А мюсюлманите преди всичко обичат Аллах и свързват всяка обич с Неговата, обичта им е в името на Всевишния. Хората преди всичко и преди всички обичат и отдават обичта си на Всевишния, а след това заради Него обикват и Пратеника на Аллах, всички пратеници и святи личности. Обичат пратениците и святите личности, защото те са представители на Всевишния и изпълняват поставените им задачи и са предводители на всички хора.
Както мюсюлманите свързват обичта си към пратениците с обичта към Аллах, така и обичта им към родителите и всичко останало е свързано с привързаността им към Всевишния. Например те обичат този свят, защото в него откриват имената на Аллах и защото е място за спечелване на Рая.
Мюсюлманите, всеки според своето положение и състояние, са привързани към Всевишния и към останалите създания. Защото обичта се развива, докато човек опознава и търси жадуваното. Затова колкото човек вярва в Аллах, толкова го обича. Затова обичта е и привързаност. Следователно степента на вярата на хората е и тяхната степен на обич.
Тоест един обикновен човек за себе си е достигнал до определено положение във връзката му с Всевишния. Обикновеният човек се изкачва по стълбата на пълната увереност, но тя може би има сто стъпала. Един раб може да достигне от уверено знание до пълната увереност, а оттам - и до истинска увереност, и да достигне до по-висша форма на любов към Всевишния. Този, който достигне до пълната увереност, би могъл да вижда и прочита цялата Вселена като Коран, а всяко създание да му разказва за Него.
Ако рабът е влязъл през вратата на разкаянието и уповаването, вървейки към съвършенството, и със страхопочитание и търпение преодолее степените на знанието, след време може да достигне и до степените на същинска любов, желание, копнеж, привързаност, задоволство и извисяване. Да, любов, която кара човека, когато се спомене Неговото име, очите му да се насълзяват; желание, изразено от любовта му към Всевишния; копнеж, каращ го да бъде радостен и щастлив; привързаност, която се превръща в част от характера му; задоволство за всичко, което е от Него; извисяване чрез обичта към Него. Всичко това са различни степени и положения от любовта към Всевишния ни Създател.
Ако един човек вижда във всички предмети своя Творец, ако приема всичко от Него, ако смята, че всички живи и неживи същества доказват Неговото величие, ако вижда в тях Неговия "печат", Неговото всеславие, то и обичта към останалите твари ще бъде заради Него. Едно е сигурно - колкото човек обича Всевишния, толкова е и привързаността му към създанията Му. Затова някои учени са почувствали силна близост към някои предмети. Тоест откривали са имената на Всевишния в едно листо от дърво например и в първия момент несъзнателно се захласвали по него. А когато се съвземали, въздъхвали и доволно въздишали.
Затова любовта на хората към Създателя ни е различна и е според знанието на човека. В същото време тази обич е и израз на любовта на Всевишния към нас. Човекът, който обича до безумие Всевишния Аллах, трябва да знае, че и благосклонността на Всевишния към него е такава. Да, ако човек наистина обича Аллах, ако казва "Не мога без Теб", то и мястото му при Всевишния е такова. Ако искате да разберете положението си при Всевишния, вижте какво е мястото Му във вашите сърца. Ако Той за вас е копнеж и желание, ако ставате и лягате с Неговата любов, ако се опитвате във всичко да откриете Него, ако си мислите: "Как бих могъл да Го открия?", докато гледате създанията Му и Неговата любов към вас ще е такава. А след като Той ви заобича толкова - и ангелите ще ви заобичат по същия начин.
Но ако човек няма подобна обич и копнеж към Всевишния, то трябва да знае, че и благосклонността на Всевишния към него ще бъде същата. Такъв човек трябва да се стреми да спечели благоволението на Аллах и да направи всичко възможно за постигането на тази цел. Защото само така може да се спаси от мрака, в който е потънал. Трябва да знае, че всичко започва и свършва с позволението на Всевишния, и да разтвори сърцето си за Него.
By,юни 2008
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар