Палестинска държава в границите от 1967 година със столица Източен Ерусалим

Палестинският посланик Ахмед Мохамед ал-Мадбух: Време е ЕС да признае независима Палестина като пълноправен член на ООН

Зорница Илиева

02 септември 2011

Интервю

Палестинският посланик Ахмед Мохамед ал-Мадбух

Снимка архив "Новинар"

Ще седнем на масата на преговорите, когато всяка държава знае границите си и ще искаме изтегляне на израелските войски

Негово превъзходителство Ахмед Мохамед ал-Мадбух е посланик на палестинската власт у нас от средата на ноември 2008 г. Роден е на 15 ноември 1966 г. в столицата на Ливан Бейрут. Женен е и има едно дете. Завършил е Ливанския университет в Бейрут с бакалавърска степан по политически науки. През 1996 г. става бакалавър по обща медицина в Русия, където придобива специалност урология и бъбречна хирургия. Член е на Европейската асоциация по урология и нефрология, на Световната асоциация по стерилитет и импотентност и на Руската асоциация по урология .

- Ваше Превъзходителство, благодаря, че приехте това интервю да бъде в деня на големия мюсюлмански празник, известен и у нас като Шекер Байрам. Поздравления за празника. Позволете да започна с въпросите, за да имате възможност за подобаващо според обичаите ви празнуване. Като начало: идеята на президента Махмуд Абас, подкрепена от Арабската лига, за внасяне на искане в ООН за признаване на независима Палестинска държава в границите от 1967 година със столица Източен Ерусалим дали се приема еднозначно и има ли цялостната подкрепа на палестинското общество, доколкото то може да бъде единно предвид различните политически влияния в него?
- Благодаря за проявения интерес и искам да използвам повода да поздравя българския народ, а и мюсюлманите в България с празника, който за нас е преди всичко семеен празник, когато всички се събираме на този ден и искаме прошка или приключваме великодушно спорове, ако е имало такива. А на въпроса ви искам да направя едно уточнение. Ние обявихме независима Палестинска държава още през 1988 година. Имаме признанието на повече от 120 държави и сега имаме молба да бъдем приети като пълноправен член на ООН и както казахте, това се подкрепя от Арабската лига, а също от Ислямската конференция и Африканския конгрес. На първо място тази стъпка се извършва със съгласието на палестинския народ и ръководството му. Тя бе приета в централния съвет на ООП и Изпълнителния комитет на ООП, които са легитимните палестински институции. Целият палестински народ подкрепя тази стъпка заедно с всички политически организации. В президентството ни има много писма от всички граждански организации за подкрепа и мнение да не се отказваме от идеята.

- Известно е, че САЩ и някои страни от ЕС настояват за постепенно уреждане на палестино-израелския конфликт и дали тази идея има поддръжници в самата Палестина, защото има изказвания например на Хамил Амр, ексминистър и член на ръководството на ООП в противовес на идеята за гласуване на резолюция в ООН в полза на независима Палестина? Дали това ще противопостави палестинците на САЩ и страни от ЕС, които са основни донори за бедстващото население в палестинските територии?
- Добър въпрос. Първо ние сме на етап на изграждане на нашите институции и сме доказали, че сме демократично общество, каквото все още липсва в съседните ни държави, които сега се бунтуват. Решенията ни се взимат с мнозинство, независимо че има дискусии на заседанията на централните органи. Наистина забелязваме, че има различни становища в ЕС - едните ни подкрепят, другите са против, а някои още не са съобщили своята позиция. Преди седмица Испания обяви, че ще заеме централна роля в процеса за признаване на независима Палестина като член на ООН. Време е всички да го направят. Преди две години бяха обявени програми за изграждане на институции в Палестина, които да поемат демократичното управление на държавата и срокът на тези програми изтича през септември. Това стана със съгласието на САЩ и ЕС, които не само на думи, но и чрез финансиране на тези програми ни подкрепиха. През април и май получихме похвали от Централната банка и Комисия към ООН, че нашите институции функционират по-добре от тези в други страни. Това доказва, че можем да се управляваме сами и това са нашите доказателства в подкрепа на нашата кауза. По-голямата част от държавите пристъпиха и към повишаване на нашите дипломатически представителства, които са вече мисии на Палестина, а не на ООП, главите на мисиите са посланици и връчват акредитивни писма. В ЕС казваха, че когато дойде времето, ще признаят независима Палестина като пълноправен член на ООН. Времето дойде според нас. Защото в противен случай, докато Израел осъществява своята колониална политика, това може да взриви отново региона. Ние искаме да решим този конфликт чрез варианта за съществуване на две държави. Палестино-израелският конфликт тръгва от ООН през 1947 година, когато разделят Палестина на две държави и макар че населението е било 71% в полза на палестинците, 55% от територията е дадена на Израел. Палестинците отказват да приемат това решение. Ние искаме да върнем проблема там, където е създаден. Ние бяхме лишени от правото за самоуправление, бяхме в неравностойно положение в преговорите с Израел и това му даде възможността да извършва конфискация на повече земи. Нашето обръщение към ООН не замества преговорите с Израел. Ние ще седнем на масата на преговорите, но когато всяка държава знае границите си, и ще искаме изтегляне на израелските войски.

- Смятате ли, че българското общество е запознато с идеите и мотивите на палестинците, за да има не само собствено мнение, но и да подкрепя такава кауза?
- По време на моите срещи с почти всички политически партии в България сме били свидетели на силно разбиране и подкрепа за палестинската кауза. Получаваме много писма от неправителствени организации с подкрепа и призиви ръководството на страната да подкрепи Палестина в ООН.

- Известно е, че внасянето на искане в Общото събрание на ООН, за да се избегне евентуално вето на САЩ в Съвета за сигурност, е „висока топка” за управлението на палестинските територии и евентуалното гласуване на резолюция в полза на независимата Палестинска държава през октомври, може и да бъде дипломатическо поражение за Израел. Каква е възможността Израел да избегне такъв сценарий?
- Ние имаме подкрепата на мнозинството в Общото събрание на ООН. Държавите, които ни подкрепят, са повече от тези, които признават Израел. Нетаняху казва, че има подкрепата на по-качествените държави. Но това не са ли расистки възгледи? Само по себе си това е обида към ООН. Израел може да избегне такъв сценарий, като признае Палестина в границите от 1967 година и няма да има нужда от гласуване в ООН. Ще преговаряме, и то главно за сигурността на двете държави и за изтеглянето на израелските войски. Но с това ръководство Израел не се отличава с далечен поглед в бъдещето. Развитието на събитията в Близкия изток е твърде бързо и е против интересите на Израел. Вижте политиката на Египет към Израел след промените. Израел трябва да се възползва от момента и сега да се договорим. Дано там надделее разумът.

- Палестинската инициатива има за момента около 130 държави, които я подкрепят, поне на думи, но в същото време под въпрос са редица държави от ЕС. Знае се, че САЩ, Германия, Италия, Холандия, Чехия са твърдо против, а всяка молба за членство в ООН се одобрява от Съвета за сигурност в ООН. Вашата офанзива за печелене на привърженици на вашата кауза с какво може да се похвали в тази насока?
- Ние проведохме срещи с всички държави в ЕС. Продължават консултациите със САЩ. Не желаем конфронтация с никого. Ние не сме в състояние да се конфронтираме със САЩ. Не знаем защо САЩ ще наложат вето. Те по принцип подкрепят правото на народите за самоопределение и самоуправление, но лишават палестинския народ от това право. Президентът Обама говори за уреждане на конфликта с признаването на две държави в границите от 1967 година и това беше на сесия на ООН миналата година. Четворката също определи септември 2011 година за краен срок за приключване на преговорите, но в същност тази година нямаше преговори. Всекидневно се завземат земи, извършват се въздушни нападения, Газа е в блокада и е крайно време да се даде думата на правото. Ние не искаме повече от това, за което има световен консенсус. Още в споразуменията от Осло се прие да има независима Палестинска държава. Сега ще има ситуация на пробен камък за искреността на държавите, подписали такива споразумения. И това не е въпрос на интереси, а въпрос за живота на 11 млн. палестинци.

- В същото време в ивицата Газа, както и в самия Тел Авив, не спират престрелки и убийства. Почти всеки ден се съобщава за нови убити или ранени, и то от палестинци. Мислите ли, че тези, както и да ги наречем актове, допринасят за мирното, по-скоро делово решаване, на палестинския въпрос?
- Ние смятаме, че основната причина е окупацията. Ние сме против използването на сила и от двете страни. Подчертаваме, че преговорите са единственото средство за решаване на проблемите. Но няма начин всекидневното обстрелване на Газа да не породи желание за отмъщение сред населението. На практика с линията на всекидневни нападения в Газа Израел подтиква палестинците да използват средства на насилие. Печелившият в тази битка е Израел. Медийната им система успешно се справя и представя жертвите на окупацията като престъпници. Ние все още се овладяваме, защото сме привърженици на мирната борба, и знаем, че тя се подкрепя в Европа. Но светът трябва да спре Израел и да спре блокадата и убийствата.

- Имате пълната подкрепа на Иран за вашата кауза и даже всяка година в Техеран се организира Ден на Ерусалим, който е в подкрепа на палестинците и против Израел. Но Иран има позиции, които не се подкрепят от световната общност. Смятате ли, че тези демонстрации помагат в момента на вашата инициатива в ООН?
- Всяка държава заема позиции според убежденията си. Иран подкрепя Палестина и всяка година през последния петък от месец рамадан е Ден на Ерусалим. Имаме някои различия с Иран по начина на подкрепа. Не искам да навлизам в подробности, но ние оценяваме подкрепата и се обръщаме към всички държави да ни подкрепят, да подкрепят палестинския народ, а не само някои отделни групи и прослойки.

- Имали ли сте разговори с официалните български власти за изясняване на позицията на българското правителство относно внесената от вашата страна молба в ООН?
- Провеждаме непрестанно срещи в Министерския съвет, Министерството на външните работи, президентството, Народното събрание. До този момент българската позиция не е официално формулирана. Ние очакваме подкрепа и това ще бъде в посока на традиционните наши исторически връзки. България беше една от първите държави, които признаха независима Палестина. Вашият министър-председател беше почетен председател на Дружеството за приятелство с Палестина и се обръщаме сега към него да подкрепи Палестина. Ние усещаме желание в тази насока. Доказва го и неговата визита в Палестина, изпращането на външния министър както в Израел, така и при нас. Ние се обръщаме с призива да не ни изоставяте насред път, защото сме на финалната права и се нуждаем от подкрепа. Определено има внимание от страна на българското ръководство за разрешаване на палестинския проблем.

- Решихте ли окончателно проблема с признаването на държавата Израел, защото се знае становището на част от палестинските лидери по въпроса?
- Ние сме демократично общество. Имаме партии с опозиционни позиции. ООП е единственият легитимен и законен представител на палестинския народ и е признал държавата Израел. Проблемът е, че Израел не признава Палестина, а ООП. Точно тук е дестабилизирането на Близкия изток. Нетаняху напоследък използва религиозна философия, за да печели време. Казва, че земята на евреите е подарена от Господ и че той ще отстъпи част от земи, които всъщност са му подарени от Бога. Този неполитически дискурс усложнява нещата и липсва международното право. На него ние разчитаме.

в но / Минаре България