Едва дочаквайки края на словенското председателство на Европейския съюз, което е не само първото за страната, но и за държава от т.нар. „Нова Европа”, местната ислямска общност смята да сезира Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Това заяви главният мюфтия на Словения Неждад Грабус пред саудитското списание „Ислямът днес”, издавано от известния салафитски учен Салман Ауде. Причината за това намерение е, че повече от 30 години словенските власти не позволяват на изповядващите ислямската религия да построят джамия в Любляна. Сред аргументите на бъдещите ишци е твърдението, че „не е нормално мюсюлманската общност, която е 13% от населението и наброява 100 000 души да няма свой религиозен храм в столицата”. Още по-убедително звучат преведените допълнителни доводи, че е направено допитване сред жителите на столицата, които със „смазващо мнозинство” са подкрепили въпросния строеж.
Кореспондентът на списанието Абдерахман Абу Ауф, който се занимава с проблемите на балканския ислям, в своята статия „Словения...държава без джамии” засилва антагонистичните краски, добавяйки, че по времето на турското управление на Словения е имало стотици джамии, които впоследствие са били разрушени. От тях сега нямало и помен. През същата епоха са функционирали повече от 3 000 католически черкви на Балканския полуостров, което представлявало своебразен рекорд.
Освен това кореспондентът обвинява, че съвременните демократични правителства предприемат същата политика на маргинализация и изолация на мюсюлманите, каквито е използвала Югославия. Според автора, на представителите на това малцинство не се предоставят високи постове в управлението, образованието и „чувствителни сектори” на местния политически живот, поради ислямското им вероизповедание и имена. Паралелно с това, католическата църква е описана като основният фактор, който подстрекава обществено мнение срещу мюсюлманската общност.
Ако неутралният анализатор си направи труда да навлезе в детайлите на проблема, ще се убеди за сетен път, че хиперболизацията, граничеща с манипулация, е част от стила на салафитските автори. Веднага се набива на очи нереално завишеният брой на мюсюлманската общност в страната. Ако цитираните цифри отговаряха на действителността, то населението на Словения би било малко под 8 млн. души, а то в действителност е малко над 2 млн. Според официалното преброяване през 2002 г. словенските мюсюлмани представляват 2,4% от цялото население, което означава около 47 000 души. Председателят на Ислямския център в Любляна Неждет Порич посочва, че 90% от местните мюсюлмани са бошняци, 8% - албанци и 2% - от другите славянски народи. Интересното е, че етническите словенци обявили себе си за мюсюлмани, са 1 500 човека. Възможно е обаче част от групата на самоидентифициралите се като атеисти (10,2%) и на тези, която декларират, че нямат отношение към религията (23%) да са включени от местното мюфтийство (което вероятно цитира салафитският автор) в категорията „мюсюлмани”. Подобен, недотам обективен, подход се използва често от салафитските анализатори.
Принципно преобладаващото несловенско етническото самосъзнание на местната ислямска общност стои в основата на търканията или по-скоро на недоразуменията, които съществуват между мюсюлманите и властите в едно традиционно толерантно общество, каквото е словенското. Няма съмнение, че Любляна е една от посткомунистическите държави, които могат да бъдат сочени за пример на толерантност и спазване на човешките права. Ако имаше и най-малкото съмнение в обратната посока, Словения нямаше да поеме ръководството на ЕС. Нещо повече, наблюдателите я сочат като една от трите източноевропейски държави (изключвайки Турция), които имат подчертан близкоизточен приоритет в своята външна политика. Единствена Любляна, заедно с Варшава и Атина, получи покана за участие в конференцията за мирния процес в Близкия Изток в Анаполис, САЩ. Ако съществуваше и най-малкото обвинение, че Словения дискриминира своите мюсюлмани, страните-участнички от региона, най-вече Саудитска Арабия (която се смяташе за съорганизатор на мероприятието), щяха да се противопоставят на присъствието на външния министър Дмитрий Рупел на този висок форум.
Както вече писа „Ориент.бг”, като страна, председателстваща ЕС Словения изготви специален график от мероприятия, които да дадат тласък на диалога между цивилизациите. Още в самото начало на своето председателство (7-8 януари 2008 г.) в столицата Любляна беше проведено разширено заседание на представителите на различните конфесии в Европа. Любляна обяви 2008 за европейска година на диалога между цивилизациите под надслов: “Заедно в многообразието”. Идеята на тогавашното ръководство на ЕС бе да се активизира размяната на идеи за съвместното съжителство между хора, които изповядват различни религии и да се използва културното многообразие в обществото в името на положителното развитие на Съюза. Целта на подобни мероприятия е най-вече участниците в тях да почувстват своята европейска принадлежност, въпреки различната им религиозна и етническа идентичност. Ръководството на ЕС, част от което бе и словенското председателство, заяви, че постигането на толерантност между отделните религиозни общности не е достатъчно. Според неговата визия, на Стария континент трябва да се създаде хомогенно мултикултурно общество, основно правило в което да бъде ефективното взаимодействие между представителите на различните религии.
По време на традиционната среща на ръководството на ЕС с 20 представители на трите монотеистични религии в Европа през май т.г., в която взе участие и словенският премиер Янез Янша, той е декларира, че неговата държава смята да създаде Евросредиземноморски университет. В него властите ще следят стриктно да се обучават равнопоставено студенти, изповядващи християнската, ислямската и юдейската религия. Нормативно университетът е уреден през юни тази година. На 3 март 2007 г. влезе в сила новият Закон за свобода на вероизповеданията, който е изработен напълно в европейски дух.
От статията „Религиозни малцинства: Медии и ислям” на словенския журналист Гойко Бервар, специалист по религиозни проблеми, разбираме, че някои от твърденията на Абдерахман Абу Ауф е добре да се анализират много внимателно. Така например частната словенска телевизия POP наистина е направила допитване до своите зрители дали подкрепят строежа на джамия в столицата. По време на двучасовото предаване, посветено на темата, първоначално обществените настроения са били в подкрепа на мероприятието. Впоследствие обаче, когато е започвало участието на бившия Главен мюфтия Осман Доджич, мненията са се променили. Според журналиста основната причина за този обрат е бил отговорът на духовния лидер, че Словения имала нужда от 30 джамии за задоволяване на религиозните нужди на местните мюсюлмани. Тази голяма за Словения цифра е смутила аудиторията. Освен това Доджич (бошняк по произход) не говорел на добър словенски език, тъй като самият той бил дошъл наскоро в страната. Бервар отстоява тезата, че словенците като малък народ, чувствителен към своите национални традиции, държат неговите лидери да говорят на правилен словенски език и дори поощряват чужденците, които се стремят да го правят.
На този етап проблемът с джамията в Любляна не се отнася до разрешителното. Централните и местните власти отдавна са дали такова. През юни 2007 г. Главният мюфтия и кметът на Любляна подписват писмо за намерения, разрешаващо на столичният съвет да продаде общинска земя на религиозната институция в размер от 12 500 кв.м. за построяване на джамия и допълнителни пристройки. Ключовият въпрос е колко голям да бъде и как трябва да изглежда молитвеният храм. Главно мюфтийство се оплаква, че правителството се крие зад изискванията на градоустройствения план и отказва да отпусне желаните от мюсюлманите 5 000 кв.м., а им дава само 2 500 кв. м. за строителни цели. Освен това, според Абу Ауф, властите забраняват „издигането на минарета по предизвикателен начин и употребата на високоговорители за приканването на богомолците”. Съгласно статията на саудитския автор, „местните мюсюлмани категорично се противопоставят на това положение”, тъй като „то представлява доказателство в каква степен доминира политиката на расизъм, враждебна към мюсюлманите.” Авторът открито обвинява словенските власти в демагогия, тъй като говорели напрекъснато за равенство, демокрация и зачитане на правата на другите, а в действителност вършели обратното. Подобна агресивна реторика на салафитите е позната и в други балкански географски ширини.
След неуспешното посредничество на босненския Главен мюфтия Мустафа Джирич, словенските мюсюлмани заявяват, че ще търсят правата си в ЕСПЧ. Духовният лидер е на мнение, че тази юрисдикция е единствената, която е в състояние да накара словенското правителство да „издаде заповед за строеж на джамия” (какъвто на практика има). Все пак в края на своята статия Абдерахман Абу Ауф вмъква израза, че „мюсюлманите са готови на компромисно решение”, без обаче да уточнява детайлите. Сякаш тази кратка констатация има за цел много бързо да изстрие тежките и недотам правдиви думи към властите на република Словения. Не е ясно дали целта е постигната, тъй като тонът на материала е подчертано негативен.
За непредубедения наблюдател е очевидно, че в настоящия момент се търси отговор на въпросите „кога” и „как”, а не на питането „дали”. Изхождайки от малките по размер балкански и особено словенски реалности, местните мюсюлмани ще трябва да се съобразят с възможностите на люблянската община и респективно с настроенията на огромното мнозинство от населението, изповядващо католическото християнство. Доброто желание и на двете страни би могло да онагледи на практика ефективния диалог на цивилизациите и да даде полезен пример за останалите съседни балкански държави. Журналистката Ивана Приставец е убедена, че ако всичко върви по план, в края на 2008 г. местните мюсюлмани ще имат своето разрешително за строеж на религиозен храм. Във всички случай родината на „обвинителя” Абдерахман Абу Ауф Саудитска Арабия не може да се похвали със същото по отношение на милионите християни, които живеят на нейна територия.
източник,юли 2008
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар