Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

сряда, юли 11, 2007

Фереджето - религиозно право или просто фундаментализъм

Забулени с традиционни забрадки и почитащи ислямските традиции, но добре образовани и в крак със съвременния живот, мюсюлманките в Европа днес се опитват да постигнат баланс между източните корени и западните ценности. В усилието си да станат равноправни граждани на Стария континент без да губят самоличността си, те много често се сблъскват с безброй трудности. За семействата им техният стремеж да се интегрират често е равностоен на загърбване на мюсюлманската религия и обичаи, а засилването на ислямизма по света е довело до нова вълна от предразсъдъци към тях от страна на Запада. Тази седмица "Дневник" ще разкаже за различните аспекти от живота на жените мюсюлманки в Европа.

-----------------

Въпреки че дебатът за фереджетата надали ще стихне скоро, в Европа се появява едно ново поколение млади мюсюлманки, които успяват да приемат западните ценности, без да се отказват от своите корени и религия. Поне що се отнася до облеклото. Облечени с модерни къси рокли с прилепнали дънки под тях и с красиво оформени забрадки, тези момичета заявяват, че днес могат без проблем да се обличат изцяло от големите търговски вериги като Н&М, Mango и Zara, който според тях дори черпят вдъхновение за новите си колекции от ислямския начин на обличане.

"Мюсюлманка съм, но също така се интересувам и от мода и искам да мога да комбинирам тези неща", казва Бушра Сайед, студентка от Ротердам. Нейният стил на облекло е много по-различен от черните торбести роби и забулващите забрадки, носени от по-традиционно настроените мюсюлманки. Според млади жени като Бушра обаче техният съвременен начин на обличане е напълно в съответствие с изискванията на исляма, тъй като покрива цялото им тяло с изключение на ръцете и лицето.

Бушра е една от създателките на новото модно списание за жени мюсюлманки MSLM, съчетаващо в името си различните размери за облекло със съкращение на думата "мюсюлманка". Списанието излиза на холандски, френски и английски и е първото по рода си, смятат авторите му. "Идеята на списанието ни е да покажем на момичетата, че можеш да си модерна, въпреки че си с облекло, което прикрива женствеността", заявява Бушра.

---------------------

Мюсюлманската забрадка, която наред с еврейската шапчица и християнския кръст е сред най-лесно разпознаваемите символи за религиозна принадлежност, през последните няколко години се оказа в центъра на разгорещен дебат в Европа. В много европейски страни в пряк текст беше повдигнат въпросът дали фереджето в различните му варианти е просто част от женското облекло и съответно носенето му е право на личен избор, или то трябва да се разглежда като символ за нещо по-голямо - на прекомерно силната, понякога граничеща с фанатизъм религиозност на мюсюлманските малцинства. След бомбените атентати в Мадрид и Лондон, както и след убийството на известния холандски режисьор Тео ван Гог от ислямски фанатик отношението на Европа към исляма като цяло и живеещите на територията на Стария континент мюсюлмани в частност започна осезаемо да се променя. Все повече европейски държави започнаха да налагат по-строги интеграционни стандарти за своите мюсюлмански малцинства с убеждението, че само успешното им вписване в европейското (или с други думи, предимно християнското) общество ще може да предотврати нови сблъсъци на религиозна основа.

В името на тази идея само преди седмици Италия се присъедини към увеличаващия се брой държави, в които беше въведена забрана за носенето на забрадки на обществени места. В италианската Харта за ценностите, гражданството и имиграцията" се казва, че

"всички видове облекло, покриващи лицето, не са приемливи

защото пречат на идентификацията на хората и са препятствие за тяхната интеграция". Хартата дори беше одобрена от водещата ислямска организация в страната Ucoii. Нейният лидер Мохамед Нур Дахан заяви, че документът не е дискриминиращ, а напротив - цели равенство. Той все пак отбеляза, че носенето на фереджета не се възприема като унизително от жените. "Уважаваме културата и религията на тази страна, но и ислямът е дал много на Европа, което също не трябва да бъде забравяно", каза още той.

Преди година холандското правителство също прие закон, забраняващ носенето на всякакви мюсюлмански покривала, а във Франция - страната с най-голямо мюсюлманско малцинство в Европа (възлизащо на цели 10% от общото население), още през 2004 г. беше въведен закон срещу носенето на забрадки в държавните училища. Въпреки своята противоречивост мярката беше одобрена от 70% от френските граждани, като според Си Ен Ен зад нея застанаха дори и 49 на сто от жените мюсюлманки в страната. До момента подобна забрана е била въведена и в осем германски провинции, като само в Берлин тя важи и за другите "явни религиозни символи" като еврейските шапчици и големите кръстове. В по-радикално настроените Бавария и Баден-Вюртемберг

забрадките бяха окачествени като оскърбление за християнските ценности

а влиятелният вестник "Ди велт" отбеляза, че преди терористичните атаки от 11 септември Западът явно е бил по-склонен да игнорира "често агресивното настояване на малък брой мюсюлмани да демонстрират антизападни ценности". В спора за забрадките се намеси и главният пазител на християнската вяра - Ватиканът. Според светия престол имигрантите мюсюлмани трябва да спазват всички местни закони на страните, където живеят, дори ако те включват забрана за носенето на фереджета.

Най-яростната война срещу забрадките обаче е подела една държава, в която ислямът е официална религия - Турция. Страната, която открай време открито заявява желанието си да бъде приета в Европейския съюз, въведе пълната забрана на забрадки в университетите и държавните институции още през 1997 г. За светските власти в страната те символизираха религиозен фундаментализъм, а оттам - и заплаха за реформите на Кемал Ататюрк, модернизирал нацията в началото на ХХ в. Не помогнаха и яростните протести от страна на хиляди жени, включително съпругата на министъра на външните работи Абдула Гюл, които апелираха пред Европейския съд за човешките права. Съдът потвърди закона, принуждавайки 60-те процента от туркините, носещи забрадки, да ги свалят на обществени места.

В резултат на нарастващия брой закони срещу забрадките възроптаха не само потърпевшите жени, но и редица организации за защита на женските права и политици консерватори. Според тях забраната е несправедлива най-вече защото голяма част от мюсюлманките са

принудени да се забулват по искане на семействата си

Така обаче те само затвърдиха едно от най-разпространените и вече превръщащи се в клишета виждания за исляма, според които жените неизменно се възприемат като жертви на изключително строгата си религия и всевластните си семейства.

Истината обаче може да е малко по-различна, както показват някои проведени наскоро допитвания сред самите жени мюсюлманки. Съгласно едно от тях, проведено от фондацията "Конрад Аденауер" сред 315 жени от турски произход в Германия, 97% от запитаните смятат, че носенето на забрадки е религиозен дълг на всяка правоверна мюсюлманка. Решението да се носи забрадка се взима лично и зависи от религиозността на самата жена, а не е резултат от външен натиск, показва още допитването.

По думите на зам. генералния секретар на фондацията Кристоф Каненгисер носенето на забрадка (или хиджаб на арабски) не означава непременно обвързаност с враждебни за демокрацията или фундаменталистични разбирания и не трябва да се възприема като пречка пред комуникацията между имигрантите и приемните им страни.
(evropa>dnevnik>bg,13 май 2007)

Няма коментари:

Публикуване на коментар


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи