Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

сряда, декември 30, 2009

В уникалния свят на амишите !

В уникалния свят на амишите !

Като от друг свят
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Като от друг свят

Милиони се стичат всяка година към Пенсилвания, Индиана и Охайо, за да видят отблизо как живеят амишите - уникалната религиозна общност, чиито членове се разпознават отдалеч по строгото облекло и емблематичните двуколки.

Нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова посети една от най-старите амишки общности в САЩ - тази в Ланкастър, щата Пенсилвания.

Само няколко километра делят познатия ни шумен и високотехнологичен градски живот от тихия и на пръв поглед изостанал свят на амишката общност в Ланкастър. Тази дълбоко религиозна общност отхвърля удобствата на модерното общество и води семпло съществуване: без електричество, без машини и автомобили, без телефони и интернет. Къщите на амишите се виждат отдалеч - електрическите и телефонните кабели към тях са прекъснати, прозорците са закрити с типичните амишки зелени щори, в почти всеки двор има конюшня, пред която е паркирана емблематичната амишка двуколка - единственото позволено за амишите превозно средство.

Над 200 хиляди са амишите в Съединените щати и КанадаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Над 200 хиляди са амишите в Съединените щати и Канада

Самите амиши също не могат да бъдат сбъркани - консервативното им облекло ги поставя в рязък контраст спрямо останалите американци. Жените са облечени почти като монахини, а мъжете носят черни костюми, дори на полето, като задължителното допълнение към одеждите им е характерната шапка с голяма периферия. Освен всичко те са изключително стройни хора, дебели амиши просто няма.

Кои са амишите и откъде идват?

Амишите емигрират към Новия свят от Европа в началото на 18 век. Историята на амишката църква започва със схизма в Швейцария през втората половина на 17 век, когато една християнска анабаптистка група, водена от Якоб Амман, се отцепва от общността на Швейцарските братя. Те държат на принципите на менонитството, протестантско учение, идващо от Холандия, което е в основата на амишката вяра. Последователите на Амман стават известни като „амиши”. Подложени на тежко преследване в Европа, те започват да се преселват в Америка. Пенсилвания е първият им дом.

Докато днес в Европа амиши вече няма, в Америка живеят над 200 хиляди представители на тази религиозна общност. И до днес те говорят език, близък до старонемския, който е известен като „пенсилвански холандски”, или пенсилвански немски. Това е хибриден език, с немска основа и доста английски примеси.

Тяхната общност не остава единна - има няколко различни групи амиши, които се различават помежду си според начина на живот и интерпретацията на религиозните учения.

Типичната двуколкаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Типичната двуколка

Преграда дели амишите от останалия свят

Ограниченията, с които амишите живеят, далеч не се изчерпват с отказа от „плодовете” на техническия прогрес. Те поставят своеобразна преграда между общността им и останалия свят - амишите не служат в армията, не приемат финансова помощ от правителството, не използват здравни осигуровки или други застраховки. Най-големите им ценности са скромността, спокойният и балансиран темперамент; гордостта, надменността и арогантността са табу. В името на скромността, например, амишите не позволяват да бъдат снимани. Ада Фишер, 76-годишна бивша членка на общността, сега е гид за посетителите. Тя ни казва: „Можете да снимате всичко, каквото искате, но не и самите амиши. Не можете да снимате хората. Причината за това е, че в Стария завет се говори против идолопоклонничество.” Фотографиите, казва тя, представляват израз на горделивост, а това е в разрез с стремежа на амишите към пълно смирение.

Моралните принципи на амишите често са смайвали света. През 2006 година в едно от амишките училища мъж, който не е член на общността, застреля 5 момичета и рани тежко други 5, след което се самоуби. Още същия ден амишите дадоха прошка на убиеца, след което отидоха на погребението му и събраха пари за неговото семейство. Сградата на училището беше съборена, за да не напомня за трагедията.

>>>

От уста на уста

Животът на амишите се ръководи от правила, предавани от уста на уста, които те наричат „орднунг” (в превод: ред). Историкът Доналд Крейбъл обяснява: „Орднунгът е предписание за това какво се очаква от всеки амиш - колко дълга е косата, как да се обличат жените. Орднунгът включва и забрани - например тези за притежанието на телевизор или автомобил.”

Един от магазините в амишката общностBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Един от магазините в амишката общност

Децата научават правилата на амишкия живот не в училище, а от живота в общността - следвайки примера на родителите и близките си. Самите амишки училища са уникални. Те се създават от общността и обикновено имат само една или най-много две класни стаи, като обслужват семействата, живеещи в радиус няколко мили. Училищата се създават с решение на училищното настоятелство - то обикновено се състои от трима бащи, които построяват училището, създават правилник и наемат учители. Всяко училище се посещава от най-много 25-30 ученици, а формалното образование завършва след 8-ми клас. Учителите са подбрани амишки жени, от които се изисква най-вече да са безупречен образец за подражание в морален аспект. Обучението включва четене, писане, малко география, но никакви науки или техника.

Всеки знае мястото си

Амишите са традиционно фермерско общество, градски амиши няма. Повечето от тях работят в дома си и на полето. От най-ранна детска възраст децата се учат на труд и дисциплина. Постоянното присъствие на двамата родители се смята за едно от най-важните условия при възпитанието на децата. Но променящите се икономически условия затрудняват все повече практикуването на фермерство, което принуждава много амишки домакинства да се насочат към търговията - към почти всеки дом има малък магазин, снабдяван и управляван от жените.

Така изглежда домът имBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Така изглежда домът им

Мъжете се занимават с производство на мебели, строителни материали, юзди и седла за коне. Най-новите данни показват, че 80% от амишите вече не разчитат на фермерството като главен източник на доходи. В щати като Индиана мъжете често работят в местните фабрики. Омъжените жени никога не работят извън дома. Новите условия налагат и някои отстъпки: например соларни панели, които позволяват използването на автоматизирани услуги в магазините - като заплащане с кредитни карти.

Да си амиш - въпрос на личен избор

Животът на амишите се ръководи от комунални принципи, свързани най-вече с общите богослужения, които по традиция се провеждат по домовете. Амишкият дом е изграден така, че да стимулира тясното съжителство. Ада Фишер, бивша членка на общността, обяснява: „Амишките къщи имат на приземните си етажи прегради или двойни врати, които лесно се отстраняват. Така при богослужение съответният дом става достатъчно голям, за да побере всички членове на общността.” След службата винаги има тържество, като храната - в повечето случаи за около 100 души - се предоставя от домакините.

Въпреки че са родени и възпитани в амишки семейства, децата не са задължени да станат членове на общността. На 16-годишна възраст те биват освободени от повечето църковни ограничения. С това започва периодът на т. нар. „скитане”, в който младите опознават света и търсят партньор за брак. В края на „скитането” те трябва да оповестят решението си - живот в общността или извън нея. Много малък брой млади амиши се решават да напуснат общността. Но животът в нея се променя с всяка изминала година - борбата за икономическо оцеляване налага общуване с външния свят, което постепенно смекчава строгостта на следваните от амишите правила.

Автор: Соня Каникова / Редактор: Д. Попова-Витцел

ДВ / Минаре България

вторник, декември 29, 2009

Акад. Рибаков:Mислите на Гюлен ни казват нови неща !

Акад. Рибаков: Mислите на Гюлен ни казват нови неща
Акад. Рибаков: Mислите на Гюлен ни казват нови неща - "Фетхуллах Гюлен е градинар. Много се повлиях от лицата на хората, които растат в тази градина. С техните мисли за диалог, толерантност и разбирателство те са кандидати да излекуват света, който преживява духовна криза. Надеждите ми наистина са много големи. Дори аз да не успея да ги видя, вярвам, че поколенията след мен ще видят тези дни. И този път ще бъде отворен благодарение на "Движение Гюлен." Това посочва в своето интервю пред турския в. "Йени Шафак" акад. Ростислав Рибаков, завеждащ отдел "Изтокознание" към Руската академия на науките и един от основателите на платформата "Диалог Евразия".

!

"Фетхуллах Гюлен е градинар. Много се повлиях от лицата на хората, които растат в тази градина. С техните мисли за диалог, толерантност и разбирателство те са кандидати да излекуват света, който преживява духовна криза. Надеждите ми наистина са много големи. Дори аз да не успея да ги видя, вярвам, че поколенията след мен ще видят тези дни. И този път ще бъде отворен благодарение на "Движение Гюлен." Това посочва в своето интервю пред турския в. "Йени Шафак" акад. Ростислав Рибаков, завеждащ отдел "Изтокознание" към Руската академия на науките и един от основателите на платформата "Диалог Евразия".


Акад. Рибаков, бяхте председател на "Диалог Евразия". Каква е функцията на платформата?

Това е една платформа за идеи, която обединява всички интелектуалци и просветители, живеещи по тези места. Организацията допринася много за културното и духовното израстване на обществото.

Как се приема организацията в Русия?

Труден въпрос, защото след 30-те години в Русия всички приемат със съмнения нещата, идващи извън страната. Смятам, че в началото това се отнасяше и за "Диалог Евразия". В основата на платформата стоят две силни страни - Русия и Турция. След разпадането на Съветския съюз в Русия надделяваше следното опасение: "Турция ще застане начело на държавите от региона и ще бъде новата заплаха за Русия." Но беседите и декларациите на "Диалог Евразия", направените крачки и особено искрените хора, които работят в тази платформа, а и новите членове в нея, допринесоха за един по-реален подход към ситуацията. Присъствието на световноизвестни хора като Чингиз Айтматов, които имат сериозен принос за каузата на платформата, бързо разсеяха всички опасения.

Проблем ли е, че идеите на платформата идват от Турция?

Според мен няма значение откъде идват добрите идеи. Важно е да се кажат и направят правилните неща. В момента Турция и интелектуалците там постигат това най-добре от всички. Смятам, че те са под влиянието на мислите и идеите на Фетхуллах Гюлен.

Как решихте да се присъедините към тази платформа, какво Ви въздейства?

Повярвах в платформата. Когато ме поканиха, не можах да откажа. В Русия има една фраза "Омръзнаха ни правилните думи". Изказванията може да са много хубави, но по-важни са действията. В "Диалог Евразия" и думите, и действията ме привлякоха и затова се включих. И добре, че съм го направил.

Във Ваше изказване сравнявате Фетхуллах Гюлен с градинар. Защо точно градинар?

Гюлен е една нова култура, той е градинар, който възпитава нови хора. Защото останалите лидери, включително и Махатма Ганди, са променили нещата след революция. Те са постигнали целите повече чрез стачки, митинги, улични протести. Гюлен променя нещата по съвсем различен начин. Бавно и търпеливо той служи на хората. Хвърля семена и чака тяхното покълване. Понякога може дори да не види плодовете и цветята, за които полага усилия. Понякога цветята израстват и много хора се възползват от тях. Градинарят не говори, за него говори градината от цветя.

Колко добре познавате Гюлен?

Не го познавам лично, познавам го от книгите му. Прочетох някои от тях, опознах хора, които го познават.

Какво е впечатлението Ви за него?

Около нас има така наречените от мен "малки Гюленчета". Опитвам се да го опозная чрез тях. Тоест хубавите цветя в градината му говорят за градинаря.

Правите съпоставка между Ганди и Гюлен.

Всъщност не съм първият, който прави тази съпоставка. Правят я повече на Запад. Аз се опитвам да разясня разликата между тях.

Каква е разликата?

Начинанията на Гюлен са по-съвременни. Пътят на Гюлен е предназначен за всички хора. Мисията на Ганди е малко локална. И двамата са различни личности, но силата, която използват за постигане на крайната цел, е еднаква. Ганди го познават в целия свят. Гюлен може би не е толкова известен, но нещата, които прави той, са по-важни. Защото той предлага нова култура, той е градинар, който възпитава едно ново поколение.

Преди няколко години в парламента на Русия обсъдихте идеите на Гюлен и Ганди...

Гюлен е твърдо против насилието и желае извисяването на човечеството. От голямо значение в днешно време е да има такива интелектуалци. Светът може да възприеме тези послания. Толерантността и разбирателството са важни предпоставки за мирно съжителство и това е пътят, по който хората могат да живеят съвместно по земното кълбо. В рамките на това мислите и постъпките на Гюлен ни казват нови неща и ни въодушевяват.

Диалогът не се ли превръща в една важна световна парадигма?

Светът се раздели на две - привърженици на диалога и на сблъсъка между цивилизациите. Ние бихме могли да съществуваме единствено чрез диалог. Хората, които ни учат на диалог, работят без никакви очаквания с надеждата да оставят по-сигурно бъдеще за децата ни. Отворените училища са най-ефикасния лек за разрешаване на образователните проблеми.

Не мога да приема понятието "ислямски тероризъм"След 11 септември, особено на Запад, ислямът започна да се споменава заедно с терора. Повлия ли това и на Вас?

Не. Аз разглеждам въпроса от другата му страна: религията не повелява терора, не може да съществува религиозен тероризъм. Ако например някой открадне нещо, наричаме ли го мюсюлмански крадец? Не. Крадецът си е крадец, терористът - терорист. След 11 септември си казах: аз не съм мюсюлманин, но като историк и ориенталист не мога да приема понятието "ислямски тероризъм". Тиранинът може да бъде от всяка религия. Но религията не може да бъде терористична. Тогава трябва да говорим и за християнски и еврейски тероризъм. Как би могло ислямската религия да позволява убийството на невинни хора? Когато понятието джихад в исляма се разбира погрешно, тогава погрешно се разбират и ислямът и мюсюлманите.

Как?

Доколкото знам джихадът има две страни. Първата, когато някой бъде нападнат - да се защити, което е съвсем нормално. Втората, борбата на самия човек със собствените си недостатъци, т.е борба със себе си. Какво е лошото на този принцип, просто се разбира погрешно. В Русия има милиони мюсюлмани, ние трябва да ги разберем правилно.

Моралните ценности в бъдеще отново ще възтържествуват

В едно ваше изказване в България сте казали, че имате съвсем друга надежда относно бъдещето на света.

Смятам, че предвид възрастта ми аз не бих могъл да доживея това време, но младото поколение непременно ще го види.

Какво е то?

Вярвам, че моралните ценности, които днес са сериозно занемарени, в бъдеще отново ще възтържествуват. Ще бъде поставена нова доктрина. В тази доктрина ще се отдава значение на съвременните и човешки морални ценности.

Как ще се постигне това?

Този път ще бъде отворен от "Движение Гюлен". Училищата, отворени по целия свят, черпейки от неговите идеи, отдавайки значение на народните ценности в съответната държава, националните и морални ценности, освен това научавайки и универсалните човешки ценности, ще дадат нова надежда на човечеството, на което вече му омръзна от конфликти.

Каква е връзката между националното и универсалното в това движение?

Връзката е хармонична, двете не си противоречат. По този начин културите не могат да се заличат или променят, точно обратното, запазвайки идентичността си, всички култури и човешки ценности отново ще се обединят. Обществата ще се разбират по-добре чрез диалог и толерантност. В този процес ролята на Фетхуллах Гюлен е много важна. Той е лидер, който живее с идеалите си, без да лансира личността си. Гюлен се противопостави на фанатизма и съкруши силата му. Преди 150 г. можеше ли някой да си представи, че руснаци, българи и турци ще оставят на страна миналото и ще седнат на една маса? Гюлен ни приканва да дадем своя принос в името на общото ни бъдеще.


21 December 2009, Monday

http://bg.zaman.com.tr / Минаре България

неделя, декември 27, 2009

Шиитският празник Ашура беше помрачен от експлозии и безредици !

Шиитският празник Ашура беше помрачен от експлозии и безредици !

Автор: Бисерка Григорова - кор. на БНР в Бейрут

© Снимка: БГНЕС

Шиитите отбелязват празника Ашура, посветен на смъртта на имам Хюсеин, внук на пророка Мохамед

С шествия и траурни церемонии мюсюлманите шиити отбелязват празника Ашура.

Честванията обаче бяха помрачени от нови атентати срещу шиитски поклоници в Ирак, при които загинаха 9 души. В Ливан, при експлозия в шиитските квартали на Бейрут бяха убити двама членове на палестинската организация Хамас.

Атентатът стана в сърцето на южното бейрутско предградие-крепост на Хизбулла, където живеят повечето висши ръководители на партията. Веднага след експлозията силите за сигурност на шиитската организация затвориха сектора, a пълното мълчание около инцидента предизвика много противоречиви слухове. Все пак според някои информации взривът е бил на булевард, където минава шествието на ислямисткото движение за празника, както и недалеч от сградата, в която са офисите на Хамас. Предполага се, че атентатът е бил насочен срещу втория човек на палестинското движение в Ливан - Али Барака.

В Техеран хиляди протистиращи срещу президента Махмуд Ахмединеджад бяха разпръснати със сила. За да предотвратят нови манифестации на опозицията днес, в града са мобилизирани стотици полицаи, както и силите за борба с безредиците. Мерките за сигурност са особено засилени в района на Централния базар и на двата площада - Хафт е Тир и Енкелаб, където се очаква недоволните от Ахмадинеджад да организират още демонстрации.

В навечерието на Ашура, привърженици на опозиционния лидер Мир Хусеин Мусави се събраха в северната част на Техаран на митинг, на който се очакваше да говори бившият ирански президент-реформатор Мохамад Хатами. Демонстрантите обаче бяха брутално разпръснати от полицията и силите за борба с безредиците, които използваха съзлотворен газ, палки и струи боя. Извършени бяха и многобройни арести.


бнр / Минаре България

Висшият ислямски орган в Нигерия осъди опита за взривяване на самолета !

Висшият ислямски орган в Нигерия осъди опита за взривяване на самолета !

Автор: Димитър Пенков

Най-висшият ислямски орган в Нигерия осъди проваления опит за взривяване на американски самолет. Върховният съвет по ислямските въпроси обаче определи случилото се като изолиран случай. Генералният секретар на съвета Латиф Адегбайт не смята, че в страната съществува организирана ислямистка групировка, склонна към подобни актове на насилие.

Междувремеменно в интервю за телевизия Си Ен Ен холандският турист Джаспър Шуринга заяви, че е един от хората, помогнали за задържането и изолирането на нигериеца Умар Фарук Абдулмуталаб. Той разказа своята версия за събитията на борда на самолета.

Първо се чу изпукване, а около 30 секунди по-късно от лявата страна, откъм този човек, започна да се издига дим. Той беше запалил нещо, скрито в панталоните му и смятам, че тази течност или каквото и да беше, падна на земята и подпали две възглавници. Аз реагирах веднага, без да мисля. Изгорих ръцете си, защото се опитвах да угася огъня. След това много хора се опитаха да помогнат, заедно задържахме заподозрения и се приземихме невредими.

Холандецът каза, че Абдулмуталаб е пътувал сам и е бил спокоен. Затова някой трудно би си представил, че всъщност се опитва да взриви самолета.

бнр / Минаре България

събота, декември 26, 2009

Мюсюлманите-шиити отбелязват празника Ашура !

Мюсюлманите-шиити отбелязват празника Ашура !

Автор: Бисерка Григорова – кор. на БНР в Бейрут

Днес и утре мюсюлманите-шиити отбелязват Ашура, празник в памет на имама Хюсеин, убит от войските на омаядския халиф Ибн Зияд през 680 г. Стотици хиляди шиити от цял свят тези дни прииждат към свещения иракски град Кербала, на 110 км. южно от Багдад, където е мавзолея на Хюсеин. В Ирак властите вземат безпрецедентни мерки за сигурност, защото от падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. този празник е белязан от кървави атентати.

Близо 50 хиляди полицаи и войници са мобилизирани в двата свещени иракски града Кербала и Наджаф, за да охраняват участниците в процесиите. Шиитските поклонниците се стичат с хиляди като се бичуват с метални камшици, понякога с брадви или саби, в знак на разкаяние, че привържениците на имама Хюсеин, внук на пророка Мохамед, са избягали от битката и са го оставили да бъде убит край Кербала. През март 2004 г. по време на Ашура, в два почти едновременни атентата в шиитски джамии в Кербала и Багдад бяха убити 143 и ранени 465 души. За да предотвратят евентуални самоубийствени атентати, иракските власти са разгърнали над 20 000 войници и полицаи в Кербала и около 26 хиляди в Наджаф, където е погребан почитания от шиитите имам Али, зет на пророка.

Около Кербала са разположени четири обръча на сигурност и още толкова около стария град, близо до мавзолея на Хюсеин. За да се избегнат атентати, извършвани от жени, както в миналото, при трите входни пътя за Кербала са поставени специални части на жени-полицаи за претърсване, както и кучета и коли с детектори за експлозиви.

Днес и утре в града са очаквани близо 1 милион шиити, от тях 60 хиляди идват от страните в Персийския залив, Иран и Пакистан.


бнр / Минаре България

Салат (Намаз на персийски) !

Молитва,почитание (намаз на персийски).Вторият стълб на Исляма са молитвите,които мюсюлманите са задължени да отправят към Аллах пет пъти на ден.Времето за молитва зависи от положението на Слънцето,а мюезинът (призиваващият към молитва) го оповестява от минарето на джамията.Мюсюлманите могат да се молят на всяко място,стига то да е чисто,сами или в група (за предпочитане),но петъчната обедна молитва (джума) е съборна и се отслужва в джамията.Тя е дълг само за мъжете.Преди да се моли,мюсюлманинът извършва обреда на религиозното измиване (уду) и заявява своето намерение (нийя) да се моли.В молитвата той чете откъси от Корана и изрича форумли на възхвала на Аллах (такбир);обърнат е в посока към Кааба в Мека (кибла).Всяка молитва има от два до четири цикъла (ракат),а всеки от тях съдържа определена последователност от движения.Сюблимен момент е поклонът до земята.

1.Салат ал-фаджр

Утринна молитва.Първата от петте задължителни молитви през деня (салат),съдържаща два молитвени цикъла (ракат).Тя започва преди разсъмване (за предпочитане) и времето за нея изтича,щом слънцето изгрее.Към призива за утринна молитва (азан),отличителната и в много случаи най-видна черта на мюсюлманските общества,се добавя фразата:'Молитвата е по-добра от съня!"

2.Салат аз-зухр
Обедната молитва.Втората от петте задължителни молитви през деня (салат),съдържаща четири молитвени цикъла (ракат).Отслужва се веднага,щом слънцето достигне своя зенит.Поради ограниченията,наложени от съвременното работно време,все по-често се прави в обедната почивка на работното място.В петък е част от съборната молитва (джума).

3.Салат ал-аср
Следобедна молитва.Третата от петте задължителни молитви през деня (салат),съдържаща четири молитвени цикъла (ракат).Отслужва се ,когато слънцето достигне такова положение на небето,при което сянката на предмета се равнява на неговата височина.Според джафаритите (шиитска школа) тази молитва може да се съчетае с обедната (салат аз-зухр).

4.Салат ал-магреб
Вечерна молитва.Четвъртата от петте задължителни молитви през деня (салат),съдържаща три молитвени цикъла (ракат).Вероятно за да не излезе,че е отправена към залязващото слънце,се отслужва след залез.Между отделните школи има известни разногласия относно това,колко време трябва да се изчака след залез-слънце,преди да започне молитвата.

5.Салат ал-иша
Нощна молитва.Последната от петте задължителни молитви през деня (салат),съдържаща четири молитвени цикъла (ракат).Отслужва се след салат ал-магреб.Някои правни школи твърдят,че това трябва да стане не по-късно от полунощ;други-до разсъмване.Според джафаритите (шиитска школа) нощната молитва може да се съчетае с вечерната (салат ал-магреб).

Оксфордски речник на Исляма,Под редакцията на Джон Л. Еспозито.

"Аз съм - мюсюлманин, аз съм - американец" !

"Аз съм - мюсюлманин, аз съм - американец" !

Friday, 25 December 2009 16:53

Кампания "Аз съм - мюсюлманин, аз съм - американец" ще се проведе в Ню Йорк.

Американска мюсюлманска организация за човешки права започна кампания за адекватно запознаване на милиони американци с исляма. Кампанията под мотото " аз съм - мюсюлманин, аз съм - американец " беше инициирана в Ню Йорк от Съвета за американско-ислямски отношения, за да покаже на американците, че мюсюлманите – са ценни за американското общество.

В събитието ще вземат участие представители от различни сфери на дейност - в полицията, активисти за човешките права, преподаватели и юристи.

"Тази обществена кампания показва отношенията на обикновения американски мюсюлманин , чието ежедневие е посветено на обществото и в служба на страната", - каза Фаиза Али, директор на обществените работи към Съвета за американско-ислямски отношения в Ню Йорк.

Според "Ал Арабия, събитието ще продължи от 22 декември до 16 януари и ще се проведе още в навечерието на Нова година, когато най-малко един милион души ще се събират на Таймс Скуеър.

Ибрахим Хупър, директор на Съвета, каза, че това е чудесна възможност да се даде на американците положителен образ на исляма.
За тези, които никога не са били на Таймс Скуеър, Хупър обясни, че съдържанието на кампанията ще бъде излъчвано по 18 пъти на ден върху гигантски екран.

Хупър заяви, че по време на първия ден на излъчване на видеото на Таймс Скуеър се забелязва положителна реакция от страна на обществеността.


Мюсюлманско изповедание - Главно мюфтийство / Минаре България

На 19. 12. 2009 г. в Брюксел се проведе учредителен конгрес на първата огранизация за защита на правата на мюсюлманите в Европа !

Декември 2009

ФИОЕ създава независима правозащитна организация

От Федерацията на ислямските организации в Европа (ФИОЕ) заявиха, че ще активизират своята дейност срещу „надигащата се вълна на ислямофобия” на Стария континент. Повечето наблюдатели считат, че това намерение е следствие от проведения в Швейцария референдум за забрана на строежа на минарета.

На 19. 12. 2009 г. в Брюксел се проведе учредителен конгрес на първата огранизация за защита на правата на мюсюлманите в Европа. Това стана факт, благодарение на участието на двадесет представители на ислямския неправителствен сектор в Европа. Прави впечатление, че мнозинството от тях са от западноевропейски страни като Франция, Италия и Швеция. Самият председател на ФИОЕ Шакиб бен Махлуф отбелязва, че новата структура ще има за цел да защитава европейските мюсюлмани и техните права срещу „гоненията и расистките атаки, последната от които е референдумът за забрана на строежа на минарета в Швейцария.”

Махлуф допълва, че идеята за учредяването на подобна организация е съществувала още от 2006 г. Последното народно допитване в алпийската държава просто е ускорило процеса по оформянето на новата организация. До този момент всяка една национална ислямска федерация е осигурявала защитата на съответното малцинство. Аспирациите на ФИОЕ са правозащитната дейност на тази религиозна общност в Европа да стане централизирано.

Според генералния секретар на ФИОЕ Айман Али убийството на египтянката Мруе Шарбини, швейцарският референдум и най-вече „европейската позиция” по тези събития показват „рязко влошаване на положението относно правата на мюсюлманите на Стария континент.” След като европейските правителства не са в състояние да гарантират правата на мюсюлманите, то тогава самите те трябва да се заемат с тази задача.

Али очертава по-широки перспективи пред бъдещата структура. Учредителите планират да се заемат с правозащитни действия не само по отношение на европейските мюсюлмани, но и спрямо немюсюлманите. Статутът й ще бъде на независима неправителствена организация, а няма да бъде подведомствена на ФИОЕ. Целта е да бъде формирана структура, която в най-голяма степен прилича на Съвета за американско-ислямски отношения (CAIR).

ориентбг.инфо / Минаре България

четвъртък, декември 24, 2009

Християнския свят чества Коледните празници ! / Поздравления от председателя на ВНСТ Шахин и премиера Ердоган към християнския свят !

Поздравления от председателя на ВНСТ
Шахин и премиера Ердоган към християнския свят

Шахин и Ердоган поздравиха християнските граждани с настъпването на Коледа.

Изпратена 24.12.2009 11:41:24 UTC

Обновена 24.12.2009 11:41:24 UTC

Председателят на ВНСТ Мехмет Али Шахин и премиерът Реджеп Таип Ердоган поздравиха християнските граждани с настъпването на празника Коледа. В посланието си председателят на парламента Шахин пожела Коледните празници да допринесат за развитието на световната толерантност и културата за съвместно съжителстване,от които светът се нуждае в голяма степен. А премиерът Ердоган заяви,че празниците,проповядващи обич,взаимопомощ,мир и толерантност заемат важно място при утвърждаването на единството и солидарността на народа.
-
Християнския свят чества Коледните празници.

Кметове от Хатай посетиха по повод Коледа църквите в района.

Изпратена 24.12.2009 14:46:04 UTC

Обновена 24.12.2009 14:46:04 UTC

Делегация от местни кметове в община Искендерун окръг Хатай където религиозната толерантност е на най-високо ниво, обходи католическите и православни църкви в района за да честити Коледа.Отправени бяха послания за мир и братство между религиите. Кметът Фуат Гезгин заяви, че като хора водили мирно съвместно съществуване от 2-3 хиляди години по тези места ,приемат християнския празник като свой празник.

А свещеникът от православната църква Димитри Йълдъръм каза,че в тази страна всички живеят като братя и пожела Коледните празници да донесат на Турция мир,спокойствие и благоденствие. Католическият свещеник, италианецът Луиджи Падовеса от своя страна каза,че е от 5 години в Турция и че изпитва щастие от проявата на гостоприемство и доброжелателство от турските граждани.

Радио "Гласът на Турция" / Минаре България

вторник, декември 15, 2009

Заведоха дело срещу Вилдерс !

Заведоха дело срещу Вилдерс...

Холандският расистки лидер Герт Вилдерс ще бъде съден с обвинение за „обида на мюсюлманите”.

Изпратена 15.12.2009 11:48:13 UTC

Обновена 15.12.2009 11:48:13 UTC

Холандският расистки лидер Герт Вилдерс ще бъде съден с обвинение за „обида на мюсюлманите”.

Лидерът на Партията на свободата Вилдерс ще бъде изправен пред съда с обвинението за обида срещу ислямската религия, раздухване на омраза срещу мюсюлманите и ксенофобия.

Съдебния процес ще започне на 20ти януари. Вилдерс се готви да посочи за свой свидетел Мухамед Буйери, който уби режисьора Тео Ван Гог с довода за нанасяне на обида срещу Ислямската религия и който бе осъден на доживотен затвор.

Според законите на Холандия при условие, че Буйери бъде призован като свидетел е длъжен да се яви пред съда...

Предполага се, че расисткият лидер ще покаже за свидетили и някои академици.

TRT - VOT,Минаре България

неделя, декември 13, 2009

МЮСЮЛМАНСКИ ДУХОВНИЦИ ОТ ОБЛАСТТА ПРИЕХА ДЕКЛАРАЦИЯ СРЕЩУ РЕШЕНИЕ НА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД !

Декември 2009

МЮСЮЛМАНСКИ ДУХОВНИЦИ ОТ ОБЛАСТТА ПРИЕХА ДЕКЛАРАЦИЯ СРЕЩУ РЕШЕНИЕ НА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД !

Вчера на среща с главния мюфтия на мюсюлманите в България д-р Мустафа Алиш Хаджи имамите и членовете на Джамийските настоятелства от Районно мюфтийство - Кърджали приеха декларация с подписка, в която изразяват своето безпокойство, относно решението на Софийския градски съд (СГС) да не регистрира проведената Извънредна национална мюсюлманска конференция (ИНМК) на 31 октомври, с което може да се породи напрежение сред редиците на мюсюлманите в областта. Както „Арда нюз” писа СГС не регистрира Висшия мюсюлмански съвет с председател Шабанали Ахмед и главен мюфтия д-р Мустафа Алиш Хаджи. В декларацията се казва че, религиозните водачи и представителите на мюсюлманските настоятелства подкрепят взетите решения на Извънредната конференция и избраните ръководни органи на Мюсюлманското изповедание начело с д-р Мустафа Хаджи и Шабанали Ахмед. Ще отстояват позицията си по всички възможни законови пътища по отношение на подкрепата им към ръководството на мюсюлманите, избрано на ИНМК. Няма да допуснат мюсюлманите да бъдат управлявани от хора, които са взели активно участив в поругаване правата им по време на т.нар. възродителен процес.
Настояваме съдебно-юридическата сага в Мюсюлманското изповедание да приключи след 17 годишни противоречиви становища на компетентните институции. Ние желаем нашите духовни водачи да бъдат избрани от нас, се казва още в декларацията.

Гюнер ШЮКРИ

Кърджаалъ хабер / Минаре България

Продължават реакциите по повод организираното преди два дена нападение на еврейски заселници срещу джамия в Палестина !

Реакции срещу опожаряването на палестинска джамия...

Продължават реакциите по повод организираното преди два дена нападение на еврейски заселници срещу джамия в Палестина...

Изпратена 13.12.2009 10:36:33 UTC

Обновена 13.12.2009 10:36:33 UTC

Продължават реакциите по повод организираното преди два дена нападение на еврейски заселници срещу джамия в Палестина. Генералният секретар на организацията Ислямска Конференция Екмелеттин Ихсаноглу призова международната общественост да предприеме ответни мерки във връзка с инцидента.
След като премиерът на Израел Бенямин Нетаняху оповести, че ще ограничат строежа на нови израелски селища, зачестиха нападенията на израелски заселници срещу палестинци и тяхна собственост.
Израел оповести, че е започнато следствие във връзка с нападението на израелски заселници срещу джамията в село Юсуф на Западния Бряг на река Йордан и опожаряването на библиотеката на джамията.
Палестинският държавен глава Махмуд Аббас остро осъди нападението и каза, че то е било насочено срещу свободата на вероизповедание и срещу свещенни мюсюлмански обекти.
Президентът на Израел Шимон Перез и премиерът Нетаняху също остро разкритикуваха нападението, а министърът на отбраната Ехуд Барак подчерта, че тези които опожаряват джамии нямат място в израелското общество.

Радио "Гласът на Турция" / Минаре България

събота, декември 12, 2009

Организация Ислямска конференция осъди оскверняването на джамията „Ал Акса” !

„Йедиот Ахронот”: Организация Ислямска конференция осъди оскверняването на джамията „Ал Акса” !

12 декември 2009

Ерусалим. След инцидента с изгорените религиозни книги и расистки надписи, нарисувани по стените на мюсюлманската светия – джамията „Ал Акса”, намираща се в Ерусалим, Организация Ислямска конференция (ОИК) остро осъди тези действия, настоявайки международната общност да вземе мерки за защита на свещеното за мюсюлманите място, съобщава вестник „Йедиот Ахронот”. В официална декларация от организацията, в която членуват 57 мюсюлмански държави, тези действия бяха окачествени като „безочливи”. ОИК се обръща към международната общност, която според организацията трябва да се намеси, „за да спре израелските набези”.
Междувременно, президентът на Израел, Шимон Перес, също осъди тези действия, призовавайки за задържане на виновните и изправянето им пред съда. На свой ред, палестинският президент Махмуд Аббас обвини израелските заселници за престъплението.

АФ / Минаре България

четвъртък, декември 10, 2009

Никога не ме е било толкова срам,че съм швейцарец !

Поглед от минарето !

Референдумът за забрана на минаретата в Швейцария показа, че анти-ислямистките настроения в Европа стават все по-силни !

От Цветелина Манолова


Апокалиптични картини плашеха швейцарците в навечерието на референдума
[Reuters]

"Никога не ме е било толкова срам, че съм швейцарец" - с тези думи в главите осъмнаха половината жители на живописната алпийска република миналия понеделник, след като на референдум беше одобрена забрана за строежа на минарета в страната.
Мнозина биха се запитали дали швейцарците нямат по-сериозни неща, с които да се занимават, и вероятно ще са прави, защото след този референдум реномето на страната, популярна като една от най-толерантните, неутрални и демократични държави в Европа, вече никога няма да е същото. Резултатът от допитването не е никак безобиден. Първо, защото се случи в страна, позната с демократичните си традиции, в която мюсюлманите са едва 3.5% от населението, а от 150 джамии и молитвени домове само 4 имат минарета. Второ, защото на референдума излязоха да гласуват нетипично много хора - 53% (при условие че традиционно активността е не повече от 40%). И трето, защото резултатът беше абсолютно изненадващ, тъй като всички анкети преди гласуването показваха, че повечето гласоподаватели ще маркират отговор "не", а почти 58% избраха "да". Така Швейцария, която е предимно известна с пасторалната си атмосфера, алпийските пасища, шоколада, часовниците, банките и неутралитета си, отчетливо се включи в една откровено популистка и все по-силна напоследък антиислямска тенденция в Европа.

Страх, покрит с бурка
Причините, които могат да вкарат в подобни проблеми дори една зряла и демократична страна, са доста разнообразни. Една от основните е либералната система, която позволява почти всякакви казуси да бъдат подлагани на референдум. Културните различия, които за страна, в която повече от 20% от населението са чужденци, също имат важна роля. "Този резултат се дължи на страха и неразбирането на мюсюлманската култура и е израз на едно широко разпространено притеснение", обясни пред "Капитал" журналистът от авторитетният швейцарски седмичник NZZ am Sonntag Маркус Хефлигер. Именно в този страх се прицелиха плакатите, агитиращи за забраната, на които беше изобразена мрачно гледаща жена, загърната в бурка, на фона на издигащите са като черни ракети минарета, стъпили върху червените цветове на швейцарското знаме. Дори невежеството на хората обаче трудно може да обясни подобни страхове. В Швейцария, която има 7.5 милиона жители, живеят около 400 000 мюсюлмани, голяма част от тях идват от Балканите - от Босна, Косово и Турция, и дори не следват правоверните норми - не носят типичните дрехи, не се молят редовно и не се хранят по ислямските традиции. По швейцарските улици пък много рядко се срещат жени с бурки. Дебатът преди гласуването се фокусира около ислямските обичаи и техния ефект върху положението на жените в обществото, което накара отявлени активистки на феминисткото движение да се включат в кампанията. Те атакуваха мюсюлманите, защото оправдават принудителните бракове, убийствата на честта и побоя на жени - все неща, които не се вписват в традиционните европейски норми. Според Хефлигер дори и инициаторите на референдума от дясната Швейцарска народна партия признават, че той е имал повече символично значение и че гласуването не е било срещу минаретата. "Минаретата се смятат за символ на политическия ислям", обяснява той.

Лошият пример и последствията
Резултатите от референдума в Швейцария предизвикаха доста отрицателни реакции, особено в другите европейски страни, където антиислямските настроения не са новост. Притесненията от бързо нарастващото в резултат на имиграцията и високата раждаемост мюсюлманско население на Стария континент стават все по-силни. Преди месец във Франция, където живеят една пета от общо 15 млн. мюсюлмани в Европа, се обсъждаше евентуална забрана за носенето на забрадки. В Холандия, Италия и Дания, в която дори няма джамии с минарета, пък се чуха силни призиви да бъде последван швейцарския пример. "Швейцария ни изпраща ясен сигнал: да на камбанариите, не на минаретата", коментира Роберто Калдероли, министър в италианското правителство от националистическата партия Северна лига.
За самата Швейцария последствията от референдума пък ще са предимно с отрицателен знак. Близо 7% от годишния износ на страната, или $14.4 млрд., е предназначен за мюсюлманските държави, а компанията Nestlе е най-големият производител на храна, която е допустима за консумация според ислямските норми. Голяма част от туристите в Женева и Цюрих пък идват от страните от Персийския залив. Турция, която е най-силно засегната от антиислямските настроения в Европа, вече призова мюсюлманите да изтеглят парите си от швейцарските банки. "Предполагам, че търговските ни отношения с другите страни ще станат по-трудни", призна министъра на правосъдието Евелин Видмар-Шлумпф. Авторитетът на страната като посредник в конфликта между израелци и палестинци, както и в опитите за помирение на турци и арменци, също е накърнен.
Освен това отношенията на Швейцария с мюсюлманските страни вече са доста обтегнати заради проблемите с Либия. Те започнаха миналата година, когато в Женева бяха задържани синът и снахата на либийския лидер Муамар Кадафи, и продължиха с ареста и осъждането на двама швейцарци, работещи в Либия. Най-вероятно това също е повлияло върху швейцарските избиратели при гласуването в неделя.

ВК / Минаре България

сряда, декември 09, 2009

ECRI осъжда резултатите от референдума в Швейцария за минаретата !

ECRI осъжда резултатите от референдума в Швейцария за минаретата !

[8 декември 2009]

Страсбург, 07 декември 2009 г. – Преди няколко дни Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI, орган на Съвета на Европа, бел. прев.) е направила официално заявление във връзка с резултатите от референдума във Швейцария, с които бе за в бъдеще забранено строителството на минарета към джамиите в тази страна. В заявлението се казва: „Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността изразява дълбоката си загриженост по повод резултатите от предизвикания по механизма на т.нар. „народна инициатива” референдум за минаретата в Швейцария. Чрез тях бе одобрено включването във федералната конституция на Швейцария на нов член, който забранява построяването на минарета.

В доклада си за Швейцария, публикуван на 15 септември 2009 г., ECRI ясно изрази съжалението си, че „една инициатива, която нарушава правата на човека, може да бъде предложена за одобрение”. ECRI добави, че „много се надява, че тя ще бъде отхвърлена”.

Делът от 57,5% от гласувалите, които одобриха инициативата за забрана на строеж на минарета, както и фактът, че Федералният съвет, а и други важни швейцарски институции, призоваха избирателите да гласуват „против” предложението, е трудно да бъдат примирени с усилията, които бяха направени за борба срещу дискриминацията и предразсъдъците през последните години. Това гласуване ще има за резултат една дискриминация срещу мюсюлманите и ще наруши техните религиозни права. Както ECRI предупреди в доклада си, това носи риск от създаване на по-нататъшна дискриминация и расистки предразсъдъци срещу лица, принадлежащи към мюсюлманската общност.

ECRI призовава властите в Швейцария да изучат внимателно последиците от това гласуване и да направят максимално възможното за намиране на решения, които ще са въ съответствие с международното право в областта на права на човека. Междувременно ECRI подчертава, че швейцарските власти следва да се придържат към препоръката, която ECRI им дава, а именно „да продължат усилията си и да провеждат диалог с представителите на мюсюлманите в страната”.

Източник:
ECRI

Минаре България

вторник, декември 08, 2009

Вилдерс ще бъде съден за обида нанесена на ислямската религия...

Вилдерс ще бъде съден за обида нанесена на ислямската религия...

Расисткият лидер в Холандия Герт Вилдерс ще бъде съден за раздухване на антиислямски настроения...

Изпратена 08.12.2009 11:25:33 UTC

Обновена 08.12.2009 11:25:33 UTC

Холандският расистки лидер Герт Вилдерс ще бъде изправен пред съда с обвинението, че раздухва омраза срещу мюсюлманите.
Съдебния процес задевен от мюсюлманите в Холандия след обидни изявления на Вилдерс по дрес на ислямската религия, ще започне на 20ти януари.

Радио "Гласът на Турция" / Минаре България

Дилемата на критиката срещу исляма !

Дилемата на критиката срещу исляма !

Lizas Welt

Lizas Welt (http://www.lizaswelt.net/) е един от по-известните общественополитически блогове в немскоезичния свят.

Написано от Lizas Welt

Вторник, 08 Декември 2009 10:18

Селският кантон Апенцел Инероден дълго време е бил нещо като един вид вътрешношвейцарско паралелно общество. Защото там, в североизтока на конфедеративната република, жените нямаха право да гласуват допреди двадесетина години. Различни референдуми – в които винаги можеха да участват единствено мъже– водеха в течение на десетилетията винаги до един и същи резултат, с мнозинство, достигащо до 95 %: мястото на жените е до печката, а не пред избирателната урна. Дори когато през 1971 г. Швейцария, като една от последните европейски страни, узакони чрез референдум принципното отстраняване на това средновековно състояние, апенцелци си останаха на собствено мнение в продължение на още 19 години – чак докато в края на март 1990 те бяха принудени да допуснат до избори и женското население на кантона чрез решение на Върховния съд – нещо, което беше въведено в сила девет месеца по-късно.

Този пример показва доста нагледно, че елементите на плебисцит в демократическите държави не са нещо непременно добро само по себе си и че съмнителната „народна воля“ може да се окаже нещо доста грозничко, особено когато то се съпротивява срещу въвеждането на елементарни човешки права. Е, световният дух очевидно е пожелал да се случи така, че кантонът Апенцел Инероден да демонстрира най-еднозначния резултат и при най-новия референдум, касаещ забраната на строежа на минарета (при който, както охотно признават както привържениците, така и противниците на предложението, на първо място става дума за нещо друго, а не точно за кулите на джамиите). 71 процента от гласоподавателите тук гласуваха с „Да“. Не е нужна кой знае каква смелост, за да се твърди, че този резултат едва ли е бил достигнат поради факта, че апенцелци и инеродци са особено ядосани от подтискането на жените при исляма. Също и ислямистката омраза срещу евреи и хомосексуални едва ли ще е била решаваща причина, защото в такива консервативни, селски области, с малцинствата не се церемонят особено много, за да се изразим особено меко.

Много по-вероятно е, че местните хора по селата много често имат не толкова проблеми с исляма като политикорелигиозна идеология, а по-скоро изпитват принципна омраза срещу всякакви чужденци. Изобщо, инициативата за забраната получи най-силна подкрепа по местата, в които живеят само малко от 380-те хиляди швейцарски мюсюлмани. Повече от 90 процента от тях живеят в големите градове на страната – и във всички тях забраната на минаретата беше многократно отхвърлена, най-очевидно в града-кантон Женева. Тези цифри потвърждават на първо място заключението, че причината да се гласува с „да“ не е в някакъв неприятен опит с мюсюлманите или пък с техния мироглед. И обратно, гласуването с „не“ съвсем не означава, че проблеми няма и че ислямът е нещо напълно безобидно; особено сред считащите себе си за прогресивни градски жители, прикритата под думата „толерантност“ безпомощност пред ислямистките претенции вероятно е повлияла силно върху резултатите в гъсто населените райони.

Забележително в тази връзка е, че ролята на нарицателното камъче, което преобръща колата, очевидно е била изиграна от една група от населението, на която не може да се припише никаква симпатия към идеите на Демократическия Съюз на Центъра (ДСЦ) – популистката партия, която стартира нещата и при която критиката срещу исляма се прелива свободно в омраза към чужденците. Според анализите множество леви, феминистки настроени жени също са гласували с „да“, защото – както показва анализът на политолозите Регула Стемпфи и Михаел Херман – те искат да се противопоставят на една култура, която възприемат като авторитарна, мачо и агресивна, и защото за тях ислямът се свързва преди всичко с неща като бурка, шариа, убийства на честта и други форми на потисничество на жените. Юлия Онкен, една от най-известните феминистки в Швейцария, дори е изпратила електронно съобщение до повече от 4.000 жени, в което изрично ги е призовала да поддържат инициативата, макар че тя е стартирана от ДСЦ.

Всичко това говори за една определена дилема, присъща на времето, в което живеем: напредничавата, в най-добрия смисъл на думата либерална, критика на ислямизма все още води сенчесто съществуване, а представителите й освен това седят между столовете. Защото от страна на левите всяко възражение против исляма бива поставено начаса под подозрение в расизъм и отхвърлено; десните пък използват критиката срещу исляма като средство за подхранване на своята пропаганда, насочена против чужденците. Ако пък някой настоява за ясно различаване между критика и омраза, той бива разглеждан и от двете страни като принадлежащ към противниковия лагер. А коментарите и реакциите след референдума в никакъв случай не правят по-лесна една позиция, стремяща се към разумност: докато откъм ислямския свят буквално валят призиви за бойкот срещу Швейцария (поддържани от левичари като Даниел Кон-Бендит), други страни пък възхваляват резултатите от референдума като Триумф на Народната Воля, съвсем по Лени Рийфенщал.

Все пак би било интересно да се узнае по какви точно причини 46 процента от швейцарците изобщо не са пожелали да гласуват (въпреки сравнително високото участие). Може би мнозина от тях просто не са искали да избират между две еднакво лоши алтернативи?

Източник

Либерален преглед / Минаре България

понеделник, декември 07, 2009

Реакции срещу стъпките в Холандия за забрана на минаретата !

Реакции срещу стъпките в Холандия за забрана на минаретата...

Стъпките предприети в Холандия за приемането на забрана за строеж на минарета в тази страна, предизвика острите реакции на турските бизнесмени работещи в Холандия...

Изпратена 07.12.2009 11:04:19 UTC

Обновена 07.12.2009 11:04:19 UTC

Стъпките предприети в Холандия за приемането на забрана за строеж на минарета в тази страна, предизвика острите реакции на турските бизнесмени работещи в Холандия. Дружеството на турсикте бизнесмени в Xоландия призова холандската общественост и холандските политици към хладнокръвие. Председателят на дружеството Тургут Торуноглу каза, че решението няма да бъде демократично.
Той подчерта, че забраната за стреж на минарета няма да може да се постави в сила в нито една европейска страна и изрази вярата си, че по-голямата част от хoландските депутати ще се обявяват против една подобна забрана.
Очаква се тази седмица в холандския парламент дасе постави на обсъждане предложението на расисткия холандски лидер Вилдер за налагане на забрана на строежа на минарета в страната.

Радио "Гласът на Турция" / Минаре България

Швейцария забрани минаретата,остана изолирана от света !

Швейцария забрани минаретата, остана изолирана от света !

Решението за забрана на строеж на нови минарета в Швейцария, което стана окончателно след допитване до народа, изправи света на крак. Срещу решението заваляха критики от ЕС, Организация "Ислямска конференция", Амнести Интернешънъл, Ватикана, европейския печат и мюсюлмански духовници. Главният секретар на Организация "Ислямска конференция" Екмеледдин Ихсаноглу, който определи решението като "злощастно развитие", предупреди, че това развитие ще навреди на имиджа на Швейцария. Швеция, която председателства ЕС, също реагира срещу решението. Шведският външен министър Карл Билд заяви, че резултатът от референдума "е индикация на страха и предразсъдъците". Билд подчерта, че във всяко отношение този резултат излъчва негативни сигнали.



Развитието на нещата породи притеснения в Италия и Ватикана. Италианският външен министър Франко Фратини напомни, че ЕС спазва принципа за "свобода на всички религии". Той изтъкна, че приемат резултатите от референдума със загриженост. Председателят на Папския съвет за имигрантите и странстващите към Ватикана разкритикува забраната с думите: "Това е сериозен удар върху религиозната свобода и върху процеса на сплотяване на имигрантите." Френският външен министър Бернар Кушнер също реагира срещу решението и определи резултата като "израз на нетолерантност". Той подчерта, че забраната за строеж на минарета означава натиск върху религията. От своя страна Амнести Интернешънъл обяви, че решението нарушава човешките права и то трябва да се отмени от Върховния съд на Швейцария или от Европейския съд по правата на човека. Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Луис Мария де Пуиг заяви, че решението за забрана на строеж на минарета е в противоречие с основните ценности като диалог, толерантост и уважение към различните вери, възприети от Съвета на Европа. "За мен забраната за строеж на минарета е източник на дълбога тревога, въпреки че получи подкрепа от огромна част от народа", заяви Де Пуиг. Той бе категоричен, че решението ще затрудни още повече борбата с радикалните среди. Комисията по човешките права на ООН обяви, че е започнала разследване дали взетото решение е в съгласие с международните човешки права. Стана ясно, че ООН е съставила екип от специалисти и следи темата. Докладчикът по Свободата на религията и вярата към ООН Есма Джихангир изрази загриженост от забраната и каза, че това е "дискриминация, насочена срещу мюсюлманската общност в Швейцария". Министърът на правосъдието на Швейцария Евелин Уидмър Шлумпф каза, че решението незабавно ще влезе в сила, но то може да бъде отхвърлено от съда. "Забраната противоречи на Европейската харта за човешките права", заяви Шлумпф. Външният министър на Швейцария Мишелин Калми-Рей заяви, че резултатите от референдума са го шокирали. В специално изявление за в. "Заман" министърът каза: "Това не е решение на правителството." Тя бе категорична, че референдумът не трябва да се тълкува така, сякаш е организиран против мюсюлманската общност в страната. Калми-Рей обърна внимание на факта, че мюсюлманската общност е добре интегрирана в страната и допълни: "Имаме нужда от диалог, за да се опознаем по-добре." Опасенията, че след приемането на забраната за строеж на минарета реакциите, идващи от ислямския свят, ще добият икономически измерения и ще се превърнат в бойкот, породиха безпокойство в бизнес кръговете в Швейцария. Другото опасение на Швейцария е налагане на бойкот върху продукцията.
Швейцарският печат: страх и нелогичност
Швейцарският печат отрази референдума с анализи, в които често се цитират изразите "страх", "нелогичност", "амалгама". В своите вестници френскоезичните кръгове изтъкнаха с общ език, че мюсюлманите в Швейцария не заслужават това несправедливо отношение, което е плод на страх, фантазии и невежество. Френският в. "Либерасион", който предаде резултатите от референдума с водещото заглавие "Срамно гласуване", в заглавната си статия пише: "Безумният страх от исляма за пореден път нанесе голям удар върху Европа. Мюсюлманите в Швейцария, които живеят, спазвайки напълно човешките права и законите, бяха подложени на голяма дискриминация. Този референдум означава и предупреждение към цяла Европа. Ако не се осигури законова уредба, съгласно която мюсюлманите в Европа да изповядват свободно религията си, радикалните възгледи ще спечелят още по-широко поле."
Юзгюр Ташчъоглу, Емре Демир, Зивер Ермиш, Берн, Париж, Кьолн

Заман / Минаре България

неделя, декември 06, 2009

"Хюриет": Мюсюлманите са част от Швейцария,каза швейцарският външен министър !

"Хюриет": Мюсюлманите са част от Швейцария, каза швейцарският външен министър !

06 декември 2009

Берн/Анкара.Швейцарският външен министър Мишелин Калми-Рей каза, че решението, което произтича от референдума да не се позволява изграждане на нови минарета в страната, не означава отхвърляне на мюсюлманската общност, ислямската религия или култура в Швейцария, пише днес турският вестник "Хюриет". Мюсюлманите по думите на министъра са неделима част от швейцарското общество.
На референдум на 29 ноември повече от половината участници в допитването подкрепиха предложение на дясна партия да не се позволява строителството на нови минарета в Швейцария.

Аф / Минаре България

Расистко и фашистко отношение към турската общност в сърцето на Европа !

Снимка:http://paulwilkinson.files.wordpress.com.

Какво ще повлече падането на минаретата !

Швейцарският референдум е на път да отвори Кутията на Пандора
!

Александър Томов


Расистко и фашистко отношение към турската общност в сърцето на Европа. Така ясно и категорично турският премиер Реджеп Ердоган изрази позицията на Турция към референдума, с който беше одобрена забраната за издигане на нови минарета в Швейцария.
Премиерът дори сравни „ислямофобията” с антисемитизма като престъпление срещу човечеството. Генералният секретар на Организацията Ислямска конференция Екмеледдин Ихсаноглу нарече референдума „злополучно развитие, което опетнява имиджа на Швейцария като страна, уважаваща различията, свободата на вероизповеданията и правата на човека". Съветът на мюсюлманите във Великобритания определи вота като трагичен и жалък. Имамът на една от само четирите джамии с минарета в Швейцария е категоричен, че със своя вот швейцарците не са осъдили една каменна постройка, а мюсюлманите и исляма. „Дори и да го оспорват, случаят е такъв: вотът е насочен срещу хората, изповядващи ислямската религия”. На другия полюс - Швейцарската народна партия и малката дясна християнска партия „Федерален демократичен съюз”, които организираха референдума, обясняват необходимостта от забраната така: „Защитаваме суверенитета и целостта на християнска Швейцария”. Тази позиция се споделя от почти всички крайнодесни политически движения в Западна Европа. Северната лига в Италия (която е приближена до премиера Берлускони), „Фронт Национал” във Франция и популистите на Геерт Вилдерс в Холандия реагираха с възторг на вота в Швейцария и призоваха за дори по-сериозни мерки срещу „ислямизирането на Европа”. По средата - ООН, ЕС и ПАСЕ заклеймиха решението на швейцарците като „религиозна нетолерантност и нарушаване на основни човешки права” и се притесниха за последствията. В общи линии очакваната картина. Но притесненията на международните институции са основателни, защото религиозната забрана в Швейцария може да отприщи напрежението, което се трупа в огромни количества през последните години. Западните общества, били те напълно демократични и силно толерантни, започнаха все по-силно да негодуват срещу мюсюлманските имигранти в страните им. Германия и Австрия са може би единствените (и донякъде Белгия), които привидно удържат положението и не позволяват религиозните и расови деления да вземат връх. Крайните десници стоят в сянка (особено след смъртта на Йорг Хайдер) и поне на пръв поглед разбирателство е налице. Икономическата криза, масовите съкращения и недостига на работни места обаче натежават и дребните престъпления и гетата правят все по-силно впечатление. Опасенията сега са, че швейцарската забрана може да се окаже детонатора на етническата бомба. За мюсюлманите минарето-кулата, която се издига над джамията и от която се разнася призива на ходжата за дневните молитви, е неразделна част от религиозните им вярвания. За противниците наличието на джамия е напълно достатъчно за проповядване на исляма, а минарето е ненужна показност, която нарушава етническия „мир”. Евентуални религиозни рестрикции, сходни с швейцарските, със сигурност ще дадат благодатна почва на фанатизма. Омразата може да бъде изострена дори над допустимия максимум, а веднъж отворена, Кутията на Пандора няма затваряне. Или пък кутията отдавна беше препълнена и на капака му трябваше съвсем мъничък натиск. С рязкото му отваряне изкочиха проблеми, бутани досега зад евфемизмите на политическата коректност и избиващи единствено в растящата подкрепа за крайнодесните на континента. Публично беше казано, че и християните трябва да имат същите права в ислямския свят, каквито имат мюсюлманите в Европа, например. Може пък швейцарският референдум да се окаже първият порив за началото на проветряване на „кутията“. Откровените дискусии през тази седмица дават известна надежда, че ще започне истински диалог с истинските имена, който ще даде далеч по-добър ефект от „играта на дребно”. Защото забраната за минарета е именно това - игра на дребно.Минаре България

събота, декември 05, 2009

Незадоволителният диалог между културите !

Народът се страхува !

Ислямът и символите му все още всяват страх в Европа
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ислямът и символите му все още всяват страх в Европа

Незадоволителният диалог между културите доведоха до забраната на минаретата в Швейцария на отминалия референдум, смята коментатора на седмичника "Райнишер Меркур" Волфганг Тилман.

Швейцарският референдум относно минаретата би завършил вероятно с друг резултат, ако в Европа бяха налице по-недвусмислени признаци за разбирателството между културите. Например, ако повече европейски политици, църковни водачи и повече ислямски съюзи бяха подкрепили желанието на турските християни иззетата през 1943 година от военните църква "Св. апостол Павел" в Тарс, родния град на апостола, отново да бъде използвана като действаща църква, а не само като музей.

Църквата Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Църквата "Св апостол Павел" в Тарс само музей

Разбирателството да е взаимно

През октомври, година след подадената за това молба, турският държавен министър Фарук Челик и Али Бардакоглу, оглавяващ Главния директорат по религиозните дела /Диянет/ посетиха Германия и осветиха голяма джамия в Дуизбург. Те увериха германската пълномощничка по въпросите на интеграцията Мария Бьомер, че ще се застъпят за църквата в Тарс. И след това, подобно на редица други техни колеги преди тях, не направиха нищо.

Затова пък Европейският съюз прояви голяма неохота да приеме преследвани в Ирак християни, докато съветът на министрите успешно се пребори в едва ли не насила взетото решение думата "християни" да не се посочва изрично. Европа се чувства безпомощна към ислямските култури. Тяхната главна ценност е подчинението. Това подхранва подозрението, че ислямът се стреми към господство. И вдъхва несигурност у гражданите: те се страхуват от евентуално културно надмощие на мюсюлманите и постепенна загуба на либералното общество.

Страхът има фатални последици

Швейцарските граждани искаха да дадат сигнал, като посочат докъде следва да се простират границите на малцинствата. И бяха готови да заплатят за това висока политическа и икономическа цена. По тази причина позволиха да бъдат убедени от пропагандата на национално-консервативната Народна партия, която внушава, че минаретата рушали културата и профила на градовете - макар всъщност досега да не е планиран строеж на нито една джамия, нито пък на минаре.

Резултатът е опустошителен за интеграцията в Европа и за отношението между християнския и ислямския свят. Швейцарските политици подцениха страховете на гражданите. Те заложиха на самочувствието на силната, традиционно толерантна многонационална държава. Няма полза да корим сега народа, че проиграл доверието на правителството и да си пожелаваме правителството да си избере друг народ.

Швейцарските политици подцениха страха на народаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Швейцарските политици подцениха страха на народа

Ключът към решението в ръцете на релиигите

Те трябва да се споразумеят по човешките права и отношението между претенции за истинност и плурализъм. Трябва да го направят с ангажираната подкрепа на правителствата и на европейските институции. Брюксел вече показа интерес към разграничаване от религиите и тяхното маргинализиране.

Вероятните жалби на мюсюлмански групи към Европейския съд за човешките права едва ли ще доведат до нещо добро. Страсбургските съдии вече демонстрираха някои недостатъци на религиозната си компетентност: те постановиха за цяла Европа, че кръстовете нямат място в публичните помещения, защото това е нарушение на човешките права. Може би строежът на минарета, църковни кули и пр. биха окачествили едва ли не като капитално престъпление спрямо вярващите?


ДВ / Минаре България


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи