Ислямът във Великобритания*

проф. Владимир Чуков

Световното обществено мнение свързва присъствието на ислямската религия във Великобритания с масовата имиграционна вълна на работници от бившите колонии Индия и Пакистан в началото на миналия век. Детайлите обаче показват, че контактите между живеещите на острова и големия ислямски свят започват преди повече от едно хилядолетие. Мохамед Седом от “Ислямска фондация” в своето изследване “Хиляда години ислям във Великобритания” много подробно описва влиянието на тази религия в бита и политическия живот на Острова.

За пръв път богатият и могъщ крал Офа, управлявал едно от англосаксонските княжества Мерсия в края на VІІІ век използва златни монети, на които е изсечено: “Мохамед е пратеник на Аллах” и “Няма божество, а Господ без партньори”. Много са хипотезите, които обясняват появата на тези надписи. Сред неправдоподобните е тази, че този монарх е приел исляма, а сред реалистичните – че е желаел да активизира търговията си с владеещите по това време Испания ислямски емири. Възможно е също така тогава за пръв път английските владетели да са демонстрирали иредентисткия си нрав по отношение на Папата, с когото официално прекъсват отношенията през ХІV век. Вторият надпис, в много голяма степен е аргумент, че въпросният феодал е опонирал на християнското възприемане на единобожието, базиращо се върху триединството. Така Офа се е доближил до ислямската интерпретация на този ключов във всички монотеистични религии догматичен компонент. С подобен жест Офа е желаел по-скоро да подразни Папата, отколкото да се декларира като адепт на исляма.

През ХІІ век братът на известния Ричард Лъвското сърце – крал Джон, предприема необичайна дипломатическа стъпка. След неподчинение на Светия отец, той бил отлъчен от католическата църква. В същото време местните феодали започнали да надигат глава срещу неговата власт. За да излезе от сложната ситуация, той изпратил емисар до Мохамед ал Насър, владетеля на ислямска Испания. Британският монарх изявил готовност той и неговата държава да приемат исляма при условие, че последният се съгласял да изпрати войски, с помощта на които да потуши неподчинението на местните размирни благородници. Ал Насър отказал и така днешна Великобритания останала в лоното на християнството.

Историците отбелязват мнозина видни англичани, които приемат ислямската религия през Средновековието при различни обстоятелства. Такъв е видният монах и рицар от ордена на тамплиерите Роберт от Свети Албанс. Той пътува с кръстоносците до Йерусалим, но там става мюсюлманин и дори се оженва за една от сестрите на известния мюсюлмански пълководец Саладин (Салахедин Аюби). Популярният английски пират Джон Уорд попада в същата категория. Английският посланик в Алжир през ХVІ век Уилиям Литгоу говори подробно за него, тъй като днешната алжирска столица се превърнала в седалище на около 15 000 британци, приели исляма през тази епоха. Джозеф Пит, пленен от алжирските пирати моряк, е първият англичанин, който след като приема исляма прави поклонение в Мека. През ХVІІ век той написва книгата “Точен отчет на религията и природата на мохамеданството”, в която описва своя религиозен опит.

Първите масови заселвания на мюсюлмани на британска територия стават след създаването на колониалната империя и активизирането на търговията между кралството и ислямските държави. Счита се, че през 1627 г. в столицата на Обединеното кралство са се установили около 40 мюсюлмани. Там те работили като моряци, обущари, занаятчии и дори има един адвокат. В средата на ХVІІ век мюсюлмански търговци внесли за пръв път кафето в кралството. Така постепенно през 1650 г. само в Лондон “изникнали” около 350 кафенета, притежание на представители на ислямската религия. Въпросните заведения се превърнали в сериозни дневни “бизнес центрове”, където понякога се сключвали големи сделки. Те контрастирали с местните публични домове, използвани през нощта за удоволствие и развлечение. Първият турчин, който се заселил в Лондон се наричал Ахмед ефенди. За него хрониките отбелязват, че бил придружен от някой си Никула. През 1679 г. е отворена първата турска баня в града, което говори за присъствието на достатъчно голяма турска колония.

В края на ХVІІІ век се заселват и първите бенгалци в столицата. През 1777 г. Мохсий Мохамед Сейед започва да търси ученици сред местните мюсюлмани. През 1784 г. Сейк Дин Мохамед пристига във Великобритания и малко по-късно в Брайтън отваря първата “Индийска парна баня и заведение за масажи”. Изглежда неговото начинание е имало изключителен успех, тъй като въпросният индийски мюсюлманин е назначен официално за “масажист на Негово величество крал Жорж V”.
В средата на ХІХ век имиграцията на мюсюлманите се изразявала в заселването на стотици нови жители. За този факт допринася откриването на Суецкия канал през 1869 г., което активизирало търговията между Великобритания и нейните колонии. По-голямата част от новодошлите мюсюлмани работили в сферата на морското дело. Те били предимно моряци и докери. Първата многобройна група били йеменците, които се установяват в пристанищните градове Ливърпул, Кардиф, Полокшилдс и Лондон. През периода 1890 – 1903 г. пристигат около 400 моряци-мюсюлмани, от които 300 прекарват остатъка от живота си в Обединеното кралство. Преброяването от 1881 г. в Мерсисайт сочи, че в града живеели 8 египтяни и 44 турци. Хроникьорите отбелязват факта, че арабите пристигали главно като екипаж на турски кораби, а жителите на индийския субконтинент – на британски съдове. Първоначално съществува сериозна езикова бариера между британците и йеменските имигранти. Последните останали дълго време капсулирани в своята трибалистична общност. Лидерът от естествената мюсюлманска среда остава лидер и в новите социални условия. Това положение обаче не трае дълго. Най-лесно усвоилите английски език йеменци, по силата на логиката, влизат в ролята на водач за новодошлите йеменци. Ако нямало съвпадение между личностите на първоначалния и вторично излъчения лидер, то се нанасял силен удар върху трибалистичните консервативни мюсюлмански порядки. Още по-сериозна корекция върху поведенческите модели на новодошлите представлявали първите бракове с местни английски девойки.

В средата на ХІХ век започва да се наблюдава своеобразна конкуренция между отделните мюсюлмански общности (арабска, турска и индийска) по отношение на трайното усядане в кралството. Тогава се забелязва и формирането на първите компактни групи мюсюлмани в селища като Манчестър, Кардиф, Ливърпул, Саут Шиилдс и Източен Лондон. По естествен начин стартира и социалната диференциация сред мюсюлманите. Освен моряци, те работели като обслужващ персонал в хотелиерството и транспорта, търговци, но също така се появили и първите студенти. Наред с тях, някои мюсюлмани започнали да упражняват свободни професии, което говори за създаването на своеобразен мюсюлмански елит във Великобритания.

Паралелно със социалното си устройване, разширяващата се ислямска общност създала и институциите, които били предназначени да задоволят техните религиозно-духовни нужди. През втората половина на ХІХ век йеменските и сомалийските моряци преобразували свои битови помещения в молитвени домове, където започнали да се молят. Първите “джамии” в Обединеното кралство се появили в Кардиф и Саут Шийлдс. Все пак създаването на първия истински религиозен мюсюлмански храм във Великобритания се приписва на етническия британец, приел исляма, адвокатът Абдула Уилям Хенри Килиям. През 1887 г. той пристига в мароканския град Уазан. Там приема исляма и учи шариат в университета в град Фес. Една година по-късно той създава Ливърпулския ислямски институт, който се състои от молитвен храм, приют за сираци, училище, печатница, книжарница и зала за дебати. Тя била наречена „Медински дом за деца”. Килиям издава седмичника “Ислямският свят и полумесецът”, в който пише предимно за ислямската религия и нейните последователи. Вследствие на тази своя дейност, той получава подарък от емира на Афганистан, а турският султан Абдул Хамид ІІ го провъзгласява за “шейх ал ислям” и го кани в Истанбул. Все пак общественото мнение и най-вече властите, в лицето на тогавашният британски министър-председател Уилям Гладстон, не били ентусиазирани от неговите дела. Според д-р Хазар Хюмаюн Ансари причина за това отношение били гоненията на турските власти срещу българите и арменците. Очевидно става въпрос за Априлското въстание през 1876 г. и солидарността, изразена от британското обществено мнение. Така Абдула Килиям бил принуден да напусне Ливърпул и да се засели в Джърси. По-късно той отново се завърнал в родния си град, но под друго име.

Британската журналистка Сузана Тарбуш отстоява мнението, че възгледите на Килиам се идентифицират днес не толкова със западния поглед към ислямската религия, колкото с желаната позиция на средностатистическия британски мюсюлманин. Според нея идейните оценки и поведенческата характеристика на този британски мюсюлманин-пионер се превръщат в основно послание в правителствената пропаганда на търсената ислямска общност в рамките на западната държава, по подобие на средновековната ислямска държава в Испания. Доказателство за тази хипотеза е създадената през май 2008 г. “Асоциация Килиам” от двама бивши членове на фундаменталистката партия Хизб ат Тахрир Маджид Науаз и Ид Хюсеин. Те поставят като основна задача пред новата организация създаването на “Центрове за изкореняването на екстремизма” във всички британски градове.

Силен тласък за настаняването на исляма в британското общество дава създаденият през 1889 г. на Институт по ориенталистика в град Уокинг, графство Съри, от унгарския ориенталист Готлиб Лейтнер. Той построява на територията на института първата същинска джамия в Западна Европа. Ориенталистът от еврейски произход отделя място и за черква и синагога, но за тяхната реализация не намира финансови средства. Паричната помощ е осигурена от владетелката на независимата по това време индийска държава Борал Шах Джехан. Самият институт обучавал студенти и раздавал дипломи в тясно сътрудничество с университета в Лахор. През 1912 г. управлението на делата на религиозния храм е поверено на Хауаджа Камаладин, първият мюсюлмански мисионер на Запад. Той нарича джамията на името на нейната финансова благодетелка – Шах Джехан. Постепенно пакистанецът превръща джамията в мощен център за генериране на ислямските идеи в Обединеното кралство, трансформирайки официално наследството на д-р Лейтнер в “Мюсюлманска мисия и литературен кръг в Уокинг”. Той започва да издава месечното списание “Ислямски преглед”. Много етнически англичани приемат исляма от проповедниците на въпросната джамия. Сред тях има редица влиятелни обществени личности. Такива са завършилият в университета в Кембридж лорд Фарук Хедли, авторът на “Съдържанието на славния Коран” – първия превод на ислямската свещена книга на английски език, Мармадук Пиктал и лейди Ивелин Зейнаб Коболт, която най-вероятно е първата англичанка, осъществила поклонение в Мека през 1934 г. Лорд Хедли създава през 1914 г. “Британско ислямско общество” с цел пропагандата на ислямските идеи в страната и легитимирането на исляма като част от местните социални порядки. Всички тези факти са в подкрепа на тезата, че освен емиграцията на определени групи от ислямските страни в Обединеното кралство, запълващи местните нискостатусни слоеве, тази религия се разпространява и на едно по-високо, интелектуално равнище. Тази особеност аргументира трайното присъствие на исляма в британското общество. В началото на ХХ век се счита, че общият брой на мюсюлманите е около 10 000 души. Те изповядвали различни варианти на религията – от битовия ислям до негови по-радикални форми.

Дуалистичната социална структура на местното ислямско малцинство продължава до началото на 50-те години на ХХ век. Тогава увеличаващите се нужди на националната промишленост привличат големи имиграционни маси, най-вече от индийския субконтинент. Присъствието на последните във Великобритания внасят значителен дисбаланс в спора “плебс-елит” в полза на бедните и необразованите мюсюлмани, които оформят истинския облик на местната малцинствена общност.

Редица западни изследователи описват т. нар. “пакистанска нишка”, която обикновено започвала с емиграцията на младеж от пакистанските селски райони в градове като Кардиф или Лондон. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век заплатата в Обединеното кралство била приблизително 30 пъти по-висока спрямо тази за същата работа, която се предлагала в Пакистан. Така се профилирал процесът на настаняване на големи групи мюсюлмани във Великобритания през този период.

Commonwealth Immigrants Act, законът за имиграцията от 1962 г., коренно променя картината на ислямското присъствие в страната. До този момент населението от бившите колонии автоматично получавало права на граждани на Нейно Величество. То можело дори да гласува, въпреки че познанията му по английски език и британска култура били изключително слаби. Новият законов текст силно ограничил правото на британско гражданство. Така мюсюлманите били изправени пред дилемата: да се завърнат в родните си места при своите семейства, лишавайки се от високия жизнен стандарт или да повикат своите семейства при себе си и да забравят обратния път към родината. Очевидно правителството е надценило чувствата на носталгия към корените на тази категория свои нискоквалифицирани работници. Неочаквано властите били изправени пред огромен имигранстки поток от хора, които се присъединили към главите на семействата, намиращи се във Великобритания от години. Тази емигрантска вълна създала нова социална картина в страната. Главите на семействата били принудени да търсят по-големи жилища, училища, а оттам и сгради, които да задоволяват нарасналите социални и религиозни нужди на все по-многобройната мюсюлманска общност. Така се появяват индийско-пакистанските анклави (гета) в градовете Лондон, Бирмингам, Лестър и Брадфорт. През 1961 г. едва 15% от пакистанците били жени, но вследствие на Commonwealth Immigrants Act от 1962 г. през 1981 г. представителите от женски пол на тази националност в Обединеното кралство станали почти половината.

Immigration Act от 1971 г. съдържа в себе си елементи, които допълнително стимулирали увеличаването на броя на новодошлите мюсюлмани. Негов текст гласи, че ако един емигрант пребивава законно в Обединеното кралство, то неговото семейство също може законно да се присъедини към него. Така се формирали продължилите с години емигрантски “нишки”, в които участвали второ, трето и дори четвърто поколение мюсюлмани. Ефектът бил огромен и властите решили да приемат нов закон, който да регулира вълнообразно нарастващата (на практика неконтролируема) имиграция. През 1981 г. били ясно дефинирани три категории британски граждани. Единствено на тези, чието местораждане е Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, Нормандските острови и остров Ман, било позволено да се считат за граждани на Европейския съюз. Така приблизително два милиона азиатци (повечето от които мюсюлмани) се възползвали от законовото положение и станали пълноправни поданици на Нейно Величество.

-------------------------------------------------

* Публикуваният текст е част от по-подробно изследване, което ще бъде публикувано в отделна монография.

By,юни 2008