Среща на културите и религиите
Форумът на “Алианс на цивилизациите” в Мадрид залага на карта бъдещето му
Жорж Сампайo*
На откриването на Форума на "Алианс на цивилизациите" на 15 и 16 януари 2008 г. в Мадрид участваха (от ляво надясно) турският премиер Ердоган, Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун и испанският премиер Сапатеро и Жорж Сампайо.
През май 2007 г., когато бях назначен за Върховен представител, моето ръководно правило беше предпазливост, доверието моя боен вик, а увереността че Алиансът ще запълни една политическа празнота мой девиз.
Първият форум на Алианса
на цивилизациите в Мадрид (15 и 16 януари) събра широк спектър от хора от четирите краища на света: представители на национални правителства, международни организации, фондации, академични центрове, НПО, религиозни водачи, конфесионални групи, бизнесмени, младежи и медии. Надеждата ни, свързана с форума е тройна: да отбележи силния момент в ангажимента на правителствата и на международната общност да инвестират в Алианса като глобално пространство за управление на културното многообразие, като четвърти стълб на устойчивото развитие; да стане лаборатория за партньорства и лансиране на съвместни проекти в областта на образованието, на младежта, на медиите и на миграциите; да мобилизира общественото мнение в подкрепа на Алианса и по този начин, да го превърне в инициатива, отворена за участие на гражданите.
Ето защо на форума в Мадрид Алиансът
получи ново вдъхновение
което се надявам да стане окончателно повратен момент към конкретното, практическо поле на действието. През 2008 г. залагаме на карта много за неговото бъдеще. Или ще успеем да популяризираме Алианса и да го свържем с протичащите регионални процеси, като го включим в съответните работни програми (надявам се, на Европейския съюз, на Арабската лига, на Организацията Ислямска конференция, на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, на Иберо-Америка, на Африканския съюз, на Съвета на Европа, например), или трудно ще заобиколим носа на добрите надежди. Или ще успеем да го включим във вътрешния дневен ред на държавите или ще останем в полето на дебатите и реториката. Или ще успеем да мобилизираме гражданското общество или ще провалим крайната си цел, а именно постигането на малки подобрения на полето на действието, които да станат носители на нова надежда за народите.
В нашия свят, белязан от толкова дълбоки дисбаланси, не само планетата показва напреднал стадий на деградация. Днес, обществата също са потънали в много деградирала човешка атмосфера. Но, ако съгласуваме усилията си, ще можем да подобрим диалога между хората, за да превърнем културното и религиозно многообразие в благоприятна възможност за истинско устойчиво развитие на човечеството.
Известно е, че в историята на нациите, на религиите и на цивилизациите са се редували
периоди на мир и на войни
моменти на безредици, конфликти, нетолерантност с желание за диалог, с отваряне към Другия и към културата на различното, на толерантността и на универсалните ценности. Но няма непреодолими фаталностти, нито детерминизми. Сложният и изискващ усилия диалог на цивилизации, култури и религии е необходим, възможен и плодотворен. Той е най-добрият контрапункт на изолирането, недоверието и конфронтацията, но и най-мощният стимул за отваряне, за разбирателство и толерантност.
Без съмнение, историята ни показва, че това не е лесен диалог и, че ако не се учи и развива, ще отстъпи място на монолога или на мълчанието, които почти винаги са оръдие на опасни екстремистки действия и на фанатични импулси.
Всъщност, културите понякога проявяват тенденция към утвърждаване на съответните идентичности, като се противопоставят на другите.
А културните особености
легитимирани от религиозни или етнически фактори, действат като носители на конфликт и господство. Ето защо, всяка цивилизация, всяка религия и всяка култура трябва да може да бъде сама по себе си толерантна, да признава свободата на вероизповедание и правото на различност. Не само защото нетолерантността на една култура или на една религия е пропорционално на нетолерантността в самата нея, но и защото нетолерантността на една култура или на една религия не е устойчива, а се е променяла с времето.
Сложното международно положение, което се създаде след 11 септември, както и всички други терористични атентати, които постоянно бележат това десетилетие, превръщат диалога на цивилизациите, религиите и културите в неотложна хуманитарна необходимост. Поради това “Алиансът на цивилизациите" е точната инициатива, в точния момент. Да работим заедно, за да започне също да дава точни резултати, не един ден, а още от сега, на настоящия форум. Дано!* Авторът е Върховен представител на ООН за Алианс на цивилизациите.
Една забележителна кариера
Бившият президент на Република Португалия, специален пратеник на генералния секретар на ООН за борба с туберкулозата и върховен представител на ООН за инициативата „Алианс на цивилизациите", Жорж Сампайо, започва своята политическа кариера като студент във Факултета по право на Лисабонския университет. След дипломирането си през 1961 г., Жорж Сампайо прави забележителна кариера като адвокат.
През 1978 г. влиза в Социалистическата партия. На следващата година е избран за депутат от Лисабон в Събранието на Португалската република. От 1979 до 1984 г. е член на Европейската комисия по правата на човека и ръководител на парламентарната група на Социалистическата партия. От 1989 г. до 1991 г. е председател на Партията.
Сампайо печели президентските избори през 1996 г. и 2001 г. и е президент на Португалия до 2006 г. В това си качество той съсредоточава дейността си основно върху образователни и социални проблеми, човешки права за всички, европейски и международни въпроси.
През май 2006 г. Жорж Сампайо е назначен от генералния секретар на ООН за специален пратеник за борба с туберкулозата. Неговата дейност съвпада с целта за развитие на хилядолетието да започне снижаването на заболеваемостта от туберкулоза до 2015 г.
През април 2007 г. е назначен за върховен представител на ООН за инициативата „Алианс на цивилизациите", насочена към среща на културите и религиите, които понастоящем разделят общностите.
През 1978 г. влиза в Социалистическата партия. На следващата година е избран за депутат от Лисабон в Събранието на Португалската република. От 1979 до 1984 г. е член на Европейската комисия по правата на човека и ръководител на парламентарната група на Социалистическата партия. От 1989 г. до 1991 г. е председател на Партията.
Сампайо печели президентските избори през 1996 г. и 2001 г. и е президент на Португалия до 2006 г. В това си качество той съсредоточава дейността си основно върху образователни и социални проблеми, човешки права за всички, европейски и международни въпроси.
През май 2006 г. Жорж Сампайо е назначен от генералния секретар на ООН за специален пратеник за борба с туберкулозата. Неговата дейност съвпада с целта за развитие на хилядолетието да започне снижаването на заболеваемостта от туберкулоза до 2015 г.
През април 2007 г. е назначен за върховен представител на ООН за инициативата „Алианс на цивилизациите", насочена към среща на културите и религиите, които понастоящем разделят общностите.
в."Монитор",Сряда, 16 Януари 2008
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар