Заявка за партия, която да стане медиатор на политически послания, пречупени през ислямската ценностна и религиозна система !

Заявка за партия,която да стане медиатор на политически послания, пречупени през ислямската ценностна и религиозна система !

КОЙ ДА ЧЕТЕ ЗНАЦИ В ИСЛЯМСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ГАЛАКТИКА?

Създаването на Мюсюлман–демократичен съюз в България е най-ефектното политическо събитие у нас след парламентарните избори през юли. То веднага прикова върху себе си вниманието и на партийни лидери, и на социолози, и на анализатори. Светкавично се завъртя и познатата въртележка от взаимни обвинения и подозрения – кой има интерес от такава партия, заплаха ли е тя за националната сигурност и нарушени ли са някакви закони с нейното оповестяване. Дискусията, както по традиция се случва, когато има неочаквани раздвижвания, се плъзна по външните белези на фактологията и поне досега никой не е направил опит да анализира явлението в неговия генезис и дълбочина.

А в този случай съдържанието и политическият потенциал на появата на новия мюсюлмански съюз са по-интересни за разсъждения, отколкото неговата показност. Нека да започнем от сравнението – има ли аналог на Балканите новопоявилият се тук Мюсюлмански съюз? Ако се чудите и губите време да намерите отговор, ще ви спестя усилията. Има. По идейни параметри сравнение може да се прави с Партията на демократичната акция в Босна. Неин сегашен лидер е Сюлейман Углени. Тя има влияние и в областта Санджак на територията на Сърбия.

Политическата концепция на ислямодемокрацията като ислямска разновидност на християндемокрацията е в основата и на управляващата в Турция Партия на благоденствието и развитието на Реджеб Ердоган.

Явлението не е ново за региона, но е непознато в България. За пръв път тук се прави заявка за партия, която да стане медиатор на политически послания, пречупени през ислямската ценностна и религиозна система.

Твърдения като това на премиера Бойко Борисов – както е цитиран в интернет издания, че става въпрос за формация на противоконституционна основа, са по-скоро прибързани, най-малко защото изпреварват евентуално легитимно произнасяне на Конституционния съд.

Нещата не са никак елементарни. Подходът при създаването на съюза показва отчитане на различни юридически и политически детайли. Ако проблемът опираше до обикновена емоционална провокация, щеше да се разреши бързо и лесно. В случая е налице очевиден и старателно реализиран замисъл.

Кога се появява Мюсюлман–демократичният съюз? Общият политически фон в страната е все още белязан от тишината на изчакването да преминат първите сто дни от дейността на правителството на ГЕРБ. Изникването на нова и при това точно такава политическа формация е в рязък контраст с монотонността и затова усещанията са по-силни. Сред всички потопени в мълчание формации е и ДПС.

Лидерът му Ахмед Доган не е направил нито едно сериозно изказване след старта на новия парламент и след съставянето на правителството. Той дори не взе участие в свикания от президента Първанов Консултативен съвет по национална сигурност. Единственото назоваване на името на Доган – и то в сензационен контекст, се случи в ефира на Пловдивската обществена телевизия. Там председателят на Комисията за борба срещу корупцията и лидер на РЗС Яне Янев съобщи, че вече бил внесен първият обоснован сигнал срещу Доган в антикорупционната комисия.

Новината за Мюсюлманския съюз идва седмица по-късно. Темата за заплаха от радикален ислям не е непозната в България, въпреки че скандалите в Рибново отпреди изборите претърпяха любопитна развръзка. Оказа се, че обвиняваният в разпространяване и покровителство на радикален ислям Ахмед Башев, който бе с репутацията на противник на Доган, стана кандидат-депутат от ДПС. Анализаторите няма да сгрешат, ако точно сега се върнат към пресконференцията на ДПС и политическия анализ на Доган след проведените избори за Европейски парламент, а и към препотвърдените му тези след вота за Народно събрание. Едно от предупрежденията на лидера на ДПС е насочено към етническата стабилност в случай, че новото правителство предприеме неадекватни действия. Ключово послание на ДПС по време на предизборната кампания бе за опасността от нов „възродителен процес”.

Създаването на Мюсюлман-демократичен съюз е обозначаване на нова ниша и на нова политическа тенденция сред ислямското население. В целия спектър от партии и организации, в чиито контекст под някакъв знаменател преминава определението „ислям”, може да се проследи определена мозаечна логика. Има формации, които са крещящо противозаконни, като например скандалната партия на Адем Кенан. Има и нейна разновидност в лицето на формацията на Мендерес Кунгюн. Има обаче и техен контрапункт – ДПС. Партия, преминала сложен цикъл на легитимация от всички възможни ъгли на политическия спектър и битност. Те са с етнически произход, но достигнаха до мащабно национално представителство. Два пъти са били мандатоносители, а са участвали или подкрепяли под различна форма три управления – отдясно, през либералния център до социалнолибералния модел на тройната коалиция.

Сега се появява Мюсюлмански съюз. Реакцията на ДПС е на ниво Ахмед Юсеин – депутат, само че бивш – от предишния парламент. Актуалното ръководство на Движението не реагира. Юсеин бе също по-скоро предпазлив. И основателно е предпазлив, защото като се раздават политически оценки, е добре да има и политическа памет. Откога и откъде започна да се върти идеята за квотно представителство в институциите и във властта по етнически признак? Говоренето на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз е почти буквално преписано от изказвания на функционери на ДПС от 2002-2003 години, като си спомням за две имена – Рамадан Каракаш и – ако не се лъжа – същият Ахмед Юсеин, който по-късно се прочу с искането престъплението по „възродителния процес” да се разследва от Международния трибунал за бивша Югославия.

Очевидно е, че когато се съпоставят фактите и събитията, моделите на политическо говорене през различни периоди от партии и лидери от т.нар. „ислямски спектър” и се проследи градацията и съотношението между субектите в „мюсюлманската политическа галактика”, събитията няма да изглеждат нито случайни, нито прости.

Налице е своеобразно „преливане” и преформулиране на послания и предупредителни знаци, които обаче не изискват непременно силови и панически действия, а внимателно обмислен отговор с нова визия за националния, регионален и европейски мащаб на условията, при които днес се прави българската политика.

Да го кажем кратко и ясно – голямата политика се прави с прочит и памет за събития, а не със спокойствието, че МВР и ДАНС ще решат с един замах казуси, които всъщност се нуждаят от мислене. А без прочит и памет как да се прочетат знаците в голямата ислямска политическа галактика?

Георги Коритаров

Минаре България