Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

четвъртък, ноември 19, 2009

Откриха нов масов гроб до Сребреница !

Откриха нов масов гроб до Сребреница !

19.11.2009

Убитите първоначално са били погребавани другаде, а после са били пренесени, за да се прикрият следите от престъплението !

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Юронюз Близо 8000 души бяха убити сили при превземането на Сребреница през 1995 г.

Босненски експерти по съдебна медицина започнаха ексхумация на тленни останки от нов масов гроб, открит близо до Сребреница, който може да съдържа голям брой скелети на жертви от клането от юли 1995 г., съобщи АФП, като се позовава на босненската агенция Фена.

Масовият гроб е разположен близо до село Видиковац в околностите на Сребреница, уточни Садък Селимович, член на екипа от експерти.

Според информациите, с които разполагаме, тленните останки на цивилни жертви, които първоначално са били погребани в Глогова (друго село в района), са били ексхумирани и пренесени в този вторичен масов гроб, заяви прокурорът Фатима Хаджибегованович.

В дните и седмиците след клането в Сребреница трупове са били ексхумирани от някои гробове, а след това са били погребвани в така наречени вторични масови гробове, за да се прикрият следите на престъплението.

Близо 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета бяха убити от босненските сръбски сили при превземането на анклава Сребреница през юли 1995 г., пет месеца преди края на войната в Босна (1992-95).


Минаре България


>>>


Сребреница: Какво се случи преди 10 години !


Преди 10 години 8000 момчета и мъже от босненския град Сребреница бяха избити от сръбски войници. Холандски батальон от силите на ООН наблюдаваше безучастно зверството. НАТО и правителствата от ЕС си заториха очите. 10 години по-късно продължава да виси въпросът: Кой носи вината за това безпримерно зверство в центъра на Европа?

Преди 10 години 8000 момчета и мъже от босненския град Сребреница бяха избити от сръбски войници. Холандски батальон от силите на ООН наблюдаваше безучастно зверството. НАТО и правителствата от ЕС си заториха очите. Десет години по-късно продължава да виси въпросът: Кой носи вината за това безпримерно зверство в центъра на Европа?

Името Сребреница стана символ на абсурда, масовото избиване, бруталната стратегия.

И на непризнатата вина.

В разгара на войните в тогавашната Югославия сърбите от земите на Босна и Херцеговина се бяха обявили за част от федералната югославска държава и бяха решили, че ще разширят границите й с военна сила. Официален Белград и лично Слободан Милошевич, разбира се, ги подкрепяше.

Педантично изпълняваният план беше всички бошняци да бъдат прогонени и в тези територии да остане само сръбско население.

През април 1992 г. сърбите превзеха Сребреница, в която 75 % от жителите бяха босненски мюсюлмани. След месец босненската милиция превзе обратно града. Но сърбите го обградиха и изолираха. Планът им беше да постигнат капитулация чрез глад.

Десетки хиляди, някои гонени от сърбите, други успели да избягат, се криеха в гаражи, изби, бараки или в изоставени от местните сърби жилища. Хранели се с тикви, корени, бурени, жълъди. Според доклад на ООН хората въшлясвали, разпространила се епидемия от краста.

От студа се спасявали като горили автомобилни гуми и пластмасови шишета. Труповете на умрелите от глад били оставени на кучетата.

На 12 април 1993 г. сърбите за пореден път обстрелвали с ракети и снаряди Сребреница. Убити били 60 души. Радио Сребреница призова за помощ: "В името на Бога, направете нещо!"

Съветът за сигурност на ООН реши още същия ден: Анклавът Сребреница се обвява за защитена от ООН територия, сърбите трябва да се оттеглят, бошняците трябва да предадат оръжието си на умиротворителните части на ООН. Силови действия могат да предприемат само сините каски при самозащита.

Два дни по-късно, на 18 април, сърбите "разрешават" на 135 канадски войници да достигнат до Сребреница.

Жителите получават брашно, олио, месни консерви, захар и бонбони - по половин кило продукти на човек дневно.

Сърбите изобщо не напускат анклава, остават на позиции из горите наоколо и във фабричното селище Поточари. Местността е планинска, гориста, трудна за контролиране.

През октомври 1994 г. канадците са заменени от 570 холандски войници. Сърбите пак затягат обсадата и от 12 конвоя с продукти допускат само три. По това време вече 90% от бошнаците са трайно недохранени, боледуват от жълтеница, дизентерия и туберкулоза.

През февруари 1995 г. сърбите за последен път пропускат към Сребреница една бронирана кола, през март - последния камион с пресни продукти.

През април от Сребреница ненадейно изчезват 17 офицери от босненската милиция, начело с командира си. В Сребреница настава паника - хората подозират, че босненското правителство в Сараево се е отказало от тях. До днес не е ясно защо са си тръгнали тези мъже.

На 25 май холандският командир ст. лейтенант Кареманс съобщава на шефовете си: Нямаме достатъчно гориво и муниции, за да изпълняваме задълженията си и да спрем евентуално србъско нападение. Не му обръщат внимание.

На 3 юни

сърбите завземат наблюдатален пост на ООН на южните подстъпи към Сребреница и с 50 души и един танк прогонват "сините каски",

които, спазвайки инструкциите, не произвеждат нито един изстрел.

По-късно холандското военно министерство ще отсъди, че от този ден рязко се променя положителното отношение на босненските мюсюлмани към "сините каски".

На 6 юли 1995 г. в 3 ч. сутринта сърбите откриват огън с оръдия и ракети срещу Сребреница. Обстрелът не спира пет дни. Ст. лейтенант Кареманс иска от командването в Тузла помощ от въдуха. Молбата му не е предадена в Сараево, защото той не разполагал с карта на евентуалните цели.

Сценарията за това, което ще се случи, е ясен и готов още на 6 юли. "Сините каски" никого не охраняват, дори и себе си. Заплашват ги вече не толкова сърбите, колкото онези излъгани и обречени хора, които те би трябвало да охраняват.

На 7 юли Сребреница е ударена от 275 снаряди и ракети. Ново искане на командира за помощ пак е отклонено. На 8 юли самолети на НАТО най-сетне прелитат над гористите хълмове. Прелитат и си отиват.

Босненският президент Изетбегович казва по Радио Сараево, че е уведомил САЩ, Великобритания, Франция и Германия: Ако Сребреница бъде превзета, ще последва клане.

На 9 юли сърбите се доближават на няколко километра и залавят 30 "сини каски".

Командването на частите на ООН в Сараево изпраща по факс ултиматум на ген. Ратко Младич, командващ сръбските части: Ще има сериозни последици, ако до 24 часа не спрете настъплението си към Сребреница.

Случва се точно обратното - първият сръбски танк влиза в града, а Младич праща обратен ултиматум: До 48 часа всички военни и 40-те хиляди житгели трябва да напуснат анклава завинаги.

Още преди да се съмне на 11 юли няколко хиляди здрави мъже бягат в гората. След изгрев 1500 сърби претърсват града и подгонват хиляди. Те са жени с тежки куфари, пищящи деца, безпомощни старци, инвалиди в детски колички и само няколко здрави мъже. Отиват в Поточари, където холандците са направили помощен лагер.

В друга колона са събрани заловените 15 000 здрави момчета и мъже. Тях ги подкарват по друг път на северозапад.

В 14,30 ч. в небето се появяват бомбардировачи на НАТО. Два не правят нищо, други два хвърлят бомби и унищожават два танка на сърбите. 60 други самолета остават да кръжат над Адриатическо море - "в резерв".

Ген. Младич веднага отправя нов ултиматум: Ако веднага не оттеглите самолетите, ще убием 30-те сини каски, които държим в плен!

В 18 ч. холандското командване съобщава, че Сребреница е паднала в ръцете на сърбите. "Сърбите спечелиха!", е коментарът на холандския военен министър.

В следващите дни около Сребреница са избити най-малко 8000 младежи и мъже. Отвеждането на някои от тях към смъртта става пред очите на пленените холандци.

25000 жени, деца и старци са закарани на 40 км с предварително подготвени автобуси до Босна. Конвоират ги пеш до официалната границата.

Ген. Младич непрекъснато хвали подчинените си - eтническото прочистване е приключило успешно.

В сръбското село Братунац генералът приема холандски офицери в хотелска стая, където от тавана, вързана за краката на верига, виси жива свиня. Сръбски войник прерязва гърлото й, кръвта опръсква всичко и всички, а Младич гордо заявява: "Ей така ще постъпим и с всички мююлмани!"

Булдозери довършват работата - в десетки масови гробове, част от които и до днес не са намерени.

На 22 юли всичко приключва окончателно.

Някои от тези зловещи сцени са били заснети, но после филми и фотографии необяснимо изчезват в холандското военно министерство.

Когато все пак през април 2002 г. са направени първите разкрития и се появяват документални свидетелства за случилото се, холандското правителство на премиера Вим Кок подава оставка.

Единственият документ - потресаващ видеоматериал от масов разстрел, се появи през май т.г. Едва след излъчването му по белградски телевизионен канал в Сърбия повярваха, че всичко това наистина се е случило.

Някои от убийците са пред международния съд в Хага, много повече успяват да се крият вече десет години.

Клането в Сребреница е най-жестоката екзекуция в човешката история след Втората световна война.

10 години въпросът "Кой е виновен?" търси отговор.

А историята продължава:

Босненските власти съобщиха тази събота, 9 юли, че край местността Поточари е открит нов масов гроб, в който има тела на жители на Сребреница, предаде белградското радио Б92.

Мурат Хуртич, член на комисията на Федерация Босна и Херцеговина за изчезналите лица, заяви, че в масовия гроб, дълъг 18 метра, има "над сто тела на жертви от клането в Сребреница", предаде ДПА.

"Франс прес" съобщава, че ексхумацията е започнала преди два дни и досега са извадени останките на 30 души.

В същия ден босненският сръбски премиер Перо Букейлович е получил писмо, написано на ръка, със заплаха, че ще бъде убит "заради сътрудничеството му с враговете на сърбите", съобщи на "Франс прес" говорител на правителството.

Писмото носи пощенско клеймо от Чикаго и заплашва, че Букейлович ще бъде даден на "екзекуционен взвод" като следствие от "съдебна смъртна присъда".

Минаре България

1 коментар:

  1. Анонимен8:13 сл.об.

    Само трепане на СРЪБСКАТА ПАПЛАЧ ........!

    ОтговорИзтриване


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи