ проектите за строителство често са изправени пред практически възражения, свързани със “зонирането”, водоснабдяването и паркирането, но обикновено тези проблеми се преодоляват с помощта на правната система, която защитава всички изповедания. В южноевропейските страни като Испания и Италия, където предаността на католическите символи е голяма, хората са много по-безцеремонни при изразяването на възраженията си: това е християнска земя, а мястото на джамиите не е тук.

На 21 август в Рим полицията спря работата на обект на Есквилинския хълм, в район с много имигранти. Спонсорите на планираната джамия бяха обвинени, че са започнали работа без разрешение от местните власти. Новата сграда трябваше да бъде вдигната само на няколко метра от католическа църква и това беше най-важното за много хора. Говорител на новото крайнодясно движение La Destra нарече строителството “обида към християнската култура”.

Калифорнийският писател Реза Аслан казва, че в неговите очи на американец интензивността на откритата “ислямофобия” и съпротива на джамиите в някои части на Европа, особено на юг, е шокираща. “Изглежда като че ли някои европейци са объркани за своята идентичност и се опитват да я изградят, противопоставяйки я на исляма.”

Но и Калифорния не е рай за мюсюлманите: неотдавна една джамия близо до Сан Франциско беше изгорена. Кристина Абрахам, адвокат по гражданско право в Чикаго, казва, че на строителите на джамии в нейния град често им се налага да полагат два пъти повече усилия, за да получат необходимите разрешения, отколкото другите религиозни групи. Една джамия в Чикаго беше изправена пред явно злонамерени промени в наредбата за паркиране, които забраняваха спирането на коли за три часа в петък след обяд – времето, когато пристигат богомолците. Адвокатите обжалваха наредбата успешно, пледирайки дискриминация на религиозна основа.

В някои европейски държави – като Германия – атмосферата, в която попадат желаещите да строят джамии, също е различна, дори когато става дума за един и същи град. Такъв пример е Берлин. В западния квартал Кройцберг турските мигранти и техните духовници са част от пейзажа от десетилетия. Но в източната част на германската столица местните жители и политици от дясната Националдемократическа партия на Германия са начело на шумни протести срещу строежа на първата джамия в бившата комунистическа част на града. Междувременно консервативното баварско правителство в Мюнхен влезе в битка с лявоцентристките сили в градската управа за плановете за нова джамия. Засега като че ли печелят консервативните противници на строителството, а местен съд обяви плана за джамията за несъвместим с околната обстановка.

Може би фактът, че полемиките около джамиите в Германия се засилват сега, се дължи на това, че турската общност започна да получава немско гражданство и да има право да гласува. От друга страна, петте милиона френски мюсюлмански граждани имат много повече политически права, и въпреки това в някои френски общини политиката около строежа на джамии е като пред експлозия. В Марсилия, която е дом за 200 000 мюсюлмани, но и бастион на крайно десните, споровете за строежа на голяма джамия доминират в градските дебати от няколко години. През юли градският съвет гласува строителството да продължи, като преодоля цял куп правни възражения на крайно десните, които заявяваха, че строителите-мюсюлмани са получили държавната земя (стара кланица) прекалено евтино. През тази седмица крайно десните заявиха, че ще внесат нови правни възражения, базиращи се на това, че цената, платена за земята, не е била добра.

Противниците на издигането на джамии в Европа често твърдят, че броят на джамиите расте много по-бързо, отколкото броят на мюсюлманите. Това твърдение е трудно да бъде проверено. Статистиците не могат дори да се обединят около дефиниция на “джамия”. Редакторът на “Годишник за джамиите” във Франция Идрис Елуанали заявява, че в проучването му през 2006 година е използвал две дефиниции. Първо, преброил е близо 100 джамии, строени по предназначение. След това е отбелязал и 1525 молитвени места, достатъчно големи, за да се проведе петъчната молитва с имам. Общата сума от 1625 е със 75 повече от описаните в изданието на годишника от 2003-та и едва ли представлява значителен растеж. Но Елуанали посочва, че в края на 70-те години във Франция е имало по-малко от 50 места за молитви. “През последните 20 години броят на джамиите във Великобритания е скочил от по-малко от 400 на 1699 регистрирани места за молитви,” казва Инаят Бунглавала от Съвета на мюсюлманите във Великобритания.

Алекса Фербер от берлинския Хумболтов университет отбелязва по-качествени промени. Между 1998 и 2006 година броят на джамиите в Берлин се е увеличил от 66 на 76 – което е незначителен растеж. Въпреки това през тези осем години 18 джамии са се преместили в рамките на Берлин и точно това допринася за убеждението на хората, че джамиите стават все повече и повече. Според г-жа Фербер още по-важно е, че 21 мюсюлмански групи са закупили помещения или сгради, които в много случаи са наемали преди това. Те са придобити и едновременно с това са украсени с минарета. Затова не е чудно, че много хора мислят, че броят на мюсюлманските храмове расте стремително.

Според Фербер едно от обясненията за отложения бум на джамии в Германия е в културните препятствия, пред които е изправено първото поколение мигранти. Тъй като не познават добре държавата, която ги е приютила, те трябва да изчакат своите деца и внуци, израснали в Германия и разбиращи системата по-добре, да защитават интересите им. “Сега тук има все повече турски архитекти, адвокати и инженери, които помагат да се строят джамии,” казва тя.

Неотдавна няколко западни правителства започнаха да работят по-тясно с мюсюлманските малцинства и да насърчават строителството на нови джамии. Защо тогава много от конфликтите продължават? В действителност, въпреки че пред всяка джамия има пречки, много други проекти се придвижват. Още повече, както отбелязва г-н Бунглавала, местните политици могат само да задават тона на дебата. Действителните решения се взимат от градските съвети. Това разграничение стана явно в немския град Дуисбург, северно от Кьолн, където крилото на Турския ислямски съюз за религиозни дела също строи голяма джамия. Тук строежът върви много по-гладко - благодарение на доброто сътрудничество между религиозните общности и по-добрата комуникация.

“Въпреки различията на местно ниво, най-важен е националният пример,” казва Джойслин Чезари от университета в Харвард. “Там, където имиграцията има дълга история, като Франция, Великобритания или Белгия, съпротивата срещу джамиите намалява.” Недоволството обаче е по-голямо в Испания и Италия, където мюсюлмани-имигранти има относително отскоро. Ако г-жа Чезари е права, тогава постигането на разбирателство между мюсюлмани и немюсюлмани по въпросите на градското строителство е само въпрос на време.

Не е ли това прекалено оптимистично? Може би е вярно, че в много страни мюсюлманският и немюсюлмански елит ще започне да се разбира по-добре. Въпросът е дали политиците ще се съгласят на подобни стъпки. Имайки предвид дивидентите, които някои местни политици жънат от опозицията си или от подкрепата на джамиите, това е малко вероятно.

e-vestnik>bg,06.09.2007/Сп. Икономист