Митко Новков тълкува този парадокс пред “Обектив”
- Обществото ни смята, че медиите не говорят правилно за междуверските отношения. Така ли е, или то не иска да приеме факти, за които те съобщават?
- Говорят различно. Зависи от медията, от предаването. Например “Етно” на БНТ е великолепно предаване, в което говорят свежо, достъпно, с чувство за хумор дори. Показват как различни верски общности празнуват по различни поводи, колко са общите моменти в тях. Без назидание и дидактика показват колко не сме различни. Но на обратния полюс примерите не са малко. Казвал съм вече, че ако има някакъв фон, който роди феномена “Атака”, това е говоренето на Божидар Димитров, много често на вестник “Труд”, на голяма част от всекидневниците, на “Монитор”, “24 часа” и др.
- Какви са мотивите за такова поведение на медиите?Имат ли ресурс да преодолеят политическата некоректност?
- Не може да се твърди, че всички журналисти и медии не осъзнават смисъла на коректното говорене за междуетническите проблеми. Не съм минал през всички редакции, за да съм категоричен. Но допускам, че имат ресурс. В почти всички работят интелигентни хора. По-скоро има някакво “объркване” на любопитството им. То е насочена единствено и само към политическото. А по-дълбоките, определящите причини за функционирането на политическото, не са им интересни. Без любопитство за извънполитическото те работят с предразсъдъци, с общоприети клишета. А един от смислите на медиите е да поставят под съмнение общоприетото.
- Карикатурите на Мохамед в чуждестранния печат породиха конфликти. Как можеха да се избягнат те?
- Направи ми впечатление изпусната фраза на датските издатели и журналисти, че ако са знаели, че ще ескалира конфликт, че ще има такива последици, не биха публикували карикатурите. В оправданието им се съдържа отговорът - липсвало им е знание, не са били любопитни към значението на обекта на карикатурите за част от хората по света. А е трябвало. Бяхме стреснати от реакцията на ислямските страни. Но питам се, ако у нас се обяви конкурс за карикатура на Апостола Левски, какво би станало? Нямаше ли тълпи от почитатели да протестират срещу поругаването на личността икона на Апостола? Има неща у нас и в другите, които са неприкосновени, недосегаеми, свещени.
- Нима наистина не са го знаели, не са го предполагали? Да не ги ли подозираме, че съзнателно са сторили това?
- Основно качество на интелектуалците е любопитството. Те не могат да очакват, че знанието се влива в съзнанието независимо от волята. То се търси, то се получава съзнателно. Няма да се разбере точно мотивът им.
- Ако нямаш свой Бог, можеш ли да зачиташ чуждия?
- Затова говорим за неприкосновеност и колективни общности, а не за Бог. В случая с Апостола има сакралност, но няма религия, макар че алтернативният синод предложи да бъде канонизиран. Приема се, че знаем какво не е Бог, но не знаем какво е. Табутата на другите трябва да са неприкосновени за иронизиране и подигравки, да се отнасяме внимателно към тях.
- Анкетата, която проведе Центърът за интеркултурни изследвания и партньорство, показа ли желание за опознаването на исляма?
- Анкетираните са много. Още не мога да преценя как да тълкувам отговорите. Но там, където се говореше за исляма с негативни представи, се имаше предвид чуждият, извън границите на България. А там, където се говореше позитивно за хората, изповядващи тази религия, се визираха българските турци или други мюсюлмани в България. Очевидно в непосредствен досег с исляма сме склонни да го разбираме и възприемаме с позитивни характеристики. Разбира се, прави се съществено разграничение между обикновените вярващи, “които били употребявани”, и върхушката на ДПС. Но това е политически момент.
Според анкетата медийната общност в България възприема исляма у нас по-скоро позитивно и гради позитивни стереотипи за хората, изповядващи исляма. Че са кротки, трудолюбиви, верни приятели и др. И че ислямът в ужасния си образ е съсредоточен в Саудитска Арабия, Ирак, Йордания... Оттам той препраща вълни от терористи към западния свят. Когато изповядващите ислям са малцинство, в по-слаба позиция, както е у нас, сме по-толерантни. Но когато е мнозинство, когато е по-силен, поражда силен страх.
- Как да се разбере адекватно ислямът, да се коригират митовете и клишетата за него? Дискусиите на интелектуалците не остават ли в затворен кръг?
- Трябва да се говори, да се дискутира разбираемо с езика на познанието. Да се разграничава поведението на вярващите от това на терористите. Ще посоча като добър автор с големи познания по темата Георги Милчев от вестник “24 часа”. Но автори като него за жалост са малко. Направи ми впечатление, че интересът от страна на медиите към нашата дискусия беше почти нулев. А там говориха специалисти в областта на исляма. Те говориха за неща, които не се знаят не само от обществото, а и от журналистите. Авторите, пишещи по тези теми, трябва да познават исляма, за да го представят максимално правдиво. Щеше да има повече смисъл, ако се бяха срещнали повече различни, радикални по вид отношения, извън позициите на лекторите. Липсваха автори и медии, които всекидневно имат достатъчно поводи и пишат за проблемите с исляма, но не го познават сериозно.
- Справочникът за исляма, който предстои да се отпечата, ще бъде ли полезен?
- Той ще предложи доста информация, но не може знанието да се гради само чрез него. Налага се да познаваме границите на това знание. Например лесно е да обобщим, че циганите и чужденците единствено са виновни за проблемите ни, че неправителствените организации, които ги защитават, ги направиха нагли и нахални, че ги научиха как да търсят и защитават правата си. Лесно е да се говори така, да се посочи виновният извън нас.
Изброените са част от обществото ни. Когато те нямат работа, храна, отопление, когато не искат да се учат, да работят, проблемът става общ, наш, на обществото, на държавата. Ако те останат на ръба на съществуването, в мизерия и неграмотност, на ръба ще бъдем и ние. Създава се ситуация за взрив. И не е случайно това, което се случва в различни градове и в София, в квартал “Захарна фабрика” например. Това не е сблъсък на общности, това са социални и обществени конфликти.
- Държавата не гледа ли на тези проблеми несериозно? Тя предлага опрощаване на задължения, разни съмнителни жестове. Има ли тя нужда от тлеещи конфликти на малцинствена или верска основа, както твърдят някои автори?
- Открай време българската държава във всичките си еманации прави погрешни стъпки за разрешаването на тези проблеми. Тя се отчуждава от задълженията си към своите граждани, на които е сериозен длъжник. Допуска създаването на обществени настроения на базата на омразата към цигани, турци и др., за да при-крие много по-големи подлости, извършени от “нейни” хора.
Разговора води Маргарита Гочева
АНКЕТА
Център за интеркултурни изследвания и партньорство
Анкетата бе проведена с журналисти с цел да установи предразсъдъците и стереотипите при отразяването на исляма в българските медии в рамките на проект: “Ислямът и медиите. Разбулване на предразсъдъци и преодоляване на стереотипи”
Проектът “Ислямът и медиите. Разбулване на предразсъдъци и преодоляване на стереотипи” се осъществява от Центъра за интеркултурни изследвания и партньорство с подкрепата на Посолството на Кралство Холандия по Програма “Малки проекти на Посолството” (МАТРА КАП).
КАКВИ МАСОВИ СТЕРЕОТИПИ СРЕЩАТЕ В РАБОТАТА СИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСЛЯМА?
Положителни
Консерватизъм с положителен знак
Реализъм
Търсене и постигане на максимално съгласие вътре в общността
Толерантност към различното/чуждото вероизповедание.
Повишен културен интерес към исляма, изразен в търсене както на научна, така и на художествена литература.
Хора, приели исляма за своя религия.
Религия на мира
Най-младата и в този смисъл най-силна и витална религия;
В страните, чието население изповядва ислям, почти няма престъпност заради възпиращото действие на религията.
Официалното говорене винаги е положително.
Интерес към празниците и обичаите.
Интерес към възможности за сътрудничество и осъществяване на общи проекти, например трансгранични по отношение на екология, етнография и др.
Работливи - по отношение на изповядващите го в България, които често са строителни работници; спазват строго правилата на религията си; държат на семейната чест.
Трудолюбиви
Добри приятели
Държат на семейството
Положителните стереотипи са свързани с духовността (все пак вярваш в нещо извън теб), практикуваш нещо, което не е пряко свързано с бита, парите, насъщния.
Няма, срещала съм само един - за жената, която доброволно е приела подчинената роля и от това се чувства добре.
И те са хора като нас
Те са наши съседи
България никога не е била заплаха за хората от Изтока
Ислямът дисциплинира общностите, той е ред
Ислямът укрепва родовите връзки - грехота е да не поставяш семейството на първото стъпало на ценностната си стълбица
Ислямът е система от морални правила.
Малко са хората, които подхождат без, ако не страх, то поне безпокойство, към теми засягащи исляма. Тоест, положителни стереотипи почти няма, освен, че различната религия не пречи на съседи да се разбират чудесно.
Отрицателни
Екстремизъм и фанатизъм
Консерватизъм с отрицателен знак
Лошо отношение към жената
Враждебно и дори нападателно отношение към всички мюсюлмани.
Отказ от всякакви контакти с хора, изповядващи исляма.
Нежелание за получаване дори на най-обща представа за исляма
Най-агресивната и ретроградна религия;
Ислямските общности са инкубатор на терористи;
Не зачита, че унижава половината човечество (разбирай, жените!)
Реалното мислене се основава върху подозрителност
Недоверие поради нашумели терористични актове, в които се участвали например ислямски фундаменталисти и др.
Страх от неразбиране от ответната страна, поради различия и в резултат на това нежелание за контакт
Често не се прави съществена разлика между ислям и краен ислям поради незнание
Припокрива се с фундаментализъм
ислям = на тероризъм
Отнасят се зле с жените
Религиозен фундаментализъм
Неспособност да се интегрират в обществото
“Ориенталци” - каквото и да значи това...
Религия, която манипулира вярващите, че създава нетърпимост към не-правоверните, че понякога превръща вярващите в армия за физическа разправа с опонентите, че угнетява жените
Мюсюлманите са по-изостанали и ще си останат такива
Мюсюлманите са по-агресивни и ще си останат такива
Тероризмът е в душата на мюсюлманина и идва от връзката му с Аллах, нищо не може да се направи по въпроса, затова - внимавай!
Ислямът и неговите крайни представители са твърде агресивни, нещо, което в християнския свят не е така. Ако при нас искаш да си работиш работата, при ислямистите това им е работата - те работят ислямисти. Вярата им измества всичко останало.
Ислямът е равен на фундаментализма, масово е неразбирането, че фундаментализмът е обществено-политически строй
Ислямът е фанатизъм - слепи тълпи изпълняват, без да мислят, заповедите на моллите
Ислямът като религия е основата на тероризма
Ислямът задължително значи и фундаментализъм и свещена война
(Български хелзински комитет)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар