Булото

Зад забраната на булото - сблъсък в самия ислям

21 Юли 2010

в. Гардиън

Фейсал ал Яфаи

Тихо и далеч от фанфарите, които съпроводиха френския вот за забрана на никаба на обществени места и призивите на Филип Холобоун да наложи забрана във Великобритания, сирийското правителство въведе своя собствена, по-ограничена забрана, като постанови, че учители, които носят було, закриващ цялото лице, не могат да преподават в държавните училища.

На пръв поглед такъв ход може да изглежда объркващ: Сирия, със своите десетки религиозни секти и само на думи светско правителство в продължение на десетилетия успяваше да прилага мек подход, поне когато се отнася до личната вяра. Възходът на религията сред населението обаче разклати лидерството: с нарастващи открити прояви на вярата и рядка терористична атака в Дамаск преди две години, приписвана на ислямисти, правителството изглежда се движи срещу твърдолинейните религиозни идеи.

Забраната на никаба в държавните училища е съвсем рязък метод, но в такъв малък мащаб може да има за цел да изпрати послание. Египет също въведе подобна ограничена забрана (за университетски изпити) - ход, който на който ислямистите се противопоставиха, но съдилищата подкрепиха.

Борбата на Сирия обаче с ислямистите и видимите символи на исляма са част от по-голям сблъсък, сблъсък вътре в самия ислям. Политическият ислям печели почва както в арабския свят, така и в страните с мюсюлманско мнозинство. Случващото се в този дебат е от голямо значение, защото същият дебат го има и в мюсюлманските общности на Запад.

Грубо казано дебатът е за границата между личното пространство и политиката. Светските правителства се опитват да държат вярата извън държавните институции, ислямистите искат вярата им да ръководи тези институции. Личното пространство също бива все по-политизирано, с все по-честото носене на забрадки и воал за лице в Сирия и в повечето страни с мюсюлманско мнозинство.

За сирийското правителство тази засилена религиозност е сериозно предизвикателство към светското му, авторитарно управление. Онези, които искат вярата да ръководи живота им, искат тя да ръководи и лидерите им. Ислямистите съставляват главната опозиция в региона: ако утре има свободни и честни избори, ислямистите ще спечелят. Защитници на светската власт виждат, че аргументите им губят тежест сред населението, но и ислямистите са под натиск да бъдат по-консервативни.

Този натиск идва от салафитите - строго течение в исляма, което бързо спечели привърженици през последните 30 години. Салафитите имат склонност да се оттеглят в анклави срещу това, което възприемат като поквара на обществото. Те често възприемат политиката като узурпираща божествената власт. Важно е да се отбележи, че докато салафитите са все още малцинство в ислямския свят, влиянието им се усеща широко.

Ислямисти, които внимават да не бъдат критикувани от строгите салафити, че правят твърде много компромиси по отношение на политическата власт, понякога реагират, като заемат по-десни позиции и формират жизнена опозиция. Това е сложен, разгръщащ се спор с дълбоки корени, но ние на Запад почти не му обръщаме внимание. Въпреки това той е от значение, защото същите течения засягат и мюсюлманските общности в Европа и Северна Америка.

Каква форма ще приеме ислямът на Запад, колко либерални, колко ангажирани и до каква степен ще се отъждествяват с вярата си мюсюлманските общности ще зависи от този дебат. И не само мюсюлманските общности: възход на верската идентичност ще се почувства в целия политически спектър.

Френската забрана на никаба е част от този спор, но далеч не е ясно дали някоя от двете забрани ще повлияе на дебата положително. Сирийските феминистки приветстваха забраната с твърдението, че защитава човешките права и светския характер на държавата. Почти същото се казва и за френската забрана. Въпреки това политизирането на този поначало личен въпрос едва ли може да направи нещо повече от това да даде причина за тревога.

По БТА

Минаре България