За населението на Близкия изток Иран и Ал Каида са главното препятствие по пътя към демокрацията и свободата. Те са спонсори на световния терор и носят заплаха за регионалната стабилност. Това е основното послание от словото на президента на САЩ Джордж Буш по време на посещението му в Абу Даби. Публичната му изява, организирана от Центъра за стратегически изследвания във Вашингтон, безспорно е централен пункт от програмата на близкоизточната му обиколка и отразява изцяло една от основните й задачи - да сплоти около САЩ антииранска коалиция от арабски държави.
Думите на Буш обаче надали ще се приемат, независимо че в замяна той обеща на арабите всякаква подкрепа - от сътрудничество в сферата на сигурността до съдействие при решаването на икономически и социални проблеми. Успоредно с изказването на Буш в Абу Даби иранското външно министерство връчи на посланиците от страните членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Техеран послание от президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад с призив да бъде разширено всестранното сътрудничество.
Ще припомним, че през декември иранският лидер участва в среща на върха на тази организация - за пръв път в нейната история. Той предложи на монархиите от Персийския залив да създадат съвместна организация, с която да гарантират сигурността в региона. Освен това той се обяви за задълбочаване на икономическите и на културните връзки. Сега Ахмадинеджад отново повтори предложенията си така, че да съвпаднат с посещението на Буш в региона.
Предложенията за сътрудничество в сигурността, направени едновременно и от Буш, и от Ахмадинеджад, биха прозвучали доста ласкателно за регионалните лидери, ако не бяха опасенията, че Вашингтон и Техеран просто си изясняват отношенията за тяхна сметка. А най-вече арабите се стремят да избегнат ситуация, в която ще са принудени да направят избор между Иран и Щатите.
Арабските държави от Персийския залив разглеждат САЩ като взискателен, но все пак съюзник и икономически партньор, а Иран - като отдавнашен съперник. Това обаче не означава, че нямат желание за спокойни и стабилни отношения с Техеран, още повече че арабската улица е далеч по-благосклонна към него, отколкото към Вашингтон. Затова основна задача за местните политически елити е да поддържат силовия баланс. Дори да си позволяват твърде остри изказвания по адрес на Техеран, те разбират, че взаимодействието с него е залог за стабилността в региона, независимо за какви проблеми става въпрос.
Докато Техеран не провокира арабските страни към открит конфликт, те няма да се решат на конфронтация с него. И надали си струва Вашингтон да разчита на подобно нещо, тъй като арабите са твърде умни, за да го допуснат. Затова думите на Буш едва ли ще накарат регионалните лидери да създадат сериозна антииранска коалиция.
Президентът на САЩ апелира и към обществеността, но надали ще има успех и в тази насока. Както и да се отнасят арабите към иранците и към днешната иранска политика, действията на Вашингтон будят у тях още по-голямо недоверие и скептицизъм. Нито обиколката на Буш в Близкия изток, нито речта му в Абу Даби могат да подобрят нещата, напротив - те само влошават ситуацията. Населението в арабските държави като цяло едва ли ще попие възхвалите за демокрацията, човешките права и тържеството на закона, прозвучали от устата на човека, отговорен за кръвопролитията в Ирак, за беззаконията в иракския затвор Абу Гариб и в затвора Гуантанамо. Мнозина ще сметнат за лицемерни и славословията му за някои страни от региона във връзка с изборите, проведени там.
Американският президент не забрави да спомене в речта си нито местните избори в Саудитска Арабия, нито парламентарните в Йордания, Мароко и Бахрейн, нито президентските в Йемен. Той съзря желание за напредък по пътя към демокрацията и мира и у палестинците, щом са избрали Махмуд Абас за глава на националната администрация. Буш обаче старателно избегна темата за палестинските парламентарни избори през 2006 година, приключили с победа на Ислямското движение за съпротива (Хамас). По време на вота бяха спазени всички демократични канони, но резултатът не се хареса на САЩ. Блокадата, наложена след това на палестинците, демонстрира на арабския свят далеч по-достъпен пример за демокрация, отколкото всички изявления на Буш.
Американският президент зове населението на Близкия изток към свободно волеизявление, но едва ли е готов да признае избора, който хората от региона може да направят. Основна част от местната опозиция не са прозападните либерали. Тя включва главно представители на ислямистите, наричани от Буш врагове на демокрацията и мира. Разполагайки с голяма подкрепа в страните си, често пъти тъкмо те настояват за честни избори. Президентът на САЩ обаче предпочита да вижда само онова, което желае. И дели целия свят на екстремисти и привърженици на демокрацията.
Хората в Близкия изток знаят, че Буш не разбира техния регион и надали някога ще проумее същността му. Нещо, което виждат и арабските лидери - те имат нужда от подкрепата на Вашингтон, но същевременно осъзнават и възможните последици от американската политика. Още по-ясно го схваща местното население, независимо дали става дума за ислямистите или за светските либерали. Тъкмо затова словото на американския президент надали ще намери отклик сред близкоизточното общество въпреки острата му необходимост от преобразования и външна подкрепа.
Хората в този регион се нуждаят от демокрация и реформи, а не от конфронтация. Защото става дума не само за противопоставянето с Иран, а за разделителните линии в арабския свят изобщо и във всяка конкретна държава. А посещението на Буш според арабите само засилва това разцепление.
e-vestnik*bg/17 Януари 2008/БТА
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар