Една година след екзекуцията на Саддам Хюсеин иракският лидер все още има много поклонници. Според много иракчани бившият им водач заслужено е бил наказан за ужасните си дела. Немалко от тях обаче го почитат като герой.
9 април 2003 г. сложи началото на края на живота на Саддам Хюсеин. На този ден тогавашният иракски президент се изкъпа за последен път – само няколко часа, преди американската армия да завземе столицата Багдад. Осем месеца по-късно Саддам Хюсеин беше заловен в една землянка, а още три години по-късно животът му приключи на бесилото на 69-годишна възраст. Преди дни Ирак отбеляза за първи път екзекуцията на бившия си диктатор.
Особено голяма е носталгията по Саддам в багдадския квартал Адхамия, населен предимно със сунити. Тук той се показа за последен път пред тържествуващата тълпа на онзи 9 април 2003 г. Този ден, в който Саддам Хюсеин закле последователите си да победят американските военни, е запечатан в съзнанието на хората. Абу Рима, бивш 65-годишен учител, разказва: “Образите от този ден отново ми се явяват, като на филм. Беше сряда, 9 април, стояхме пред джамията Абу Ханифа. Няколко часа преди американските танкове да спрат на площада и да бутнат статуята на Саддам, той беше при нас.”
Тогава телевизионните кадри на триумфиращата тълпа, която с помощта на американските войници събори статуята на Саддам от постамента й, обиколиха света. “Малко по-рано президентът стоеше недалеч от централния площад”, твърди Абу Рима, който по това време е член на управляващата партия БААС. Дори след произнасянето на смъртната присъда срещу иракския лидер заради убийството на 148 жители на град Дуджейл през 1982 г., Абу Рима е убеден, че Саддам не е престъпник, а герой. Друг жител на сунитския квартал – Мохамед ел Обейди – все още е под впечатлението от последната поява на Саддам и говори за обаянието му. “Когато се обръщаше към нас, бях толкова развълнуван, че започвах да търся оръжие, за да стрелям във въздуха в знак на победа срещу американците.”
В следващите публикувани снимки на Саддам Хюсеин нямаше нито гордост, нито героизъм. Те показваха държавния глава, попаднал в ръцете на враговете, с разрошена коса и дълга брада. Американската армия го залови на 13 декември 2003 г. в скривалището му – землянка край Тикрит.
Главният американски администратор за Ирак Пол Бремер обяви пред света по телевизията: “Хванахме го.”
За бъде демонстрирано началото на един нов и демократичен Ирак, Саддам Хюсеин трябваше да бъде изправен пред съд. Изказванията му там бяха последната публична проява на сваления от власт президент. На 19 октомври 2005 г. той влезе за първи път в залата като обвиняем. През ноември 2006 г. беше осъден на смърт. Сутринта на 30 декември 2006 г. – на първия ден от Курбан байрам – Саддам влезе в залата за екзекуции. Няколко минути по-късно беше мъртъв.
Публикуваните след това снимки в Интернет предизвикаха скандал. На кадрите, заснети с мобилен телефон, се виждаше как осъденият на смърт отказва в знак на протест да бъде сложена черна превръзка на очите му и как тръгва сам към бесилото. Видеото показа как присъстващите обиждат Саддам малко преди смъртта му. Иракските сунити бяха възмутени и дори американският президент Джордж Буш критикува отношението към заклетия си враг преди смъртта му.
Шиитите празнуваха екзекуцията на някогашния си мъчител с танци по улиците. За сунитите обаче загубата на Саддам Хюсеин е причина за хаоса, за безнадеждността и за насилието, които от години тормозят страната. Според Абу Рима борбата не е привършила. “Адхамия е последният квартал, който падна в ръцете на американците, казва той. И борбата ни продължава. Един ден ще спечелим.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар