Религиозният данък „закат” в Саудитска Арабия е в размер 4 млрд. долара

През последните 3 години събраният религиозен данък „закат” в Саудитска Арабия е в размер 11,4 млрд. риала (около 4 млрд. щ. д.). Според изданието „Ислам алиом” той е насочен изцяло за покриването на социални нужди. Сумата е била преведена на сметката на „Саудитската арабска парична институция”, а право да оперира с нея има „Агенцията за народна гаранция и настаняване”. Въпросното звено е подведомствено на Министерството на социалните дела.

Експертите отбелязват, че събирането на този данък, който е един от стълбовете на ислямската релегия, вече се прилага по друга схема. Той се превръща в част от преките данъци, които плащат юридическите и физическите лица. „Закатът” се надчислява въз основа на направените търговски оферти за сделките, в които участват саудитски фирми или еднолични търговци. Налогът се събира и от чуждестранни фирми и физически лица, упражняващи дейност в кралството, както и от саудитски стопански субекти и лица, извършващи търговски операции в чужбина.

В известна степен новата квалификация на „заката” в саудитското данъчно законодателство прилича на европейското ДДС, но крайното му предназначение е различно. Счита се, че „закатът” задължително покрива определени обществени нужди, свързани с религиозните норми и ценности. На практика се отчита разширяване на мрежата от източници за набиране на необходимите средства, гарантирайки ритмичното им постъпление. Саудитското правителство твърди, че е предвидило достатъчни мерки в законодателно и практическо отношение за прекратяването на безконтролното боравене с набраните средства.

След предоставянето на доказателства, че събираните по линия на „заката” средства се използват за цели, противоречащи на религията, режимът на контрол върху разходването на тези огромни парични маси в кралството беше затегнат. Американските власти обявиха влиятелни благотворителни огранизации като Световна ислямска лига, фондацията „Харамеин” и друти, управлявани от близки до управляващата династия среди, в терористична дейност. Съвсем наскоро същата съдба сполетя и кувейтската фондация „Общество за възраждане на ислямското наследство” (ОВИН). През 2005 г. бе проведена първата конференция, която имаше за цел да се обърне внимание върху управителните тела, разполагащи пряко със средствата за необходимостта от повишаването на контрола върху събраните финанси.

Големият проблем е, че събирането на „закат” не е само от компетенциите на държавата. Физическите и юридическите лица могат да извършват подобно доброволно дарение („закатът” е фард айн, абсолютно задължение на мюсюлманина) и може да бъде и в полза на неправителствени субекти. Ислямските учени дават подобни положителни фетви, аргументирайки се с различните видове „закат”. Така ислямските банки в Европа също отклоняват в своя полза част от средствата, постъпили по една или друга транзакция.

Вторият значим въпрос е как да бъдат изразходвани постъпилите пари. Например голямото перо за „проповед на ислямската религията” в „заката” (строеж на молитвени храмове и домове, създаване на образователни центрове, пансиони, провеждането на курсове, разпространяваенето на литература и други) автоматично попада в квалификационната графа „терористична дейност”, ако например не е съгласувана с държавата-реципиент. Такъв е случаят с ОВИН, която организира и финансира курсове за албански имами без санкцията на официалните власти. В сравнителен план тези благотворителни субекти, официално регистрирани в съответната държава, извършва от юридическа гледна точка дейност, тъждествена с тази, която осъществяват съмнителните финансовите пирамиди. Както се разбра от последните арести в Саудитска Арабия, те могат да бъдат създадени от откровено терористични организации като Ал Кайда. Последните дори нямат и съдебна регистрация, а само се рекламират в средствата за масово осведомяване, експлоатирайки религиозните чувства на хората.

Очевидно финансовият институт „закат” се нуждае от допълнителни законодателни регулации, източник на които трябва да бъдат националните законодатели в различните мюсюлмански страни. По принцип той представлява един огромен финансов поток, чиято основна част е под контрола на държавата. Малките „притоци” от него, които са законосъобразни, съгласно шариатската нормативна уредба, създават предпоставки въпросните средства да попаднат в несанкционирано оперативно поле. Освен това понятието „социална дейност”, която трябва да даде съдържание на материализирането на „заката”, също остава достатъчно неясно дефинирано. Парадоксът е, че държавни мъже, които много често оперират с държавния „закат”, изразходват събраните средства не винаги в унисон с разбирането на нормите на „държавната политика”. Така те изпълняват двойнствени функции при боравето с финансовите постъпления. В първия случай те се подчиняват на националните и международно признатите регулации, а в другия случай – на религиозните норми, чието изпълнение може да влезе в отрита колизия с международноправните нормативи.

изт.,28.06.08