Пафганистан,без който не можем да разберем исляма и тероризма

Нов филм на Севда Шишманова

Драгомир Иванов

Севда Шишманова

Фотограф: Велко Ангелов

Без да знаем какво се случва в Афганистан и Пакистан, нямаме право да обясняваме какво се случва в света, казва Севда Шишманова за новия си документален филм, посветен на двете държави в един от най-проблематичните райони на планетата. "База Афганистан Пакистан" е работното заглавие на продукцията, която журналистката от БНТ създава заедно с операторите Иван Обрейков и Венцислав Нешев. Във филма се проследява преплитането между двете съседни страни, които според Шишманова приличат на скачени съдове. "Не е възможно да разбереш едната държава без другата. Не случайно те нямат истинска граница помежду си, тя съществува като формален държавен контур, но всъщност Афганистан и Пакистан преливат една в друга."

За журналистката с дългогодишен опит в отразяването на горещите точки из света филмът е и един вид завръщане, съпроводено с откриване на промените. За пръв път Шишманова пристига като кореспондент в Исламабад, когато нюйоркските кули-близнаци падат през 2001 г. Тогава разбира - не като преживяване, а като смътно усещане - че не можем да осъзнаем исляма и тероризма,

без да схванем процесите в този ъгъл

на земята. Вторият шок изпитва по време на атентатите в Лондон през 2005 г. "Ти си в центъра на Лондон, в центъра на Европа, а изведнъж се оказва, че става дума за Пакистан и Афганистан", разказва тя.

Във филма се представя цялото движение на ресурс - военен, икономически, религиозен, медиен, политически - между двата съседа. Сложните им отношения започват още далеч преди съветската инвазия през 1979 г. "В сложността на тази исторически акумулирана фактология се концентрира и онова, което в момента ни засяга", обяснява Шишманова. И точно заради това тя избира не да остане само в Кабул и Исламабад.

Заедно с оператора Обрейков те влизат във военни бази, патрулират с войниците след самоубийствени атентати, заснемат отцепване на територии и обезвреждане на мини. Но също така отиват и в медресетата, училищата и университетите. В медресетата, ислямските религиозни училища, е видно защо автоматичното отъждествяване на исляма с тероризма е погрешно. "Не може да се говори унифицирано за исляма, нито за ислямското образование", убедена е Шишманова. Нееднозначна е трансформацията на медресетата. Първоначално замислени като част от американската стратегия за създаване на талибаните, отпор срещу съветските окупатори, днес те до голяма степен са деформирани в обучителна база за радикални талибани и бойци на "Ал Кайда". Младите и бедни афганистански момчета стават лесна примамка за муджахидините. Но в същото време тъкмо в медресетата са подготвени и мнозина от административните кадри на съвременен Афганистан. Поразително е

тоталното влияние на медресетата

в обществения и административния живот на Афганистан и Пакистан, казва журналистката. Религиозните училища дават и армия от духовници (молли), в чиито лични истории чуваш едно и също. Започнал младежът да учи в медресе в Афганистан, после дошли "богати" търговци от Пакистан, осигурили му безплатно образование, вкарали го в системата и после обратно го върнали в Афганистан.

Тук обаче идва един парадокс, показателен за особената преплетеност на тамошните процеси. Според Шишманова радикализмът в медресетата в Пакистан много слабо се усеща в самия Афганистан.

"Ако влезеш в афганистанските училища, виждаш, че религията се схваща в чистия й вариант, силата й се разбира като част от основите на една държавност. И това поражда сериозен контраст със ситуацията в Пакистан." В това се крие и огромната разлика, видима за всеки журналист, пристигнал на място. Шишманова говори за "политика" и "инвестиране" в образа на радикален Афганистан. Но местните, твърди тя, вече не се връзват на тази западна идеология.

Афганистанците са преживели много силен шок от режима на талибаните и той е един вид задръжката им по отношение на западната религия, посочва авторът на филма. Тя разказва например за нагретия до максимум въздух в джамиите в Кабул, за мъртвото вълнение и кънтящия глас на ходжата... "Имаш чувството, че всеки момент някой ще драсне клечката и тълпата молещи се ще експлодира." Това обаче не се случва. Обяснението според Шишманова е, че тези хора вече са разбрали, че участват в

манипулацията за "лошия ислям"

и тероризма и вече не й се поддават. "Изкривеното, озлобено лице на исляма в западните медии просто върши работа за оправдаване на една друга стратегия, която на практика е икономическа и военна и идва от Вашингтон, Лондон и т.н. Едва ли местните го формулират политически, надали и някой им го обяснява политически, но те го усещат инстинктивно."

Шишманова твърди, че за последните 5-6 години онази религиозна енергия се е превърнала в гражданска. "На инвестицията в политическо менажиране на радикализъм в Пакистан може да се противопостави само контраинвестиция в някаква гражданска реакция. Тя също не изключва религиозността и стихийността. Вижте протестите на съдиите или студентите, след като пакистанският президент Мушараф обяви извънредно положение преди изборите миналата есен." Трансформираната радикална енергия има различна цел, зад нея вече прозира желанието, че пакистанският народ трябва да участва в процесите и да има претенциите към управляващите го.

В разказа на Шишманова има и интересни събеседници като бившия талибански посланик в Исламабад Абдул Салям Заиф и пакистанския писател Ахмад Рашид, предприел предизборни обиколки. Филмът показва и любопитни сблъсъци - супермодерните и строго охранявани военни бази с микрокопия на западните военни градчета на фона на почти лунния пейзаж, луксозните хотели, приютили чуждите дипломати, и мизерията на улицата, джиесемите и новите сгради от стъкло спрямо останките от съветското военно присъствие, върху които никнат джамии...

Филмът на Севда Шишманова ще бъде излъчен в неделя,01.06.08 г. от 19 часа по Канал 1.

дневник,2008