Кръстоносният поход на европейския десен популизъм

Кръстоносният поход на европейския десен популизъм*

В цяла Европа крайнодесните антиислямски партии се радват на значителна народна подкрепа. Ръководени от харизматични политици като Геерт Вирдерс, те използват страха от имигрантите-мюсюлмани и чувството на безсилие у съществуващите вече партии

Сп. „Шпигел“

Изгоненият от германския Християндемократически съюз Рене Щадкевиц (вдясно) заедно с крайнодесния холандски политик Геерт Вилдерс. Германецът иска да подражава на Вилдерс. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Той е политик, който твърди, че няма нищо против мюсюлманите и че мрази само исляма. Той е харизматичен мъж с изрусена коса, елегантен, убедителен и политикът, който накара основните политически партии в Германия да се страхуват в последните седмици.

Той е Геерт Вилдерс, политик от вид, който все още не съществува в Германия: популист, подклаждащ омраза срещу исляма. Той отне много гласове от традиционните партии в родната си Холандия. Всъщност толкова много гласове, че те сега трудно могат да сформират правителство, без да споделят властта с него.

Вилдерс е основна фигура в движение, чийто привърженици се увеличават в Европа от доста години. Тези хора влизат в правителства и парламенти, като вече извоюваха забраната на минаретата в Швейцария и на бурките в Белгия. Това е вид бунт срещу исляма, оглавяван от крайнодесни политици и журналисти в Европа. Те описват себе си като хора, които искат да изразят мнение, което според тях никой друг не смее да изрази - а именно, че мюсюлманите разклащат основите на Европа и Западът трябва да бъде спасен. И подходът се оказва успешен.

"Идеология, която се противопоставя на всичко, което е важно за нас"

Човекът, който покани Вилдерс да произнесе реч в Берлин в началото на октомври, би искал да подражава на холандския политик. Рене Щадкевиц (45 г.) - добре облечен мъж с къса коса, наскоро изгонен от берлинската организация на дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) - партията, която в продължение на години той представляваше в градския парламент на Берлин. Сега Щадкевиц създава нова партия, наречена "Свобода", подобно на Партията на свободата, оглавявана от Вилдерс.

Вилдерс дойде в Берлин, за да помогне на Щадкевиц да постави началото на новата партия. Всеки, който се надяваше да зърне известния гост, трябваше да се регистрира онлайн и предварително да плати входна такса. От съображения за сигурност само регистрираните участници и предварително платилите входната такса знаеха къде ще се състои събитието.

Щадкевиц казва, че призивът на Геерт за въвеждане на данък "забрадка" в Холандия наистина е много добра идея. За визитата на Вилдерс той плати 12 000 евро. Щадкевиц гледа на това като на инвестиция, която си заслужава. "Ислямът може да е религия, но в основата си е идеология, която се противопоставя на всичко важно за нас", казва той.

Гръмоотвод за гнева на хората

В Германия дебат разпали новата книга на Тило Сарацин - спорен политик от лявоцентристките социалдемократи. В нея той описва мюсюлманските имигранти като заплаха за съществуването на Германия. След като книгата бе публикувана и обществото я одобри, много колумнисти, учени и политици се запитаха дали Германия ще остане изключение заради политическия си пейзаж. Тя все още е единствената държава в Западна Европа, в която няма крайнодясна популистка партия, действаща като гръмоотвод за народния гняв, насочен към исляма и съществуващите политически формации.

В последните месеци крайнодесните популистки партии размътиха водата на три правителства от ЕС: Белгия, Холандия и съвсем наскоро - Швеция. Въпреки че крайнодесните популисти в скандинавската държава взеха само 5.7% от вота, този резултат бе достатъчен, за да отнеме на спечелилата дясноцентристка коалиция абсолютното мнозинство. И трите държави дълго време бяха известни със своя либерализъм, но сега политическите партии печелят влияние с възгледи, според които ислямът е "най-голямата чужда заплаха за нас след Втората световна война", както казва Джими Акесон (31 г.), председател на "Шведски демократи".

Крайнодесни популистки партии са част от управляващите коалиции в Италия и Швейцария от доста години, а такива формации имат депутатски места в парламентите в Дания, Австрия, Норвегия и Финландия. Националният фронт на французина Жан-Мари льо Пен взе 9% от гласовете във френските регионални избори през пролетта с антиислямска кампания. През март Северната лига в Италия спечели властта във Венеция и Пиемонт.

Партиите откриха силата на ислямофобията

Крайнодесният популизъм сам по себе си не е нещо ново. Той е реално съществува от 30 години в много европейски държави, понякога успешно, а понякога - не. Това, което е ново, е, че крайнодесните популисти откриха проблем, доста по-интересен за гласоподавателите от традиционният гняв срещу чужденците и политическата класа. Те се представят като защитници на европейските ценности.

Страхът, че мюсюлманите имигранти могат да променят европейското общество, е проникнал дълбоко в средната класа. Според проучвания на общественото мнение в Германия около три четвърти от участниците казват, че са притеснени от влиянието на исляма. Подобни мнения се надигат и в други държави, въпреки че имиграцията в Европа от доста време намалява.

Варварските традиции в някои ислямски държави - когато жените са принуждавани да носят бурки, хомосексуалистите са преследвани, а прелюбодейците са убивани с камъни - всичко това под предлог, че религията го налага - без съмнение са в пълно противоречие със съвременните европейски ценности. Много държави са изправени пред сериозни проблеми, свързани с интегрирането на имигрантите в обществото. Само тези проблеми обаче не обясняват този дискомфорт. Той се корени във факта, че съществуващите вече партии не успяват да дадат на избирателите чувството, че те са се заели да решават тези проблеми. Икономическата криза също така притесни средната класа. Европа застарява. Много хора са притеснени за бъдещето в един глобализиран свят, в който балансът на силата се променя.

Упадъкът на традиционните лявоцентристки партии

В северноевропейските държави възходът на популистите върви ръка за ръка с упадък в подкрепата за традиционните лявоцентристки социалдемократически партии. Това отчасти се дължи на факта, че имигрантите са най-склонни да злоупотребяват със социалната система, която е в основата на кампаниите на социалдемократическите партии. Но също така защото традиционните партии са в задънена улица в интеграционната си политика. Те създават специалисти по имиграционните въпроси, офиси за имигранти и конференции за интеграция, но са изгубили представа за притесненията на гражданите. Те не могат да се защитят срещу крайнодесните популисти, които призовават за битка срещу забрадките, минаретата и джамиите. Голямата разлика между левите и десните популисти се корени в това, че крайнодесните популисти са по-гласовити и опростяват проблемите до такава степен, че позицията им изглежда логична.

Консерватизмът се сблъсква с крайнолявата политика

Една от тактиките на Вилдерс е да изправя имигрантите срещу пенсионерите. Той обединява крайнодесните и крайнолевите политики, ислямофобията и страхът от използването на социалните системи. "Това е сред най-големите ни успехи - тази комбинация да бъдем културно консервативни, от една страна, и левичари, от друга", казва Вилдерс, който определя себе си като човек, който е срещу имиграцията, но пък е "добронамерен към слабите и възрастните".

Новото крайнодясно има малко общи неща със старото крайнодясно, въпреки че първият крайнодесен политик в Европа започва да ругае мюсюлманите през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава Жан-Мари льо Пен се цели в имигрантите от бившите френски колонии в Северна Африка. Тактиката му се оказва успешна и през 2002 г. на президентските избори във Франция той успя да вземе повече гласове от социалиста Лионел Жоспен. Това шокира целия френски елит. Но това, което се случи във Франция, става факт и в много други държави, в които традиционните партии отстъпват място на крайнодесните.

* Заглавието е на "Сега"

Геерт Вилдерс, който подклажда омраза срещу исляма, успя да отмъкне много гласове от традиционните партии в родната си Холандия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Джими Акесон е лидер на крайнодясната партия Шведски демократи, която изненадващо спечели над 5% на изборите в скандинавската държава през септември т.г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Французинът Жан-Мари льо Пен е първият крайнодесен политик в Европа, който започва да ругае мюсюлманите през 70-те и 80-те години.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

сега / Минаре България