Ислямският научен музей ще поправи историческата грешка

Мюсюлманските учени са носели до 16 век знамето на науката, което поели от гърците през 8 век. Те са автори на стотици открития, повлияли върху бъдещето на човечеството. Но водещото положение на мюсюлманските учени не било предадено на следващите поколения. Чак до момента, в който проф. д-р Фуат Сезгин, директор на Института по арабско-ислямски науки към университета "Гьоте", се заел с тази тема. Проф. Сезгин, който е един от видните специалисти по история на науката в света, отново вдъхна живот на 800 значими изобретения. В момента те са изложени в Историческия музей на ислямската наука и техника, намиращ се в парка “Гюлхане” в Истанбул, който бе открит преди седмица.

В словото си при откриването на музея той подчерта, че в Европа преобладава погрешната представа, според която в центъра на научното и техническото развитие стои европейската цивилизация. Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган каза: "Първата повеля на исляма сред нашите религиозни ценности е "чети". Ние принадлежим към религия, която повелява на мъжа и жената да търсят знанието от люлката до гроба. Постоянно се напомня, че в науката се крият големи ползи за мислещите хора. Разумът, знанието и размишляването винаги се споменават заедно. Ако ние, като мюсюлмани, не успяваме да постигнем това, никой няма право да приписва този недостатък на ислямската цивилизация и вяра." Ердоган заяви, че този музей ще поправи историческата грешка. След като изтъкна съществуващата досега концепция, според която историята на науките започва с гръцката цивилизация и продължава с европейската, проф. д-р Фуат Сезгин поясни, че това не е така и посочи, че от 8-и до 16-и в., в течение на осемстотин години, ислямският свят и мюсюлманските учени заслужено са дали приноса си към развитието на науката. Сезгин изрази мнението, че в Европа науката започва да се развива в средата на 16 век, когато в ислямския свят е налице застой в тази област. някои научни факти: * Синус: Арабският термин "джиб" е преведен буквално на латински - sinus, което означава "джоб". * Химия: Джабир ибн Хайян положил основите на химичната наука, базирана на квантитативни и квалитативни принципи. Западът достигнал това равнище чак след деветстотин години. * Първата обсерватория: Първата станция за космически наблюдения е построена по времето на халиф Мамун в Багдад. * Математика: В 950 година Ебу Джафер ел-Хазин използвал параболична система и решил уравнение от трета степен. * Астрономия: През 9-и век мюсюлманите установили, че най-дългото годишно разстояние между Слънцето и Земята е променливо и изчислили, че орбиталната скорост е 12,09 сек. * Тригонометрия: Тригонометрията е създадена от Насируддин ет-Туси през 13-и век. * География: През 11-и век Ал Бируни изчислил градусите на географските дължини и ширини. * Шифърът на Леонардо е разшифрован: Инструментите, с които Леонардо да Винчи е рисувал картините си, били изобретени от мюсюлмански учени. Музеят ще пренесе златния век на ислямската цивилизация в съвремието ни В музея ще бъдат изложени копия на изобретения и открития, които са дело на мюсюлманските учени в областта на науката в периода между 8-и и 16-и век. В него ще бъдат показани произведения и уреди от областта на астрономията, географията, морските науки, часовниковата технология, геометрията, оптиката, медицината, химията, минералогията, физиката, математиката, военната техника и архитектурата. В трудовете на тема "История на науките", написани от гледна точка на европейската мисъл, не се вземат под внимание изключителните достижения на ислямската цивилизация в областта на науката и ролята й за нейното развитие. Според това разбиране източникът на научната мисъл идва пряко от антична Гърция. Но факт е, че в Европа научните трудове, в които мюсюлманските учени описват изследванията си, усилено се превеждали от арабски на латински в периода между 12 и 16 век, за което свидетелстват и европейските библиотеки. За съжаление в този процес на превеждане, от една страна, редица трудове били преведени вярно, а, от друга, много съчинения били плагиатствани, дори понякога се издавали не от името на авторите им, а от името на преводача. Всички тези факти са сред основните причини за подчертаване ролята на ислямската цивилизация и култура в историята на науките. В резултат на съвместната работа с Министерството на културата на Турция Истанбулската община създаде нов проект в световен мащаб, основавайки Исторически музей на ислямската наука и техника, който онагледява приноса на ислямската култура към науката и влиянието й върху формирането на съвременната наука. На първо време в музея ще бъдат експонирани 140 произведения, а като цяло - 800. В Историческия музей на ислямската наука и техника, който е първи по рода си в света, са представени обсерватории, болници, устройства, свързани с химията, и университети, създадени от мюсюлмански учени. В музея ще има и Библиотека за история на науката. Изграденият в парка “Гюлхане” Исторически музей на ислямската наука и техника се помещава в три сгради и заема площ от 3550 кв. м. Музеят ще онагледява хилядолетния принос на ислямската култура към света на науката и техниката и ще потвърди необходимостта от съобразяване с успехите на мюсюлманските учени, когато се пише история на науката. Проф. д-р Сезгин твърди, че основите на съвременната наука се коренят в откритията на мюсюлманските учени. По думите му, Западът е взел от мюсюлманите много изобретения и ги е доразвил. Проф. Фуат Сезгин подчертава, че музеят разкрива висотата на ислямската цивилизация. "В основата на европейските науки стоят ислямските науки. Тази истина ще бъде доказана още веднъж с настоящия музей", казва той. "Ислямският ренесанс предхожда Ренесанса в Европа" Проф. д-р Ахмед Юксел Йоземре През 8 век в Абасидския халифат започнала преводаческа дейност. Преведените на латински, на старогръцки и дори на санскрит трудове се превеждали на арабски. Популяризирането им в ислямския свят довело до научно, философско и идейно движение. По същество оценявам ислямския Ренесанс като предшественик на европейския Ренесанс. В резултат на това идейно движение към редица трудове започнали да се пишат анализи. Това са оригинални анализи, които никога преди това не са направени. Именно превеждането на тези анализи наново от арабски на латински води до разцвет. В медресетата в Омеядския халифат в Испания се изучавали тези трудове. Забележителен е фактът, че през 14 век една личност на име Скот от Шотландия отива пеша чак до Испания, за да прочете анализа, написан от Ибн Рушд (известен в Европа с името Авероес) за Аристотел. Само че тези факти са известни единствено на специалистите. Благодарение на този музей те ще станат публично достояние и ще спомогнат за поправянето на една историческа грешка.

By,02.06.08