Толерантност в личния и обществения живот

Толерантност в личния и обществения живот

Сърцето на личност, която е натоварена с мисия да възпитава и просветлява, винаги трябва да е много широко и да тупти с толерантност, за да отекват в сърцата правдата и истините, които проповядва.

Толерантността не е новооткрито явление. Светът за пръв път я е опознал благодарение на пророците. Защото учителят на пророците е Всевишния. Въпреки че приписването на толерантност на Всевишния не е правилно, прошката и търпимостта, опрощаването на греховете, състрадателността и милосърдното отношение към всички творения, прикриването на недостатъците и пороците им са първоизвор на толерантността и са качества на Всевишния. Имената Опрощаващия, Милосърдния, Опрощаващия греховете, Прикриващия са едни от най-често срещаните в Свещения Коран. Златната епоха в историята, в която толерантността била упражнявана в най-висша форма и по най-съвършен начин, е Епохата на щастието, която е била епоха на толерантността.

В случая, известен в историята като „Клеветата”, лицемерите оклеветили пречистата съпруга на Пророка и майка на всички вярващи, достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея. Тя е наша майка и заема специално място сред пречистите съпруги на Пророка. Защото първият мъж, когото е познала, бил най-прекрасният сред мъжете - Пратеника на Аллах, и когато се превърнала в напълно зряла жена, се озовала в пречистия дом на Пратеника на Аллах. Там тя била свидетелка единствено на честолюбие и непорочност. Достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея, която била еталон за честолюбие, в даден момент била умишлено оклеветена от страна на лицемерите. Част от мюсюлманите също участвали в разпространяването на клеветата. Сред тях бил и Мъстах ибн Усасе - дано да не ми се налагаше да спомена името му, когото достопочтеният Ебу Бекр, Аллах да е доволен от него, отгледал в дома си и който му бил далечен роднина. Достопочтеният Ебу Бекр останал потресен от този факт и той се врекъл да не издържа повече Мъстах и да не го поощрява материално. Въз основа на това в 22-ро знамение на Сура Нур Коранът загатва, че подобно вричане от страна на толерантна и опрощаваща личност като достопочтения Ебу Бекр е погрешна постъпка и че най-верният приятел на Владетеля на опрощението и толерантността, Пратеника на Аллах, трябва да бъде по-толерантен: „И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.”

Опрощаването е част

от морала на Създателя

В посланията на пророците, които имат божествен и небесен произход, начело на въпросите, които стоят на първи план, са свързаните с опрощението, снизходителността и толерантността. Защото сърцето на личност, която е натоварена с мисия да възпитава и просветлява, винаги трябва да е много широко и да тупти с толерантност, за да отекват в сърцата правдата и истините, които проповядва. А някои грешки, които се допускат като естествен резултат от човешката природа, трябва да се стопяват и разбиват като комети, сблъсквайки се с толерантната атмосфера на служещите на истината и вместо да нанася поражения, да внася успокоение в душите и да гали окото подобно на светлините по време на заря. Всъщност, както вече споменахме, този морал е толкова възвишен, че Пратеника на Аллах ни съветва да следваме Божия морал с думите: „Приемете морала на Всевишния.” Впрочем не опрощава ли Всевишния на земята онези, които Го отричат? Редица хора изпитват възхищение пред шедьоврите на изкуството на Микеланджело, Пикасо, Константин Брънкуш, но отричат омайните красоти, сътворени с „четката на могъществото” на Всевишния, Вселената, която е жив пейзаж, и Твореца, Който я е сътворил. Ето тази простъпка е непростимо провинение и възпротивяване във вселенски измерения. Но забележете колко безбрежни са прошката и опрощението на Всевишния, Който въпреки неблагодарността на своите раби повелява: „Моето милосърдие обхваща всяко нещо...” (Коран, 7: 156). И със Своята милост дарява препитание на всички хора и творения и ги защитава без разлика, и продължава да дава благодат дори на онези, които Го отричат. Фетхуллах Гюлен

26 July 2010,Monday

Заман / Минаре България