Щом Бог е тук,а не си помръдва и пръста,когато страдаме от най-страшни мъки,какво ни говори това за него ?
Шамс:
-Чуй първото правило,братко-казах му аз.
-Както виждаме Бога,така виждаме и себе си-едното е пряко отражение на другото.
Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор,това ще рече,че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор.
Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание,значи такива сме и ние.
От книгата "Любов" на Елиф Шафак
http://aziszahara.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар