Искат закриване на затвора Гуантанамо

В американската военна база в Куба остават 300 задържани

Уляна Петрова

Облечени в оранжево противници на военния затвор в Гуантанамо протестираха пред американските посолства по света.

Противниците на военния затвор Гуантанамо, който се намира в американска военна база на остров Куба, се облякоха в оранжево и излязоха пред посолствата на Щатите в Австралия, Англия, Швеция, Испания, Дания, Корея, Филипините, Парагвай в деня на седмата му годишнина. Цветът на дрехите на забулените с качулки протестиращи не е избран случайно. В Кемп Делта - както го наричат на военен жаргон, най-опасните затворници са облечени в такава униформа, бежовото е отредено за тези с по-добро поведение, а онези, които сътрудничат доброволно, са облечени в бяло.
Гитмо - както му казват американците, се роди след атентатите на 11 септември срещу кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. От тогава до сега през килиите, всяка от които е около 4 квадратни метра, са минали над 1 000 души. Между тях има и непълнолетни - по свидетелства на правозащитни организации и на по 14 години. Днес в затвора по официални данни има
275 души от 20 държави
определени от американското правителство като "терористи". Първият съдебен процес срещу настанените в лагера ще бъде през май тази година. До извънредния военен трибунал се стигна след две години, през които американската администрация размишляваше дали да не затвори лагера след обвиненията, че използва мъчения при разпитите на задържаните, нарушавайки нормите на международното право. Бившия президент Джими Картър открито заяви, че сегашният обитател на Белия дом "си е създал собствена дефиниция за човешките права и изтезанията". През юни миналата година съдът в Ричмънд, щата Вирджиния, постанови, че американското правителство няма право да обявява за "незаконни вражески бойци" пленници от войната срещу тероризма. Решението беше по случая на Али ал Масри, студент от Катар, за когото беше поискан редовен граждански съд, екстрадиция или освобождаване.
Девет месеца по-късно новият шеф на Пентагона Робърт Гейтс поиска затварянето на Гуантанамо и заяви пред вестник "Ню Йорк таймс", че "международното реноме на лагера е толкова ниско, че всякакви правни процедури там се разглеждат като незаконни". Подкрепи го държавният секретар Кондолиза Райс. Според тях затворниците трябва да бъдат прехвърлени в Америка, където да бъдат съдени от военни трибунали.

Поредна група задържани пристига в затвора.

Експертите казват, че съдбата на военния затвор в Куба ще се реши по време на
президентските избори в Америка
през ноември. Демократите единодушно осъждат Гитмо, републиканците на президента Буш го подкрепят.
Междувременно бяха публикувани първата книга на затворник и официалният списък на заточените. За първи път представители на ООН влязоха в лагера през 2005-а - но при ограничен достъп.
Щатския Върховен съд през 2007-а постанови, че военните комисии, създадени да съдят заподозрени терористи, нарушават местното американско законодателство и международните споразумения за третирането на военнопленниците с неясния термин "незаконни вражески бойци", които са в Гуантанамо без съд, без присъда и срок за излежаването й.
ООН поиска затварянето на лагера след доклада на 10 независими експерти от специалната Комисия срещу изтезанията заради: "Задържането на хора в подобни условия, което е само по себе си нарушение на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на
жестоко, нечовешко и унизително отношение
или наказание". Женевската конвенция забранява физическо насилие, изтезания и унизително отношение към военнопленници и граждански лица по време на война. Такива оценки дадоха и Европейският съюз и правозащитни организации като "Хюман райтс уоч" и "Амнести интърнешънъл".
Гитмо се намира в югоизточната част на Куба. Той се използва повече от век и от 2002 г. става военен затвор за задържани от антитерористичните операции на Америка в Афганистан, Ирак и след 11 септември. САЩ контролират земята от двете страни на залива по силата на договор за наем, сключен в навечерието на Испанско-американската война от 1898 година. Куба отхвърля договора. По време на Испанско-американската война флотата на Щатите, която атакува Сантяго, се оттегля в залива, за да се спаси от ураганите. Когато военните дебаркират на сушата, испанците засилват съпротивата си, но тя е сломена с помощта на кубински скаути. Така се създава военноморската база, която заема площ от 116 квадратни километра. Това е единствената американска база,
намираща се в комунистическа страна
С последващия Парижки договор островът получава независимост през 1902 година.

Лагерът е силно укрепен и достъпът до него е забранен.

Томас Естрада Палма, първият кубински президент, който всъщност е американски гражданин, предлага на 23 февруари 1903 година вечен договор за наем. По силата му Куба получава пълен суверенитет над залива Гуантанамо, а в замяна Америка има пълна юрисдикция и контрол върху базата.
Ново споразумение от 1934 година потвърждава договора и дава на Куба свободен достъп в залива. По силата му се актуализира и наема - от 2 000 златни долара годишно, той става 4 085 долара. До революцията от 1953 - 1959 година хиляди кубинци работят в американската база. Кубинското правителство вече забрани наемането на нови.

Първата книга за изтезанията

Снимки: Интернет

Моазим Бег е първият затворник, който написа книга за Гитмо.

Първата книга за Гитмо, написана от бивш затворник от лагера, излезе във Великобритания. Моазим Бег разказва, че трите години зад решетките, са били белязани от побоища, мъчения и страх. "Вражески боец: пътят на един британски мюсюлманин до Гуантанамо и обратно" описва мъченията. "Надзирателите издърпаха ръцете ми отзад, завързаха ги така, че да бъдат приковани към краката ми, които също бяха вързани. Загубих напълно представа дали е ден или нощ."
През юни 2006 година в лагера се самоубиха трима затворници - тласнати от отчаяние заради ужасяващите условия и липсата на перспектива за законна присъда. Те са първите, които успяват - след 41 опита на други 23-а. Всички са настанени в Кемп Делта, лагерът, който е използван през 90-те години на миналия век за настаняване на бегълци от Хаити. През април 2002-а е преустроен от дъщерна фирма на компанията "Халибъртън" на вицепрезидента Дик Чейни. Тогава в лагера влизат първите 300 затворници.

Карибската криза спира водата

Карта на залива Гуантанамо с американската военноморска база.

По време на Карибската криза от 1962 година семействата на военния персонал в лагера са евакуирани. От 1939-а базата се снабдява с вода от река Ятерас и Америка плаща за 10 милиона литра такса, която през 1964 година е около 14 000 долара месечно. Същата година кубинското правителство спира водата. Американците отначало я внасят от Ямайка, но по-късно построяват завод за обезсоляване на морска вода.
След революцията на острова много кубинци потърсват убежище в базата. През пролетта на 1961 година Фидел Кастро нарежда на войската си да посади 13 километрова бариера от кактуси по продължение на оградата - аналогична на "Желязната завеса" в Европа между капиталистическите и социалистически държави.
Американските войници разпръскват 75 000 сухопътни мини между щатската и кубинска граница - второто по големина минно поле на планетата и най-голямото в Западното полукълбо. През 1996 година президентът Клинтън нарежда премахването му, но Куба го пази от своята страна на границата. От идването си на власт през 1959 година сегашният кубински президент Фидел Кастро отказва да получава парите от наема на базата. Но взема първия чек и САЩ използват този факт, за да докажат, че Хавана е ратифицирала договора.

в."Монитор",Сряда, 16 Януари 2008