Ферманът на османския султан Фатих II срещу ислямофобията

Ферманът на османския султан Фатих II срещу ислямофобията

19.09.2011 Култура & Етика

„Ферманът на Фатих Султан Мехмет II е решение на размириците, религиозната нетърпимост и окачествяването на хората от различните религии като „другия” както в Европа, така и на Балканите”, посочва доц. Угур Йозджан.

1След бруталното нападение в Норвегия на дневен ред отново се появи темата за толерантността и съвместното съжителство, а най-големият пример за това е ферманът на османския владетел Фатих Султан Мехмед II, подготвен за свещениците на Францисканската църква на 28 май 1463 г.
Доц. д-р Угур Йозджан, преподавател в университета „Ахи Евран”, факултет „Науки и изкуства”, заяви, че при изготвянето на докторската си дисертация през 2001 г. е посетил свещениците на Францисканската църква в град Фойница, който се намира близо до Сараево – столицата на Босна и Херцеговина, и те му показали фермана на Фатих Султан Мехмет II, който се охранява в бохча, и споделили, че са спасили живота си и продължили да изповядват своята религия свободно благодарение на него.
По думите му, бруталното избиване на 76 млади хора в Осло, Норвегия, бе като бомба за световния дневен ред. „Във вестниците се писа, че терористът Андерс Брейвик, който извърши масовото убийство, е „антиислямски фундаменталист”, който подчертава, че е недоволен от наличното мюсюлманско население в Европа. Редица европейски медии окачествяват Брейвик само като „убиец”, защото не е мюсюлманин, но това заедно с предразсъдъците срещу мюсюлманите се определя и като двуличие към тероризма” допълва Йозджан.
Не се избягва и фактът, че в дневника на терориста, осъществил нападението в Норвегия, присъстват символи и фигури на християнството. „Именно в този момент ферманът, съветващ съвместното съжителство, уважението към другия и религиозната толерантност, който Фатих Султан Мехмет II е дал на свещениците на Францисканската църква, е много важна светлина за световния мир, отразяваща се от историята в наши дни, лъч срещу терористичните актове, които са отражение на омразата към другия” подчертава Йозджан. „Сега, когато религиозните конфликти се разпалват и нападението, извършено в Норвегия през миналия месец, е факт, ферманът, който Фатих Султан Мехмет II е дал на свещениците, безспорно ще привлича огромно внимание”, посочва Йозджан. За спиране на терористичните актове лидерите на европейските държави трябва да подходят по същия начин като Фатих Султан Мехмет”, допълва доц. Угур Йозджан.

Ферманът на Фатих Султан Мехмет

“Аз, Фатих Султан Мехмет, обявявам на целия свят, че босненските францисканци, на които е предоставен този султански ферман, са под моята защита и заповядвам никой да не безпокои тези хора и да не допринася вреда на църквата им. Да живеят свободно в империята ми. Тези хора, изпаднали в ситуацията на имигранти, да живеят свободно и в сигурност. Да се върнат във всички страни на империята ми и отидат без страх в своите манастири. Нито благородниците, нито везирите и държавните служители, нито служещите ми и жителите на империята ми, никой няма да посегне на честта на тези хора и няма да им навреди. Никой да не застрашава живота им, имуществата и църквите им, да не ги подценява и излага на опасност. Ако тези хора поканят някой от друга страна в моята империя, новодошлите също ще притежават тези права.
Обявявайки този султански ферман, тук се заклевам в името на Създателя и владетеля на небесата и земите Аллах, Пратеника на Аллах – Пророка Мухаммед, 124 хилядите пророци и сабята, която запасвам, че докато те изпълняват заповедта ми и останат верни на мен, никой от империята ми няма да наруши написаното в този ферман.”
Този указ, който предоставя свобода и толерантност на хората от други нации и религия, се написва на 28 май 1463 г. в Милодраз. Оригиналът на фермана се намира във Францисканската католическа църква в Босна и Херцеговина.
За свещениците от Францисканската църква този ферман е бил спасението на живота им. Вече не присъствала никаква заплаха започналите да мигрират в други земи да живеят под покрива на Османската империя, която за тях представлявала сигурно убежище, и миграцията била спряна. Дори и днес францисканците казват открито, че дължат съществуването си на фермана на Фатих Султан Мехмет II. Те придават особена важност на деня, в който им е даден ферманът, и всяка година в последната неделя на месец май се чества денят на връчването на фермана в Милодраз.

Ферманът на османския владетел се публикува през 1971 г. във всички страни членки на Обединените нации. 28 май 1463 г. означава 324 години преди Конституцията на САЩ, 3 века преди Декларацията за правата на човека, полагаща основата на Френската революция през 1789 година, 5 века преди Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 година. Имайки предвид това, няма да е трудно да се разшифроват паролите на Отоманския (Османски) мир, наречен „Пакс Отом`aна”.

Исторически ферман на толерантността

През първата половина на 15-и век царят на Босна Степан Томас получава подкрепата на държавите в Европа. Той приема предложената от папата католическа вяра и решава да премахне свещениците на Францисканската църква и членовете на учението, към което са привързани, окачествени от папата като „заблудени”. Тогава главният свещеник на францисканския манастир Фра Анжео Звидлович иска помощта на Фатих Султан Мехмет II. Той подготвя ферман, който гарантира живота и религиозната свобода на свещениците. Доц. Йозджан отбелязва, че ферманът на Фатих Султан Мехмет II се явява противоречие срещу непризнаването на другите, премахването им и непризнаването на правото им на живот. „Убеден съм, че този ферман е документ, който наистина трябва да се асимилира и усвои дума по дума. Той е отражение на съвместното съжителство в Османската империя.” Според него ферманът на Фатих Султан Мехмет II е решение на размириците, религиозната нетърпимост и окачествяването на хората от различните религии като „другия”, както в Европа, така и на Балканите.

"Заман" / Минаре България