Да служиш на бог означава да служиш на хората

Десислава Патеркова

Кой е Бог? Той е нашият сътворител, закрилник и недостижим идол. Към него се обръщаме винаги, когато сме изпаднали в нужда и не можем да съзрем светлия лъч в непрогледния мрак или когато сме грейнали от щастие и се провикваме толкова силно, че да ни чуе целия свят „Благодаря ти, Боже!”

Всеки от нас поне веднъж е попадал в подобна ситуация. Но колко са се сещали за Бог през останалото време? В нашето забързано и динамично време ние все по-рядко си спомняме за него. Не му оттдаваме заслужената почит, но по-тъжното е, че освен на Господ, ние не съумяваме да служим и на хората. А ако успеем да отделим частица от безценното си време, за да помогнем на някого, то със сигурност ще успеем да изкупим частица от дълга си към Сътворителя. Да служим на хората означава да служим на Бог. За да се справим с тази задача, ние трябва първо да сме добри християни. Всички искаме да живеем в един по-добър свят, но си мислим, че да променим света не е наша работа, че няма да се справим, че не е по силите ни – та да не сме БОГ!

24 май е един от малкото дни, в които времето сякаш спира и ти се сещаш за великото дело на братята Кирил и Методий, за техния ентусиазъм и хъс, с който са служили на хората. Усмихваш се и си казваш, че няма невъзможни неща и всичко зависи от теб. Решаваш, че е крайно време да покажеш онази дълбоко скрита почит, към Бог, чрез твоите добри дела. Да, но на сутринта, с изгрева на слънцето, залязват всички твои планове и ти отново се гмурваш в океана на ежедневието. И така се въртим в един омъгьосън кръг, който започва всяка сутрин с думите „Искам и мога, от днес ще бъда по-добър християнинин. Ще служа на Бог и хората, не за светска слава, а защото чувствам, че така ще бъда по-полезен и пълноценен” и обикновенно завършва с „Е, днес не ми остана време, но от утре почвам. Обещавам си!”

Дните минават, а на нас не ни остава време да се замислим какво всъщност означава да служим на хората. Често може да чуем въпроса „Как изобщо мога да бъда полезен на хората? Азбуката е създадена, конпютърът е открит, за мен нищо не е останало. С какво изобщо мога да им помогна?”

Да служиш на хората НЕ означава да направиш някое велико откритие или да сътвориш такси до Луната. Достатъчно е дори само по пътя за училище да помогнеш да стареца да пресече пешеходната пътека, да убедиш съучениците си да се включат в някоя благородна кауза, да прегърнеш всичките си роднини и приятели и да им покажеш колко много значат за теб. Хубаво ще е, ако всеки ден се усмихваме с веднъж повече от вчера. Това са на пръв поглед мънички неща и не изискват много усилия, но ако всеки ги прави всеки ден, то със сигурност света ще се превърне в една изящна приказка. Щом живеем в мир и разбирателство то със сигурност Бог ще се „гордее” с нас.

изт.,27.06.08