 | | Император Юстиниан I с велможите, мозайка, Равена, VI в. | |
Иван Петрински, Герасим Петрински
Според българския народен календар зимата е времето на сватбите. Полската работа е завършена и студ е сковал земята. Свободното време е достатъчно, а младото вино стопля кръвта. Време е за празнуване. В Древна Гърция "брачният месец" (гамелион) е по същото време и съвпада с януари и част от февруари.
Предбрачните и сватбените обичаи във Византия оказват значително влияние в средиземноморския свят през следващите векове. Приличието изисква например девойките преди брака да ходят забулени. Тертулиан от Картаген (втората половина на II в. - след 220 г.) написал специално произведение, посветено на този проблем - "De virginibus velаndis" ("За забулването на девойките").
В Рим се забулват при жертвоприношения, покриват главата си в знак на скръб. В тази крайно немъжествена поза е представен например Октавиан Август в прочутото си скулптурно изображение. Главата му е покрита с част от тогата в знак на скръб по убития Цезар. В Рим младоженката носи покривало с огнен цвят (flameum), което впрочем извървява дълъг исторически път и е характерно и за българската народна сватбена носия. Червеното булчинско покривало има ярко изразена предпазна функция и е разпространено навсякъде по българските земи дори до средата на миналия век, когато е категорично изместено от западноевропейския бял воал.
Във Византия
девойките от добри семейства, а и омъжените жени, не излизат от къщи,
което е признак за благородство. Григорий Богослов твърди убедено: "Жената да си стои вкъщи и да обича мъжа си". В житието на св. Филарет Милостивия, писано през 820-821 г., светецът заявява на императорските пратеници: "Бедни сме, но моите внучки никога не са излизали от женските помещения на дома ми."
В ранновизантийския период, ако все пак се налага жената от аристократично семейство да излезе от къщи, става задължително с придружители и подобаващо забулена. Дори за императорите лицето на бъдещата им годеница оставало в дълбока тайна. Император Теодосий II (408-450), по свидетелството на Йоан Малала, трябвало да се скрие зад завеса в стаята на сестра си Пулхерия, за да може да види бъдещата си годеница Атенаида-Евдокия.
Ислямът, възникнал и получил първоначално разпространение през VII в., приема като догма модела за женско поведение от византийската аристокрация - затварянето на жените в специални помещения в дома и забулването им. Пеплосът, покриващ тялото на жената "от глава до пети" се е превърнал у съвременните мюсюлмани в бурка, снабдена само с гъста мрежа пред очите.
Изолирането на жените във Византия
е следствие от твърдото убеждение, че по начало те имат ограничени умствени способности и са емоционално нестабилни ("по природа са обладани от демона на сладострастието"), поради което се нуждаят от постоянното настойничество на мъжа, особено по имуществени въпроси. Значителен брой византийски аристократки правили успешни опити да докажат правото си на обществен живот. Внучката на император Теодосий II Юлиана Аникия, императрица Теодора, Анна Даласина, майка на император Алексей I Комнин, нейната внучка Анна Комнина, красавицата Мария Аланска запълват само началото на дълъг списък изключителни жени, които успели да се измъкнат от домашните затвори и играли главната роля всяка в своето време.
В края на VIII в. императрица Ирина организирала за своя син Константин VI първия конкурс за красота. Сгледата се отнасяла за всички красавици в империята, които пропътували огромни разстояния, за да участват. През целия IХ век конкурсите за красота останали основен начин за избор на императрици.
Животът на жените от низшите обществени слоеве във Византия се различавал твърде много. Те трябвало да работят наравно с мъжете, което очевидно не можело да стане, ако си стоят единствено у дома. Така те разполагали със значително по-голяма свобода, включително и при избор на брачен партньор. В "Еклогата" (византийски кратък сборник със закони) (726 г.) първото условие за сключване на брак е двамата партньори да се харесват, а после идва съгласието на родителите (чл. 1.1). Всъщност липсват правни възможности бащата да задължи дъщеря си да сключи брак по негов избор. В краен случай той може само да приложи т. нар. "бащино проклятие" (пълен отказ от непокорната си дъщеря).
Въпреки значителната строгост на нравите в ранна Византия публичните домове били широко разпространени. В тях работили не само жени, но и мъже, според Евагрий.
Възрастта, на която било възможно сключване на брак, днес би предизвикала задължителен дългогодишен престой в специализирано заведение. Император Юстиниан I установил
възрастта за женитба на момчетата на 14 г., а за момичетата - на 12 г.
Препоръчителната възраст според "Еклогата" е 12-13 години за момичетата и 15 за момчетата. Сгодяването можело да стане само при навършили 7-годишна възраст момчета и момичета. Според църковния канон мъжете над 70 и жените над 60-годишна възраст не могли да се женят. Въпреки ниската според днешните ни представи възрастова граница през целия византийски период се гледа с презрение и насмешка на възрастни мъже, които се сгодяват за малки момичета. На 60-годишна възраст император Исак II Ангел (1185-1195) се сгодил за 7-годишната дъщеря на унгарския крал Бела III Арпад. След сватбата Маргарита въпреки крехката си възраст успяла да го дари с три дъщери.
Браковете се уговаряли от сватовници, които се ползвали с лошо име и работели срещу мизерно заплащане. При много изтъкнати годеници се показвал портрет на девойката. След годежа на годеника се разрешавало да живее при годеницата си и да спи с нея, поради което често булката била бременна. Законниците се отнасят много строго към разтрогването на годежа.
Обикновено се сключвали писмени договори по имуществените въпроси. Родителите на младоженците имали грижата да осигурят необходимите условия за младите. Родителите на момичето давали зестра, като се смята за изключително унизително това да не стане в приличен размер. Зестрата включвала движимо и недвижимо имущество, добитък, злато, мебели, дрехи, роби, понякога храни. Родителите на момчето пък плащали "цена за девствеността", която е обикновено в пари и осигурява евентуално вдовство на булката. Обичайният размер е ? до ? от зестрата. Зестрата и "цената на девствеността" не би трябвало да се харчат. С общата сума изцяло се разпорежда мъжът. Дори в съвременна Гърция младо момиче не може да си намери подходящ съпруг, без да е осигурена съответната зестра от родителите й. В повечето случаи мъжът и днес е длъжен да направи богат подарък (поне за около 1000 евро) в накити на бъдещата си съпруга.
През цялото Балканско средновековие са забранени бракове с роднини по кръвна, по съребрена линия или по кръстничество - двама братя например не могат да се оженят за две сестри. За кръвосмешения наказанието е смърт.
На втория брак се гледало неодобрително, третият брак се осъждал от църквата, а
за четвърти брак съпрузите можели да получат отлъчване
Така злощастният в браковете си Лъв VI (886-912) имал четири брака. Първите му три съпруги умират. При четвъртия му брак е постигнат компромис, за да се осигури наследник на престола - Константин VII е признат за законен наследник, но бракът остава недействителен.
В България проблеми с многобройните си бракове имал цар Иван Асен II. Третият му брак с Ирина Комнина предизвикал силното недоволство на патриарха. Както е добре известно, от това противоборство пострадал единствено божият служител, който бил осъден на смърт.
Ритуалното окъпване преди сватбата имало всъщност за цел да бъде проверена девствеността на булката. Проверката обикновено се извършвала от майката на младоженеца. Императрицата се къпела на третия ден след сватбата. Тя тържествено пропътувала разстоянието от покоите си в Големия дворец до банята в двореца Магнаура с дълго шествие от слуги и придворни дами, които демонстративно показвали дрехите й за къпане и мазилата, които ще използва.
До края на IХ - началото на Х в. християнската венчавка не е задължителна. Бракът се смятал за сключен след извършване на съответната церемония в присъствието на свидетели, с подписване на документ за плащанията или при устна договорка. Едва император Лъв VI дал на християнската църква изключителното право да узаконява сватбите, поставяйки под юрисдикцията на църковните съдилища брака, развода и техните последствия. Венчалната церемония е задължително църковна след VIII-IХ в.
 | | Императрица Теодора с придворните си дами, мозайка, Равена, VI в. | |
 | | Император Константин IХ с императрица Зоя, мозайка в църквата "Св. София", ХI в. | |
в."Сега",10.1.2008 г.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар