| Tурският ислямски теолог и общественик Фетхуллах Гюлен бе обявен за "мислител No 1" в света от анкета на престижното американското издание "Форин полиси". След него се нареждат икономистът Мухамад Юнус (Бангладеш) и Юсуф ал Карадауи от Египет. Четвъртото място заема също турчин - писателят Орхан Памук. В допитването "100-те най-големи живи мислители" на сп. "Форин полиси", което се проведе съвместно с британското сп. "Проспект", са гласували повече от 500 000 души.
| |
| "Форин полиси" състави списък от 100 интелектуалци в света и призова своите читатели да изберат 20-те най-важни от тях. Сред първите 20 прави впечатление големият брой мюсюлмански мислители. Сред критериите да попаднат в 100-те бе личностите да продължават да са активни в обществения живот, да имат способността да предизвикват публичен дебат и извън границите на собствената си родина. Като "лавина" оприличаха големия брой участници в анкетата от американското списание, което според тях се дължало на значимостта на съставения предварителен списък със 100-те кандидати. За Гюлен "Форин полиси" отбелязва, че е "модерен ислямски учен, смятан от широк кръг за един от най-значимите мюсюлмански мислители на съвремието". Гюлен е много известен общественик и теолог, който е автор на повече от 60 книги. Според "Форин полиси" поддръжниците на Гюлен са "образовани мюсюлмани" и благодарение на тях той и другите мюсюлмани в анкетата са успели да заемат челните места. Фетхуллах Гюлен работи за световния мир със средствата на диалога и толерантността. "Форин полиси": Ще продължим да следим Гюлен Според Кейт Палмър - един от редакторите на списанието - с проведената анкета приносът на Гюлен ще стане по-широко известен и ще продължат да следят неговите трудове (дейност). Според Палмър анкетата е била много полезна за установяване на интелектуалците в световен мащаб, които придават тон в политическо и културално отношение. По думите на Палмър, сигурността в анкетата е била на върхово ниво и не е могло едно и също лице да гласува два пъти. Редакторът на сп. "Форин полиси" призна, че са били изненадани от резултатите, но подчерта, че отдават голямо значение на посланието на анкетата. | |
| | |
| изт.,30.06.2008 |
Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)
Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
evet
Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
понеделник, юни 30, 2008
Фетхуллах Гюлен - най-видният мислител на съвремието
Правдивостта води към Рая
| Най-важният принцип в исляма и най-важната основа на вярата, фундаментът, върху който е изграден моралът на Пророка Мухаммед, най-отличителният белег на пророците и светите хора, оста, около която човек се движи по време на духовното и материалното си израстване, е правдивостта.
| |
| Правдивостта е качество на пророците, а лъжата е черта на безбожниците и лицемерите. Правдивостта е важна основа, която стои между настоящето и бъдещето, а лъжата е петно, хвърлено в лицето на времето. Не може да се посочи нито един човек, който да е живял в атмосфера на лъжи и същевременно да е бил щастлив и да е постигнал вечното щастие. Ала не е възможно да бъде срещнат нито един човек, който да е вървял по светлия път на правдивостта и да е загубил нещо в този и в отвъдния свят. Лъжата е основно качество на безбожието и най-явният признак на лицемерието. Да лъжеш означава да изтъкнеш твърдение, различно от истината, известна на Аллах. Особено днес лъжата е разложила морала, светът сякаш се е превърнал в мелница за лъжи. Лъжата е такава язва на обществото, че нито един народ не е намерил спасение - това е невъзможно - признавайки й право на "свободно движение", било в държавата или семейството, било в търговските отношения, в парламента или в армията. За разлика от това най-важният принцип в исляма и най-важната основа на вярата, фундаментът, върху който е изграден моралът на Пророка Мухаммед, най-отличителният белег на пророците и светите хора, оста, около която човек се движи по време на духовното и материалното си израстване, е правдивостта. Тя е качество на ангелите, на хората, възвеличени от Всевишния, на гордостта на човечеството - на изключителната личност Мухаммед, а лъжата е качество на сатаната, на мерзките души и на даджалите. В оригиналния текст на разглеждания хадис е споменат терминът бирр, който включва в смисъла си всички благодеяния и праведни дела. Възможно е в смисъла на тази дума да се включат понятия като трезв ум, правдивост, правилна постъпка, морално поведение и праведен живот. Друга дума, която се споменава в хадиса, е фуджур. За разлика от горния термин, това понятие включва в смисъла си всички злодеяния, отрича благодеянията, съдържа заблуда, лъжа и аморални постъпки и е като зрънце от Ада. В текста на хадиса също е употребена опозицията между глаголите каззаба и саддака. Първият глагол може да се преведе като праведност и човек, който върши праведни дела, а вторият може да се разтълкува като човек, който се е сраснал с лъжата и е станал хитър лъжец. С първия глагол се загатва, че ако човек се отдаде на праведността, отсъжда вярно, говори истината, постъпва правилно и е честен във всичките си намерения, един ден непременно ще се превърне в еталон за поведение както на земята, така и на небесата, и ще се приближи до Всевишния, а с втория глагол се подсказва, че ако човек се е поддал на лъжата и говори единствено лъжи, без съмнение някой ден той ще се превърне в символ на лъжата. Раят или Адът са последните спирки на тези два пътя, единият от които е кратък, а другият - дълъг. Единият е осветен, а другият - потънал в мрак. Единият е безопасен, а другият - изпълнен с рискове. По пътя към Рая има места за отдих. Той те насърчава да вървиш по него и пътникът постига целта си. А ако се следва пътят, който води към Ада, той, освен че е изпълнен с трудности и крие заплахи, накрая низвергва в пропастта на вечната скръб и загуба. Споменах горния хадис, когато разказвах за верността на нашия Пророк. Но тук искам да наблегна на това как той е успял с толкова кратки и същевременно съдържателни изречения да разкрие какви са резултатите от правдивостта и в земния, и в отвъдния живот, и до какви поражения и загуби води лъжата, както в личностен, така и в социален план. Да, достатъчно е човек да изследва само този хадис, за да разбере със сигурност, че да се излагат така лаконично и въздействащо комплексни и обемисти теми, е способност, която притежава единствено Пратеника на Аллах. Невъзможно е някой друг да изложи тези теми по такъв начин. | |
| | |
| изт.,30.06.2008 |
неделя, юни 29, 2008
събота, юни 28, 2008
Mавзолеят Хазър Баба от ХVІ в. при с. Богомил
Снима:Интернет
Текето на Хазър баба в доброто старо време.В момента,28.06.08 е пред срутване.Части от облицовката на покрива липсва,мазилката е изпопадала,вижда се строителния материал,от които е изградено текето-камъни и проядено в момента дърво.Текето на Хазър баба е отворено и всеки момент ще рухне.Над входа личи,че е имало някаква плоча с надпис,която сега липсва.
*
Религиозният данък „закат” в Саудитска Арабия е в размер 4 млрд. долара
През последните 3 години събраният религиозен данък „закат” в Саудитска Арабия е в размер 11,4 млрд. риала (около 4 млрд. щ. д.). Според изданието „Ислам алиом” той е насочен изцяло за покриването на социални нужди. Сумата е била преведена на сметката на „Саудитската арабска парична институция”, а право да оперира с нея има „Агенцията за народна гаранция и настаняване”. Въпросното звено е подведомствено на Министерството на социалните дела.
Експертите отбелязват, че събирането на този данък, който е един от стълбовете на ислямската релегия, вече се прилага по друга схема. Той се превръща в част от преките данъци, които плащат юридическите и физическите лица. „Закатът” се надчислява въз основа на направените търговски оферти за сделките, в които участват саудитски фирми или еднолични търговци. Налогът се събира и от чуждестранни фирми и физически лица, упражняващи дейност в кралството, както и от саудитски стопански субекти и лица, извършващи търговски операции в чужбина.
В известна степен новата квалификация на „заката” в саудитското данъчно законодателство прилича на европейското ДДС, но крайното му предназначение е различно. Счита се, че „закатът” задължително покрива определени обществени нужди, свързани с религиозните норми и ценности. На практика се отчита разширяване на мрежата от източници за набиране на необходимите средства, гарантирайки ритмичното им постъпление. Саудитското правителство твърди, че е предвидило достатъчни мерки в законодателно и практическо отношение за прекратяването на безконтролното боравене с набраните средства.
След предоставянето на доказателства, че събираните по линия на „заката” средства се използват за цели, противоречащи на религията, режимът на контрол върху разходването на тези огромни парични маси в кралството беше затегнат. Американските власти обявиха влиятелни благотворителни огранизации като Световна ислямска лига, фондацията „Харамеин” и друти, управлявани от близки до управляващата династия среди, в терористична дейност. Съвсем наскоро същата съдба сполетя и кувейтската фондация „Общество за възраждане на ислямското наследство” (ОВИН). През 2005 г. бе проведена първата конференция, която имаше за цел да се обърне внимание върху управителните тела, разполагащи пряко със средствата за необходимостта от повишаването на контрола върху събраните финанси.
Големият проблем е, че събирането на „закат” не е само от компетенциите на държавата. Физическите и юридическите лица могат да извършват подобно доброволно дарение („закатът” е фард айн, абсолютно задължение на мюсюлманина) и може да бъде и в полза на неправителствени субекти. Ислямските учени дават подобни положителни фетви, аргументирайки се с различните видове „закат”. Така ислямските банки в Европа също отклоняват в своя полза част от средствата, постъпили по една или друга транзакция.
Вторият значим въпрос е как да бъдат изразходвани постъпилите пари. Например голямото перо за „проповед на ислямската религията” в „заката” (строеж на молитвени храмове и домове, създаване на образователни центрове, пансиони, провеждането на курсове, разпространяваенето на литература и други) автоматично попада в квалификационната графа „терористична дейност”, ако например не е съгласувана с държавата-реципиент. Такъв е случаят с ОВИН, която организира и финансира курсове за албански имами без санкцията на официалните власти. В сравнителен план тези благотворителни субекти, официално регистрирани в съответната държава, извършва от юридическа гледна точка дейност, тъждествена с тази, която осъществяват съмнителните финансовите пирамиди. Както се разбра от последните арести в Саудитска Арабия, те могат да бъдат създадени от откровено терористични организации като Ал Кайда. Последните дори нямат и съдебна регистрация, а само се рекламират в средствата за масово осведомяване, експлоатирайки религиозните чувства на хората.
изт.,28.06.08
петък, юни 27, 2008
Мол само за жени отвори врати в Рияд
Андрю Ингланд
изт.,27.06.08
И Главното мюфтийство осъди "обществената болест хомосексуализъм"
Главното мюфтийство протестира срещу обществени прояви от рода на гей парадите и срещу решенията на властите, допускащи подобни неща, които оскверняват българското общество и заплашват бъдещето му.
Това се казва в протестно писмо от мюфтийството по повод предстоящия гей парад в София.
В писмото се посочва, че Главното мюфтийство строго осъжда хомосексуализма и деянията на хомосексуалистите, особено когато те безочливо се опитват да променят общественото мнение, моралните, религиозните и традиционните ценности на българското общество чрез обществени прояви от рода на гей парадите.
От мюфтийството приканват заинтересованите власти да предприемат необходимите мерки за въвеждането на предмета "Религия", което в бъдеще ще окаже своето влияние за възпрепятстване на влиянието на морални и обществени болести като хомосексуализъм, педофилия, наркомания, алкохолизъм.
изт.,27.06.08
Да служиш на бог означава да служиш на хората
Кой е Бог? Той е нашият сътворител, закрилник и недостижим идол. Към него се обръщаме винаги, когато сме изпаднали в нужда и не можем да съзрем светлия лъч в непрогледния мрак или когато сме грейнали от щастие и се провикваме толкова силно, че да ни чуе целия свят „Благодаря ти, Боже!”
Всеки от нас поне веднъж е попадал в подобна ситуация. Но колко са се сещали за Бог през останалото време? В нашето забързано и динамично време ние все по-рядко си спомняме за него. Не му оттдаваме заслужената почит, но по-тъжното е, че освен на Господ, ние не съумяваме да служим и на хората. А ако успеем да отделим частица от безценното си време, за да помогнем на някого, то със сигурност ще успеем да изкупим частица от дълга си към Сътворителя. Да служим на хората означава да служим на Бог. За да се справим с тази задача, ние трябва първо да сме добри християни. Всички искаме да живеем в един по-добър свят, но си мислим, че да променим света не е наша работа, че няма да се справим, че не е по силите ни – та да не сме БОГ!
24 май е един от малкото дни, в които времето сякаш спира и ти се сещаш за великото дело на братята Кирил и Методий, за техния ентусиазъм и хъс, с който са служили на хората. Усмихваш се и си казваш, че няма невъзможни неща и всичко зависи от теб. Решаваш, че е крайно време да покажеш онази дълбоко скрита почит, към Бог, чрез твоите добри дела. Да, но на сутринта, с изгрева на слънцето, залязват всички твои планове и ти отново се гмурваш в океана на ежедневието. И така се въртим в един омъгьосън кръг, който започва всяка сутрин с думите „Искам и мога, от днес ще бъда по-добър християнинин. Ще служа на Бог и хората, не за светска слава, а защото чувствам, че така ще бъда по-полезен и пълноценен” и обикновенно завършва с „Е, днес не ми остана време, но от утре почвам. Обещавам си!”
Дните минават, а на нас не ни остава време да се замислим какво всъщност означава да служим на хората. Често може да чуем въпроса „Как изобщо мога да бъда полезен на хората? Азбуката е създадена, конпютърът е открит, за мен нищо не е останало. С какво изобщо мога да им помогна?”
Да служиш на хората НЕ означава да направиш някое велико откритие или да сътвориш такси до Луната. Достатъчно е дори само по пътя за училище да помогнеш да стареца да пресече пешеходната пътека, да убедиш съучениците си да се включат в някоя благородна кауза, да прегърнеш всичките си роднини и приятели и да им покажеш колко много значат за теб. Хубаво ще е, ако всеки ден се усмихваме с веднъж повече от вчера. Това са на пръв поглед мънички неща и не изискват много усилия, но ако всеки ги прави всеки ден, то със сигурност света ще се превърне в една изящна приказка. Щом живеем в мир и разбирателство то със сигурност Бог ще се „гордее” с нас.
сряда, юни 25, 2008
Да обичаш заради Него... (2)
| Ако любовта не е свързана с Него, всяка друга обич е безрезултатна. Вярващият трябва преди всичко да обича Него и всяка друга обич да бъде свързана с Него.
| |
| Най-страшният идол Друга важна особеност е човек да успее да се спаси от собственото си "Аз", за да няма пречки между сърцето му и Всевишния. Това е много важно. Да кажем, че един човек още от детството си проповядва и се стреми да разкаже за Създателя ни и за Последния Пратеник. Това, което проповядва, са имената на Всевишния. Но ако този човек не се е спасил от егото си, вместо да разкаже истината, той всъщност ще се стреми да изтъкне себе си. И докато си мисли, че разказва за Аллах, той всъщност изтъква своите качества. Затова не може да се каже, че той разказва за Създателя, защото го прави заради собствената си изгода. Можем да увеличим броя на тези примери. Например, ако някъде някои хора се опитат да направят нещо полезно за религията и хората и използват отредените им от Всевишния възможности за тази цел. На пръв поглед това изглежда като добро дело. Но ако, докато правят това добро дело, си помислят да се откроят сред останалите или да се изтъкнат, се счита, че са извършили съдружаване (ширк) и са опетнили благородното си дело. Защото и човек, и нещата, за които той става причина, трябва да бъдат единствено и само в името на Аллах. Когато трябва да е само заради Аллах, ако и най-малката подробност бъде намесена, то тогава делото не е само заради Него. Например, ако издавате вестник или имате телевизия и чрез тях се стремите да разкажете на обществото за религията си, за културата си и т.н. Това са положителни дела. Но докато вършите това дело, се опитвате да докажете колко професионални журналисти сте, колко сте добри страньори, колко добри предавания правите, ако през ума ви минават мисли като "в това предаване се представих блестящо; измислих това, планирах онова", това означава, че сте засенчили искреността в намеренията си, и сте станали съдружаващи. Най-страшните идолопоклонничества не са пред самите идоли, а когато човек изгуби смирението и скромността си и се опитва да изтъква собственото си его. По този начин може да изградите такива идоли, които да ви обсебят, без да подозирате. Ако един ден ви кажат да се съвземете и разрушите изградените идоли във вас, може да бъде твърде късно. Защото, ако сте построили идолите на своето его, вие сте станали част от тях и дори не ги виждате. Затова и Пратеникът на Аллах повелява: "Това, от което най-много се страхувам за вас, е малкото съдружаване." Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява, че това на пръв поглед е незабележимо и малко съдружаване и го оприличава на оставената от мравката следа в тъмнината. Пратеникът не се страхува за общността си от големите грехове, а от малките неща, на които често дори не обръщаме внимание, като лицемерие и думи на съдружаване - например "направих, измислих, постигнах". Затова мислите ни винаги трябва да са обвързани с Неговата обич и задоволство и да казваме: "Създателю, ако не Си доволен от нещата, които искам да извърша в Твое име, от нещата, които искам да кажа за Теб, или дума, която не Ти е угодна; ако ще опетня думите и делата си, не ми позволявай да ги сторя. Спри езика ми, затвори очите ми, нека ушите ми не чуват, но стига да не намесвам други неща, освен Теб. Ако не чувам това, което е от Теб, ако не виждам във всичко Теб, ако казвам думи, които не разказват за Теб, то няма смисъл да чувам, виждам и говоря." Това са мисли заради Аллах. Това е да обичаш заради Аллах. Ако любовта не е свързана с Него, всяка друга обич е безрезултатна. Вярващият трябва преди всичко да обича Него и всяка друга обич да бъде свързана с Него. Във всяко нещо да се открива само Той и да се казва: "И това е от Него." Но за да може да почувства това, е необходимо: "Колко стотин пъти копнеех да Те видя, но за това е необходимо да си като счупено на парчета огледало." Дa обичаш човека Обичта е еликсир на живота. Човек живее с обич. Тя го прави щастлив и с нея той ощастливява другите около себе си. В речника на човечността обичта е нашата душа. Ние усещаме чувствата си чрез нея. Бог не е създал по-здрава връзка между хората от обичта. В действителност светът е стара руина. Обичта е тази, която я съживява. Тя е султан на хората и джиновете, кралица на пчелите и мравките. И този султан, тази кралица си има свой трон. Кралете и кралиците се избират по определени принципи, за да се изкачат на трона. Но ако има султан, който не се нуждае от ничий избор, това е обичта, която се възкачва на трона в нашето сърце. Човешките сетива са ценни в степента на проява на тази обич. Самата тя обаче е сама по себе си ценна. Благодарение на нея сърцето, което й дава подслон, е най-ценното нещо. Крепостите, пред които се развява знамето на обичта, са завладени без пролята капка кръв. Господарите на земи, до които са стигнали воините на обичта, са обикновени редници в армията на обичта. Ако има нещо в този свят, презамърсен от хиляди злини, което да се е съхранило чисто, това е обичта. Тя не избледнява, запазва своята красота и привлекателност. Ако има една-единствена красавица, това е обичта. Никъде по света, в нито една страна и народ няма нещо по-трайно и по-истинско от обичта. Обичта е тази, която поражда битието. Ако Бог не притежаваше съзидателна обич, нямаше да има нито луна, нито слънце, ни звезди. Вселената е ода на обичта, а Земята е нейната рима. В книгата на природата постоянно се усеща силното дихание на обичта. Нейното знаме вечно се вее в човешките взаимоотношения. Обичта на човека към останалите хора, преклонението му към мирозданието, себеопознаването му, откриването на собствените му умения се дължи на това, че той усеща връзката си с неговия Създател. Ако човек е способен да достигне дълбините на собствената си същност, да открие бисерите на дъното в своята душа, той ще знае, че и останалите имат същите достойнства. Защо да рушим единението между нас, което превръща света в рай и което отваря широко дверите на райските градини! Ако единството е начинът Бог да успее в начинанието си, за какво са тези разногласия и спорове? Кога най-сетне ще освободим душите си от чувствата, които ни отдалечават един от друг, и кога ще поемем по пътя, който ни обединява? By,юни 2008 | |
вторник, юни 24, 2008
47 ЛЕТНИ КОРАН КУРСA СЕ ОРГАНИЗИРАТ В СМОЛЯНСКО
Общо 47 летни курсa за изучаване на Корана за деца ще бъдат организирани в Смолянска област, съобщи районният мюфтия Неджми Дъбов, цитиран от Радио Пловдив.
Обучението по основите на ислямската религия ще започне от 7 юли по програма, утвърдена от Главното мюфтийство.
В курсовете децата ще бъдат учени да четат на арабски, както и на текстове от Корана.
В програмата е предвидено запознаване с основите на ислямската религия, с житието на Мухаммед (с.а.с.) и изпълнение на петкратния намаз.
Обучението по ислям ще се води от ходжи – имами, студенти от Висшия ислямски институт и ученици от мюсюлмански училища.
Уеб сайт на Главно мюфтийство на мюсюлманите в България
неделя, юни 22, 2008
Да обичаш заради Него...
А мюсюлманите преди всичко обичат Аллах и свързват всяка обич с Неговата, обичта им е в името на Всевишния. Хората преди всичко и преди всички обичат и отдават обичта си на Всевишния, а след това заради Него обикват и Пратеника на Аллах, всички пратеници и святи личности. Обичат пратениците и святите личности, защото те са представители на Всевишния и изпълняват поставените им задачи и са предводители на всички хора.
Както мюсюлманите свързват обичта си към пратениците с обичта към Аллах, така и обичта им към родителите и всичко останало е свързано с привързаността им към Всевишния. Например те обичат този свят, защото в него откриват имената на Аллах и защото е място за спечелване на Рая.
Мюсюлманите, всеки според своето положение и състояние, са привързани към Всевишния и към останалите създания. Защото обичта се развива, докато човек опознава и търси жадуваното. Затова колкото човек вярва в Аллах, толкова го обича. Затова обичта е и привързаност. Следователно степента на вярата на хората е и тяхната степен на обич.
Тоест един обикновен човек за себе си е достигнал до определено положение във връзката му с Всевишния. Обикновеният човек се изкачва по стълбата на пълната увереност, но тя може би има сто стъпала. Един раб може да достигне от уверено знание до пълната увереност, а оттам - и до истинска увереност, и да достигне до по-висша форма на любов към Всевишния. Този, който достигне до пълната увереност, би могъл да вижда и прочита цялата Вселена като Коран, а всяко създание да му разказва за Него.
Ако рабът е влязъл през вратата на разкаянието и уповаването, вървейки към съвършенството, и със страхопочитание и търпение преодолее степените на знанието, след време може да достигне и до степените на същинска любов, желание, копнеж, привързаност, задоволство и извисяване. Да, любов, която кара човека, когато се спомене Неговото име, очите му да се насълзяват; желание, изразено от любовта му към Всевишния; копнеж, каращ го да бъде радостен и щастлив; привързаност, която се превръща в част от характера му; задоволство за всичко, което е от Него; извисяване чрез обичта към Него. Всичко това са различни степени и положения от любовта към Всевишния ни Създател.
Ако един човек вижда във всички предмети своя Творец, ако приема всичко от Него, ако смята, че всички живи и неживи същества доказват Неговото величие, ако вижда в тях Неговия "печат", Неговото всеславие, то и обичта към останалите твари ще бъде заради Него. Едно е сигурно - колкото човек обича Всевишния, толкова е и привързаността му към създанията Му. Затова някои учени са почувствали силна близост към някои предмети. Тоест откривали са имената на Всевишния в едно листо от дърво например и в първия момент несъзнателно се захласвали по него. А когато се съвземали, въздъхвали и доволно въздишали.
Затова любовта на хората към Създателя ни е различна и е според знанието на човека. В същото време тази обич е и израз на любовта на Всевишния към нас. Човекът, който обича до безумие Всевишния Аллах, трябва да знае, че и благосклонността на Всевишния към него е такава. Да, ако човек наистина обича Аллах, ако казва "Не мога без Теб", то и мястото му при Всевишния е такова. Ако искате да разберете положението си при Всевишния, вижте какво е мястото Му във вашите сърца. Ако Той за вас е копнеж и желание, ако ставате и лягате с Неговата любов, ако се опитвате във всичко да откриете Него, ако си мислите: "Как бих могъл да Го открия?", докато гледате създанията Му и Неговата любов към вас ще е такава. А след като Той ви заобича толкова - и ангелите ще ви заобичат по същия начин.
Но ако човек няма подобна обич и копнеж към Всевишния, то трябва да знае, че и благосклонността на Всевишния към него ще бъде същата. Такъв човек трябва да се стреми да спечели благоволението на Аллах и да направи всичко възможно за постигането на тази цел. Защото само така може да се спаси от мрака, в който е потънал. Трябва да знае, че всичко започва и свършва с позволението на Всевишния, и да разтвори сърцето си за Него.
By,юни 2008
Историята на една опасна и озлобена жена
проф. Владимир Чуков През последните седмици личната драма на една озлобена жена застана във фокуса на редица западни медии. Преди това обаче действията на Малика Уруд стават обект на вниманието на белгийските специални служби. Животът на белгийката от марокански произход е типичен пример за един от начините, по които една обикновена жена се превръща в религиозна фанатичка и убедена терористка. Поддържаният от нея сайт яростно призовава мюсюлмански младежи да се отправят на джихад в Ирак, Афганистан, Ливан и Алжир. Западни специалисти по медиен антитероризъм определят електронната страница „SS минбар” на Ум Убейда – псевдонима на Уруд, като един от най-посещаваните про-Ал Кайда виртуални форуми.
48-годишната Малика Уруд, управляваща джихадисткия сайт от едно от предградията на белгийската столица, попада в полезрението на антитерористите преди четири години. Тогава тя издава книгата „Съпругът й уби Месауд”. Във въпросното произведение се разказва как на 9 септември 2001 г. мъжът на Ум Убейда – мароканецът Абдулсатар Дахман, заедно с още един човек, ликвидира един от лидерите на антиталибанския афганистански Северен съюз Ахмед Шах Месауд. Хроникьорите описват подробно акцията на терористите, представили се за журналисти. Последните са носили оръжието, скрито в камерата, с която са заблудили охраната на Месауд.
Веднага след 11 септември 2001 г. белгийската преса дава много детайли за Малика Уруд, която е наречена „вдовицата на терориста”. По принцип тя, заедно с мъжа си, живеела в Белгия. Ум Убейда го придружавала в тренировъчните лагери на Ал Кайда в Афганистан, в които той получил своята военна подготовка. След прогонването на талибаните от Кабул, Уруд успяла да се спаси в Пакистан, прониквайки там заедно с група араби през планините Тора Бора. Белгийското посолство в Исламабад й оказало пълно съдействие, за да се завърне в Брюксел. В страната властите й отпускат месечна социална помощ в размер на 1 100 евро.
Мароканката отрича да е „вдовица на терорист”, тъй като след повторното си установяване в Белгия тя се жени за мюсюлманин с швейцарски паспорт. Именно заедно с новия си съпруг тя започва да поддържа джихадисткия форум „SS минбар”.
Виртуалният „подвиг” на Ум Убейда не е единственият епизод от нейното джихадистко „пътешествие”. Тя е задържана нееднократно от швейцарската и белгийската полиция. Последният й арест е през декември 2007 г. по обвинение за подготовка на бягство от затвора в Брюксел на терориста Назар Тараблуси. Той е осъден през 2004 г. на 10 години лишаване от свобода за принадлежност към клетка на Ал Кайда. В същото време съдът я оневинява, тъй като Уруд обвинява антитерористите, които претърсват жилището й, че са й откраднали 10 000 евро, калкулатор и черновата на книгата, която смята да издаде.
Ум Убейда се превръща в медийна звезда, въпреки че иска сумата от 10 000 евро, за да разговаря с журналисти. „Le Monde”, „Herald Tribune” и „New York Times” публикуват материали за нея, без да осъществят пряк контакт. Близкият до шейх Юсеф Карадауи сайт „Ислам онлайн” също е разочерован, тъй като популярната джихадистка също отказва среща с негови представители. В същото време Малика Уруд е изключително активна в сайта си, на който много стриктно отразява терористичните действия в Алжир и декларациите на „Ал Кайда в ислямски Магреб”. Последното осъвременяване на електронната страница е от 18 юни 2008 г. Тогава са публикувани снимките на терористите от Ал Кайда, които на 6 юни 2008 г. убиват двама мирни граждани (алжирец и французин) в близост до алжирската столица.
Като цяло сайтът „SS минбар” представлява архив на изказванията на терорист номер едно Осама бен Ладен, на неговия заместник – Айман Зауахири и на лидера на ливанската терористична организация „Фатах ал ислам” – Шакер Абси. Освен това на сайта е качен богат видеоматериал за операциите на талибаните в Афганистан, както и тези на Ал Кайда в Ирак. Екстремистката открито заявява във вируалния си форум, че „се моли всеки ден с цялото си сърце нейните войници да заколят американските свине и техните съюзници.”
By,юни 2008
събота, юни 21, 2008
8000
Семействата настояват за компенсации, след като за една седмица през юли 1995 г. сръбските сили убиха над 8000 мюсюлмани край обявената от ООН зона за сигурност Сребреница, в най-ужасното избиване на цивилни в Европа след Втората световна война.
Холандските умиротворители от ООН, които трябваше да гарантират сигурността на хората, дори съдействаха при отделянето на жените и децата, докато жертвите бяха отвеждани.
By,21.06.08
петък, юни 20, 2008
Американски анализ предупреждава за Джихад на Балканите
Опасността от джихадистки атаки на Балканите се увеличава и особено опасен период може да бъде започващото лято. Това твърди в доклад
американската анализаторска интернет мрежа “Интернешънъл анализ нетуърк”, съобщи Дойче веле. В нейна публикация ” се изброяват радикалните ислямски елементи на Балканите и свързаните с тях опасности от тероризъм и насилие. В основата на засилените опасения за възможни джихадистки атаки е активността на ислямистите в отделните държави на полуострова, подкрепяна от близкоизточни религиозни екстремисти и от финанси, идващи от богатите албански общности в чужбина, предаде Дойче веле.
Един от примерите в анализа е създадената през май тази година партия в Косово, наречена Национална партия за голяма Албания. Нейната цел според публикацията е унификацията на албанските общности в една държава на Балканите с център Косово. Финансирането на дейността й идвало от живеещи в САЩ албанци от щатите Ню Йорк и Ню Джърси. Те също така подкрепяли радикалните ислямски елементи в Тетово и Албания.
Според анализа навсякъде на Балканите от поне 15 години има ислямски мрежи, които са свързани не само с тероризъм, но и с организираната престъпност. От Албания около 150 уволнени от албанските тайни служби за сигурност офицери са преминали на работа в други балкански държави, включително в България, където работели като офицери по сигурността в законни и не съвсем законни организации.
Местните балкански организации са поддържани и вдъхновявани от многобройни ислямски организации, присъстващи в региона под егидата на благотворителността и хуманитарната помощ. Много от тях според анализа са свързани с протерористични организации или терористични групи. Една от тях е кувейската “Общество за възраждане на ислямското наследство”, която е финансирала албански имами в Македония и която е в черния списък на ООН, заради връзките й с “Ал Кайда”.
Най-тихият пристан за ислямисти и джихадисти са Албания и Босна, която даде паспорти на голям брой муджахидини, участвали на страната на мюсюлманите във войната. Но и България миналата година разкри своя собствена джихадистка мрежа, а Сърбия има радикални групи в Санджак, се казва в анализа.
Проблемът за съществуването на такива организации е тенденцията им да прибягват към насили. Експлозиите в Тирана през март тази година се приписват на местни ислямисти. Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ неофициално смятал и унищожителните пожари в Гърция през 2007 г. за форма на пиротероризъм, извършен от местни джихадисти.
В анализа се говори не само за дълбоко проникване и вкореняване на радикален ислям на Балканите, но дори за по-голям ислямски план за дестабилизация на региона. Руско-американският антагонизъм на Балканите според публикацията помага на скритата инвазия на джихадистите. Във всичко това анализаторите виждат сигнали за нарастваща опасност от атаки особено през лятото и най-вече в Косово, Албания и Македония.
By,20.06.08
Обраха даренията в Томбул джамия
Неизвестен апаш е отмъкнал всички пари, оставени в кутията за дарения в Томбул джамия в Шумен. Кражбата е станала в сряда, между 9,00 и 10,30 часа, съобщиха от полицията. Плексигласовата кутия била поставена в двора пред вратата на храма. Крадецът издебнал екскурзовода, отлепил една от преградите на кутията и ошушкал парите до стотинка. „Това е кощунство, хората даряват, а някой е тръгнал да краде. Едва ли нормален човек може да направи такова нещо“, коментира председателят на мюсюлманското настоятелство в Шумен Бейхан Илияз. В касата за дарения имало 200 лв.
By,юни 2008
Християни и мюсюлмани изграждат параклис
By,16.06.08
сряда, юни 18, 2008
В Русе атаката на "Атака" срещу джамиите изглежда-за пръв път-успя
[13 юни 2008]
Русе, 13 юни 2008 г. - Под заглавие "Първа джамия в България замлъква" в днешния брой на в-к "Сега" е публикувана информация за решение на Ощинския съвет в Русе относно звука на високоговорителите в нея. Четете по-долу тази информация.
Общинският съвет на Русе задължи вчера кмета Божидар Йотов да предприеме необходимите действия за преустановяване на звуковата агресия от уредбата на централната джамия "Саид паша". За пръв път в страната се постига такова решение, коментираха съветници. Преди месец по тази тема в Русе гостува лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Събрана бе и подписка срещу алармата от минарето, подписана от над 3000 русенци. Решението бе прието вчера, след като групата общински съветници от "Атака" повторно внесе предложението си в общинския съвет. Монтираната на минарето на джамията уредба представлява локален източник на шум, силата на който може да бъде регулирана от служителя, който я обслужва, се казва в мотивите на "Атака". На първото обсъждане в началото на май общинският съвет на Русе отказа да подкрепи идеята. Гласуван бе само текст, според който кметът трябва да упражнява контрол по изискванията на Закона за шума. Според духовниците в "Саид паша" измерванията от държавната хигиенна инспекция не показват превишаване на нормите на шум.
Главният мюфтия от алтернативното мюфтийство Неджиб Даудов заяви, че акцията на съветниците в Русе е груба намеса в работите в молитвения дом и нарушение на правата на вярващите и предупреди, че ще има официална реакция на случилото се.
Източник: Сега
БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНСКИ КОМИТЕТ
Ислямът във Великобритания*
проф. Владимир Чуков Световното обществено мнение свързва присъствието на ислямската религия във Великобритания с масовата имиграционна вълна на работници от бившите колонии Индия и Пакистан в началото на миналия век. Детайлите обаче показват, че контактите между живеещите на острова и големия ислямски свят започват преди повече от едно хилядолетие. Мохамед Седом от “Ислямска фондация” в своето изследване “Хиляда години ислям във Великобритания” много подробно описва влиянието на тази религия в бита и политическия живот на Острова.
За пръв път богатият и могъщ крал Офа, управлявал едно от англосаксонските княжества Мерсия в края на VІІІ век използва златни монети, на които е изсечено: “Мохамед е пратеник на Аллах” и “Няма божество, а Господ без партньори”. Много са хипотезите, които обясняват появата на тези надписи. Сред неправдоподобните е тази, че този монарх е приел исляма, а сред реалистичните – че е желаел да активизира търговията си с владеещите по това време Испания ислямски емири. Възможно е също така тогава за пръв път английските владетели да са демонстрирали иредентисткия си нрав по отношение на Папата, с когото официално прекъсват отношенията през ХІV век. Вторият надпис, в много голяма степен е аргумент, че въпросният феодал е опонирал на християнското възприемане на единобожието, базиращо се върху триединството. Така Офа се е доближил до ислямската интерпретация на този ключов във всички монотеистични религии догматичен компонент. С подобен жест Офа е желаел по-скоро да подразни Папата, отколкото да се декларира като адепт на исляма.
През ХІІ век братът на известния Ричард Лъвското сърце – крал Джон, предприема необичайна дипломатическа стъпка. След неподчинение на Светия отец, той бил отлъчен от католическата църква. В същото време местните феодали започнали да надигат глава срещу неговата власт. За да излезе от сложната ситуация, той изпратил емисар до Мохамед ал Насър, владетеля на ислямска Испания. Британският монарх изявил готовност той и неговата държава да приемат исляма при условие, че последният се съгласял да изпрати войски, с помощта на които да потуши неподчинението на местните размирни благородници. Ал Насър отказал и така днешна Великобритания останала в лоното на християнството.
Историците отбелязват мнозина видни англичани, които приемат ислямската религия през Средновековието при различни обстоятелства. Такъв е видният монах и рицар от ордена на тамплиерите Роберт от Свети Албанс. Той пътува с кръстоносците до Йерусалим, но там става мюсюлманин и дори се оженва за една от сестрите на известния мюсюлмански пълководец Саладин (Салахедин Аюби). Популярният английски пират Джон Уорд попада в същата категория. Английският посланик в Алжир през ХVІ век Уилиям Литгоу говори подробно за него, тъй като днешната алжирска столица се превърнала в седалище на около 15 000 британци, приели исляма през тази епоха. Джозеф Пит, пленен от алжирските пирати моряк, е първият англичанин, който след като приема исляма прави поклонение в Мека. През ХVІІ век той написва книгата “Точен отчет на религията и природата на мохамеданството”, в която описва своя религиозен опит.
Първите масови заселвания на мюсюлмани на британска територия стават след създаването на колониалната империя и активизирането на търговията между кралството и ислямските държави. Счита се, че през 1627 г. в столицата на Обединеното кралство са се установили около 40 мюсюлмани. Там те работили като моряци, обущари, занаятчии и дори има един адвокат. В средата на ХVІІ век мюсюлмански търговци внесли за пръв път кафето в кралството. Така постепенно през 1650 г. само в Лондон “изникнали” около 350 кафенета, притежание на представители на ислямската религия. Въпросните заведения се превърнали в сериозни дневни “бизнес центрове”, където понякога се сключвали големи сделки. Те контрастирали с местните публични домове, използвани през нощта за удоволствие и развлечение. Първият турчин, който се заселил в Лондон се наричал Ахмед ефенди. За него хрониките отбелязват, че бил придружен от някой си Никула. През 1679 г. е отворена първата турска баня в града, което говори за присъствието на достатъчно голяма турска колония.
В края на ХVІІІ век се заселват и първите бенгалци в столицата. През 1777 г. Мохсий Мохамед Сейед започва да търси ученици сред местните мюсюлмани. През 1784 г. Сейк Дин Мохамед пристига във Великобритания и малко по-късно в Брайтън отваря първата “Индийска парна баня и заведение за масажи”. Изглежда неговото начинание е имало изключителен успех, тъй като въпросният индийски мюсюлманин е назначен официално за “масажист на Негово величество крал Жорж V”.
В средата на ХІХ век имиграцията на мюсюлманите се изразявала в заселването на стотици нови жители. За този факт допринася откриването на Суецкия канал през 1869 г., което активизирало търговията между Великобритания и нейните колонии. По-голямата част от новодошлите мюсюлмани работили в сферата на морското дело. Те били предимно моряци и докери. Първата многобройна група били йеменците, които се установяват в пристанищните градове Ливърпул, Кардиф, Полокшилдс и Лондон. През периода 1890 – 1903 г. пристигат около 400 моряци-мюсюлмани, от които 300 прекарват остатъка от живота си в Обединеното кралство. Преброяването от 1881 г. в Мерсисайт сочи, че в града живеели 8 египтяни и 44 турци. Хроникьорите отбелязват факта, че арабите пристигали главно като екипаж на турски кораби, а жителите на индийския субконтинент – на британски съдове. Първоначално съществува сериозна езикова бариера между британците и йеменските имигранти. Последните останали дълго време капсулирани в своята трибалистична общност. Лидерът от естествената мюсюлманска среда остава лидер и в новите социални условия. Това положение обаче не трае дълго. Най-лесно усвоилите английски език йеменци, по силата на логиката, влизат в ролята на водач за новодошлите йеменци. Ако нямало съвпадение между личностите на първоначалния и вторично излъчения лидер, то се нанасял силен удар върху трибалистичните консервативни мюсюлмански порядки. Още по-сериозна корекция върху поведенческите модели на новодошлите представлявали първите бракове с местни английски девойки.
В средата на ХІХ век започва да се наблюдава своеобразна конкуренция между отделните мюсюлмански общности (арабска, турска и индийска) по отношение на трайното усядане в кралството. Тогава се забелязва и формирането на първите компактни групи мюсюлмани в селища като Манчестър, Кардиф, Ливърпул, Саут Шиилдс и Източен Лондон. По естествен начин стартира и социалната диференциация сред мюсюлманите. Освен моряци, те работели като обслужващ персонал в хотелиерството и транспорта, търговци, но също така се появили и първите студенти. Наред с тях, някои мюсюлмани започнали да упражняват свободни професии, което говори за създаването на своеобразен мюсюлмански елит във Великобритания.
Паралелно със социалното си устройване, разширяващата се ислямска общност създала и институциите, които били предназначени да задоволят техните религиозно-духовни нужди. През втората половина на ХІХ век йеменските и сомалийските моряци преобразували свои битови помещения в молитвени домове, където започнали да се молят. Първите “джамии” в Обединеното кралство се появили в Кардиф и Саут Шийлдс. Все пак създаването на първия истински религиозен мюсюлмански храм във Великобритания се приписва на етническия британец, приел исляма, адвокатът Абдула Уилям Хенри Килиям. През 1887 г. той пристига в мароканския град Уазан. Там приема исляма и учи шариат в университета в град Фес. Една година по-късно той създава Ливърпулския ислямски институт, който се състои от молитвен храм, приют за сираци, училище, печатница, книжарница и зала за дебати. Тя била наречена „Медински дом за деца”. Килиям издава седмичника “Ислямският свят и полумесецът”, в който пише предимно за ислямската религия и нейните последователи. Вследствие на тази своя дейност, той получава подарък от емира на Афганистан, а турският султан Абдул Хамид ІІ го провъзгласява за “шейх ал ислям” и го кани в Истанбул. Все пак общественото мнение и най-вече властите, в лицето на тогавашният британски министър-председател Уилям Гладстон, не били ентусиазирани от неговите дела. Според д-р Хазар Хюмаюн Ансари причина за това отношение били гоненията на турските власти срещу българите и арменците. Очевидно става въпрос за Априлското въстание през 1876 г. и солидарността, изразена от британското обществено мнение. Така Абдула Килиям бил принуден да напусне Ливърпул и да се засели в Джърси. По-късно той отново се завърнал в родния си град, но под друго име.
Британската журналистка Сузана Тарбуш отстоява мнението, че възгледите на Килиам се идентифицират днес не толкова със западния поглед към ислямската религия, колкото с желаната позиция на средностатистическия британски мюсюлманин. Според нея идейните оценки и поведенческата характеристика на този британски мюсюлманин-пионер се превръщат в основно послание в правителствената пропаганда на търсената ислямска общност в рамките на западната държава, по подобие на средновековната ислямска държава в Испания. Доказателство за тази хипотеза е създадената през май 2008 г. “Асоциация Килиам” от двама бивши членове на фундаменталистката партия Хизб ат Тахрир Маджид Науаз и Ид Хюсеин. Те поставят като основна задача пред новата организация създаването на “Центрове за изкореняването на екстремизма” във всички британски градове.
Силен тласък за настаняването на исляма в британското общество дава създаденият през 1889 г. на Институт по ориенталистика в град Уокинг, графство Съри, от унгарския ориенталист Готлиб Лейтнер. Той построява на територията на института първата същинска джамия в Западна Европа. Ориенталистът от еврейски произход отделя място и за черква и синагога, но за тяхната реализация не намира финансови средства. Паричната помощ е осигурена от владетелката на независимата по това време индийска държава Борал Шах Джехан. Самият институт обучавал студенти и раздавал дипломи в тясно сътрудничество с университета в Лахор. През 1912 г. управлението на делата на религиозния храм е поверено на Хауаджа Камаладин, първият мюсюлмански мисионер на Запад. Той нарича джамията на името на нейната финансова благодетелка – Шах Джехан. Постепенно пакистанецът превръща джамията в мощен център за генериране на ислямските идеи в Обединеното кралство, трансформирайки официално наследството на д-р Лейтнер в “Мюсюлманска мисия и литературен кръг в Уокинг”. Той започва да издава месечното списание “Ислямски преглед”. Много етнически англичани приемат исляма от проповедниците на въпросната джамия. Сред тях има редица влиятелни обществени личности. Такива са завършилият в университета в Кембридж лорд Фарук Хедли, авторът на “Съдържанието на славния Коран” – първия превод на ислямската свещена книга на английски език, Мармадук Пиктал и лейди Ивелин Зейнаб Коболт, която най-вероятно е първата англичанка, осъществила поклонение в Мека през 1934 г. Лорд Хедли създава през 1914 г. “Британско ислямско общество” с цел пропагандата на ислямските идеи в страната и легитимирането на исляма като част от местните социални порядки. Всички тези факти са в подкрепа на тезата, че освен емиграцията на определени групи от ислямските страни в Обединеното кралство, запълващи местните нискостатусни слоеве, тази религия се разпространява и на едно по-високо, интелектуално равнище. Тази особеност аргументира трайното присъствие на исляма в британското общество. В началото на ХХ век се счита, че общият брой на мюсюлманите е около 10 000 души. Те изповядвали различни варианти на религията – от битовия ислям до негови по-радикални форми.
Дуалистичната социална структура на местното ислямско малцинство продължава до началото на 50-те години на ХХ век. Тогава увеличаващите се нужди на националната промишленост привличат големи имиграционни маси, най-вече от индийския субконтинент. Присъствието на последните във Великобритания внасят значителен дисбаланс в спора “плебс-елит” в полза на бедните и необразованите мюсюлмани, които оформят истинския облик на местната малцинствена общност.
Редица западни изследователи описват т. нар. “пакистанска нишка”, която обикновено започвала с емиграцията на младеж от пакистанските селски райони в градове като Кардиф или Лондон. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век заплатата в Обединеното кралство била приблизително 30 пъти по-висока спрямо тази за същата работа, която се предлагала в Пакистан. Така се профилирал процесът на настаняване на големи групи мюсюлмани във Великобритания през този период.
Commonwealth Immigrants Act, законът за имиграцията от 1962 г., коренно променя картината на ислямското присъствие в страната. До този момент населението от бившите колонии автоматично получавало права на граждани на Нейно Величество. То можело дори да гласува, въпреки че познанията му по английски език и британска култура били изключително слаби. Новият законов текст силно ограничил правото на британско гражданство. Така мюсюлманите били изправени пред дилемата: да се завърнат в родните си места при своите семейства, лишавайки се от високия жизнен стандарт или да повикат своите семейства при себе си и да забравят обратния път към родината. Очевидно правителството е надценило чувствата на носталгия към корените на тази категория свои нискоквалифицирани работници. Неочаквано властите били изправени пред огромен имигранстки поток от хора, които се присъединили към главите на семействата, намиращи се във Великобритания от години. Тази емигрантска вълна създала нова социална картина в страната. Главите на семействата били принудени да търсят по-големи жилища, училища, а оттам и сгради, които да задоволяват нарасналите социални и религиозни нужди на все по-многобройната мюсюлманска общност. Така се появяват индийско-пакистанските анклави (гета) в градовете Лондон, Бирмингам, Лестър и Брадфорт. През 1961 г. едва 15% от пакистанците били жени, но вследствие на Commonwealth Immigrants Act от 1962 г. през 1981 г. представителите от женски пол на тази националност в Обединеното кралство станали почти половината.
Immigration Act от 1971 г. съдържа в себе си елементи, които допълнително стимулирали увеличаването на броя на новодошлите мюсюлмани. Негов текст гласи, че ако един емигрант пребивава законно в Обединеното кралство, то неговото семейство също може законно да се присъедини към него. Така се формирали продължилите с години емигрантски “нишки”, в които участвали второ, трето и дори четвърто поколение мюсюлмани. Ефектът бил огромен и властите решили да приемат нов закон, който да регулира вълнообразно нарастващата (на практика неконтролируема) имиграция. През 1981 г. били ясно дефинирани три категории британски граждани. Единствено на тези, чието местораждане е Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, Нормандските острови и остров Ман, било позволено да се считат за граждани на Европейския съюз. Така приблизително два милиона азиатци (повечето от които мюсюлмани) се възползвали от законовото положение и станали пълноправни поданици на Нейно Величество.-------------------------------------------------
* Публикуваният текст е част от по-подробно изследване, което ще бъде публикувано в отделна монография.
By,юни 2008
вторник, юни 17, 2008
Допуска ли ислямът феминизъм?
Допуска ли ислямът феминизъм и ако да, какви са възможностите за противодействие на дискриминацията спрямо жените -мюсюлманки? Този въпрос е в центъра на започнала в Кьолн конференция.
Феминистките интерпретации на исляма съществуват от скоро, от едва няколко години. Причината за това е не само патриархалното, доминирано от мъжете тълкуване на Корана, каза проф. Иршад Манджи от европейската фондация за демократизация в Брюксел заяви:
"Спомням си, бях на осем години, когато за първи път си зададох въпроса: наистина ли жените са по-малко ценни? Задодах си въпроса, не защото разбирах нещо от феминизъм, а защото наблюдавах майка ми, която отглеждаше три дъщери със заплата на чистачка", казва проф. Манджи.
Съпротивата срещу догмите, повеляващи подчинението на жената, нараства все повече.
Еманципацията на жената в исляма не води началото от западния свят, но оттам получава значими импулси. Мюсюлманките започват да поставят все по-силно под въпрос традициите, спъващи развитието им, казва теоложката Ал Суваджи:
"Жените в ислямския свят искат да постигнат не само равноправие, но и най-напред признание за положените от тях усилия, за дейността им в името на обществото. За съжаление до сега те не са получили онова признание, което заслужават. Предстои ни дълъг път",
предупреди Ал Суваджи.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:
Често обаче западните медии свиват представата за ислямския свят само до дискриминацията на жените, ядосва се д-р Айше Башибююк:
"Принудителни женитби, убийства на жени с аргумент за опазване на семейната чест - това се чува и вижда често в медиите. Това е проблем за някои мюсюлмански жени, но няма нищо общо със самия ислям", казва Башибююк.
Господството на мъжа не е дадено от бога
Участничките в конференцията, които се борят за еманципирането на жените в мюсюлманския свят, са единни в едно: господството на мъжа не е част от Корана и не е "дадено от бога". Няма причина, поради която бог би поставил мъжа над жената, обобщиха правозащитничките-мюсюлманки. Нещо повече, жените трябва да запазят правата, които са им дадени и които могат да бъдат прочетени в Корана. Само търсенето на истинските причини за пренебрежението към жените и отричането на остарели патриархални постулати може да подобри и интеграцията на мюсюлманите в западния свят, подчерта Лале Аггюн, която е от турски произход и е депутатка в социалдемократическата фракция в Бундестага. Тя призова към нова образователна офанзива спрямо живеещите в Германия мюсюлманки:
"Трябва да отворим пътя на младите жени-мюсюлманки към образование, равноправие и еманципация. Това е политически въпрос",
обясни депутатката Лале Аггюн и добави, че не по-малко важен е въпросът за това, до каква степен религията се противопоставя на този процес на еманципация.
В музикалната програма на конференцията в Кьолн участва известната в България и Турция изпълнителка на джаз-импровизации Йълдъз Ибрахимова.
By,юни 2008
понеделник, юни 16, 2008
Молебен
By,15.06.08
събота, юни 14, 2008
Ibn Arabi scholar visits Turkey for symposium
RANA RASCHID
ISTANBUL - Turkish Daily News
The symposium “Ibn Arabi and the Modern Era” was held last week with 17 scholars from around the world to portray Ibn Arabi's approaches to convey the heart of Islam.
Lectures were in Spanish, French, Arabic, English, and Turkish, which were simultaneously translated through adjustable headsets and titles included “The Wisdom of Animals,” “From the knowledge of Oneness to Faith” and “The Alchemy of Happiness” illustrating the range of themes covered and the different approaches taken by Ibn Arabi. The symposium was organized by the Turkish Women's Cultural Organization, or TÜRKKAD, in cooperation with the Directorate for Cultural and Social Affairs of the Istanbul Metropolitan Municipality. Cemalnur Sargut, TÜRKKAD's Istanbul office's head, said that understanding Ibn Arabi would help shed light on the problems facing the 21st century by showing us how to love people without seeing differences and how all of creation is in unity with the one.
Though the lectures in the symposium were aimed at academics and laymen alike, the language and concepts were steeped in esoteric knowledge, not easily decipherable for the uninitiated. Dr. James W. Morris from Boston College's department of Theology was one of the lecturers at the symposium and confided in his audience that 30 years of studying Ibn Arabi hadn't made it any easier to comprehend. The Turkish Daily News sat with him to understand Ibn Arabi's relevance to the modern era and to learn more about his personal voyage toward studying Islam.
First encounters
Morris first encountered mystic poet, Mevlana, through his book “The Mathanawi” and felt that it “completely awoke something in me that I wanted to know more about. I spent my whole life trying to deepen something I strongly intuited in it.” Another influence in his life was Annamarie Schimmel, his teacher at Harvard while he was doing his graduate studies. “She knew the scholarship, but was the real thing.” Her best friend was Semiha Verdi, who knew Kenan Evren and taught religion at the first Theological faculty in Ankara.
Richness of a language
Morris learned Persian to have a better comprehension of Mevlana's works and Arabic to understand the Koran. When asked if reading the Koran affected him in the same way as the Mathnawi, he said it did, but it just took longer. “You have to know Arabic so well. You cannot translate the Koran. The Arabic is like fireworks in meaning. You can't get that into Indo-European languages because every key word has dozens of meanings that intertwine with that same root in other places in the Koran. It is like chords in music. You can study this chord and that chord, but only when you put it together does it become extraordinary music.”
Five pillars of Islam common in all religions
Morris asked, “Is there anything in the five pillars of Islam that tells you how to dress or how you should wear a beard or what kind of toothpick you should use?” The most important thing is prayer and to make a connection with God. Morris said that one of the first things that Ibn Arabi talks about is that every prophet has revealed these principles and each religion has a different form of essentially the same teaching.
Ibn Arabi wrote many chapters about the pillars of Islam (Belief, Worship, Fasting, Almsgiving, and Pilgrimage) and its relationship to practice. For Ibn Arabi, it is not doing the five pillars of Islam, but living it that matters. Morris cited examples of parents disciplining their kids, husbands and wives who think they are treating each other well, but all the while driving each other crazy. All because they are doing what they think is right in a wrong manner. “If you don't practice things in the right way then you will do harm.”
How does one know if they are practicing Islam in the right way? Morris said that one should reflect on what their practice is leading them to. “If our actions are not generating the result of the good and the beautiful then what is being done is wrong.” He said the word, “Muhsinoon” is repeated frequently in the Koran and it means “the people who create things that are beautiful and good.”
Solving global conflicts through knowledge
How does one create what is beautiful and good? Morris stated that it is through “iman” or knowledge. He said the word is often translated as belief, but that the word “belief” is never mentioned in the Koran. “Iman is the light in the heart, a direct knowledge and knowing of God's names, the angels, the books and his messengers. The Koran insists repeatedly and so does the hadith that in order to practice “deen” you have to have faith in all of those things. It is a very great challenge. You would think that if Muslims or Christians took that seriously, then they would be out reading the Vedas and other holy books.”
Morris said Ibn Arabi and Mevlana teach us that this world is similar to a school in which we are all students who must learn from each other. He adds that those people who are transforming things into the good and beautiful are the ones that we can learn from.
Ibn Arabi has had a large impact on Islamic thought throughout history, Morris said, but the modern era is especially in need of a voice that will unite conflicting voices together to solve problems that face all. “Nobody has to go without education, food, or medical care. We have to work for a global solution and cooperate with others to make the answers possible.”
Is Islam misrepresented?
According to Morris, Islam is misrepresented and misunderstood especially by the people who claim to defend it. He says that Ibn Arabi makes it explicit that the Koran is about “Deen” not “Islam.” Deen is the way we live and Islam is to surrender. “For most people when they talk about Islam, they are talking about a political ideology. It doesn't have much to do with the Koranic teachings. It is frankly a perversion of the teaching of the Koran.” In today's media, he added, Islam has been reduced to slogans and waving of political party flags.
He elaborates on this point by saying that the Koran only uses the term “shariah” once. When it does so, it refers to the pathway that leads to God of every soul. The more commonly used meaning of Shariah, as God's law, is found in tradition. He says that people become very attached to this tradition and want to impose it on other people, but that it is not God's Shariah. “I am very fortunate to teach to people who don't know Islam because then I do not have to un-teach the misunderstandings.”By,14.06.08
петък, юни 13, 2008
Музей за ислямско изкуство,Катар
Един от пророците на това обещание е Сауд ал Тани,братовчед на емира.Когато преди десет години за пръв път се появил в западни аукциони и галерии,на мнозина им се сторило,че е излязъл от някоя приказка.Та кой знаел за Катар,малкия полуостров в Персийския залив с не повече от 200 000 местни жители?Толкова по-учудващо е богатството на Сауд и това,което той иска да направи с него.Не купува яхти,часовници,състезателни коли,купува ислямско искуство,търси килими,книги,керамика,винаги най-добрите екземпляри,винаги най-високите цени.Сауд изхарчил почти 2 милиарда евро.Всъщност той не плащал от своя джоб,бил на път с височайша поръчка.Неговата мисия:култура.Трябвало да върне това,което принадлежи на родината му.Държавата Катар искала да създаде първия,най-голям,най-красив музей за ислямско изкуство.И тъй като нямало какво да покажат в такъв музей,Сауд се превърнал в ловец на изгубени съкровища.Междувременно не само музеят е готов,но и изложбата е открита.Израснала е поразителна сграда,символ на това,което може да се нарече нов световен ред.
Цялата статия в:Списание "Лик",юни 2008,страница 8 и 9
сряда, юни 11, 2008
Клиника в Париж предлага на жени изповядващи исляма илюзията за девственост
лиценз на снимката: Creative Commons
Фотограф: hazy jenius
Операцията в частна клиника на Шанз-Елизе включва нищо повече от малък разрез, няколко шева и цена от $2900 с намаление за студенти, съобщава Ню Йорк Таймс. "В обществото, от което идвам, ако не си девствена означава, че си измет", казва 23 годишна студентка от марокански произход, за която 30 минутната операция означава началото на нов живот. "Сега девствеността ми е по-важна от живота", казва момичето пожелало анонимност.| В Европа, все по-голям брой жени изповядващи исляма се подлагат на процедурата за възстановяване на химена – тънката вагинална мембрана, която обикновено се разкъсва при първия полов акт. |
| Услугата е широко рекламирана по интернет, а много туроператори предлагат туристически пакети до страни като Тунис, където операцията е по-евтина. |
| Не съществува надеждна статистика за броя на извършените операции, тъй като процедурата обикновено се извършва в частни клиники, а плащанията се правят в брой. |
By,11.06.08
неделя, юни 08, 2008
Ислямската благотворителност в Ливан:случаят Хизбула
Низар Хамза е професор по политология и декан на департамента за изкуства и естествени науки в Американския университет в Кувейт. Сферата, в която преподава, засяга теми, свързани с ислямски движения, международно право, изследователска методология, западна и ислямска политическа теория.
Преди да започне работа в Американския университет в Кувейт през 2005, Хамза преподава в Американския университет в Бейрут, където е член на преподавателския състав в периода 1998 – 2004.
През 1979 Хамза завършва право в Ливанския университет, след това продължава обучението си в университета в Южна Калифорния, където преминава през магистърска и докторска степен – съответно през 1982 и 1986. След като защитава дисертацията „Конфликтът в Ливан: изследване на мнения и отношения‛, Хамза се превръща в международно признат авторитет в областта на ливанската култура и политика, с особен фокус върху развитието на Хизбула и на други ислямски движения в Близкия Изток.
Хамза е автор на книгата „По следите на Хизбула‛ (2004), която е отличена с престижна награда за академично издание на 2005. Хамза е съавтор на още две книги, а статиите му редовно се публикуват в международни научни издания.
Текстът, който публикуваме със съкращения, е част от лекция, която професор Низар Хамза изнесе пред студенти в Нов български университет на 29 май т.г.
От многото ислямски благотворителни организации, действали в Ливан от средата на 60-те години на миналия век, вероятно дейностите на Хизбула са изиграли най-голямата филантропска роля не само в страната, в региона, но и в известна степен и в цялата глобална общност. Тази група от хора, която се състои предимно от ливански шиитски мюсюлмани, си е спечелила в еднаква степен и позор, и слава заради войнствеността си. От друга страна обаче раздвояването на Хизбула между войнствеността и благотворителността е оставила у много учени и политически дейци дълбоко чувство на скептицизъм заради обвиненията в политическа и материална поддръжка за насилнически прояви срещу цивилни.
Всеки опит да се оцени благотворителната дейност на Хизбула изисква да се познава връзката между партийното разбиране за благотворителност, социални услуги, политики, от една страна, и войнственост и насилие – от друга страна. Съществената теза в това изследване е, че благотворителните организации и онези формирования, които се заемат със социални услуги, са не само важни инструменти за пропагандиране на партийна концепция за ислямска държава, но и играят важна роля в създаването на военна и политическа инфраструктура и поддръжници, които са изразили и проявили готовност да жертват всичко, което имат, да убиват и да бъдат убивани в името на преследването на политическите и военните цели на Хизбула.
Благотворителността на Хизбула: модел на цикличната връзка за трансформиране на обществото
За ‛партията на Бог‛ – буквален превод на ‛Хизбула‛, в литературните източници, посветени на партията, могат да се намерят поне две дефиниции. В по-старото определение Хизбула сама се дефинира като ‛борческо движение на правоверните ливанци, които вярват в Исляма, в съпротивата и в освобождаването на страната и са едно от най-известните ливански политически движения.‛ При по-нова дефиниция Хизбула се определя като ислямско освободително движение, възникнало, след като през 1982 израелската армия превзема Ливан. Това завземане води до незабавното формиране на ислямска съпротива за освобождаване на окупираните територии и за експулсиране на агресорските израелски военни части. Въпреки че двете дефиниции не се отличават много една от друга, най-забележителната обща част при тях са думите ‛съпротива‛ и борба (джихад). И във връзка с тях Хизбула е на първо място и преди всичко jihadi движение, което се заема със съпротивата, за да постигне целите си – установяване на ислямски ред в Ливан или ‛освобождаване на земята‛ – формулировка, в която се визират ливанските и палестинските територии. Въпреки че съпротивата, наречена джихад, е смятана за тероризъм в много западни, а и незападни държави, за Хизбула тази борба е напълно естествен начин на действие, който представлява социална, културна и политическа борба (qital) в името на постигане на целите. От друга страна обаче целите на Хизбула, по-конкретно установяване на ислямски ред или правителство, начело на което да са шиитите, са като антитеза на ливанската религиозна система, в която стабилността и прехраната зависят от политическия елит, който в този момент обаче отсъства.
Централно място в стратегията на Хизбула за джихад заема комплексна мрежа от благотворителни организации и сдружения, предоставящи социални услуги. Идеята за реформирането на ливанската шиитска общност и на обществото като цяло чрез организациите на Хизбула с идеална цел идва от партийната доктрина за ислямската благотворителност и филантропия. Тя може да се проследи и в многобройни текстове от Корана, в думите на пророка Мохамед, в традициите, завещавани от шиитските имами и в ijtihad (юридическите тълкувания), на които духовните лидерите на Хизбула се опират, когато подчертават, че извършването на благотворителност, предоставянето на социални грижи, както и борбата в името на Аллах са задължения на всеки мюсюлманин. Ето защо, така погледнато, изглежда, че между социалните услуги, политиката и войнствеността има причинно следствена, циклична връзка. С други думи, циклите са взаимно свързани – социалните услуги са основната причина за трансформиране на обществото, което от своя страна води до появата на т. нар. твърди избиратели, които приемат джихад и съпротивата като основни форми на политиката и военното дело.
За Хизбула има две основни форми на благотворителност: Zakat (даване на милостиня) и Khoms (петина – даване на една пета от дохода), които Саид Хасан Насрала – главният секретар на Хизбула, нарича al huquq al-Shar'iyyah (ислямски законни права). Първата форма е Zakat, която е един от петте стълба на Исляма. Задължение на всеки мюсюлманин е да участва в даването на милостиня. Това е записано и в Корана, стих 60 от Surat al-Tawba (9:60):
‛Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаване на сърцата към Исляма, и за откуп на робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника в неволя - задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. ‛1
Zakat е лично задължение на всеки мюсюлманин, който трябва да отдели в рамките на една лунна година 2.5 от най-ценното, което има, като това обаче се прави само ако неговото богатство е над т. нар. минимално ниво, известно като nisab (3 унции или 87.48 грама злато). В момента nisab се определя в размер на 1922.40 долара или на същата тази равностойност, но в друга валута.
Важно е да се спомене, че текстът в Корана е свързан с даването на милостиня не само на бедните, на новопокръстените, на поробените мюсюлмани и на пътниците в беда, но и на тези, които се борят в името на Аллах. Според Корана, в името на Аллах трябва да се поддържат муджахидините или тези, които участват в битките и във войните на Аллах. Например в стих 41 от al-Tawba (Коран 9:41) се казва ‛wa jahiduw bi amwalikum wa anfousikum‛ (битка с твоята същност и с твоите пари). Ето защо няма нищо учудващо в това, че ислямските благотворителни организации на Хизбула финансират дейностите на военните или изпращат средства на онези, които се бият в името на Аллах. От друга страна обаче джихад не винаги означава въоръжен джихад. Духовните лидери на Хизбула винаги са цитирали прочутите думи на Пророка, с които той говори за невъоръжения джихад: ‛Бийте се по начина, завещан ви от Аллах - с ръцете си, но ако не можете, бийте се с езиците си, бийте се със сърцата си. ‛
За Хизбула втората форма на задължителна проява на филантропия е khoms. И за нея, както и за zakat, научаваме от Корана - стих 41 от Surat Al-Anfal (8:41): ‛И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах и за пратеника, и близките (хората от Дома на Пророка), и сираците, и нуждаещите се, и пътника в неволя, ако вярвате в Аллах.. ."
Според шиитските закони вярващите са задължени да отделят по една пета от годишния си доход за шест групи, споменати в стиха – Господ, Неговия пророк, хора от Дома на Пророка, както и за сираци, бедни и пътници в беда. Исторически погледнато, някога за първите три групи се плащало на пророка Мохамед, по-късно на неговите последователи - 12-те имами. След тяхната кончина, пак според шиитската традиция, половината от khoms трябва да бъде давана на върховната религиозна власт, която, в името на Аллах, Неговия пророк и хора от Дома на Пророка, влага средствата във водене на джихад. Освен това този върховен религиозен авторитет, известен още като marj'a al-taqlid, има не само правото да събира и да разпределя средствата от khoms, но той има правомощията и да ги управлява по начин, по който той иска, като определя представители wakil, които да събират средствата и да ги администрират във фондове. Според Саид Насрала ‛има много вярващи шиити, които плащат една пета от дохода си на Хизбула‛ и ‛ние имаме право, дадено ни от върховната шиитска власт – аятолах Али Хаменей, да събираме и да ползваме подобни khoms. ‛ Реално Саид Насан Насрала и шейх Мохамед Язбак са wakil – представители на Хаменей, които имат право на zakat и khoms.
Въпреки че Хизбула не обявява никакви размери на събраните средства от khoms, Саид Насрала подчертава, че ‛фондовете са големи, важни и се влагат в джихад, в образователни, социални и културни прояви.‛ Реално повечето от средствата идват от големи частни фондации и благотворителни организации, които са под шапката на духовния елит, ръководен от Хаменей, който контролира такива ключови ирански институции, като Иранската републиканска гвардия, разузнаването и правораздавателната система. Мохамед Раад, лидерът на Хизбула в ‛Блока за съпротива‛ в ливанския парламент, призна без притеснения, че партията му получава средства от Иран, които обаче са само за ‛здравни грижи, образование и помощ на вдовици, чиито мъже са загинали по време на война‛. Освен това Мохамед Раад твърди, че Хизбула получава значителна финансова помощ от дарения, предназначени за благотворителните организации на партията, и от бизнес инвестиции, влагани в политическите й структури.
Освен с този вид помощ, Иран помага на Хизбула и с редовни, огромни потоци финансови средства. Към момента иранските капитали, с които Хизбула разполага, възлизат на над 1 милиард долара годишно, за сравнение с 2002, когато те са били 200 милиона долара. Увеличаването на финансирането най-вероятно се дължи на конфликта на Иран със САЩ и Израел и на все по-голямата роля на Хизбула в този конфликт на страната на властите в Техеран.
И отново нека да припомним, че средствата, които Хизбула събира от най-различните източници, трябва да бъдат вложени според Корана, в благотворителни проекти и социални услуги. Така се стига до създаването на мрежи от социални услуги, които са не само в изпълнение на божиите закони, но и произвеждат лоялна и послушна общност, за каквато в редиците на Хизбула винаги са мечтали.
Мрежа от социални услуги: изграждане на база клиенти
Като повечето ислямски организации, Хизбула набляга върху най-ярката форма на клиентелизма (zu'ama, управляван от партията и армията), която съществува в Ливан, а именно на комуналното споделяне. Този тип ислямски комунален клиентелизъм е поддържан и подсилван от споделената вяра на патроните и клиентите в изначални принципи. Разполагайки с представата, че предоставянето на социални услуги е основен принцип на вярата, Хизбула е успяла да създаде най-съвършената форма на ливански клиентелизъм, най-малкото сред мюсюлманите, създавайки усещането за принадлежност към една и съща общност и за потенциално средство за достъп до властта.
Любопитен факт е, че първата видима организационна структура на Хизбула, която излиза от нелегалност през 1982 г., е не политическа или военна структура, а формация от няколко организации, посветили се на социални услуги, които в рамките на няколко години се развиха в много по-сложна мрежа.
Основната движеща сила на Хизбула за мобилизирането на мрежата от социални услуги след 1982 г. е не само предоставянето на обществено подпомагане или благотворителност в името на бедните, но създаване на връзка между клиентите, базирана на чувството за принадлежност, а освен това и на желанието на конкретния клиент, в замяна на получените помощ и подкрепа, да одобри политическите и военни дейности на Хизбула, включително и акциите на насилие, които се оправдават от партийната идеология на джихад. В резултат на всичко това се появяват три категории клиенти: членове на партията с идеологически и политически пристрастия; поддръжници, които по някакъв начин са близо до влизането в политиката; и симпатизанти, които са обвързани с участие в политиката, но в много по-слаба форма от по-горе изброените.
За разлика от останалите партии в пред- и следвоенен Ливан, Хизбула в най-висока степен използва мрежата си за социални грижи, за да си спечели подкрепа, основана на формите на клиентелизма: първо сред шиитите, използвайки разрастващите се интереси на тази група; после сред палестинците в контекста на борбата на Хизбула срещу Израел; и в по-малка степен - сред сунитите, друзите и християните - чрез подкрепа за бедните и нуждаещите се. Няма никакво съмнение, че чрез мрежата си от социални грижи Хизбула непрекъснато печели нови членове, поддръжници и приятели.
Организациите за осигуряване на социални грижи на Хизбула са част от партийната организационна структура и са управлявани от партийното ръководство и вертикално, и хоризонтално. Тези организации имат за цел да осигурят социални блага, но, от друга страна, те са и натоварени със събиране на фондове - било под формата на дарения, на zakat или на khoms.
Тяхната дейност е разпространена из територията на цял Ливан, но най-вече в южните покрайнини на Бейрут, из Юга и в по-малка степен из северната част на Ливан. Организациите на Хизбула за социални грижи предлагат широк спектър от услуги, в това число медицинска помощ, образование, строене на домове, сиропиталища, почасово гледане на деца, осигуряване на инфраструктурни проекти, храна, финансова подкрепа за семейства.
Без всякакво съмнение, социалните услуги, които Хизбула предлага, имат за цел да повлияят за постигането на основните задачи – овластяването на шиитската общност и превръщането на военните действия на организацията в приемливи за партийните й симпатизанти операции. Чрез мрежата от обществени грижи партията провежда не само идеологическа пропаганда и дори в известна степен и набиране на нови членове и симпатизанти за военните действия, но и успява да проникне в ливанската политическа система отдолу до горе.
Вътрешнополитически аспекти на Хизбула - политически клиенти
Лидерите в Хизбула неотменно следват върховните си цели - установяване на ислямски ред в Ливан. Въпреки че в редиците на партията осъзнават, че към момента няма подходящи условия за въвеждане на ислямски ред, Хизбула работи стъпка по стъпка за ‛политически джихад‛ и се стреми към по-прагматични действия, с които именно и да се създадат нужните обстоятелства. Този начин на действие налага наличието на стройна организация или на няколко автономни асоциации. Подобни структури трябва да проникнат в обществото и държавата в посока отдолу нагоре, като след това разгърнат сферата си на влияние и обхванат и ливанската политическа система - човек по човек, семейство по семейство. В този процес трябва да бъдат използвани всякакви видове избори. По време на всички парламентарни и местни избори Хизбула мобилизира мрежата си от социални услуги и грижи, както и благотворителната си дейност. Това активизиране може да се наблюдава най-вече в онези райони, в които Хизбула има най-сериозно влияние – южните покрайнини на Бейрут и Юга. Прави впечатление, че някои конкретни социални дейности, предлагани от организациите за обществено подпомагане на Хизбула, изграждат гръбнака на партийните кампании, благодарение на което те достигат до електората. Комитетите, отговорни за провеждането на кампаниите на Хизбула, привличат служители от партийните организации за социални дейности, които имат за задача да влияят на гласуването. В предварителните предизборни акции са привлечени стотици поддръжници и симпатизанти. Техните усилия да влияят на гласуването се простират от най-обикновеното: раздаване на партийни значки, придружаване до пунктове за регистрация, агитиране от врата на врата, публично сондиране на мненията, до осигуряване на услуги – като предоставяне на храна, вода, транспорт. Именно чрез осигуряване на социални услуги, образование, медицински грижи – известни още и като домашен патронаж, реконструкция и строеж на жилища, както и чрез благотворителност, Хизбула успя да спечели няколко места в парламента и да отчете внушителна изборна победа на местните избори. Например, на парламентарните избори от 2005 г. Хизбула спечели 11 от 27-те места, определени за шиитите в ливанския парламент, които попълват 128-те места, разпределени по равно между християни и мюсюлмани.
Не е тайна за никого, че Хизбула се стреми да се превърне в доминираща политическа сила. От друга страна обаче редица изследователи и наблюдатели изтъкват, че ливанската конфесионална система възпрепятства установяването на ислямски ред, такъв, към какъвто Хизбула се стреми. Въпреки това изглежда, че конфесионалната система не е толкова ефективна, че да блокира напълно плановете на партията за ислямски ред. И тази неефективност на ливанската конфесионална система би могла да се обясни с парадокса, криещ се в самата й същност - от една страна, тя не успява да създаде сплотеност между различните общности, тъй като предаността към определена фракция постоянно подкопава представителството в парламента, заложено в политическата система на Ливан. От друга страна, споразумението Таиф, което коренно промени ливанската конституция, замени конфесионалната формула за разпределение на властта, която беше в отношение 5:6 в полза на християните, с формулата 5:5 – или равно разпределение на властта между християни и мюсюлмани. И вероятно, както твърдят някои анализатори, за да усложни още повече партийното представителство, споразумението Таиф задълбочи процеса на премахване на политическия конфесионализъм при разпределението на властта. И въпреки че от споразумението не произтича точната дата на изчезване на конфесионализма, Хизбула проявява твърда решителност, за да постигне възможно най-скоро целите си - и не зависи в голяма степен от по-горе описаните обстоятелства, защото, ако се запази конфесионалната система такава, каквато е, организацията може да се опре на широката си мрежа от социални услуги и отново ще успее да заеме ключови позиции и в централната, и в местната власт. От друга страна обаче и при ликвидиране на конфесионализма и при замяната му с мажоритарния принцип, в ливанския парламент отново ще влязат шиитите, които са мнозинство - и тогава Хизбула отново може да заеме ключова позиция към поемането на властта.
Спечелени за военната кауза – военни аспекти в дейността на Хизбула
Исторически погледнато, шиитската общност не се проявява като заклет враг на евреите и на държавата Израел, макар че някои шиити са симпатизирали на палестинската кауза след загубата на арабите във войната от 1948. Всъщност, хегемонията на Организацията за освобождение на Палестина над Южен Ливан е причина шиитите да се страхуват, че ООП може да завземе земите им, да започне изцяло да ги контролира и да ги превърне в палестинска родина. От друга страна обаче, въпреки че много от шиитите приветстваха израелските операции през 1978 и 1982 г., тъй като доведоха до изгонването на палестинците от Южен Ливан, тези две войни се оказаха разрушителни за шиитската общност. Броят на загиналите и на разрушените имоти бе най-голям в шиитските райони и тамошната общност даде жертви в пъти по-големи от тези в останалите ливански общности. В резултат на черната статистика повечето от шиитите си внушиха, че са призвани да бъдат жертва на историята. И колкото повече условията на живот се влошават за шиитите, толкова повече се задълбочават отношенията на шиитската общност с Иран и Сирия. Така, като че ли закономерно, през 1982 г. Хизбула се ражда от удобния брак между военизираните шиити в Ливан и ислямски Иран, за да може малко по-късно да се превърне в основната шиитска военна организация в региона със структура от над 300 000 членове, с най-малко 20 000 бойци и хиляди ракети с близък и далечен обсег. Ето защо не е изненада превръщането на Иран в ключов фактор в редиците на ливанската шиитска общност и нейното използване от страна на Техеран за коз на влияние в арабско-израелския конфликт и в борбата срещу американската експанзия в региона. По подобен начин Хизбула е използвана и от Сирия в двойната й борба срещу Израел и Западните сили. Така съюзът между Сирия и Иран не само подклажда омразата на Хизбула към Израел и САЩ, но и превръща шиитската общност в техен враг номер едно.
От друга страна, в шиитската традиция не присъства идеологията takfir, характерна за Ал Кайда, и заради това представителите на тази общност не се стремят към водене на безкрайна война срещу Израел.
Все пак, имайки щедрата подкрепа на Иран, Хизбула успява да обучи и въоръжи бойците си срещу Израел. Най-ярко доказателство за това, че Иран финансира благотворителната дейност на Хизбула и директно подкрепя нейните военни операции срещу цивилни мишени, е бомбардирането на еврейския културен център в Аржентина през 1994. Случаят е известен със съкращенията АMIA (Association Mutual Israelite Argentina). При него загиват 85 души, а над 20 са ранени. По-късно Абдолгашем Мошаби – високопоставен ирански дисидент, разказва, че решението за бомбардировката е било взето на високо ниво в Иран още през август 1993. В срещата са участвали върховният лидер аятолах Хаменей, бившият ирански президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани (1989 - 1997), който в момента оглавява влиятелния Съвет за политическа целесъобразност, бившият външен министър и оглавяващ екипа на Хаменей – Али Акбар Велаяти, шефът на разузнаването и сигурността при Хаменей – Мохамед Хиязи, бившият ирански министър на разузнаването Али ФАллахиан и иранският служител на тайните служби – Мохсен Рабани. Според аржентинския съд Хаменей издал фатва за бомбардирането на АМIA, която е предадена от Фаллахиан на Имад Мугния, известен още като шефа на специалните операции на Хизбула. Мугния работел заедно с Рабани, който е отговорен за организирането на бомбардировката, прикривайки се зад удобния пост на завеждащ иранския културен отдел в посолството на Техеран в Буенос Айрес. Разследващите престъплението засичат телефонни разговори между иранския културен център и заподозрени тайни агенти на Хизбула, провеждани в туристическа агенция и джамия на територията на три страни – Парагвай, Бразилия, Аржентина. В резултат на тези сведения аржентинските прокурори обвиняват Хизбула, че стои зад извършването на бомбардировката, твърдейки, че за целта ливанската организация е използвала връзките си с Иран. От своя страна Хизбула отрече обвиненията, призовавайки администрацията във Вашингтон да предостави доказателства, от които да става ясно, че дейностите на ливанската организация надхвърлят формите на противодействие срещу Израел.
---
Благотворителните акции на Хизбула привличат много дарители независимо от формите, в които те практикуват своята благотворителност - като khoms или zakat, или като дарения с цел подкрепяне дейностите на партията. Тези дарители са най-вече представители на ливанската шиитска общност в Африка, Южна Америка, САЩ, Канада.
Най-любопитната финансиращата дейност, извършвана под прикритието на дарение за благотворителна цел, е преводът на пари по куриери. По непотвърдена информация Хизбула е изгубила 2 милиона долара на 25 декември 2003 в самолетната катастрофа на полет 141 на UTA от Бейрут до Котону, Бенин, Западна Африка. Има данни, че сред загиналите са били представител на Хизбула, отговарящ за връзките с дъщерна организация в Африка, и двама негови сътрудници. Според източника на неофициалната информация, човекът на ливанската партия носел сумата от 2 милиона долара, която всъщност била редовната вноска за Хизбула, предоставяна от богати ливанци, живеещи в Гвинея, Сиера Леоне, Либерия, Бенин и други африкански държави. Говори се и че Бряг на слоновата кост е използван не само като място, където Хизбула може да разгръща благотворителните си дейности, но и като скривалище, където могат да избягат издирваните членове на военната организация. Иран също маркира присъствие в Бряг на слоновата кост, финансирайки изграждането на джамии и изпращайки имами, които да проповядват в тях.
Освен това има и данни, че в Европа – и по-конкретно във Великобритания и Германия - се събират средства в помощ на ливанското население. На Острова са известни организациите Ливански комитет за благоденствие, Асоциацията за благотворителна помощ и Jam'iyat al-Abrar (Асоциация на праведните), а в Германия е популярна Ливанска ислямска асоциация. За тях се предполага, че финансират Насрала и основни благотворителни дейности на Хизбула. За подобни финансирания има данни и във Франция, Русия, Словакия и Босна.
Дейностите, с които Хизбула набира средства директно или косвено, са били засечени и в САЩ, където се разпространяват слухове, че партийните благотворителни фондации имат клонове и връзки с други ислямски организации. Те са известни като The Martyr's Funds, the Education Development Association, the Good Will Charitable Organization и al-Mabarrat Charity Association-USA, Inc. Според някои разузнавателни данни тези организации са превеждали средства на Хизбула в Ливан. Членове на мрежата на Хизбула в Северна Каролина са получавали разписки от ливанската организация в замяна на дарения. Сред документите е имало и разписка от офиса на Саид Мохамед Хюсеин Фадлала, бивш духовен лидер на Хизбула. Една от тези квитанции е била подписана от Али Абу Шаер, финансов директор в ‛кабинета на негово превъзходителство аятолах Мохамед Хюсеин Фадлала ‛, а по-надолу върху разписката при подписа ‛с благодарност за 1300 долара дарение‛ било записано името на ‛брат Махмуд Хамуд‛, осъден в Северна Каролина за контрабанда на цигари. По време на процеса са открити доказателства, че Махмуд Хамуд и Саид хасан Насрала са се познавали, а освен това имат и обща снимка.
Има сведения и че поддръжниците на Хизбула, живеещи в Кувейт, както и ливански шиити, привърженици на marj'iyyah (върховната религиозна власт) на Хаменей, са подкрепяли финансово дейности на Хизбула. Няма данни за точния размер на преведените финансови средства, но службите разполагат с информация, че стотици и дори милиони долари са давани директно на Насрала от отделни хора или от организации под формата на дарения. Изплащането ставало или по куриер, или чрез банкови преводи, от които обаче прекият получател не ставал ясен.
Освен на богати и щедри дарители шиити, Хизбула разчита и на бизнес инвестиции, поддържащи както социалните, така и военните й действия. Възползвайки се от предимствата на свободния икономически пазар в Ливан, Хизбула е основала бизнес мрежа, която включва няколко супермаркети, бензиностанции, универсални магазини, молове, ресторанти, строителни фирми, банки, обменни бюра, туристически агенции и офшорни компании. Неслучайно Хизбула е обвинявана в замесване в разнообразни ‛криминални инициативи‛ или нелегални дейности, като контрабанда, измами, търговия с наркотици и нелегална търговия със скъпоценни камъни.
Може би най-известната схема на Хизбула в САЩ за набиране на средства под прикритието на благотворителността е контрабандата на цигари, извършвана в Северна Каролина. Твърди се, че членове на Хизбула купували цигари от Северна Каролина, които после препродавали в Мичиган, без да плащат тамошните по-високи данъци. Във връзка със случая през юни 2002 бяха осъдени водачът на групата Мохамед Юсеф Хамуд и брат му Чауки. Те бяха намерени за виновни по няколко обвинения, сред които и такива, свързани с финансиране на дейности на Хизбула. Разследването по случая разкри също, че двамата братя организирали приеми, на които се събирали поддръжници на Хизбула. В къщите, в които се провеждали занимателните прояви, се оставяла кутия за дарения, като преди това били излъчвани пропагандни клипове на Хизбула, най-често продуцирани от телевизия al-Manar.
Тенденции и перспективи
Както при повечето ислямски организации, и средствата от благотворителната дейност на Хизбула трябва да бъдат вложени в социални дейности по начина, по който Аллах е разпоредил в Корана (за въоръжен и политически джихад). По такъв начин съществува циклична връзка, в която социалните услуги са основният фактор за промяната на обществото. Именно социалните услуги на Хизбула са причината за създаването на уникален тип клиентелизъм, който е поддържан и разгръщан от покровители и клиенти, които изповядват една и съща вяра – вярата в изконното споделяне в общността. Въпреки че социалните услуги като че ли се стремят да дадат политическа власт на шиитската общност, те печелят одобрение за политическите и военните си дейности от клиентите в партиите си.
Осигурявайки социални услуги, като образование, здравни грижи, нови работни места, благотворителни акции и предоставяне на заеми за бизнеса, Хизбула е в състояние да разширява сферите, в които се явява покровител, и да си създава твърди избиратели, с които да печели места в парламента така, както стана по време на парламентарните избори през 1992, 1996, 2000 и 2004 г. За целите на статистиката на местните избори през 1998 г. Хизбула е първа политическа сила, а през 2004 г. победата й е от ключово значение за бъдещето й.
Ето защо нито анализатори, нито наблюдатели, нито най-заклети скептици и врагове могат да подценяват Хизбула. Дори е в сила обратното – чрез социалните си мрежи Хизбула е в състояние да привлече членовете на различни скептични към нея групировки, както и на други - бедни и пренебрегвани сили в Ливан, предимно от шиитската общност.
Както по-горе бе описано, мрежата от социални услуги на Хизбула води до създаване на военна мрежа, която се е посветила на организирането на комбинация от действия - съпротива, партизанско въоръжено движение и военни операции срещу Израел. Тук трябва да се спомене фактът, че тази мрежа се обособява след изтеглянето на израелските военни части през май 2000 г. В същото време обаче продължаващият конфликт между съюзниците на Хизбула – Сирия и Иран - от една страна, и Израел и САЩ – от друга, са превърнали организацията в инструмент в ръцете на иранския и сирийския режим. Освен това, въпреки че след войната от юли 2006 г. Хизбула призовава за освобождаването на Йерусалим, партията е напълно наясно, че за повечето от шиитите този проблем не е от съществено значение и неговото решаване не е наложително. Към момента шиитската общност се занимава с възстановяването на разрушените райони и по-конкретно на южните части в Ливан. Другата актуална цел, за която шиитите работят, е бранене на властовите позиции в политиката. Ето защо едва ли на много от тях е хрумвала идеята да поведат нова война срещу Израел. Пътувайки през шиитските райони в Ливан, всеки може да усети, че местното население се интересува повече от вътрешна политика, отколкото от военни действия навън, особено след последната борба за власт между отделните религиозни групи в страната. Не бива да се забравя обаче, че при Хизбула всичко зависи от продължително водения конфликт между Иран и Сирия, от една страна, и САЩ и Израел – от друга.
И докато САЩ продължават да определят Хизбула като терористична организация, а Европа – да й отказва политически представителства и платформи (без обаче да я нарича терористична), партията ще задвижва процеса на трансформиране на ливанското общество и по-специално на шиитската общност. С две думи – организациите на Хизбула за социални услуги ще продължават да са инструмент и решаващ фактор за превръщането на хората в политически и военни клиенти.
Превод Михаела Паунова
1. Цитатите от Корана са в превод от арабски на Цветан Теофанов. Използвано е изданието Свещеният Коран, Издателство "Тайба Ал-Хайрия", 1997.
Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.
СОДУ "Нювваб" гр. Шумен
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари