Низар Хамза е професор по политология и декан на департамента за изкуства и естествени науки в Американския университет в Кувейт. Сферата, в която преподава, засяга теми, свързани с ислямски движения, международно право, изследователска методология, западна и ислямска политическа теория.
Преди да започне работа в Американския университет в Кувейт през 2005, Хамза преподава в Американския университет в Бейрут, където е член на преподавателския състав в периода 1998 – 2004.
През 1979 Хамза завършва право в Ливанския университет, след това продължава обучението си в университета в Южна Калифорния, където преминава през магистърска и докторска степен – съответно през 1982 и 1986. След като защитава дисертацията „Конфликтът в Ливан: изследване на мнения и отношения‛, Хамза се превръща в международно признат авторитет в областта на ливанската култура и политика, с особен фокус върху развитието на Хизбула и на други ислямски движения в Близкия Изток.
Хамза е автор на книгата „По следите на Хизбула‛ (2004), която е отличена с престижна награда за академично издание на 2005. Хамза е съавтор на още две книги, а статиите му редовно се публикуват в международни научни издания.
Текстът, който публикуваме със съкращения, е част от лекция, която професор Низар Хамза изнесе пред студенти в Нов български университет на 29 май т.г.
От многото ислямски благотворителни организации, действали в Ливан от средата на 60-те години на миналия век, вероятно дейностите на Хизбула са изиграли най-голямата филантропска роля не само в страната, в региона, но и в известна степен и в цялата глобална общност. Тази група от хора, която се състои предимно от ливански шиитски мюсюлмани, си е спечелила в еднаква степен и позор, и слава заради войнствеността си. От друга страна обаче раздвояването на Хизбула между войнствеността и благотворителността е оставила у много учени и политически дейци дълбоко чувство на скептицизъм заради обвиненията в политическа и материална поддръжка за насилнически прояви срещу цивилни.
Всеки опит да се оцени благотворителната дейност на Хизбула изисква да се познава връзката между партийното разбиране за благотворителност, социални услуги, политики, от една страна, и войнственост и насилие – от друга страна. Съществената теза в това изследване е, че благотворителните организации и онези формирования, които се заемат със социални услуги, са не само важни инструменти за пропагандиране на партийна концепция за ислямска държава, но и играят важна роля в създаването на военна и политическа инфраструктура и поддръжници, които са изразили и проявили готовност да жертват всичко, което имат, да убиват и да бъдат убивани в името на преследването на политическите и военните цели на Хизбула.
Благотворителността на Хизбула: модел на цикличната връзка за трансформиране на обществото
За ‛партията на Бог‛ – буквален превод на ‛Хизбула‛, в литературните източници, посветени на партията, могат да се намерят поне две дефиниции. В по-старото определение Хизбула сама се дефинира като ‛борческо движение на правоверните ливанци, които вярват в Исляма, в съпротивата и в освобождаването на страната и са едно от най-известните ливански политически движения.‛ При по-нова дефиниция Хизбула се определя като ислямско освободително движение, възникнало, след като през 1982 израелската армия превзема Ливан. Това завземане води до незабавното формиране на ислямска съпротива за освобождаване на окупираните територии и за експулсиране на агресорските израелски военни части. Въпреки че двете дефиниции не се отличават много една от друга, най-забележителната обща част при тях са думите ‛съпротива‛ и борба (джихад). И във връзка с тях Хизбула е на първо място и преди всичко jihadi движение, което се заема със съпротивата, за да постигне целите си – установяване на ислямски ред в Ливан или ‛освобождаване на земята‛ – формулировка, в която се визират ливанските и палестинските територии. Въпреки че съпротивата, наречена джихад, е смятана за тероризъм в много западни, а и незападни държави, за Хизбула тази борба е напълно естествен начин на действие, който представлява социална, културна и политическа борба (qital) в името на постигане на целите. От друга страна обаче целите на Хизбула, по-конкретно установяване на ислямски ред или правителство, начело на което да са шиитите, са като антитеза на ливанската религиозна система, в която стабилността и прехраната зависят от политическия елит, който в този момент обаче отсъства.
Централно място в стратегията на Хизбула за джихад заема комплексна мрежа от благотворителни организации и сдружения, предоставящи социални услуги. Идеята за реформирането на ливанската шиитска общност и на обществото като цяло чрез организациите на Хизбула с идеална цел идва от партийната доктрина за ислямската благотворителност и филантропия. Тя може да се проследи и в многобройни текстове от Корана, в думите на пророка Мохамед, в традициите, завещавани от шиитските имами и в ijtihad (юридическите тълкувания), на които духовните лидерите на Хизбула се опират, когато подчертават, че извършването на благотворителност, предоставянето на социални грижи, както и борбата в името на Аллах са задължения на всеки мюсюлманин. Ето защо, така погледнато, изглежда, че между социалните услуги, политиката и войнствеността има причинно следствена, циклична връзка. С други думи, циклите са взаимно свързани – социалните услуги са основната причина за трансформиране на обществото, което от своя страна води до появата на т. нар. твърди избиратели, които приемат джихад и съпротивата като основни форми на политиката и военното дело.
За Хизбула има две основни форми на благотворителност: Zakat (даване на милостиня) и Khoms (петина – даване на една пета от дохода), които Саид Хасан Насрала – главният секретар на Хизбула, нарича al huquq al-Shar'iyyah (ислямски законни права). Първата форма е Zakat, която е един от петте стълба на Исляма. Задължение на всеки мюсюлманин е да участва в даването на милостиня. Това е записано и в Корана, стих 60 от Surat al-Tawba (9:60):
‛Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаване на сърцата към Исляма, и за откуп на робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника в неволя - задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. ‛1
Zakat е лично задължение на всеки мюсюлманин, който трябва да отдели в рамките на една лунна година 2.5 от най-ценното, което има, като това обаче се прави само ако неговото богатство е над т. нар. минимално ниво, известно като nisab (3 унции или 87.48 грама злато). В момента nisab се определя в размер на 1922.40 долара или на същата тази равностойност, но в друга валута.
Важно е да се спомене, че текстът в Корана е свързан с даването на милостиня не само на бедните, на новопокръстените, на поробените мюсюлмани и на пътниците в беда, но и на тези, които се борят в името на Аллах. Според Корана, в името на Аллах трябва да се поддържат муджахидините или тези, които участват в битките и във войните на Аллах. Например в стих 41 от al-Tawba (Коран 9:41) се казва ‛wa jahiduw bi amwalikum wa anfousikum‛ (битка с твоята същност и с твоите пари). Ето защо няма нищо учудващо в това, че ислямските благотворителни организации на Хизбула финансират дейностите на военните или изпращат средства на онези, които се бият в името на Аллах. От друга страна обаче джихад не винаги означава въоръжен джихад. Духовните лидери на Хизбула винаги са цитирали прочутите думи на Пророка, с които той говори за невъоръжения джихад: ‛Бийте се по начина, завещан ви от Аллах - с ръцете си, но ако не можете, бийте се с езиците си, бийте се със сърцата си. ‛
За Хизбула втората форма на задължителна проява на филантропия е khoms. И за нея, както и за zakat, научаваме от Корана - стих 41 от Surat Al-Anfal (8:41): ‛И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах и за пратеника, и близките (хората от Дома на Пророка), и сираците, и нуждаещите се, и пътника в неволя, ако вярвате в Аллах.. ."
Според шиитските закони вярващите са задължени да отделят по една пета от годишния си доход за шест групи, споменати в стиха – Господ, Неговия пророк, хора от Дома на Пророка, както и за сираци, бедни и пътници в беда. Исторически погледнато, някога за първите три групи се плащало на пророка Мохамед, по-късно на неговите последователи - 12-те имами. След тяхната кончина, пак според шиитската традиция, половината от khoms трябва да бъде давана на върховната религиозна власт, която, в името на Аллах, Неговия пророк и хора от Дома на Пророка, влага средствата във водене на джихад. Освен това този върховен религиозен авторитет, известен още като marj'a al-taqlid, има не само правото да събира и да разпределя средствата от khoms, но той има правомощията и да ги управлява по начин, по който той иска, като определя представители wakil, които да събират средствата и да ги администрират във фондове. Според Саид Насрала ‛има много вярващи шиити, които плащат една пета от дохода си на Хизбула‛ и ‛ние имаме право, дадено ни от върховната шиитска власт – аятолах Али Хаменей, да събираме и да ползваме подобни khoms. ‛ Реално Саид Насан Насрала и шейх Мохамед Язбак са wakil – представители на Хаменей, които имат право на zakat и khoms.
Въпреки че Хизбула не обявява никакви размери на събраните средства от khoms, Саид Насрала подчертава, че ‛фондовете са големи, важни и се влагат в джихад, в образователни, социални и културни прояви.‛ Реално повечето от средствата идват от големи частни фондации и благотворителни организации, които са под шапката на духовния елит, ръководен от Хаменей, който контролира такива ключови ирански институции, като Иранската републиканска гвардия, разузнаването и правораздавателната система. Мохамед Раад, лидерът на Хизбула в ‛Блока за съпротива‛ в ливанския парламент, призна без притеснения, че партията му получава средства от Иран, които обаче са само за ‛здравни грижи, образование и помощ на вдовици, чиито мъже са загинали по време на война‛. Освен това Мохамед Раад твърди, че Хизбула получава значителна финансова помощ от дарения, предназначени за благотворителните организации на партията, и от бизнес инвестиции, влагани в политическите й структури.
Освен с този вид помощ, Иран помага на Хизбула и с редовни, огромни потоци финансови средства. Към момента иранските капитали, с които Хизбула разполага, възлизат на над 1 милиард долара годишно, за сравнение с 2002, когато те са били 200 милиона долара. Увеличаването на финансирането най-вероятно се дължи на конфликта на Иран със САЩ и Израел и на все по-голямата роля на Хизбула в този конфликт на страната на властите в Техеран.
И отново нека да припомним, че средствата, които Хизбула събира от най-различните източници, трябва да бъдат вложени според Корана, в благотворителни проекти и социални услуги. Така се стига до създаването на мрежи от социални услуги, които са не само в изпълнение на божиите закони, но и произвеждат лоялна и послушна общност, за каквато в редиците на Хизбула винаги са мечтали.
Мрежа от социални услуги: изграждане на база клиенти
Като повечето ислямски организации, Хизбула набляга върху най-ярката форма на клиентелизма (zu'ama, управляван от партията и армията), която съществува в Ливан, а именно на комуналното споделяне. Този тип ислямски комунален клиентелизъм е поддържан и подсилван от споделената вяра на патроните и клиентите в изначални принципи. Разполагайки с представата, че предоставянето на социални услуги е основен принцип на вярата, Хизбула е успяла да създаде най-съвършената форма на ливански клиентелизъм, най-малкото сред мюсюлманите, създавайки усещането за принадлежност към една и съща общност и за потенциално средство за достъп до властта.
Любопитен факт е, че първата видима организационна структура на Хизбула, която излиза от нелегалност през 1982 г., е не политическа или военна структура, а формация от няколко организации, посветили се на социални услуги, които в рамките на няколко години се развиха в много по-сложна мрежа.
Основната движеща сила на Хизбула за мобилизирането на мрежата от социални услуги след 1982 г. е не само предоставянето на обществено подпомагане или благотворителност в името на бедните, но създаване на връзка между клиентите, базирана на чувството за принадлежност, а освен това и на желанието на конкретния клиент, в замяна на получените помощ и подкрепа, да одобри политическите и военни дейности на Хизбула, включително и акциите на насилие, които се оправдават от партийната идеология на джихад. В резултат на всичко това се появяват три категории клиенти: членове на партията с идеологически и политически пристрастия; поддръжници, които по някакъв начин са близо до влизането в политиката; и симпатизанти, които са обвързани с участие в политиката, но в много по-слаба форма от по-горе изброените.
За разлика от останалите партии в пред- и следвоенен Ливан, Хизбула в най-висока степен използва мрежата си за социални грижи, за да си спечели подкрепа, основана на формите на клиентелизма: първо сред шиитите, използвайки разрастващите се интереси на тази група; после сред палестинците в контекста на борбата на Хизбула срещу Израел; и в по-малка степен - сред сунитите, друзите и християните - чрез подкрепа за бедните и нуждаещите се. Няма никакво съмнение, че чрез мрежата си от социални грижи Хизбула непрекъснато печели нови членове, поддръжници и приятели.
Организациите за осигуряване на социални грижи на Хизбула са част от партийната организационна структура и са управлявани от партийното ръководство и вертикално, и хоризонтално. Тези организации имат за цел да осигурят социални блага, но, от друга страна, те са и натоварени със събиране на фондове - било под формата на дарения, на zakat или на khoms.
Тяхната дейност е разпространена из територията на цял Ливан, но най-вече в южните покрайнини на Бейрут, из Юга и в по-малка степен из северната част на Ливан. Организациите на Хизбула за социални грижи предлагат широк спектър от услуги, в това число медицинска помощ, образование, строене на домове, сиропиталища, почасово гледане на деца, осигуряване на инфраструктурни проекти, храна, финансова подкрепа за семейства.
Без всякакво съмнение, социалните услуги, които Хизбула предлага, имат за цел да повлияят за постигането на основните задачи – овластяването на шиитската общност и превръщането на военните действия на организацията в приемливи за партийните й симпатизанти операции. Чрез мрежата от обществени грижи партията провежда не само идеологическа пропаганда и дори в известна степен и набиране на нови членове и симпатизанти за военните действия, но и успява да проникне в ливанската политическа система отдолу до горе.
Вътрешнополитически аспекти на Хизбула - политически клиенти
Лидерите в Хизбула неотменно следват върховните си цели - установяване на ислямски ред в Ливан. Въпреки че в редиците на партията осъзнават, че към момента няма подходящи условия за въвеждане на ислямски ред, Хизбула работи стъпка по стъпка за ‛политически джихад‛ и се стреми към по-прагматични действия, с които именно и да се създадат нужните обстоятелства. Този начин на действие налага наличието на стройна организация или на няколко автономни асоциации. Подобни структури трябва да проникнат в обществото и държавата в посока отдолу нагоре, като след това разгърнат сферата си на влияние и обхванат и ливанската политическа система - човек по човек, семейство по семейство. В този процес трябва да бъдат използвани всякакви видове избори. По време на всички парламентарни и местни избори Хизбула мобилизира мрежата си от социални услуги и грижи, както и благотворителната си дейност. Това активизиране може да се наблюдава най-вече в онези райони, в които Хизбула има най-сериозно влияние – южните покрайнини на Бейрут и Юга. Прави впечатление, че някои конкретни социални дейности, предлагани от организациите за обществено подпомагане на Хизбула, изграждат гръбнака на партийните кампании, благодарение на което те достигат до електората. Комитетите, отговорни за провеждането на кампаниите на Хизбула, привличат служители от партийните организации за социални дейности, които имат за задача да влияят на гласуването. В предварителните предизборни акции са привлечени стотици поддръжници и симпатизанти. Техните усилия да влияят на гласуването се простират от най-обикновеното: раздаване на партийни значки, придружаване до пунктове за регистрация, агитиране от врата на врата, публично сондиране на мненията, до осигуряване на услуги – като предоставяне на храна, вода, транспорт. Именно чрез осигуряване на социални услуги, образование, медицински грижи – известни още и като домашен патронаж, реконструкция и строеж на жилища, както и чрез благотворителност, Хизбула успя да спечели няколко места в парламента и да отчете внушителна изборна победа на местните избори. Например, на парламентарните избори от 2005 г. Хизбула спечели 11 от 27-те места, определени за шиитите в ливанския парламент, които попълват 128-те места, разпределени по равно между християни и мюсюлмани.
Не е тайна за никого, че Хизбула се стреми да се превърне в доминираща политическа сила. От друга страна обаче редица изследователи и наблюдатели изтъкват, че ливанската конфесионална система възпрепятства установяването на ислямски ред, такъв, към какъвто Хизбула се стреми. Въпреки това изглежда, че конфесионалната система не е толкова ефективна, че да блокира напълно плановете на партията за ислямски ред. И тази неефективност на ливанската конфесионална система би могла да се обясни с парадокса, криещ се в самата й същност - от една страна, тя не успява да създаде сплотеност между различните общности, тъй като предаността към определена фракция постоянно подкопава представителството в парламента, заложено в политическата система на Ливан. От друга страна, споразумението Таиф, което коренно промени ливанската конституция, замени конфесионалната формула за разпределение на властта, която беше в отношение 5:6 в полза на християните, с формулата 5:5 – или равно разпределение на властта между християни и мюсюлмани. И вероятно, както твърдят някои анализатори, за да усложни още повече партийното представителство, споразумението Таиф задълбочи процеса на премахване на политическия конфесионализъм при разпределението на властта. И въпреки че от споразумението не произтича точната дата на изчезване на конфесионализма, Хизбула проявява твърда решителност, за да постигне възможно най-скоро целите си - и не зависи в голяма степен от по-горе описаните обстоятелства, защото, ако се запази конфесионалната система такава, каквато е, организацията може да се опре на широката си мрежа от социални услуги и отново ще успее да заеме ключови позиции и в централната, и в местната власт. От друга страна обаче и при ликвидиране на конфесионализма и при замяната му с мажоритарния принцип, в ливанския парламент отново ще влязат шиитите, които са мнозинство - и тогава Хизбула отново може да заеме ключова позиция към поемането на властта.
Спечелени за военната кауза – военни аспекти в дейността на Хизбула
Исторически погледнато, шиитската общност не се проявява като заклет враг на евреите и на държавата Израел, макар че някои шиити са симпатизирали на палестинската кауза след загубата на арабите във войната от 1948. Всъщност, хегемонията на Организацията за освобождение на Палестина над Южен Ливан е причина шиитите да се страхуват, че ООП може да завземе земите им, да започне изцяло да ги контролира и да ги превърне в палестинска родина. От друга страна обаче, въпреки че много от шиитите приветстваха израелските операции през 1978 и 1982 г., тъй като доведоха до изгонването на палестинците от Южен Ливан, тези две войни се оказаха разрушителни за шиитската общност. Броят на загиналите и на разрушените имоти бе най-голям в шиитските райони и тамошната общност даде жертви в пъти по-големи от тези в останалите ливански общности. В резултат на черната статистика повечето от шиитите си внушиха, че са призвани да бъдат жертва на историята. И колкото повече условията на живот се влошават за шиитите, толкова повече се задълбочават отношенията на шиитската общност с Иран и Сирия. Така, като че ли закономерно, през 1982 г. Хизбула се ражда от удобния брак между военизираните шиити в Ливан и ислямски Иран, за да може малко по-късно да се превърне в основната шиитска военна организация в региона със структура от над 300 000 членове, с най-малко 20 000 бойци и хиляди ракети с близък и далечен обсег. Ето защо не е изненада превръщането на Иран в ключов фактор в редиците на ливанската шиитска общност и нейното използване от страна на Техеран за коз на влияние в арабско-израелския конфликт и в борбата срещу американската експанзия в региона. По подобен начин Хизбула е използвана и от Сирия в двойната й борба срещу Израел и Западните сили. Така съюзът между Сирия и Иран не само подклажда омразата на Хизбула към Израел и САЩ, но и превръща шиитската общност в техен враг номер едно.
От друга страна, в шиитската традиция не присъства идеологията takfir, характерна за Ал Кайда, и заради това представителите на тази общност не се стремят към водене на безкрайна война срещу Израел.
Все пак, имайки щедрата подкрепа на Иран, Хизбула успява да обучи и въоръжи бойците си срещу Израел. Най-ярко доказателство за това, че Иран финансира благотворителната дейност на Хизбула и директно подкрепя нейните военни операции срещу цивилни мишени, е бомбардирането на еврейския културен център в Аржентина през 1994. Случаят е известен със съкращенията АMIA (Association Mutual Israelite Argentina). При него загиват 85 души, а над 20 са ранени. По-късно Абдолгашем Мошаби – високопоставен ирански дисидент, разказва, че решението за бомбардировката е било взето на високо ниво в Иран още през август 1993. В срещата са участвали върховният лидер аятолах Хаменей, бившият ирански президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани (1989 - 1997), който в момента оглавява влиятелния Съвет за политическа целесъобразност, бившият външен министър и оглавяващ екипа на Хаменей – Али Акбар Велаяти, шефът на разузнаването и сигурността при Хаменей – Мохамед Хиязи, бившият ирански министър на разузнаването Али ФАллахиан и иранският служител на тайните служби – Мохсен Рабани. Според аржентинския съд Хаменей издал фатва за бомбардирането на АМIA, която е предадена от Фаллахиан на Имад Мугния, известен още като шефа на специалните операции на Хизбула. Мугния работел заедно с Рабани, който е отговорен за организирането на бомбардировката, прикривайки се зад удобния пост на завеждащ иранския културен отдел в посолството на Техеран в Буенос Айрес. Разследващите престъплението засичат телефонни разговори между иранския културен център и заподозрени тайни агенти на Хизбула, провеждани в туристическа агенция и джамия на територията на три страни – Парагвай, Бразилия, Аржентина. В резултат на тези сведения аржентинските прокурори обвиняват Хизбула, че стои зад извършването на бомбардировката, твърдейки, че за целта ливанската организация е използвала връзките си с Иран. От своя страна Хизбула отрече обвиненията, призовавайки администрацията във Вашингтон да предостави доказателства, от които да става ясно, че дейностите на ливанската организация надхвърлят формите на противодействие срещу Израел.
---
Благотворителните акции на Хизбула привличат много дарители независимо от формите, в които те практикуват своята благотворителност - като khoms или zakat, или като дарения с цел подкрепяне дейностите на партията. Тези дарители са най-вече представители на ливанската шиитска общност в Африка, Южна Америка, САЩ, Канада.
Най-любопитната финансиращата дейност, извършвана под прикритието на дарение за благотворителна цел, е преводът на пари по куриери. По непотвърдена информация Хизбула е изгубила 2 милиона долара на 25 декември 2003 в самолетната катастрофа на полет 141 на UTA от Бейрут до Котону, Бенин, Западна Африка. Има данни, че сред загиналите са били представител на Хизбула, отговарящ за връзките с дъщерна организация в Африка, и двама негови сътрудници. Според източника на неофициалната информация, човекът на ливанската партия носел сумата от 2 милиона долара, която всъщност била редовната вноска за Хизбула, предоставяна от богати ливанци, живеещи в Гвинея, Сиера Леоне, Либерия, Бенин и други африкански държави. Говори се и че Бряг на слоновата кост е използван не само като място, където Хизбула може да разгръща благотворителните си дейности, но и като скривалище, където могат да избягат издирваните членове на военната организация. Иран също маркира присъствие в Бряг на слоновата кост, финансирайки изграждането на джамии и изпращайки имами, които да проповядват в тях.
Освен това има и данни, че в Европа – и по-конкретно във Великобритания и Германия - се събират средства в помощ на ливанското население. На Острова са известни организациите Ливански комитет за благоденствие, Асоциацията за благотворителна помощ и Jam'iyat al-Abrar (Асоциация на праведните), а в Германия е популярна Ливанска ислямска асоциация. За тях се предполага, че финансират Насрала и основни благотворителни дейности на Хизбула. За подобни финансирания има данни и във Франция, Русия, Словакия и Босна.
Дейностите, с които Хизбула набира средства директно или косвено, са били засечени и в САЩ, където се разпространяват слухове, че партийните благотворителни фондации имат клонове и връзки с други ислямски организации. Те са известни като The Martyr's Funds, the Education Development Association, the Good Will Charitable Organization и al-Mabarrat Charity Association-USA, Inc. Според някои разузнавателни данни тези организации са превеждали средства на Хизбула в Ливан. Членове на мрежата на Хизбула в Северна Каролина са получавали разписки от ливанската организация в замяна на дарения. Сред документите е имало и разписка от офиса на Саид Мохамед Хюсеин Фадлала, бивш духовен лидер на Хизбула. Една от тези квитанции е била подписана от Али Абу Шаер, финансов директор в ‛кабинета на негово превъзходителство аятолах Мохамед Хюсеин Фадлала ‛, а по-надолу върху разписката при подписа ‛с благодарност за 1300 долара дарение‛ било записано името на ‛брат Махмуд Хамуд‛, осъден в Северна Каролина за контрабанда на цигари. По време на процеса са открити доказателства, че Махмуд Хамуд и Саид хасан Насрала са се познавали, а освен това имат и обща снимка.
Има сведения и че поддръжниците на Хизбула, живеещи в Кувейт, както и ливански шиити, привърженици на marj'iyyah (върховната религиозна власт) на Хаменей, са подкрепяли финансово дейности на Хизбула. Няма данни за точния размер на преведените финансови средства, но службите разполагат с информация, че стотици и дори милиони долари са давани директно на Насрала от отделни хора или от организации под формата на дарения. Изплащането ставало или по куриер, или чрез банкови преводи, от които обаче прекият получател не ставал ясен.
Освен на богати и щедри дарители шиити, Хизбула разчита и на бизнес инвестиции, поддържащи както социалните, така и военните й действия. Възползвайки се от предимствата на свободния икономически пазар в Ливан, Хизбула е основала бизнес мрежа, която включва няколко супермаркети, бензиностанции, универсални магазини, молове, ресторанти, строителни фирми, банки, обменни бюра, туристически агенции и офшорни компании. Неслучайно Хизбула е обвинявана в замесване в разнообразни ‛криминални инициативи‛ или нелегални дейности, като контрабанда, измами, търговия с наркотици и нелегална търговия със скъпоценни камъни.
Може би най-известната схема на Хизбула в САЩ за набиране на средства под прикритието на благотворителността е контрабандата на цигари, извършвана в Северна Каролина. Твърди се, че членове на Хизбула купували цигари от Северна Каролина, които после препродавали в Мичиган, без да плащат тамошните по-високи данъци. Във връзка със случая през юни 2002 бяха осъдени водачът на групата Мохамед Юсеф Хамуд и брат му Чауки. Те бяха намерени за виновни по няколко обвинения, сред които и такива, свързани с финансиране на дейности на Хизбула. Разследването по случая разкри също, че двамата братя организирали приеми, на които се събирали поддръжници на Хизбула. В къщите, в които се провеждали занимателните прояви, се оставяла кутия за дарения, като преди това били излъчвани пропагандни клипове на Хизбула, най-често продуцирани от телевизия al-Manar.
Тенденции и перспективи
Както при повечето ислямски организации, и средствата от благотворителната дейност на Хизбула трябва да бъдат вложени в социални дейности по начина, по който Аллах е разпоредил в Корана (за въоръжен и политически джихад). По такъв начин съществува циклична връзка, в която социалните услуги са основният фактор за промяната на обществото. Именно социалните услуги на Хизбула са причината за създаването на уникален тип клиентелизъм, който е поддържан и разгръщан от покровители и клиенти, които изповядват една и съща вяра – вярата в изконното споделяне в общността. Въпреки че социалните услуги като че ли се стремят да дадат политическа власт на шиитската общност, те печелят одобрение за политическите и военните си дейности от клиентите в партиите си.
Осигурявайки социални услуги, като образование, здравни грижи, нови работни места, благотворителни акции и предоставяне на заеми за бизнеса, Хизбула е в състояние да разширява сферите, в които се явява покровител, и да си създава твърди избиратели, с които да печели места в парламента така, както стана по време на парламентарните избори през 1992, 1996, 2000 и 2004 г. За целите на статистиката на местните избори през 1998 г. Хизбула е първа политическа сила, а през 2004 г. победата й е от ключово значение за бъдещето й.
Ето защо нито анализатори, нито наблюдатели, нито най-заклети скептици и врагове могат да подценяват Хизбула. Дори е в сила обратното – чрез социалните си мрежи Хизбула е в състояние да привлече членовете на различни скептични към нея групировки, както и на други - бедни и пренебрегвани сили в Ливан, предимно от шиитската общност.
Както по-горе бе описано, мрежата от социални услуги на Хизбула води до създаване на военна мрежа, която се е посветила на организирането на комбинация от действия - съпротива, партизанско въоръжено движение и военни операции срещу Израел. Тук трябва да се спомене фактът, че тази мрежа се обособява след изтеглянето на израелските военни части през май 2000 г. В същото време обаче продължаващият конфликт между съюзниците на Хизбула – Сирия и Иран - от една страна, и Израел и САЩ – от друга, са превърнали организацията в инструмент в ръцете на иранския и сирийския режим. Освен това, въпреки че след войната от юли 2006 г. Хизбула призовава за освобождаването на Йерусалим, партията е напълно наясно, че за повечето от шиитите този проблем не е от съществено значение и неговото решаване не е наложително. Към момента шиитската общност се занимава с възстановяването на разрушените райони и по-конкретно на южните части в Ливан. Другата актуална цел, за която шиитите работят, е бранене на властовите позиции в политиката. Ето защо едва ли на много от тях е хрумвала идеята да поведат нова война срещу Израел. Пътувайки през шиитските райони в Ливан, всеки може да усети, че местното население се интересува повече от вътрешна политика, отколкото от военни действия навън, особено след последната борба за власт между отделните религиозни групи в страната. Не бива да се забравя обаче, че при Хизбула всичко зависи от продължително водения конфликт между Иран и Сирия, от една страна, и САЩ и Израел – от друга.
И докато САЩ продължават да определят Хизбула като терористична организация, а Европа – да й отказва политически представителства и платформи (без обаче да я нарича терористична), партията ще задвижва процеса на трансформиране на ливанското общество и по-специално на шиитската общност. С две думи – организациите на Хизбула за социални услуги ще продължават да са инструмент и решаващ фактор за превръщането на хората в политически и военни клиенти.
Превод Михаела Паунова
1. Цитатите от Корана са в превод от арабски на Цветан Теофанов. Използвано е изданието Свещеният Коран, Издателство "Тайба Ал-Хайрия", 1997.
By,Брой 21 (2504), 05 юни 2008 г.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар