За забрадките, тероризма и агресията...
Проблемите на мюсюлманите в България нашумяха наскоро покрай поредния протест, този път на 4000 имами и мюсюлмани, пред прозорците на Бойко Борисов.
Един от главните имами на България, който е бил оратор на протеста, редом до легитимния главен мюфтия, е имама на пловдивската Джумая джамия – Кемал Рашид.
Във връзка с вълненията в мюсюлманската общност, с наближаващия на 11 Август Рамазан /пости или говеене/ реших да си поговоря с него за темите около исляма, които вълнуват обществото – за забрадките и ролята на жените, за тероризма, за това дали исляма е агресивно религия и т.н.
Самата среща
Деня е слънчев. В 10 часа пристигам пред „Джумая” джамия. Кемал Рашид, имама на джамията седи на маса до входа и закусва – баничка с боза. Когато свършва, двамата се изкачваме по стълбите и преди главния вход завиваме наляво. Влизаме в кабинета му – малка стаичка, побираща бюро и два стола. Сядаме и той разчиства масичката от вестниците върху нея – всеки ден чете в. Марица.
Преди да сме започнали същинския разговор той обяснява как в джамията идват не само мюсюлмани. Хора от всякакви вероизповедания идвали всеки ден „да им бае ходжа”. Дори след седмица, когато пак се срещаме, този път в самата джамия след като съм присъствал на следобедната молитва и съм направил снимки, докато си говорим, идва българин и го пита за една рецепта, която Кемал Рашид му е препоръчал за някакви болежки.
Отделно от това и много хора идват като туристи – българи и чужденци – за да разгледат красивата и реставрирана преди 2 години джамия. Между другото съветвам всеки да посети джамията – отворена е за посетители и е много красива, а ако сте голяма група имамът може да ви разкаже нещо за нея и за исляма.
„Аз съм за тебе и ти си за мене... с бурка”:
В цяла Европа се приемат и обсъждат закони против бурките /вид забрадки, които оставят да се виждат само очите/. Отделно от това в самата Турция има закони против носенето на забрадки в институции като университетите например. В България проблемът нашумя около отказа на покритите момичета да махнат забрадките си за снимката за паспорт, както е по закон, а също така и заради слуховете, че арабски фондации плащат на мюсюлманките да се забраждат.
Кемал Рашид казва, че забрадките са важна тема в исляма. Аллах казва „Покривайте своите жени”. Имамът обаче обяснява, че това трябва да става ненасилствено. Задължително правото на избор дали да носи забрадка или не принадлежи на самата жена, а мъжът има право единствено да говори с нея и да се опитва да я убеди, но не и да й наложи решението със сила. Господин Рашид дава за пример неговата собствена жена – тя не иска да се забражда и не носи забрадка. Той естествено говори с нея и я убеждава да носи /изпълнява волята на Аллах - „Покривайте своите жени”/, но избора е неин и тя за сега отказва.
Това е пример, казва той, че ислямът е мирна религия. Още пророка Мохамед бил казал, че не трябва да се използва принуда – ако някой от друга религия не иска да приеме исляма – не трябва да се използва сила за да се принуди. Пример за мирното разпространение на исляма е Индонезия – най-многолюдната мюсюлманска държава днес. Там никога не е стъпвал и един мюсюлмански войник – исляма там е пренесен от арабите, които търгували с корабите си и населението само е приело религията.
Имамът споменава и че забрадката има и други важни функции. Тя предпазва. Когато жената се облича предизвикателно тя бива възприемана като сексуален обект и е застрашена от нападения, изнасилване или сексуален тормоз. Когато се забради обаче този проблем престава да съществува.
Забрадката също така „пази” красотата на жената само за съпругът й. В исляма съществува „свещен брак” на принципа – „аз съм за тебе и ти си за мене”. Покриването помага да се скрепи този съюз като целта е жената да бъде красива единствено за съпруга си.
Забрадката не е символ на исляма. В православието също я има. Всеки знае за бабите, които носят все още забрадки – такава е била традицията до неотдавна. Дори в Русия, казва Кемал Рашид, не може незабрадена жена да влезе в църквата.
В повечето случаи забрадените момичета са наистина вярващи и водят праведен мюсюлмански живот, но имама казва, че забрадката не означава непременно, че само истински отдадени на религията жени я носят. Може, казва той, дори жена без забрадка да е по-праведна от такава, която носи, но уточнява, че в повечето случаи не е така.
Подкрепя момичетата, които не искат „да се откриват” за снимката на паспорта. Обяснява, че щом момичето веднъж е приело да се забради, то изпитва голям срам ако някой види косата му. За това и карането на тези момичета да си свалят забрадките е все едно да караш някой да се снима по бельо. За него това е нарушение на човешките им права и на записаното в Конституцията право на личен избор и на вероизповедание.
Кемал Рашид казва също така и че много често тези смирени момичета са подложени на дискриминация. Много от тях са уволнявани от работа заради забрадките. Правят им се проблеми от работодателите, а хората на улицата ги гледат особенно като ги видят. Той смята, че тези неща са неприемливи за една демократична държава.
За арабските фондации:
Питам го какво знае за арабските фондации и за това дали те финансират забраждането на мюсюлманките в България. Имамът се ядоса леко, защото както казва той – това са само слухове. Глупости, които обиждат жените със забрадки, защото точно те са най-смирени.
Нито е чувал, нито е виждал някой да плаща заплата за носене на забрадка. Пък и няма как да стане, защото това би било насилствено налагане, което не е прието в Исляма. Имама приканва всички, които казват, че религията на Аллах е агресивна първо да прочетат Корана, за да видят един от основните постулати на исляма: „Не насилвайте, улеснете, не отвращавайте”. Няма как ислямска фондация да налага нещо насила.
Кемал Рашид уточнява, че такива фондации наистина действат в България, но те подкрепят финансово български проекти за джамии и т.н. Мюсюлманският свят, казва той, е като едно тяло – ако някъде има проблем – цялото тяло помага. За това и арабите, които имат пари, финансират изграждането на джамии, които иначе няма кой да изгради.
Благотворителността е залегнала в основата на мюсюлманското общество. Всеки е длъжен да отдели 10% от доходите си за бедните и нуждаещите се. Тези 10% ги дават като обикновенните мюсюлмани, така и нефтените шейхове-милиардери. От там идват и многото пари на фондациите.
Терористите с чалмите и брадите:
„Един истински мюсюлманин не може да бъде терорист и един терорист не може да бъде истински мюсюлманин” – започва Кемал Рашид. Още от „основаването” на исляма през VII век е изложена концепцията за правата на малцинствата. Корана казва изрично за друговерците и за неверниците: „НЕ убивайте тези хора”. Забранява се убийството на невинни /които не са извършили някакво престъпление/. Мохамед казва: „Ако убиеш един невинен човек – все едно си убил цялото човечество”; „Ако спасиш един невинен човек – все едно си спасил цялото човечество”.
Терористите не са истински мюсюлмани, защото не спазват тези основни заповеди. Те просто не разбират исляма и самите мюсюлмани осъждат действията им. Просто както навсякъде другаде – и в исляма има фанатици.
Науката и Исляма:
В исляма не е забранено да се мисли. Даже се съветва човек да чете и да се учи. Да не приема нищо без да е учил достатъчно за него преди това. Дори ако е друговерец и иска да приеме исляма – първо трябва да чете достатъчно за него, а не директно да го приема „на сляпо”.
Бележки на автора:
- снимките са правени в началото на Август 2010 - фотоапарата е задал грешна дата.
- този материал с допълнения ще бъде публикуван на 06.08.2010 във вестник Марица.
Очаквайте допълнителни материали и снимки по темата.
http://tirith.blog.bg / марица / Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар