Ислямофоби ли са европейците ?

Страхува ли се Европа от бурките?

Дори и тези, които не одобряват покриването на лицата, смятат, че мюсюлманките могат да се интегрират и без забрани

Сп. „Шпигел”

Афганистанка с бурка минава покрай предизборен плакат в Херат на кандидатката за парламентарните избори Атифа Мансури. В Афганистан всички жени са забулени.

Французите са на крачка от приемането на пълна забрана на бурката. Италия скоро може да последва този пример, общини в Испания вече ги поставиха извън закона. Дали обаче законодателните забрани за покриването на лицата са правилният начин, по който Европа може да се справи с културния конфликт?

Едно от първите нарушения, свързано с носенето на бурка в Европа, е регистрирано в северния италиански град Новара. Нарушителката е Амел Мармури (26 г.), която имигрирала в Италия от Тунис. Мармури няма полицейско досие до един пролетен ден преди два месеца, когато влиза в поща, облечена в дълги дрехи, а лицето й е скрито зад черен шал с тесен процеп за очите.

След като жената излиза от пощата, е спряна от карабинерите. Мармури отказва да покаже лицето си и получава предупреждение: глоба от 500 евро за това, че се е появила на обществено място покрита от главата до петите. Съпругът на Мармури заявява, че жена му в бъдеще няма да излиза от дома им.

Някои хора смятат, че е сложен край на "подвижния затвор" за Мармури, други - че тя е жертва на европейската фобия към бурката. Едни смятат, че така се слага край на потисничеството, други - че е нарушена свободата й да упражнява религията си.

Зони без бурка в Италия

Едно нещо обаче е ясно. Амел Мармури е нарушила член от антитерористичното законодателство на Италия от 1975 г., което забранява на мъжете и жените да закриват лицата си на публични места. През януари кметът на Новара наложи местна забрана за носенето на бурка, като се позова на този закон. Градоначалникът, член на консервативната партия Северна Лига, твърди, че това бил "единственият начин, за да се спре поведение, което прави още по-трудно и без това сложния процес на интеграция".

Подобни забрани са въведени в районите на Комо, Бергамо, Монтегрото край Парма и Фермигнано. Скоро цяла Италия може да се превърне в зона, свободна от бурки. Бившият модел Мара Карфаня, която сега е федерален министър за равните възможности, обяви, че Италия скоро ще последва Франция в налагането на национална забрана на бурката и на никаб.

Подозрението, което много европейци изпитват към исляма, е изострено от парче плат с размерите на носна кърпа. Направено от коприна, синтетичен материал или памук, то е наречено никаб и се носи предимно в държавите от Арабския полуостров. Покрива главата и обикновено се носи в комбинация с други дълги до глезените дрехи. Политиците обаче предпочитат да се съсредоточат върху бурката, която напълно закрива лицата на жените, а пред очите има мрежа. Тя се смята за символ на потисничеството, на което жените са били подложени, докато талибаните са на власт.

Отхвърляне на западните ценности?

Много хора смятат, че тези, които закриват лицата си, отхвърлят ценностите на Запада заедно с интеграцията и участието в обществения живот. Най-лошото е, че тези, които крият лицата си, отхвърлят най-ценното човешко право в Европа: уважението към личността.

Животът във Френската република "се осъществява с открито лице". Това е новият призив, който отправи френският правосъден министър г-жа Мишел Алио-Мари. И получи подкрепата на необичайно трансгранично обединение на феминистки, левичари и консерватори, които се страхуват за християнската идентичност на Стария континент. Според тях толерантното приемане на покриването на лицето е отстъпване пред фундаменталния ислям.

Според проучване, направено от института "Пю", който се намира във Вашингтон, мнозинството германци, французи, испанци и британци подкрепят налагането на забрана на бурката. Голяма част от американците обаче биха отхвърлили подобно решение.

Имат ли хората право да виждат лицата на съгражданите си? Длъжни ли са да участват в обществения живот? Наистина ли е необходима забрана от съображения за сигурност - или настоящите забрани за покриване на лицето изпълняват тези изисквания?

Изкуствен дебат

Това са въпроси, които си струва да бъдат обсъдени. Вместо това обаче политиците водят странен и изкуствен дебат, който се върти около рисковете от пътни инциденти, причинени от забулени шофьори и здравословните проблеми, които могат да възникнат от недостатъчния приток на кислород. Всичко това се свежда до едно нещо: бърз отговор на разбираемия страх на хората, че фундаментализмът е пред входната им врата.

Преди седмица долната камара на френския парламент одобри закон, чието официално име е "закон, който забранява прикриването на лицето на обществени места". Този законопроект не съдържа думите никаб, хиджаб или бурка, но очевидно е насочен срещу по-малко от 2000 мюсюлманки във Франция, които напълно скриват лицата си. Законът бе одобрен, въпреки че Държавният съвет на страната, който има правомощията на административен съд от последна инстанция, бе изразил резерви, че налагането на пълна забрана може да противоречи на конституцията.

В бъдеще жена, която влезе в супермаркет с бурка, може да отнесе глоба от 150 евро. Всеки мъж, принуждаващ съпругата си да покрива лицето си, е заплашен от глоба от 30 000 евро и от присъда от 1 година затвор.

Предстои законът да бъде одобрен от Сената и да бъде разгледан от Конституционния съвет. Следва 6-месечен преходен период, който ще бъде използван от власти, за да убедят жените, носещи бурка, доброволно да открият лицата си.

Налагането на национална забрана за носенето на бурки във Франция не е прецедент. И в други европейски държави се подготвя или вече е влязло в сила подобно законодателство. През април в Белгия депутатите обединиха политическите и културните си възгледи - валонци и фламандци, леви и десни - и постигнаха съгласие за забраната на покрити лица в автобуси, магазини и по улиците.

Протест отвъд границите на Европа

В Испания, след проведения дебат в Сената преди няколко седмици, социалистическото правителство подготви закон за забрана на бурката и го представи в долната камара на парламента, където обаче той бе отхвърлен. Но девет каталунски града, сред които и Барселона, вече са въвели забрана на бурката. Социалистическият кмет на Барселона обясни това решение с мерки за сигурност - било необходимо да се забрани всичко, което "прикрива идентичността на публични места в града". Повечето мюсюлмани в Испания живеят в Каталуня и антиимиграционното движение има добра възможност да спечели още гласове в регионалните избори, насрочени за есента.

В Холандия десният популист Геерт Вилдерс проведе предизборна кампания, основаваща се на забрана на бурките и на джамиите. В Швейцария северният кантон Ааргау призова за национална забрана на пълното покриване на лицето, а в австрийската провинция Долна Австрия дясната популистка Партия на свободата наскоро не успя да прокара подобна своя идея.

Има още знаци на недоволство извън пределите на Европа. В Австралия се разгоря дебат за забрана на бурката сред политиците с либерални възгледи, след като мъж с покрито лице извърши грабеж. В канадската провинция Квебек властите предложиха закон, който забранява закриването на лицата във всички публични институции.

В Германия не се води дебат за бурката

В Германия инициативи срещу бурката не срещат подкрепа. Предварително проучване, направено по поръчка на Бундестага, показа, че въвеждането на подобна забрана ще бъде противоконституционно.

"В Германия няма да се води дебат", казва Бюлент Укар, преподавател по ислямска религия и член на Германската ислямска конференция. "Аз също не одобрявам бурката, нито от естетична гледна точка, нито от религиозна, но дали наистина е необходима забрана за толкова незначителен проблем", пита той. Укар смята, че подобни забрани водят само до по-голяма изолация на мюсюлманите. Всеки, който иска да еманципира мюсюлманките, трябва да ги задължи да посещават езикови и професионални курсове. Освен това държавата трябва да подкрепи обучението на млади имами, тъй като те могат да обяснят наложените забрани по-добре от всеки германски политик и да разубедят фундаменталистите да се превърнат в екстремисти.

Западните държави не са единствените, които се борят с проблема с бурките. В Турция е наложена строга забрана за носенето на забрадки в училищата, университетите и обществените сгради. В Тунис държавните служители нямат право да носят никаб. А в Египет - държава, в която повечето жени носят забрадки - най-високопоставеният мюсюлмански духовник наложи забрани миналата година на студентките и преподавателите в университета в Кайро да покриват лицата си.

Обяснението, дадено от покойния шейх Мохамед Сайед Тантави, бе просто, но истинско: "Носенето на никаб е традиция и няма нищо общо с религията".

През април френската полиция в Нант глоби Анна (вляво) за шофиране, докато била покрита с никаб. Покрай инцидента съпругът й, алжирецът Лие Хебадж (вдясно, до адвоката на двойката Жан Мишел Полоно), бе разкрит като поддръжник на радикална ислямистка организация, който освен всичко друго е полигамен и има 4 жени и 12 деца. Полигамията не е позволена във Франция.

Активистки на френското сдружение "Нито леки жени, нито робини" дефилираха с бурки в Париж през януари в подкрепа на предложението за забрана на носенето на бурка и никаб от мюсюлманките в страната. Според неправителствената организация забулването е унизително за жените.

СНИМКИ ЕПА\БГНЕС

Минаре България

Още:

Великобритания едва ли ще последва примера на Франция,за забрана на мюсюлманките да носят бурки