Музей за ислямско изкуство,Катар

Ако има ад,той е тук,в жегата,в прахта,под ожесточеното слънце.Катар се нарича страната,която не е никаква страна,а бягство.Пустиня,докъдето погледът стига,засуха,най-лошата в света.Всичко изсъхва,всичко умира,на хората не им остава нищо друго освен бягството.И те наистина бягат,но не от пустинята,а в нея.Катар е обещание-адът на новия рай.
Един от пророците на това обещание е Сауд ал Тани,братовчед на емира.Когато преди десет години за пръв път се появил в западни аукциони и галерии,на мнозина им се сторило,че е излязъл от някоя приказка.Та кой знаел за Катар,малкия полуостров в Персийския залив с не повече от 200 000 местни жители?Толкова по-учудващо е богатството на Сауд и това,което той иска да направи с него.Не купува яхти,часовници,състезателни коли,купува ислямско искуство,търси килими,книги,керамика,винаги най-добрите екземпляри,винаги най-високите цени.Сауд изхарчил почти 2 милиарда евро.Всъщност той не плащал от своя джоб,бил на път с височайша поръчка.Неговата мисия:култура.Трябвало да върне това,което принадлежи на родината му.Държавата Катар искала да създаде първия,най-голям,най-красив музей за ислямско изкуство.И тъй като нямало какво да покажат в такъв музей,Сауд се превърнал в ловец на изгубени съкровища.Междувременно не само музеят е готов,но и изложбата е открита.Израснала е поразителна сграда,символ на това,което може да се нарече нов световен ред.

Цялата статия в:Списание "Лик",юни 2008,страница 8 и 9