Как може да бъде победен тероризмът?

Този път ни се размина - “багдадизацията” на Лондон и Глазгоу от (предполагаеми) ислямистки терористи през уикенда се провали, а три опита за терористични атентати останаха безуспешни. Заплахата обаче не е отминала - британската столица не преживя Черен петък, но това се дължи по-скоро на случайния късмет и сравнително дилетантското изпълнение, отколкото на перфектно действаща система за сигурност.

Новият министър-председател на Великобритания Гордън Браун се постара да подготви сънародниците си за продължително извънредно положение (каквото всъщност представлява обявената най-висока степен на терористична заплаха). Подготви ги също и за това, че катастрофата може да настъпи всеки момент. И то не само във Великобритания, тъй като походът на ислямистките фанатици не е насочен към отделни страни, а към целия “Запад” и неговия либерален обществен модел.
И какво да правим сега? Да чакаме и да се надяваме да не се случи нищо? В едно от първите си изявления Браун очерта пътя - реакцията трябва да бъде насочена против дългосрочната заплаха от терористични актове и да включва разнородни действия: военни и полицейски мерки, мерки за сигурност, действия на тайните служби, но също и “борба за умовете и сърцата” на хората.

Ключът вероятно се крие в последното, тъй като едва ли някой се съмнява, че войната срещу тероризма не може да се спечели само с военни действия. Това ще важи най-малкото дотогава, докато ислямистките терористи във всички западни общества успяват да намират жизнено пространство, в което да действат сравнително свободно. Както гласеше мотото на историческия масов убиец Мао - “революционерът трябва да може да се движи сред народа като риба във вода”.

Така че, когато групи фанатици в центъра на “Лондонистан”, Ливърпул, Хамбург, а вероятно и във Виена, могат съвсем необезпокоявано да следват своите фантазии за “халифат” и “джихад” и, както се разбра, да планират как да ги реализират, без това да направи впечатление на никой (освен когато се стигне до опит за атентат), това става най-тревожното нещо в цялата история. Усилията трябва да тръгнат оттук, тук се откриват и най-големите пропуски.

Браун каза, че Великобритания няма да се огъне, няма да се остави да бъде сплашена и “няма да позволи на никого да подкопава британския начин на живот”. “Само една много малка част от мюсюлманите са екстремисти и религията се изопачава чрез употребата на насилие,” добави премиерът.
Британците послушаха съвета на своя премиер и въпреки засилените мерки за сигурност продължиха живота си без паника.

Това е вярно. Както за Великобритания, така и за Австрия. Мюсюлманските организации в Западна Европа все някога ще трябва да заемат открита позиция. Мълчанието или скришната радост от терористичните акции в действителност са подкрепа за тях. Когато избухват бомби, няма неутралитет. Най-малкото е желателно срещу експлодиращите коли да се заемат остри позиции, както срещу лошите датски карикатури на пророка Мохамед. Не е необходимо чак да се горят чучела на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад.

Многобройните леви и десни противници на САЩ ще трябва да се запитат дали мотото “врагът на моя враг е мой приятел” е приемлива концепция. И дали е проява на интелигентност толерантността да се тълкува така, че тоталитарните идеологии като пълзящия ислямизъм да се омаловажават до имигрантски фолклор.

За да бъде успешна борбата срещу тероризма, трябва да се направи опит да се постигне интеграционен компромис с преобладаващото “мълчаливо” мнозинство мюсюлмани в Западна Европа. Това ще изисква много усилия и от двете страни. След това обаче ще трябва да се положат усилия това мнозинство да се отдели от малкото останали радикални мюсюлмани, които мечтаят за ислямистки световен ред. Който смята, че нетърпимостта може да бъде победена с търпимост, трябва да проучи историята.

В първите часове и дни след опитите за атентати британците следваха концепцията на Браун. Въпреки строгите мерки за сигурност животът в Лондон продължи относително неистерично, а нито едно от заплануваните големи събития не беше отложено. Т. е. терористите претърпяха ясно поражение. И това е единственият път, който обещава успех - да сме спокойни, но последователни.
(e-vestnik,5 Юли 2007/в. Пресе/По БТА)