Булки мюсюлманки по поръчка

Забулени с традиционни забрадки и почитащи ислямските традиции, но добре образовани и в крак със съвременния живот, мюсюлманките в Европа днес се стараят да постигнат баланс между източните корени и западните ценности. В усилието си да станат равноправни граждани на Стария континент, без да губят самоличността си, те много често се сблъскват с безброй трудности.

За семействата им техният стремеж да се интегрират често е равностоен на отказ от мюсюлманската религия и обичаи, а засилването на ислямизма по света е довело до нова вълна от предразсъдъци към тях от страна на Запада. Тази седмица "Дневник" разказва за различните аспекти от живота на жените мюсюлманки на Стария континент. В понеделник описахме разгорещения дебат около носенето на фереджета в Европа.

Младите турски имигранти в Германия днес изглеждат добре интегрирани в обществото. Те имат работа, владеят добре езика на страната, където семействата им са се заселили преди няколко поколения, и нямат намерение да се връщат в историческата си родина. Дойде ли време за женитба обаче, за много от тях е изключително важно бъдещите им съпруги не само да са от турски произход, но и да са непокварени от влиянието на Запада. Затова те оставят семействата си да им организират традиционен брак с някое момиче, специално докарано от Турция.

Изпълнени с надежда за по-добър живот на Запад, тези млади момичета пристигат в Германия напълно неподготвени за новия си живот. Те не знаят нищо за новата си родина, не владеят езици и много скоро се озовават напълно изолирани в някое от многобройните турски гета.

Германската писателка Неджла Келек, която самата е от турски произход, наскоро доби популярност с книгата си "Чуждестранната невяста", в която разказва за т.нар. булки по поръчка. Тя твърди, че в момента процесът на интегриране на мюсюлманските общности в Германия е почти спрял именно заради

увеличаващия се брой невeсти, внасяни от Анадола

"При това положение как може да се появи четвърто поколение имигранти, когато всяка година в страната пристига поредното първо поколение, пита тя. Много от тези момичета пристигат от турската провинция, където е прието напълно да се подчиняват на мъжете в семействата си. За тях заминаването в чужбина отначало изглежда като спасение. Но много скоро те се оказват още по-изолирани, отколкото в родината си, където поне знаят езика и обичаите, смята Келек.

Забрадката е клеймо. И няма значение дали жената ще я носи или не - във всички случаи тя остава изцяло зависима от мъжа си. Не се опитвам да превърна всяко момиче, което ходи забулено, в жертва, но определен брой мюсюлманки наистина са жертви на ислямските закони и искам да се знае за тях", заявява писателката. Самата тя също е била възпитавана според мюсюлманските традиции, но още на млади години се е разбунтувала против прекалено строгите закони на тази религия. "Въпреки всичко съм много религиозен човек и ислямските традиции и турската култура са част от мен. Но не мога да приема система, където жената не е свободна и е зависима от съпруга си", смята Келек.

Освен книгата си и лекциите си на тази тема писателката е повела и кампания за въвеждането на възрастови ограничения за младите жени, които пристигат от Турция. Според нея е необходим закон, забраняващ браковете с момичета под 24 години, тъй като

много от "булките по поръчка" често са непълнолетни

До момента обаче кампанията й се е оказала неуспешна, тъй като някои турски групи смятат искането й за дискриминиращо. Подобен закон обаче беше успешно приет само преди няколко години в Дания именно поради опасенията на властите, че в страната са зачестили браковете с непълнолетни момичета отвън, най-често от мюсюлмански произход.

Подобна е ситуацията и в Италия, където мюсюлманското малцинство се състои предимно от имигранти от Северна Африка. Над 40% от тях са жени, които пристигат в страната, за да се присъединят към съпрузите си, дошли да търсят нов живот. За разлика от мъжете обаче, които постепенно научават езика и си намират работа, което до някаква степен спомага за интегрирането им в новото общество, съпругите им съгласно източните традиции остават вкъщи да гледат децата.

"Интеграция сред жените мюсюлманки в тази страна почти напълно липсва. За много от тях ситуацията продължава да е същата дори и 15 години след пристигането им. Те живеят в пълна изолация, не говорят италиански, не могат да получат образование и често дори не работят", заявява Суад Сбай, която е председател на Асоциацията на жените от Мароко в Италия. Заедно с лидери на други мюсюлмански организации Сбай е оказала съдействие на правителството да състави насочената предимно към мюсюлманската общност в страната Харта за ценностите, гражданството и имиграцията, която освен забулващи лицето воали забранява полигамията и принудителните бракове.

По думите на Сбай много от мюсюлманките в Италия стават

напълно зависими от съпрузите си

които често злоупотребяват с това. Не са редки случаите, когато мъжът отнема документите на жена си или не й оформя законно разрешително за престой, в резултат на което тя става невидима за останалата част от обществото. Статистиките сочат, че процентът на законно регистрираните мюсюлмански жени в Италия е съществено по-малък от този на мъжете. В случая на имигрантите от Мароко, съставящи най-голямата част от мюсюлманската общност в страната, регистрираните жени са едва 13.5% в сравнение с 86.5% мъже. Сред имигрантите от Тунис съотношението е още по-стряскащо - 4.5% в сравнение с 95.4 на сто.

"Много от тези жени са подложени на физически и психически тормоз от мъжете си - и нямам предвид някой и друг шамар. Става дума за счупени кости, прободни рани и изгаряния с врящо масло", казва Сбай. Според нея за разлика от други европейски страни като например Великобритания или Франция имигрантите в Италия идват предимно от провинцията, където вижданията за положението на жената продължават да са изключително консервативни.

За разлика от някои свои сънароднички живеещата в Германия писателка от турски произход Дилек Гюнгьор си е поставила за цел да развенчае широко разпространения мит, че жената мюсюлманка неминуемо е безправна и потискана от религията и семейството си. В своите седмични статии във вестниците, както и в дебютната си книга "Тайната на турската ми баба" тя се опитва да покаже, че в Европа днес съществуват мюсюлманки, които са далеч по-модерни от общоприетите разбирания за тях.

"Като дете ужасно исках да съм католичка, да съм като съучениците си. Чувствах се горда, ако някой предположеше, че съм италианка. Много по-интересно беше да си британец, французин или италианец, но не и турчин", разказва Гюнгьор, която от дете живее в южното германско градче Швебиш Гмюнд. "За повечето хора турците бяха назадничави хора, в съзнанието им веднага изплуваха дебели жени със забрадки и мустакати мъже.

Аз не бях такава, но винаги трябваше да пояснявам това", казва тя.
Писателката открито заявява, че нито е правоверна мюсюлманка, нито някога е изпитвала нужда да носи забрадка - и това е било прието напълно спокойно от семейството й, както и фактът, че на 34 години все още не е омъжена.

Въпреки своята образованост и успешна кариера обаче тя продължава да се сблъсква с множество предразсъдъци в германското общество. "Когато хората разбират за произхода ми, веднага предполагат, че съм експерт по исляма, женските права, убийствата в името на честта, интеграцията и дали Турция трябва да се присъедини към ЕС", казва тя.

Гюнгьор смята, че за голяма част от предразсъдъците са виновни събитията от 11 септември, които обаче са оказали и положителен ефект, като са увеличили интереса на Запада към исляма. "Преди атентатите кой знаеше разликата между шиити и сунити? От друга страна, въпреки че днес всички знаят кой е Орхан Памук, това не променя често отрицателното отношение към турците като цяло", смята Гюнгьор.
evropa>dnevnik>bg,14 май)