Забрадките настъпват

Типичното за исляма покриване на главите се дискутира усилено не само във Франция, Великобритания или Германия, но и в арабските страни. Най-пресният пример е от Египет: преди дни тамошен съд реши, че базираният в столицата Американски университет е длъжен да разреши на студентките да носят кърпи за глава. Присъдата беше предшествана от дълъг юридически спор между университета и една студентка, която беше призована от съображения за сигурност да сваля кърпата си за глава, когато влиза в студентския град. Иман ал-Зайни се позова на свободата си на религия, записана в конституцията на Египет, и спечели делото. Затова занапред и частните университети в Египет ще трябва да приемат забрадките на студентките. Държавните висши учебни заведения съблюдаваха това право отдавна.

“Ние не сме срещу хиджаб,” реагира на решението на съда Ибрахим Салех, професор по журналистика и масова комуникация в Американския университет. “Носенето на никаб обаче прави жените напълно неузнаваеми.” Докато хиджаб открива овала на лицето, никаб скрива всичко освен очите. И според професора заради терористичните заплахи пълното покриване на лицето е неприемливо. Преподавателят отказва да коментира присъдата, която е израз и на видимата и все по-напредваща ислямизация на страната. Досега в залите в университета е имало едва десетина забрадени студентки. Но присъдата най-вероятно ще увеличи броя им.

Без проблеми в Немския университет в Кайро

“Нямаме проблеми с носене на никаб,” казва Михаел фон Гагерн, немският наместник на египетския основател на Немския университет в Кайро. Досега с покрити лица са ходили само четири студентки. За Гагерн това е приемливо и е част от облеклото – проява на идентичност, а понякога и политическа демонстрация. “Когато бях студент се разхождахме с палестински кърпи,” казва той. Засега проблем е позицията на наблюдател, която приемат момичетата, които ходят с покрити лица и демонстрират, че не искат да бъдат разпознавани. Но за да бъдат допуснати да следват все още най-важна е квалификацията на кандидатстващите, външният вид няма чак такова значение. Немският университет няма съображения за сигурност срещу забрадките, а освен това на входа се минава през контрол, при който жените са длъжни да ги повдигнат и да се види лицето им.

Носенето на хиджаб и никаб става все по-ясно изразена тенденция в западните учебни заведения в Египет. “Преди десет години в училище дебатирахме само за кърпите за глава,” разказва отец Шрьодел, който работи като пратеник на немската католическа църква в Египет и в Близкия Изток. “Днес дискутираме за цялостното покриване на лицата.” Немското училище на ордена на Карл Борромеус е основано в Кайро преди 100 години и оттогава в залите на Баб ал-Лук са се водили различни спорове за облеклото. През 60-те и 70-те години, когато страната е отворена за всичко западно, се говорело за миниполите. Сега се стига до пълното покриване на лицето. Отец Шрьодел разказва, че през 1997 година за пръв път са се водили конституционни дебати дали мюсюлманските традиции имат място в западните институции. След това на много места за почивен ден е обявена не християнската неделя, а ислямският петък. С такова работно време са дори немското посолство и Гьоте институт в Кайро. Носенето на забрадки се приемало като нещо естествено. “Три години по-късно ученичките ни вече носеха дълги поли и хиджаб.” Тогава обаче краищата на кърпите за глава били мушкани в яките на пуловерите или на блузите.
Кърпите за глава след 11 септември

Истински бум на носенето на забрадки настъпва след терористичните атаки в Ню Йорк през септември 2001 година. Тогава много арабски студенти били експулсирани от САЩ, били следени и разпитвани от американските служби за сигурност или финансовата подкрепа от родителите им била “замразена” за известно време. Притиснати, младежите се връщали по родните си места. И днес, почти шест години след атентатите, броят на арабските студенти в университетите в САЩ, е най-нисък за последния век. И за повечето от тях отговорът в търсенето на нова идентичност е ислямът. В момента в арабските държави религиозните символи се котират високо, а забрадките са точно такъв символ. От три години египетската преса публикува истории на “пречистени” жени, които сложили кърпите и се сдобили с ново самочувствие. Любимият пример е с артистки и танцьорки на кючек.

Забрадките обаче са нещо повече от знак за идентичност. Колкото повече гибел има в Ирак, колкото повече се отлага решението на палестинския въпрос и колкото повече се подкрепя само едната страна на спора в Ливан, толкова по-голяма е омразата към Америка, към Запада и към правителствата, които подкрепят тази политика. Неотдавна една забележка на египетския министър на културата Фарук Хосни (според която носенето на забрадки било “насочено към миналото”) предизвика протестна вълна. За съжаление, няма конкретни данни за това, колко жени и момичета са започнали да покриват лицата си след това.
(e-vestnik>bg/В.Велт,12 Юли 2007)