По отношение на човешките права ислямът е максимално справедлива, всеобхватна и универсална религия

Човешките права в исляма

Животът, поколението, религията, умът и имуществото са основни ценности, които всеки е длъжен и отговорен да опази. Подходът на исляма към човешките права минава през призмата на тези основни принципи

По отношение на човешките права ислямът е максимално справедлива, всеобхватна и универсална религия. До такава степен, че освен в случаите на възпротивяване срещу държавата и законната власт или отнемане на човешки живот, в които виновникът заслужава смъртно наказание, Свещеният Коран повелява: „Който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.” (Коран, 5: 32) Подобно предписание не съществува в нито една религия или модерна система, в нито една организация или комисия за човешки права. Освен това човекът никога не е бил оценен по такъв начин. Да, ислямът приема убийството на един човек като убийство на цялото човечество. Защото убийството на даден човек поражда мисълта, че всеки може да бъде убит. Първият човек, който пролива кръв на земята, е единият от синовете на пророка Адам – Кабил (Каин). Въпреки че имената им не са цитирани в Корана и в изследванията върху сунната, от предишните Божии писания научаваме, че имената им са Хабил (Авел) и Кабил (Каин). Според преданието между двамата братя възникнала вражда, в резултат на която Кабил убил несправедливо, от завист, брат си Хабил и поставил началото на кръвопролитията по земята. Затова в свое изказване Пратеника на Създателя казва: „Няма престъпник, който да е отнел човешки живот и стойността на греха му да не се напише в книгата на делата на първородния син на пророка Адам Кабил. Защото той е първият човек, показал на човешкия род несправедливото убийство.”

Историята на Авел и Каин

„И им прочети вестта за двамата синове на Адам правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той рече: “Ще те убия!” [А първият] рече: “Всевишния приема само от богобоязливите.

Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Господа на световете.

Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.”

И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите.

И Всевишния проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.”

В продължението на разказа се налага следното предписание: „Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.” (Коран, 5: 27-32)

В друго знамение на Свещения Коран се повелява: „А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Всевишния му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.” (Коран, 4: 93) Искам да обърна специално внимание на думата халидин (вечно), спомената в оригиналния текст на Корана. Защото тази дума произлиза от корена хулуд и означава много дълъг период от време, но с нея не се изразява понятието за вечност. В Корана това понятие се изразява с думата ебеден. Но в случая е спомената думата халидин („които ще пребивават там много дълго време”), произлизаща от корена хулуд. Наред с това Ибн Аббас и имамите от Следовниците на сподвижниците, които са били негови ученици, са тълкували горното знамение по следния начин: „Както отричащите съществуването на Създателя ще бъдат осъдени на вечно мъчение, така и онзи, който умишлено и съзнателно убива човек - всъщност тази тема може дълго да се обсъжда, вечно ще бъде наказан.” Според мен подобна заплаха кара човека да настръхне.

Пророка на Исляма казва: „Който бъде убит, защитавайки имуществото си, е мъченик. Който бъде убит, защитавайки кръвта си, е мъченик. Който бъде убит, защитавайки религията си, е мъченик. Който бъде убит, защитавайки семейството си, също е мъченик.” Във всички правни системи по света ценностите, споменати в хадиса, са поставени под защита. В нашите юридико-богословски сборници, които лежат в основата на правото, тези положения се определят като “задължителни” и се поставя силен акцент върху тях. От тази гледна точка религията, животът, поколението, умът и имуществото са основни ценности, които всеки е длъжен и отговорен да опази. Да, от друга страна, подходът на исляма към човешките права минава през призмата на тези основни принципи.

Впрочем в нито една религия или система освен в исляма човекът не е удостоен с титлата “халиф на Аллах” и никъде той не се определя като халифа (наместник) на земята. И не само това, човекът е удостоен и със свободата да упражнява правото си на труд и да бъде предприемчив в действията си, като му е дадена възможност да управлява предметите. Нима е възможно религия, която цени човека до такава степен, да нарушава човешките права?

Ислямът е универсална религия. Следователно значимостта, която той отдава на темата за „правата”, и гледната му точка по този въпрос обхваща не само хората, а всичко съществуващо. Да, в исляма всички „права” са защитени. Върху тази широка перспектива относно „правата” важно място заемат и правата на животните. Възможно е да се открият редица примери, свързани с темата, във възвишения живот на Пратеника на Аллах.

Правата на животните

Веднъж се връщали от битка. Когато се оттеглили на почивка, някои от сподвижниците забелязали птиче гнездо и взели от него малките птичета. В този момент долетяла майката и, след като видяла рожбите си в ръцете им, започнала да кръжи над тях. Когато Пратеника на Аллах разбрал за това, силно се разгневил и заповядал птичетата незабавно да се върнат в гнездото. Дори само чувствителността на Пратеника на Аллах в този пример е достатъчно доказателство, че ислямът обхваща всички теми, както по всички останали въпроси, така и по въпроса за правата. Откриването на подобно всеобхватно разбиране за правата в която и да е друга система е невъзможно.М. ФетхулЛах Гюлен

20 July 2010,Tuesday

"Заман" / Минаре България