ПРОКУРАТУРАТА ПРЕКРАТИ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА www.islam-bg.net и www.iman-islam.hit.bg

На 19.02.2007 г. срещу Аниола Кирилова Димова, Милена Борисова Генкова, Мустафа Реджеп Ахмед и Али Хюсеин Хайраддин бе повдигнато обвинение за: Проповядване в интернет пространството на уахабитска и джихадитска идеология и промяна на установения с Конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – „Халифат” – престъпление по чл. 109 ал. 1, вр. чл. 108, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 НК. /проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй /.
Петнайсет месеца по-късно, след като бяха използвани всички възможни срокове за удължаване на 20.06.2008 г. Прокуратурата прекрати следственото дело.
За три дена всички медии се дигнаха на крак и изписаха всевъзможни обвинения срещу въпросните лица. В противовест на един от основните принципи на модерното право „Невинен до доказване на противното” потърпевшите бяха предварително осъдени.
Съзнателно съхранихме islam-bg.net непокътнат, за да може читателят сам да се убеди в съдържанието на сайта и сам да бъде съдник.
Предлагаме на вашето внимание материал публикуван в www.frognews.bg
Тероризъм или ислямофобия
“Разбиха ислямистка група, проповядвала джихад у нас”, “Пропаганда на радикален ислям у нас”, “Антимафиотите са разкрили два сайта, проповядващи джихад срещу "неверниците" и промяна на конституционния ред в България”, “ГДБОП задържа четири лица, пропагандиращи чрез Интернет радикални мюсюлмански идеи” “Радикални ислямски сайтове проповядват идеологията на тероризма” “Разбита е група, проповядвала фундаментализъм. “ Това са част от медийните заглавия, които отразиха акция на спецслужбите, при която бяха арестувани четирима души и закрити два сайта.
Д-р Мохд Абуаси - Директор на Център за близкоизточни изследвания
“Разбиха ислямистка група, проповядвала джихад у нас”,
“Пропаганда на радикален ислям у нас”,
“Антимафиотите са разкрили два сайта, проповядващи джихад срещу "неверниците" и промяна на конституционния ред в България”,
“ГДБОП задържа четири лица, пропагандиращи чрез Интернет радикални мюсюлмански идеи”
“Радикални ислямски сайтове проповядват идеологията на тероризма”
“Разбита е група, проповядвала фундаментализъм. “
Това са част от медийните заглавия, които отразиха акция на спецслужбите, при която бяха арестувани четирима души и закрити два сайта. Такива заглавия, за съжаление, се появиха в повечето медии в България, като някои материали свързаха арестуваните с Ал Каида, други ги обвиниха в планиране на терористични акции в страната. Авторът на това писание, също като повечето граждани в страната, слушайки и четейки подобни твърдения, нямаше как да не се обезпокои, да не изпита страх и тревога.
Няма нормален човек, който да не изпитва подобни чувства при надвисването на такава опасност, особено в България, в която от много години терористичните заплахи не са част от ежедневието на гражданите и Бог да пази България - така да бъде и в бъдеще.
Като специалист по политически ислям и ислямистки организации и групировки обаче, нямаше как да не се заинтересувам от случая и да се опитам да разбера какво става. И с изненада да установя за кои точно сайтове става дума – разпознах два от включените в мониторинговия лист на собствения ми център. Голямата изненадата се дължи на това, че именно поради провеждания мониторинг съм наясно, че в тези два сайта няма никакви призиви - нито за установяване на халифат в България, нито за извършване на каквито да било терористични действия.
След това се запознах с документите по обвинението, според които четиримата задържани са обвинени в това, че са “образували група, която си е поставила за цел извършване на престъпление по глава първа от НК – проповядвали са чрез интернет базирани страници на български сървъри, до неограничен брой потребители в страната, уахабитска и джихадска идеология и промяна на установения с конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – “халифат”, което е престъпление по чл. 109 ал. 1, вр. чл. 108 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 , вр. ал. 1 НК.”
От тези обвинения става ясно, че иде реч за “пропагандиране на анти-демократична идеология или насилствено изменяне на обществен и държавен строй”, следователно това се има предвид под уахабитска и джихадска идеология.
Като експерт по политически ислям твърдя, че такива термини не се срещат често в сериозните научни трудове, касаещи исляма и ислямските организации. Уахабизмът е школа в исляма, появила се преди около 300 години в сегашната Саудитска Арабия като реформаторско движение срещу османската империя. По-късно тя става официалната школа, проповядвана в Саудитска Арабия, включително и от държавните институции. В началото на 90-те години на ХХ век, представители на тази школа направиха опит да разпространят идеите на уахабизма между мюсюлманите в България, но претърпяха голям провал, тъй като религиозните им тълкувания на Корана са много крайни и не намират почва в повечето мюсюлмански държави, да не говорим за европейската България.
Съдържанието на двата сайта, особено в този, за който се твърди, че е подържан от Хайредин, не може да се смята за разпространение на идеите на уахабизма. Дори напротив - голямата част от материалите там се противопоставят на идеите на уахабизма, особено що се отнася до облеклото на мюсюлманката, храната, отношенията с “другия” и редица подобни въпроси, засегнати в сайта.
Аз недоумявам какво означава терминът “джихадска идеология”. Известно е, че думата “джихад” се споменава в Корана и през вековете претърпява различни тълкувания от страната на различните ислямски школи и течения. Тези тълкувания варират от “свещена война с неверниците” до борбата на човека срещу злото вътре в него и около него, дори според някои тълкувания да се върши съвестнато работа е джихад, човек да се труди, за да храни семейството си е джихад. Порових се в страниците на сайта на Хайредин чрез кеширане и попаднах на неговото тълкуване на джихада с дата 9-11-2004 г. Ето и неговото тълкувание на следния откъс от Корана: ”190. И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. 191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. 192. А престанат ли ¬ Аллах е опрощаващ, милосърден. 193. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите! (Koran 2: 190-193)
“От всички постулати на исляма джихадът е може би най-често погрешно цитиран, използван и разбиран. Самото понятие има значение на “стремление, усилие или борба по пътя на Аллах”, а по-популярната употреба “свещена война” е погрешна. Лице, което се стреми да живее по пътя на Аллах, т.е. лице изпълняващо джихад се нарича муджахид (муджахидин в мн.ч.). Разбира се, борба по пътя на Аллах в някои случаи може да означава и война, но всяка обществена или индивидуална борба за налагане на ислямски начин на живот се нарича джихад. В случай на война джихадът е разрешен като самозащита и като борба срещу агресора. Свещеният Коран и сунната на пророка Мухаммед (сас) са категорични не само по въпроса кога е позволена война, но и как да се води, като изпреварват Женевската конвенция за войната, военнопленниците и човешките права с близо 1300 години. Ядрени бомби и други оръжия, които убиват и осакатяват поголовно са чужди на ислямската концепция, защото е очевидно, че при употребата им ще пострадат много невинни. Цивилното население трябва да се щади така, както и околната среда. Дори дърво не бива да бъде посечено, ако това може да се избегне. Така че в исляма няма такова нещо като “свещена война”, по-скоро има “справедлива борба” за налагане на справедливост, и при самозащита и опазване на семейството, дома и т.н. Ислямът проповядва премахване на подтисничеството и ако това изисква борба - джихад на каквото и да е ниво (например борба за граждански права), тогава тя е оправдана. В началото на третото хилядолетие си струва да се разгледа и културният джихад, воден от мюсюлманите по света. Глобалните средства за комуникация бълват антиислямски образи и послания в домовете на мюсюлманите, и произлизащия от това упадък на ислямските ценности е болезнено очевиден. Но в същото време нараства осъзнаването за културното наследство на исляма и неговото превъзходство над това, което днес минава за култура в немюсюлманското общество.Сериозни усилия се полагат за изграждането на една жизнена алтернативна култура, противопоставяща се на нормите, наложени от западната медиа (не рядко подражавани от мюсюлманските медии). Този вид борба също е една друга проява на истинското значение на джихад.“ Както се вижда ясно няма призиви за насилие, нито екстремистко разбиране на понятието. Напротив, подобно разбиране на термина е много различно и противостоящо на тълкуването на така наречените “радикални екстремистки организации”.
Същото се отнася и до призивите за установяване на халифат в България, такива призиви в двата сайта няма, особено в смисъл на налагането му чрез сила и насилие.
За какво точно са били арестувани тези хора, виновни ли са или не? Задължение на съда е да установи истината по въпроса. Но има въпроси, на които съдът няма да отговори - защо се вдига толкова голям шум за нещо не дотам значимо? Разбира се, авторът не упреква медиите, а просто си задава въпроса кой има интерес от създаването на такива психози и нагнетяване на напрежение между християните и мюсюлманите в страната, кой има интерес от създаването на ислямофобия в България? И дали тя би послужила на националните интереси, дали би спомагнала за спазване на социалния мир и мирното съжителство между различните религиозни групи в страната? И не на последно място, насаждането на ислямофобия не създава ли благодатна почва и изгодна среда за появата на различни радикални и екстремистки групи сред хора с различна религиозна принадлежност?
Искрено се надявам медиите да обръщат по-голямо внимание върху търсенето на отговорите на подобни въпроси. Защото тези отговори са далеч по-важни и нужни на българския гражданин от това, че някой има “духовна съпруга“ или се прехранва от саденето на картофи.

изт.,юли 2007