Да обичаш заради Него... (2)

Ако любовта не е свързана с Него, всяка друга обич е безрезултатна. Вярващият трябва преди всичко да обича Него и всяка друга обич да бъде свързана с Него.

Най-страшният идол Друга важна особеност е човек да успее да се спаси от собственото си "Аз", за да няма пречки между сърцето му и Всевишния. Това е много важно. Да кажем, че един човек още от детството си проповядва и се стреми да разкаже за Създателя ни и за Последния Пратеник. Това, което проповядва, са имената на Всевишния. Но ако този човек не се е спасил от егото си, вместо да разкаже истината, той всъщност ще се стреми да изтъкне себе си. И докато си мисли, че разказва за Аллах, той всъщност изтъква своите качества. Затова не може да се каже, че той разказва за Създателя, защото го прави заради собствената си изгода. Можем да увеличим броя на тези примери. Например, ако някъде някои хора се опитат да направят нещо полезно за религията и хората и използват отредените им от Всевишния възможности за тази цел. На пръв поглед това изглежда като добро дело. Но ако, докато правят това добро дело, си помислят да се откроят сред останалите или да се изтъкнат, се счита, че са извършили съдружаване (ширк) и са опетнили благородното си дело. Защото и човек, и нещата, за които той става причина, трябва да бъдат единствено и само в името на Аллах. Когато трябва да е само заради Аллах, ако и най-малката подробност бъде намесена, то тогава делото не е само заради Него. Например, ако издавате вестник или имате телевизия и чрез тях се стремите да разкажете на обществото за религията си, за културата си и т.н. Това са положителни дела. Но докато вършите това дело, се опитвате да докажете колко професионални журналисти сте, колко сте добри страньори, колко добри предавания правите, ако през ума ви минават мисли като "в това предаване се представих блестящо; измислих това, планирах онова", това означава, че сте засенчили искреността в намеренията си, и сте станали съдружаващи. Най-страшните идолопоклонничества не са пред самите идоли, а когато човек изгуби смирението и скромността си и се опитва да изтъква собственото си его. По този начин може да изградите такива идоли, които да ви обсебят, без да подозирате. Ако един ден ви кажат да се съвземете и разрушите изградените идоли във вас, може да бъде твърде късно. Защото, ако сте построили идолите на своето его, вие сте станали част от тях и дори не ги виждате. Затова и Пратеникът на Аллах повелява: "Това, от което най-много се страхувам за вас, е малкото съдружаване." Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява, че това на пръв поглед е незабележимо и малко съдружаване и го оприличава на оставената от мравката следа в тъмнината. Пратеникът не се страхува за общността си от големите грехове, а от малките неща, на които често дори не обръщаме внимание, като лицемерие и думи на съдружаване - например "направих, измислих, постигнах". Затова мислите ни винаги трябва да са обвързани с Неговата обич и задоволство и да казваме: "Създателю, ако не Си доволен от нещата, които искам да извърша в Твое име, от нещата, които искам да кажа за Теб, или дума, която не Ти е угодна; ако ще опетня думите и делата си, не ми позволявай да ги сторя. Спри езика ми, затвори очите ми, нека ушите ми не чуват, но стига да не намесвам други неща, освен Теб. Ако не чувам това, което е от Теб, ако не виждам във всичко Теб, ако казвам думи, които не разказват за Теб, то няма смисъл да чувам, виждам и говоря." Това са мисли заради Аллах. Това е да обичаш заради Аллах. Ако любовта не е свързана с Него, всяка друга обич е безрезултатна. Вярващият трябва преди всичко да обича Него и всяка друга обич да бъде свързана с Него. Във всяко нещо да се открива само Той и да се казва: "И това е от Него." Но за да може да почувства това, е необходимо: "Колко стотин пъти копнеех да Те видя, но за това е необходимо да си като счупено на парчета огледало." Дa обичаш човека Обичта е еликсир на живота. Човек живее с обич. Тя го прави щастлив и с нея той ощастливява другите около себе си. В речника на човечността обичта е нашата душа. Ние усещаме чувствата си чрез нея. Бог не е създал по-здрава връзка между хората от обичта. В действителност светът е стара руина. Обичта е тази, която я съживява. Тя е султан на хората и джиновете, кралица на пчелите и мравките. И този султан, тази кралица си има свой трон. Кралете и кралиците се избират по определени принципи, за да се изкачат на трона. Но ако има султан, който не се нуждае от ничий избор, това е обичта, която се възкачва на трона в нашето сърце. Човешките сетива са ценни в степента на проява на тази обич. Самата тя обаче е сама по себе си ценна. Благодарение на нея сърцето, което й дава подслон, е най-ценното нещо. Крепостите, пред които се развява знамето на обичта, са завладени без пролята капка кръв. Господарите на земи, до които са стигнали воините на обичта, са обикновени редници в армията на обичта. Ако има нещо в този свят, презамърсен от хиляди злини, което да се е съхранило чисто, това е обичта. Тя не избледнява, запазва своята красота и привлекателност. Ако има една-единствена красавица, това е обичта. Никъде по света, в нито една страна и народ няма нещо по-трайно и по-истинско от обичта. Обичта е тази, която поражда битието. Ако Бог не притежаваше съзидателна обич, нямаше да има нито луна, нито слънце, ни звезди. Вселената е ода на обичта, а Земята е нейната рима. В книгата на природата постоянно се усеща силното дихание на обичта. Нейното знаме вечно се вее в човешките взаимоотношения. Обичта на човека към останалите хора, преклонението му към мирозданието, себеопознаването му, откриването на собствените му умения се дължи на това, че той усеща връзката си с неговия Създател. Ако човек е способен да достигне дълбините на собствената си същност, да открие бисерите на дъното в своята душа, той ще знае, че и останалите имат същите достойнства. Защо да рушим единението между нас, което превръща света в рай и което отваря широко дверите на райските градини! Ако единството е начинът Бог да успее в начинанието си, за какво са тези разногласия и спорове? Кога най-сетне ще освободим душите си от чувствата, които ни отдалечават един от друг, и кога ще поемем по пътя, който ни обединява? By,юни 2008