Повече от 1 милион убити след US-инвазията в Ирак

Повече от 1 милион иракчани са били убити, след като САЩ и техните съюзници навлязоха в страната през 2003 г.

Това сочи изследване на британски център за проучване на общественото мнение.

Това съобщава на електронната си страница катарският телевизионен канал "Ал-Джазира".

Според изследователския център "Opinion Research Business", базиран в Лондон, всяко пето иракско семейство е загубило най-малко по един от своите членове в периода март 2003г. - август 2007г.

Според допитването, проведено сред 5019 пълнолетни лица от градовете и селата, точният брой на убитите възлиза на 1 033 000 души.

news*ibox*bg,31.01.2008

Турция вдига забраната за носене на ислямски забрадки

Управляващата партия на Турция се споразумя с опозиционна партия за вдигане на забраната за носене на ислямски забрадки в университетите, информира АФП.

В съвместно изявление министър-председателят Реджеп Ердоган и лидерът на опозицията са обявили решението си за промените в конституцията, с които на жените ще се разреши да носят ислямски забрадки в университетите.

Конституционната промяна се нуждае от 2/3 мнозинство в 550 местния парламент.

Забраната е била наложена малко след 1980 година.

По време на своята предизборна кампания миналата година Ердоган призова за отмяна на забраната.

news>ibox>bg,29.01.2008

Ебру - техника за рисуване върху вода

Можете ли да си представите, че в света има хора, които рисуват върху водна повърхност? И след това нарисуваната картина я “прехвърлят” на хартия, за да се използва по предназначение. Всичко това е възможно благодарение на майсторите на ебру (хора, които рисуват върху вода). Мюсюлманските изкуствоведи и най-вече тези по време на Османската империя са използвали водата освен за лечебни цели и за изразяване на душевните и вътрешните си състояния. Това изкуство се знае като ебру. Преведена от персийски, думата означава водна повърхност, а когато навлиза в Европа, е наречена турска хартия. Майсторите на това изкуство са рисували най-различни неща - цветя, животни, хора, но най-често срещаните фрагменти са лалето и розата. С лалето художниците са изразявали своята любов към Всевишния Аллах (в ислямската култура лалето е символ на Аллах), а чрез розата - своята привързаност и обич към Пророка Мухаммед (розата се смята за символ на Пророка).

В днешно време ебру е широко разпространено в Турция, като в Европа и САЩ също се проявява голям интерес към това изкуство. А у нас на определени прояви бе демонстрирано как се практикува ебру и се проведоха серия образователни акции по това турско традиционно изкуство. Ебру е безграничните промени на цветовете, взаимните им прегръщания, сближаване, танц. Ебру основно се използва в корици на книги, в украшения на рамки на надписи, в калиграфията като фон на писанията и др. Тъй като понякога се получват много интересни и красиви мотиви във вид на картини, то ебру се използва и с тази цел.

"Zaman",28 Януари-3 Февруари,Година:16, Брой:5

Какво представлява изкуството ебру?

Ебру е проникнали едни в други, но несмесени и в състояние да бъдат разграничени чрез поглед цветове и форми. А самото изкуство ебру представлява накичили се произволни форми от разпръсната течна боя във вода и след майсторска намеса излагането на появилите се фигури на хартия.

Използваният за украшение в стари произведения ебру днес по-често се поставя в рамка и се използва като стенен орнамент. Освен това, тъй като ангажираността с творенето на ебру облекчава душевното състояние и тласка към позитивно мислене, то е обект на интерес от все повече и повече хора в изпълнения ни със стрес съвременен живот.

Ебру е изкуство, отличаващо се с липсата на повторение, като в него няма копиране или мостри. Ето защо то изисква мисловна съзидателност. Ебру е вътрешна аспирация, скрита в мислите ни, която не сме могли да извадим на показ. А това се осъзнава след започването да се твори ебру. Отражение във вода на вътрешните ви бури, радост, любов - това е ебру. В изкуството ебру основната цел е откриване на красивото.

Традиционното турско изкуство ебру представлява рисуване върху кондензирала вода с бои от прах и пръст. Вследствие на което постигнатата картина се “прехвърля” върху хартия.

Изкуството ебру се смята за едно от най-важните изкуства за украсяване на хартия. Всъщност ебру е хармонията, създадена от танца на цветовете с водата. Ебру е изкуство, което дава душевно спокойствие и учи на търпение. Има позитивно влияние върху нервно болните и децата с незавидно положение. С облекчителното си въздействие балансира нервната система, а танцът на цветовете помежду им радва децата, които и без това обичат да си играят и да са ангажирани с вода.

"Zaman",28 Януари-3 Февруари,Година:16, Брой:5

Философията на ебру

В някои дни, ако по време на зазоряване или залез слънце погледнете хоризонта, ще забележите червения, жълтия, тъмносиния, светлосиния цвят в най-възвишените му тонове и как от облаците се оформя едно ебру. И няма как някоя вечер да не сте се натъквали на съда с ебру, широк колкото изпълнения с облаци небосвод, в който Луната с изумителна майсторска четка е пръснала тъмносиньото, светлосиньото, яркобялото във всичките им нюанси.

Ето, майсторите на изкуството ебру са успели да уловят и отразят на земята тази мигновена небесна красота и след като са утолили жаждата си за дървеснозелено и охрения цвят, са увековечили тази картина-шедьовър на хартия. В този ред на мисли сърцето на преклонилия се пред Господаря си изкуствовед се освобождава и отдалечава от егоизма си и се получава така, сякаш се е оформило в съда за ебру. И тогава вече съдът за ебру расте и расте, превъща се в океан, а сетне - и във Вселена. В пълна хармония със сърцето на художника на ебру Хазрат Али красноречиво е повелил: "Считаш се за мъничък предмет, а в действителност цялата Вселена е поместена в теб."

"Zaman",28 Януари-3 Февруари,Година:16, Брой:5

Едно ебру се прави само веднъж

С помощта на четки и метални пръчици боите капка по капка се разсипват по повърхността на предварително подготвената лепкава вода. Категорично не можем да предположим разтварянето на боите и кръглостта на формите им. Само можем да размишляваме. Ебруто, което правим, можем да предположим как ще изглежда, а не как ще стане. Затова и е невъзможно едно и също ебру да се направи два пъти.

"Zaman",28 Януари-3 Февруари,Година:16, Брой:5

Материали, използвани в ебру

Бои: от самото начало на изкуството ебру се използват така наречените охрени цветове - минерални цветове, придобивани от природните цветни камъни и пръст, и някои неразтварящи се във вода ботанически цветове. Що се отнася до хартията, предпочита се тази с най-добро свойство на попиване и с тъмен цвят. Най-използвана обаче е хартията, направена чрез дървесна каша.

Четка, гребен, бъз: използваните традиционни четки с чело от ебрутистите могат да бъдат направени от клони на изсъхнали дървета или пък да се набавят от специално продаваните за ебру четки. Гребен и бъз - другите използвани материали при творенето на ебру - могат да бъдат домашно изработени или заместени от заострени шишове и подобни на тях средства. Образувалите се въздушни мехурчета след прехвърлянето в специалния за ебру съд с вода могат да бъдат взети от т. нар. инструмент бъз, който се използва и при оформянето на фигурите. В следващия

брой: “Ебру - едно водно изкуство”

"Zaman",28 Януари-3 Февруари,Година:16, Брой:5

Ненужната Газа

Хиляди палестинци от Газа се редят на опашка на границата с Израел, за да отидат на работа сутрин.

Антони Де ла Реа

Ако почетем малко учебниците по история ще забележим, че в историята на човечеството се повтаря само едно единствено нещо - войните за територии. Една държава иска да завземе някаква територия (често заедно с населението) и затова започва да воюва със свой съсед. В наши дни за пръв път се случва обратното. На света има една територия, която не е нужна на никой. Нещо повече, двете й съседни държави са на път да развалят отношенията си само защото не желаят да поемат отговорност за въпросната област и я пробутват към съседа си. Става дума за "световното гето" - ивицата Газа.

Когато за пръв път през жаркия юли на 2003-та, почти случайно, преминах през ГКПП "Ерец" и за пръв път се озовах в "сектор Аза", първото ми впечатление бе, че съм попаднал в някаква гигантска "световна циганска махала"... За жалост, както и вие добре знаете, първото впечатление винаги остава най-трайно, а понякога и се оказва най-вярно.

От това горещо лято нещата в Газа се промениха много, но не и към по-добро. От както въоръжената ислямистка групировка "Хамас" взе властта в Палестина (по демократичен път) и състави правителство на в автономните палестински територии, Западът обърна гръб на палестинците и реши да ги порицае за техният избор. Това доведе и до стълкновения между различните политически и военни формирования в Палестинската автономия.

Разделената Палестина

Компрометираната и корумпирана, но все пак умерена, "Фатах" се противопостави на крайните ислямисти от "Хамас", включително и с оръжие. Всичко това доведе до неизбежното - преди още да се е родила независимата държава Палестина, тя вече се разпадна на две обособени части.

В Западният бряг на р. Йордан - където е и столицата Рамала, управляват "Фатах", начело с президента Махмуд Абас и новото правителство. В многострадалната ивица Газа са се укрепили ислямистите от "Хамас". Там все още управлява законното, но не признато правителство начело с Исмаил Хания. Излишно е да казвам, че двете групировки са прочистили своите територии от съперниците си - нито "Хамас" има (живи) подръжници на Западния бряг, нито "Фатах" - в Газа.

И доколкото пропрезидентската и светска "Фатах" се приема от Израел, а и от западните демокрации като по-малкото зло, то изолацията на "терористите" от "Хамас" е пълна. Никой не иска да ги признае, никой не иска дори да преговаря с тях. Поради така стеклите се обстоятелства цялата ивица край Средиземно море е забравена от Бог, а секторът е изолиран. До него не достига дори международната хуманитарна помощ, от която до скоро преживяваше населението на Газа.

Хората, които никой не иска

В ивицата Газа, на площ от около 360 кв. км. живеят (всъщност по-скоро съществуват), повече от милион и половина души. Гъстотата е толкова голяма, че всъщност никой няма точна цифра за истинският брой на населението. Знае се само, че то е много, твърде много. Цялото снабдяване с всички стоки от първа необходимост - храна, вода, гориво, електричество - се извършва през споменатият ГКПП "Ерец" (от към Израел) или от ГКПП "Рафиах" (от към Египет). Самата Газа се намира на така нареченият "Път Филаделфия" - древен търговски път на керваните покрай Средиземно море свързващ Африка и Азия, използван още от времената фараоните.

След като неотдавна "Хамас" засилиха своята офанзива срещу Израел, изстрелвайки ракети "Касам" по израелска територия (по най-близкия израелски град Сдерот бяха изстреляни около 450 ракети за няколко дни) - Израел сериозно заговори за съмнително от законова гледна точка прекратяване на доставките за ивицата.

На 17 януари израелският министър на отбраната Ехуд Барак нареди затварянето на всички пропусквателни пунктове с ивицата Газа като наказание за продължителния обстрел на страната с ракети от палестинска страна. Мярката се отнасяше както за търговския трафик, така и за хората.

Доставките на хуманитарна помощ от агенцията на ООН за палестинските бежанци (Unrwa) също спряха да преминават през Газа. Нормално между 15 и 20 камиона, натоварени с продукти от първа необходимост, се отправяха всеки ден към областта, чиито пропускателни пунктове се намират под контрола на Израел.

На 20 януари единствената електроцентрала в Газа, която задоволява 30% от нуждите на населението, спря работа заради липса на гориво, след като Израел засили блокадата въпреки предупрежденията на световната общност.

Едва преди два дни Ехуд Барак разреши да се поднови доставянето на гориво и медикаменти.

"Израел ще продължи да действа в Газа дори с цената да бъдем осъдени от международната общност", заяви израелският външен министър Ципи Ливни, докато Съветът за сигурност на ООН се срещна, за да обсъди блокадата на окупираната територия. "Израел не се нуждае от извинение за съществуването си и от това, че защитава своите граждани. Ще продължим да действаме и ще изпълним своят ангажимент към гражданите си дори с цената на негативните реакции", допълни тя в реч на конференция, посветена на националната сигурност на страната.

Палестинците нахлуха в Египет, за да се снабдят с провизии

На 23 януари хиляди жители на Газа нахлуха в Египет след пробив в граничните заграждения. Това стана само часове след инцидент на ГКПП "Рафиах", където имаше престрелка. Тя започна, след като група демонстранти от радикалното движение "Хамас" се насочиха към затворения пропускателен пункт. Те протестираха срещу продължаващата от месеци израелска блокада, засилена на 24 ануари и частично отслабена на 26-и с няколко пратки доставено в Газа гориво. Пет бомбени експлозии на границата разкъсаха телено-бетонните заграждения.

"Египет позволи мирното преминаване на палестинци през негова територия", съобщи президентът Хосни Мубарак. Той каза още, че египетските сили за сигурност са ги "придружили" от Газа, тъй като са "обречени на глад заради израелската блокада". Палестинците там са принудени да се снабдяват с провизии от граничното село Рафиах, част от което е разположено на палестинска територия, а другата част в Египет.

"Наредих им да ги оставят да преминат само, ако не носят оръжие, за да могат да се нахранят и да купят хранителни продукти, след което да се завърнат в къщи", съобщи Мубарак пред журналисти в Кайро.

На 25 януари египетските сили за сигурност издигнаха “жив щит” на пътя на на нахлуващите в страната откъм сектора Газа палестинци. През веригата се пропускаха единствено палестинците, които се връщат в крайбрежния анклав. На места гневните палестинци са замервали с камъни египетските полицаите направили кордона. Очаква се в най-скоро време целостта на дългата 11,3 км. погранична стена и загражденията да бъдат възстановени и границата да бъде затворена окончателно.

По този начин Египет изпълни даденото преди дни обещание да възстанови законността и контрола по границата си в Газа, въпреки че, по думите на президента Хосни Мубарак, страната му ще продължи да оказва помощ на подложените на блокада от страна на Израел палестинци в Газа и “няма да позволи хората да измират от глад”. Заедно с това Мубарак призова палестинците, нахлули на Синайския полуостров да не влизат в сблъсъци с ограничаващите проникването им във вътрешността на страната подразделения на силите за сигурност.

През последните 3 дни САЩ и Израел нееднократно изразяваха нарастващото си безпокойство от неконтролируемото движение на хора през границата, опасявайки се, че през неохраняваната територия в Газа ще се прехвърлят терористи, оръжие и експлозиви, които ще бъдат използвани за извършването на атентати и ракетни удари срещу Израел. Тел Авив дори заплаши да прекъсне всичкикте си връзки с Газа, като започна с тези в икономическата сфера.

В четвъртък заместник-министърът на отбраната на Израел Матан Вилнаи заяви, че ако целостта на границата не бъде възстановена, Израел ще прекрати всякакви отношения с Газа, в т. ч. и доставките на стоки от първа необходимост.

"Трябва да разберете, че ако границата на Газа с Египет е отворена, то ние повече няма да носим отговорност за жителите на сектора. Досега отговаряхме за тях, само защото нямаше други алтернативи", заяви Вилнаи в интервю за израелското военно радио “Галей ЦАХАЛ”.

Махмуд Абас и противниците му от "Хамас" веднага се обявиха срещу формалнота прехвърляне на отговорността за трудната ситуация в ивицата Газа към властите в Египет. Според Абас подобна стъпка ще затвърди фактическото разделение между Газа и Западния бряг на р. Йордан.

Откакто големи участъци в разделителната стена между двете части на Рафиах бяха взривени и впоследствие доразрушени от палестинците сутринта на 23-и януари, на територията на Египет са проникнали над 700 000 жители на Газа. Това е близо половината от 1,5-милионното население на сектора. Потокът от хора изкупи всички налични храни, горива, лекарства, строителни материали и др. стоки в магазините в пограничните Рафиах и Ел Ариш. Египетските граничари не възпрепятстваха масовото движение през границата, като спираха единствено въоръжените палестинци и опитите за открито пренасяне на оръжие през границата.

"Палестинците ще продължат да преминават границата, докато задоволят нуждите си от различни продукти и храни", заяви Ахмед Абдел Хамид, губернатор на северен Синай, който граничи с ивицата Газа, цитиран от агенция МЕНА. Египетските сили за сигурност получиха заповед да "улесняват преминаването на палестинците и да ги отвеждат до местата, където могат да намерят това, от което се нуждаят", каза още той.

Всички опити за проникването на палестинци по-дълбоко на територията на Египет и придвижването им към големите градове в страната и столицата Кайро обаче са били пресечени.

Хората в Газа страдат заради противопоставянето между "Фатах" и "Хамас"

Всъщност палестинците от Газа станаха жертва на борбата за власт между светските "Фатах" и ислямистските "Хамас". За самият Израел проблемът Газа сякаш е затворена страница - от както се изтеглиха от анклава, евреите всячески се стремят да прехвърлят горещият картоф на Египет. Самият Египет няма никакво желание да поеме под свой контрол областта или да допуска радикални палестинци на своя територия. Защото със себе си тези бежанци не могат да донесат нищо друго, освен радикални политически идеи и да се стигне до съвместни действия между "Хамас" и "Мюсюлмански братя" и то срещу властта в Кайро.

Едно такова срастване може да доведе до необратими политически последствия край Нил - подобно на случилото се в Ливан, където организацията на палестинските бежанци "Хизбула" изгради своя "държава в държавата".

Дали това ще се случи в Египет зависи единствено от обединените политически и дипломатически действия на всички замесени страни в конфликта. Ясно е, че Израел трябва да прояви сдържаност и хуманност, а Кайро спешно да положи услия, от една страна, да затвори границата, от друга да помири двете враждуващи палестински групировки. И разбира се, самите палестинци, трябва да направят крачки на помирение един към друг, ако искат някога да имат своя собствена държава.

news*bpost*bg,28.01.2008 г.

Хасковските джамии се оборудваха с климатици

Красимир Бояджиев

3 нови климатика на стойност 5000 лв. закупи Хасковското мюфтийско настоятелство за двете джамии в града. Парите са осигурени от продадени кожи на жертвени животни, събирани по мюсюлманските празници и от наеми от вакъфските имоти – собственост на настоятелството.

dariknews*bg,23 януари 2008

Мюсюлманска делегация ще посети Ватикана

Предварителна делегация ще посети Ватикана на 4 и 5 март, за да подготви важни разговори между папата и мюсюлмански лидери, съобщава агенция АНСА.

Тя ще постави основите на вероятна среща между папа Бенедикт ХVІ и принц Гази бин Мохамед бин Талал, който е председател на Института за ислямска мисъл в йорданската столица Аман. Подготовката на срещата е следствие на междурелигиозната криза, провокирана от реч на папата, произнесена през септември 2006 г. в Германия, в която той свърза исляма с насилието.

news*netinfo*bg,22.01.2008/АФП/БГНЕС

От близкоизточната обиколка на Буш има един голям печеливш

Само един човек може да спаси изпадналия в трудно положение ирански президент Махмуд Ахмадинеджад от растящата му непопулярност в страната му. Този човек е Джордж Буш. През март Ахмадинеджад трябва да се изправи пред избори и пред все по-недоволното духовенство, но той черпи сили от антагонизма на Буш. Тази седмица Буш му направи голяма услуга. Той направи обиколка в Близкия изток, за да търси подкрепа за иранския си враг.

Буш заклеймява Ахмадинеджад на всяка стъпка. Той предложи да му бъдат наложени санкции, ембарго, да бъде изолиран, дори да бъде бомбардиран. Представя го като чудовище на злото и "водещ поддръжник на тероризма". Обсипа саудитците и държавите в Залива с оръжия на стойност 20 млрд. долара, за да му се противопостави "преди да е станало твърде късно". Когато Ахмадинеджад благодари за "божествената намеса", направила го президент през 2005 г., той сигурно е благодарил на бог и затова, че първо е избрал Буш. В тази част на света да имаш Вашингтон за свой враг, означава всеки да ти е приятел.

Оредяващата армия на неоконсерваторите се опитва да представи стратегията на САЩ в региона като в крайна сметка успешна. Това се базира изцяло на новините от Ирак, където генерал Дейвид Петреъс намали смъртността сред американските войници от астрономическа до просто ужасяваща. Тъй като този конфликт е твърде опасен, за да бъде отразяван както трябва, световното обществено мнение разчита на абстрактна месечна статистика за убитите, за да измерва напредъка. Петреъс или поне изтощените граждани на Ирак по този начин дават на Белия дом малък отдих от ужаса.

Тактиката е точно тази, която предшествениците на Петреъс отричаха в течение на четири години конфликт. Той окуражава и въоръжава местни милиции, добри и лоши, да защитават своите общности. В провинция Анбар това означава подкрепа за сунитските шейхове и разбойници от бившата Баас, кръстени "съвети за пробуждане", за да се противопоставят на мафията на Ал Каида. Това беше предложено от МИ 6 през 2003 г. и отхвърлено от Пентагона. В Багдад тактиката представляваше изграждане на укрепени и етнически прочистени гета, предимно в сунитските райони и въоръжаването им срещу предишната кампания на убийства от шиитските милиции/полиция, много от чиито членове са на служба във вътрешното министерство.

В районите под американска защита това означава модифицирано връщане към нормалността. Петреъс се оказа мъдър командир. Неговите мъже не нахлуват в женски спални, отваряйки вратите с ритници, не стрелят по семейни тържества и не бомбардират села, какъвто беше начинът на Доналд Ръмсфелд за печелене на сърца и умове. Има си също и граници на издръжливостта на гражданите на една държава, които не могат безкрайно дълго да живеят под средновековна обсада. Пазарите винаги ще се стремят да започнат търговия. Училищата винаги ще се опитват отново да отворят врати.

Другаде старите навици умират трудно. Миналата седмица най-големият бомбен атентат от нахлуването насам беше извършен в гъсто населен район в Диала, североизточно от Багдад, причинявайки незапомнено опустошение. В понеделник един от най-видните съдии в Ирак остана без охрана и беше убит. Говори се, че водоснабдяването и електроснабдяването в столицата са по-зле от всякога. Никакви усилия не се полагат, за да се избегне конфликтът, надвиснал над богатия на петрол Киркук, да не говорим за тлеещата война на кюрдско-турската граница. С други думи, все още е немислимо почетната обиколка на Буш в региона да включва и града, за който се предполага, че е бил "освободен" от него.

Рано или късно американците ще трябва да се изтеглят от анклавите, които де факто са отцепили от останалата част от страната. В Ирак ще бъде постигнат нов баланс на силите, "отгледан" и извоюван на местна почва. Стратегията на Петреъс е най-добрата, изпробвана до момента от коалицията, но тя не предлага дългосрочна сигурност на реда и законността, защото не се основава на политическо споразумение. Заслужава си да се отбележи, че Басра, от чийто граждански хаос британските войски се изтеглиха отчаяни миналата година, не се засича на радара на насилието като гореща точка. Странно как се подреждат нещата, когато чуждестранните войски се изтеглят от окупираните територии.

Като се остави настрана риториката на възмездието, бомбастичността и милитаризма, американската политика по отношение на мюсюлманския свят се характеризира с лансиране на демокрацията като единственото сигурно средство за постигане на просперитет и мир. Кондолиза Райс и други заявиха през 2005 г., че лошите минали времена на подкрепа на стабилността за сметка на демокрацията са приключили. Дори приятели като египтяните или саудитците бяха деликатно упреквани, че не се вслушват в това послание. Като политика, това беше благородно. И макар че американците и британците проявиха неблагоразумието да нарекат това кръстоносен поход, има и по-лоши каузи за подкрепяне.

Въпреки това Буш и Тони Блеър не осъзнаваха, че техните неизбежно "неоимперски" войни в Ирак и Афганистан, съчетани с подкрепата за експанзионизма на Израел, ще направят кръстоносния им поход безнадеждно лицемерен. Мюсюлманската демокрация е неясна концепция, но тя вече е оставила някакъв отпечатък върху Иран, Палестина, Ливан и дори Ирак и Пакистан. И въпреки това не тези лидери удостои Буш с визита тази седмица. Той отиде в Кувейт, Абу Даби, Саудитска Арабия, Египет и Бахрейн, където в негова чест се изсипаха дарове - злато, рубини, изумруди и диаманти. Със сигурност е по-добре от разходка в центъра на Багдад.

В Пакистан Буш продължава да подкрепя диктатурата и в резултат на това е длъжен да понася талибанскте ответни удари в Афганистан. В Палестина игнорира победителя изборите, Хамас. Той укротява диктатурата на Хосни Мубарак в Египет и е покорен пред автократите в Саудитска Арабия. На въпроса какво биха могли да допринесат за демокрацията такива водачи, говорителят му Стийв Хадли, можа само да смотае, че "тези хора са на борда и са се захванали с дневния ред на свободата и следват техен собствен път за прилагането му". Стабилността надцака демокрацията, в крайна сметка.

Доколкото изобщо имаше някаква стратегия зад обиколката на Буш, тя се свеждаше до надеждата, че монарсите от Залива може да подкрепят САЩ за военни действия срещу любимия враг на Буш, Ахмадинеджад. Но ако има един урок, които тези управници са усвоили, той е да живеят в мир с по-необузданите режими на север и на изток от тях. В действителност, да поддържат тяхната необузданост им е много изгодно. Дубай се издига върху мръсните пари в региона. Последното нещо, което Заливът смята да направи, е да помогне на САЩ да влязат в още една война, най-малкото с Иран.

Междувременно, Буш не успява да види окончателната ирония. Единственото нещо, което би могло да свали Ахмадинеджад е слабо представяне срещу умерените в полу-свободните парламентарни избори през март. Ако неговата партия се представи слабо, има шанс на власт да дойде по-разумен режим, разумен по въпроси от Ирак до ядреното оръжие. Най-малкото, струва си да се изчака.

Но Буш прави всичко възможно да подхранва параноята, върху която Ахмадинеджад гради привлекателността си за избирателите. Той го заплашва да го затрудни с война и така не позволява демокрацията да стане реално затруднение за него. Осъзнава ли Буш как външна атака може да помогне на водач в затруднение? Забравил ли е 11 септември?

Използваният материал е на Саймън Дженкинс, в. "Гардиън", цитиран от БТА.

bgnewsroom*com,18.01.2008

Два варианта за джамиите в Самоков и Стара Загора

Законовите възможности за задоволяване на нуждите на мюсюлманите в Самоков и в Стара Загора, където джамиите не функционират по предназначение, са или да се сключат договори с Министерството на културата, или бъде предоставен държавен или общински имот на мюсюлманите за безвъзмездно ползване.

Това заяви премиерът Сергей Станишев в отговор на депутата Ахмед Юсеин относно религиозните права на мюсюлманите в Стара Загора и Самоков. Станишев посочи, че по първия ред Българската православна църква ползва ротондата "Св. Георги" и църквата "Св. пророк Илия" в едноименния манастир в кв. Илиянци. По данни на областната администрация предложение за предоставяне на молитвен дом вече е било правено на мюсюлманите в Стара Загора. С подобен режим на национални паметници на културата, които не се ползват по практическото си предназначение, са много храмове на Българската православна църква като: Боянската църква, Ивановските скални църкви, средновековните църкви в Несебър, Аладжа манастир и др. В момента мюсюлманското изповедание разполага с около 1140 молитвени домове, в това число и множество новопостроени, посочи Станишев. Ежегодно чрез държавния бюджет Главно мюфтийство получава пари за издръжка, а през последните 3 г. от държавата са отпуснати средства за ново строителство и ремонт и реконструкция на около 30 джамии, допълни той. Джамиите в тези градове са паметници на културата.През 2001-2004 г., предвид необходимостта от изготвяне на цялостната документация и по-нататъшното укрепване на паметника на културата "Ески джамия" в гр. Стара Загора, са заделени и усвоени значителни финансови средства В молитвената зала на джамията в Стара Загора са разкрити основите на средновековна църква от X век и около 30 гроба от късносредновековен некропол. Има данни за наличие на езически храм, посветен на Тракийския конник, съществуващ в обсега на църквата и джамията. Разкрита е ритуална яма, която може да се отнесе към финала на ранножелязната епоха. "Старата джамия" в Самоков е също паметник на културата с национално значение. Тя е построена в средата на ХIХ век и изографисана от самоковски зографи, прочули иконописната самоковска школа далече извън пределите на България. През 1960 г. под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев за сметка на общината започва реставрацията на джамията, която приключва през 1966 г. Оттогава джамията функцuонира като музеен обект, който има aкт за публична общинска собственост № 1790 от 8 юли 2002 г. Общинската администрация на Самоков твърди, че въпросът за осигуряване на молитвен дом за мюсюлманите не е поставян пред нея.

"Zaman",21-27 Януари,Година:16, Брой:4

Синът на Бин Ладен иска да е миротворец

Полина Тодорова

Синът на Осама бин Ладен - Омар желае да бъде миротворец.

В интервю за АП, 26-годишният Омар заявява, че има по-добър начин да защитаваш исляма от военните действия.
Синът на най-известния терорист в света е изявил готовност да бъде „посланик на мира между мюсюлманите и Запада".

Преди дни Омар обяви, че иска да получи британско гражданство и да живее във Великобритания със съпругата си - 52-годишната Джейн Браун.

Искам да променя западните нагласи, казва още Омар.

Много хора мислят, че арабите, по-специално роднините на Бин Ладен и най-вече синовете на Бин Ладен, са терористи, заявява Омар.
Но това не е вярно, казва още той и допълва, че е нормално хората да имат нужда от доста време, за да приемат мисълта Бин Ладен - миротворец.

Омар иска да бъде посредник, заяви съпругата на Омар и допълни, че той е един от малкото хора в света, които биха могли да го направят.

Синът на Бин Ладен се е обучавал в тренировъчен лагер на Ал-Кайда, но през 2000 г. е взел решение да напусне базата, защото осъзнал, че има друг начин да се бориш за идеите си.

В интервюто Омар споделя още, че не би могъл да критикува баща си, защото той просто се опитва да защитава ислямския свят.

Моят баща смята, че ще постъпи правилно, като защитава арабския свят от всеки, който нарани арабин или мюсюлманин в която и да е било точка по света, каза още Омар, като отбеляза, че Западът не е имал проблем с баща му, когато той се е бил срещу руснаците в Афганистан през 1980 г.

На въпрос как би коментирал отлагането на Рали Дакар, заради отправена заплаха от Ал-Кайда, Омар заяви, че знае за случая и добави - Чух, че ралито е спряно, заради Ал-Када, но не мисля, че те ще спрат мен.

news>ibox>bg,18.01.2008

Иранка покрива главата си на централна улица в Техеран. Западни дипломати и правозащитници критикуваха задържането на активистки за правата на жените като част от по-суровите действия на полицията в отговор на натиска на Запада срещу иранската ядрена програма. Снимка: Ройтерс

Нахид Кешаварз казва, че две седмици в ирански затвор не са я отказали от желанието й да помогне на инициативата за събиране на един милион подписа в подкрепа на петиция, настояваща за повече права за жените. И ако не друго, то поне е разбрала, че каузата си заслужава борбата.

Кешаварз е една от десетките жени, които са задържани през 2006 г., когато започна кампанията. Повечето са освободени до няколко дни или седмици. “На никой не му се влиза в затвора.

Но ако трябва да платим някаква цена, ще го направим, подобно на жените по целия свят”, заявява 34-годишната иранка. Тя беше задържана по обвинения, свързани със сигурността, след като събирала подписи в Техеран.

“За мен това е ежедневие”, казва Кешаварз, чийто розов шал e в съответствие със законите в ислямската република, според които жените трябва да покриват главите си на обществени места. Тя събира подписи в автобусите, когато излиза да пазарува или да се забавлява.

Арестували я през април, докато събирала подписи в парка “Лале” в столицата. Някои oт 25-те жени, с които лежала в затвора, били обвинени за убийство на съпрузите си. “Омъжили се твърде млади, живели в ужасни условия, били малтретирани, никоя от тях не е имала криминално минало.” Разговорът се води на една благотворителна разпродажба на картини, нарисувани от други жени. Тя е спонсорирана от активистки, които искат да съберат средства за подпомагане на жени, хвърлени в затвора по различни обвинения. Една от картините изобразява жена с прерязано гърло. На друга има окървавен нож, а трета показва заключени с белезници вдигнати ръце със свити юмруци.

По думите на западни дипломати и правозащитни организации, задържането на активистки е елемент от по-мащабни мерки срещу инакомислието. Действията на органите на реда са отговор на натиска, упражняван от Запада заради иранската ядрена програма.

През този месец върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей заяви, че Западът използва негативната пропаганда за правата на жените в Иран като средство за политически натиск върху страната, чиято ядрена програма според Вашингтон е насочена към разработването на бомби. Според Техеран обаче тя е предназначена за производство на електричество.

Откакто Махмуд Ахмадинеджад стана президент през 2005 г., като обеща да възроди ценностите на ислямската революция, иранските власти започнаха да преследват “неморалното поведение”, включително неспазването на строгите ислямски правила за облеклото от страна на жените. Според активистките в центъра на кампанията им не е облеклото, въпреки че за външните наблюдатели консервативните правила за дрехите са символична и видима пречка пред равенството. Основната тревога на жените, подкрепяни от носителката на Нобелова награда за мир Ширин Ебади, е институционализираната дискриминация, както те я наричат, която ги превръща в “граждани втора ръка”, когато става дума за развод, наследяване, попечителство над децата и други въпроси. Иранските власти отхвърлят тези обвинения, като казват, че страната следва ислямското право шериат.

Иранка говори с полицаи на входа на полицейски участък в източен Техеран. Местните власти твърдят, че правата на жените са гарантирани по-добре, отколкото на Запад, където към тях се отнасят като към сексуални обекти. Снимка: Ройтерс

Според духовници в Иран жените са по-добре защитени, отколкото в западния свят, където към тях се отнасят като към сексуални обекти. “Жените в западните страни са използвани като стоки”, заяви аятолах Махди Хадави, висш духовник от иранския свещен град Ком. “Отношението към тях в обществото не е добро.” Според него жените в Иран могат свободно да изразяват мнението си, дори в случай че той и други хора не са съгласни с някои от възгледите им.

За активистите обаче тази свобода е под въпрос. Участничка в “кампанията за един милион подписа”, пожелала да остане анонимна, каза, че във връзка с кампанията са били задържани временно около 40 души. “Поставени сме под засилен натиск, заяви тя. Правата на жените се натъкват на голяма съпротива.”

Една от задържаните е Джелве Джавахери. Тя е лежала в затвора “Евин” в Техеран за един месец по обвинение в разпространяване на пропаганда срещу ислямската система. В началото на януари е била освободена под гаранция заедно с друга активистка за правата на жените - Мариям Хосеинха. Базирана в САЩ правозащитна организация каза през декември, че обвиненията срещу двете жени са политически мотивирани. “Преследването на защитнички на правата на жените от страна на иранското правителство едва ли ще приключи в близко бъдеще”, заяви Сара Лий Уистън, директор за Близкия изток в “Хюмън райтс уоч”.

Въпреки че по закон жените имат право да заемат повечето длъжности, Иран остава доминиран от мъжете. През последните години жени постъпват на работа в полицията и пожарната, има и жени депутати, но не могат да се кандидатират за президент или да станат съдии. Защитничките на правата на жените казват, че за жените е трудно да получат развод. Те критикуват законите за наследство като несправедливи; това се вижда от факта, че в съда свидетелските показания на две жени се равняват на тeзи на един мъж.

Активистите на кампанията посочват някои положителни промени в обществото - напоследък повечето студенти в университетите са жени. Същевременно обаче според тях едно предложение, внесено наскоро в парламента, ще направи по-лесно за мъжете да си вземат втора съпруга. “Статутът на жените се е променил значително в положителен смисъл”, казва Сара Логмани. “Проблемът е в закона.” Участничките в кампанията отказаха да разкрият броя на събраните досега подписи, но твърдят, че посланието се разпространява въпреки слабото отразяване от иранските медии. “Кампанията изкара този въпрос на светло”, заяви Сусан Тахмасеби. “Баби, майки и дъщери работят за каузата рамо до рамо.” Много хора обаче все още не знаят за петицията. “Въобще не съм чувал за нея. За какво става въпрос?”, заяви 23-годишният студент Ясаман. Кешаварз е непреклонна: “Според мен затворът беше знак за справедливостта на нашата кауза”, заяви тя. “Не, той не ме е спрял, нито ме е изплашил.”

e-vestnik*bg,18 Януари 2008/Ройтерс/БТА

Арабите не искат демокрация по модела на Буш

Американският президент Джордж Буш изнася реч в Emirates Palace в Абу Даби на 13 януари. Той обеща на арабите икономическа подкрепа и сътрудничество в сферата на сигурността, но те не са готови за конфронтация с Иран и едва ли ще се възползват от офертата. Снимка: Ройтерс

За населението на Близкия изток Иран и Ал Каида са главното препятствие по пътя към демокрацията и свободата. Те са спонсори на световния терор и носят заплаха за регионалната стабилност. Това е основното послание от словото на президента на САЩ Джордж Буш по време на посещението му в Абу Даби. Публичната му изява, организирана от Центъра за стратегически изследвания във Вашингтон, безспорно е централен пункт от програмата на близкоизточната му обиколка и отразява изцяло една от основните й задачи - да сплоти около САЩ антииранска коалиция от арабски държави.

Думите на Буш обаче надали ще се приемат, независимо че в замяна той обеща на арабите всякаква подкрепа - от сътрудничество в сферата на сигурността до съдействие при решаването на икономически и социални проблеми. Успоредно с изказването на Буш в Абу Даби иранското външно министерство връчи на посланиците от страните членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Техеран послание от президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад с призив да бъде разширено всестранното сътрудничество.

Ще припомним, че през декември иранският лидер участва в среща на върха на тази организация - за пръв път в нейната история. Той предложи на монархиите от Персийския залив да създадат съвместна организация, с която да гарантират сигурността в региона. Освен това той се обяви за задълбочаване на икономическите и на културните връзки. Сега Ахмадинеджад отново повтори предложенията си така, че да съвпаднат с посещението на Буш в региона.

Предложенията за сътрудничество в сигурността, направени едновременно и от Буш, и от Ахмадинеджад, биха прозвучали доста ласкателно за регионалните лидери, ако не бяха опасенията, че Вашингтон и Техеран просто си изясняват отношенията за тяхна сметка. А най-вече арабите се стремят да избегнат ситуация, в която ще са принудени да направят избор между Иран и Щатите.

Арабските държави от Персийския залив разглеждат САЩ като взискателен, но все пак съюзник и икономически партньор, а Иран - като отдавнашен съперник. Това обаче не означава, че нямат желание за спокойни и стабилни отношения с Техеран, още повече че арабската улица е далеч по-благосклонна към него, отколкото към Вашингтон. Затова основна задача за местните политически елити е да поддържат силовия баланс. Дори да си позволяват твърде остри изказвания по адрес на Техеран, те разбират, че взаимодействието с него е залог за стабилността в региона, независимо за какви проблеми става въпрос.

Докато Техеран не провокира арабските страни към открит конфликт, те няма да се решат на конфронтация с него. И надали си струва Вашингтон да разчита на подобно нещо, тъй като арабите са твърде умни, за да го допуснат. Затова думите на Буш едва ли ще накарат регионалните лидери да създадат сериозна антииранска коалиция.

Джордж Буш (в средата) прегръща президента на Обединените арабски емирства шейх Халифа Ал-Нахиян след срещата им в Абу Даби. Арабските лидери не вярват на американската демокрация, виновна за беззаконията в Абу Гариб и в Гуантанамо. Снимка: Ройтерс

Президентът на САЩ апелира и към обществеността, но надали ще има успех и в тази насока. Както и да се отнасят арабите към иранците и към днешната иранска политика, действията на Вашингтон будят у тях още по-голямо недоверие и скептицизъм. Нито обиколката на Буш в Близкия изток, нито речта му в Абу Даби могат да подобрят нещата, напротив - те само влошават ситуацията. Населението в арабските държави като цяло едва ли ще попие възхвалите за демокрацията, човешките права и тържеството на закона, прозвучали от устата на човека, отговорен за кръвопролитията в Ирак, за беззаконията в иракския затвор Абу Гариб и в затвора Гуантанамо. Мнозина ще сметнат за лицемерни и славословията му за някои страни от региона във връзка с изборите, проведени там.

Американският президент не забрави да спомене в речта си нито местните избори в Саудитска Арабия, нито парламентарните в Йордания, Мароко и Бахрейн, нито президентските в Йемен. Той съзря желание за напредък по пътя към демокрацията и мира и у палестинците, щом са избрали Махмуд Абас за глава на националната администрация. Буш обаче старателно избегна темата за палестинските парламентарни избори през 2006 година, приключили с победа на Ислямското движение за съпротива (Хамас). По време на вота бяха спазени всички демократични канони, но резултатът не се хареса на САЩ. Блокадата, наложена след това на палестинците, демонстрира на арабския свят далеч по-достъпен пример за демокрация, отколкото всички изявления на Буш.

Американският президент зове населението на Близкия изток към свободно волеизявление, но едва ли е готов да признае избора, който хората от региона може да направят. Основна част от местната опозиция не са прозападните либерали. Тя включва главно представители на ислямистите, наричани от Буш врагове на демокрацията и мира. Разполагайки с голяма подкрепа в страните си, често пъти тъкмо те настояват за честни избори. Президентът на САЩ обаче предпочита да вижда само онова, което желае. И дели целия свят на екстремисти и привърженици на демокрацията.

Хората в Близкия изток знаят, че Буш не разбира техния регион и надали някога ще проумее същността му. Нещо, което виждат и арабските лидери - те имат нужда от подкрепата на Вашингтон, но същевременно осъзнават и възможните последици от американската политика. Още по-ясно го схваща местното население, независимо дали става дума за ислямистите или за светските либерали. Тъкмо затова словото на американския президент надали ще намери отклик сред близкоизточното общество въпреки острата му необходимост от преобразования и външна подкрепа.

Хората в този регион се нуждаят от демокрация и реформи, а не от конфронтация. Защото става дума не само за противопоставянето с Иран, а за разделителните линии в арабския свят изобщо и във всяка конкретна държава. А посещението на Буш според арабите само засилва това разцепление.

e-vestnik*bg/17 Януари 2008/ РИА Новости/БТА

Багдад почита мъртвия Саддам Хюсеин

Саддам Хюсеин в съдебната зала. За да бъде демонстрирано началото на един нов Ирак Саддам беше изправен пред съд и беше осъден на смърт. Снимка: Ройтерс

Една година след екзекуцията на Саддам Хюсеин иракският лидер все още има много поклонници. Според много иракчани бившият им водач заслужено е бил наказан за ужасните си дела. Немалко от тях обаче го почитат като герой.

9 април 2003 г. сложи началото на края на живота на Саддам Хюсеин. На този ден тогавашният иракски президент се изкъпа за последен път – само няколко часа, преди американската армия да завземе столицата Багдад. Осем месеца по-късно Саддам Хюсеин беше заловен в една землянка, а още три години по-късно животът му приключи на бесилото на 69-годишна възраст. Преди дни Ирак отбеляза за първи път екзекуцията на бившия си диктатор.

Особено голяма е носталгията по Саддам в багдадския квартал Адхамия, населен предимно със сунити. Тук той се показа за последен път пред тържествуващата тълпа на онзи 9 април 2003 г. Този ден, в който Саддам Хюсеин закле последователите си да победят американските военни, е запечатан в съзнанието на хората. Абу Рима, бивш 65-годишен учител, разказва: “Образите от този ден отново ми се явяват, като на филм. Беше сряда, 9 април, стояхме пред джамията Абу Ханифа. Няколко часа преди американските танкове да спрат на площада и да бутнат статуята на Саддам, той беше при нас.”

Тогава телевизионните кадри на триумфиращата тълпа, която с помощта на американските войници събори статуята на Саддам от постамента й, обиколиха света. “Малко по-рано президентът стоеше недалеч от централния площад”, твърди Абу Рима, който по това време е член на управляващата партия БААС. Дори след произнасянето на смъртната присъда срещу иракския лидер заради убийството на 148 жители на град Дуджейл през 1982 г., Абу Рима е убеден, че Саддам не е престъпник, а герой. Друг жител на сунитския квартал – Мохамед ел Обейди – все още е под впечатлението от последната поява на Саддам и говори за обаянието му. “Когато се обръщаше към нас, бях толкова развълнуван, че започвах да търся оръжие, за да стрелям във въздуха в знак на победа срещу американците.”

В следващите публикувани снимки на Саддам Хюсеин нямаше нито гордост, нито героизъм. Те показваха държавния глава, попаднал в ръцете на враговете, с разрошена коса и дълга брада. Американската армия го залови на 13 декември 2003 г. в скривалището му – землянка край Тикрит.

Екзекуцията на Саддам Хюсеин на 30 декември 2006 година. Заснетите с мобилен телефон кадри предизвикаха скандал, като дори американският президент Джордж Буш критикува отношението към бившия диктатор. Снимка от телевизионния екран

Главният американски администратор за Ирак Пол Бремер обяви пред света по телевизията: “Хванахме го.”

За бъде демонстрирано началото на един нов и демократичен Ирак, Саддам Хюсеин трябваше да бъде изправен пред съд. Изказванията му там бяха последната публична проява на сваления от власт президент. На 19 октомври 2005 г. той влезе за първи път в залата като обвиняем. През ноември 2006 г. беше осъден на смърт. Сутринта на 30 декември 2006 г. – на първия ден от Курбан байрам – Саддам влезе в залата за екзекуции. Няколко минути по-късно беше мъртъв.

Публикуваните след това снимки в Интернет предизвикаха скандал. На кадрите, заснети с мобилен телефон, се виждаше как осъденият на смърт отказва в знак на протест да бъде сложена черна превръзка на очите му и как тръгва сам към бесилото. Видеото показа как присъстващите обиждат Саддам малко преди смъртта му. Иракските сунити бяха възмутени и дори американският президент Джордж Буш критикува отношението към заклетия си враг преди смъртта му.

Шиитите празнуваха екзекуцията на някогашния си мъчител с танци по улиците. За сунитите обаче загубата на Саддам Хюсеин е причина за хаоса, за безнадеждността и за насилието, които от години тормозят страната. Според Абу Рима борбата не е привършила. “Адхамия е последният квартал, който падна в ръцете на американците, казва той. И борбата ни продължава. Един ден ще спечелим.”

e-vestnik*bg,14 Януари 2008/В.Велт

Мухаррем - месецът на Ашуре

Всемирният потоп е факт, който се споменава както от всички монотеистични религии, така и от науката като природно явление. А самият Ден Ашуре обозначава края на всемирния потоп и второто начало на човешкия род с праотеца Нух (Ной), мир нему.

Месец Мухаррем сред мюсюлманите е известен като месеца на Ашурето. Денят Ашуре (тази година е на 19 януари) се пада на десетото число от месец Мухаррем според мюсюлманския календар Хиджра (лунен календар). Името "Ашуре" произлиза от това, че съвпада с десетия ден от месеца и в буквален превод самата дума означава "десет".

Всемирният потоп е факт, който се споменава както от всички монотеистични религии, така и от науката като природно явление. А самият Ден Ашуре обозначава края на всемирния потоп и второто начало на човешкия род с праотеца Нух (Ной), мир нему. Корабът на Нух, мир нему, се спасил от водите на потопа на 10-ия ден от месец Мухаррем и в знак на благодарност за спасението е било приготвено специално ястие.

Според преданията, търсейки начин как да нахрани вярващите, които се качили на кораба му, пророк Нух, мир нему, призовал всички да изсипят в голям съд наличната храна, с която разполагат, за да приготвят ястие. От изсипаните продукти в съда се получило ястието "Ашуре", което се приготвя и до ден-днешен по повод честването на деня, в който човечеството се родило за втори път. В християнската култура това ястие е известно като "коливо". Ашурето съдържа боб, нахут, царевица, грухана пшеница, бадеми, шам-фъстък, лешници, стафиди, сушени плодове, орехи, вода, захар и др.

Отбелязването на Деня Ашуре, т.е. края на всемирния потоп, който сплотява цялото човечество, се счита за обща ценност на всички основни религии.

Затова историческото ястие Ашуре се приготвя в знак на почитане на деня, в който човечеството се е родило за втори път. След приготвянето на Ашурето ястието се раздава на близки, приятели и комшии, без да се прави разлика във вярванията, като тази дата и ястието са повод за сближаване и размяна на подаръци. Така Ашуре от векове е повод за развитие на обичта и уважението сред съседи, близки и роднини.

Сред мюсюлманите този ден е повод за почитане и молитви. В Деня Ашуре сред мюсюлманите е разпространено да се спазва традицията да се говее, като обикновено това са два дни - един ден преди или след самия празник. Освен говеенето на този ден мюсюлманите вършат и други добри дела, като дават милостиня садака и други.

Мухаррем е първият месец

от мюсюлманския календар

Поради ред причини Мухаррем е първият месец от мюсюлманския календар Хиджра (лунния календар). Месец Мухаррем се приема като първия месец, защото по време на този месец са се случили много свещени неща. Започвайки от първия човек и пророк Адем (Адам), мир нему, за 10 от пророците чудото на спасението се е случило на 10 Мухаррем. Сред другите чудеса е спасяването на Муса (Мойсей), мир нему, от Фараона; пророкът Нух, мир нему, се е спасил от потопа; пророкът Авраам, мир нему, се е спасил от огъня; покаянието на пророка Адем се приело в този ден и др.

Преселението на мюсюлманите от Мека в Медина е започнало през този месец. Заради всички тези изброени неща месец Мухаррем заема специално място за мюсюлманите след Свещения месец Рамазан.

Но през този месец не са се случили само радостни неща, като именно на 10 Мухаррем 72 големци от потеклото на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да Го дари, са паднали в битка в Кербала.

Президентът и заместникът му за Ашурето

Преди 2 години президентът Георги Първанов, а миналата година вицепрезидентът Ангел Марин бяха специалните гости на честването на Деня Ашуре, организирано по инициатива на в. “Заман”, сдружение “Диалог България” и с медийната подкрепа на в. “Дневен Труд”. На празника на обща софра се събраха християни, мюсюлмани и евреи. Тогава президентът Първанов подчерта: “България е добър пример по отношение на толерантността, разбирателството, взаимодействието и солидарността, които съществуват между всички нас, независимо от религиозните, етническите или по някакъв друг признак различия, но имаме нужда от подобни срещи, контакти и инициативи. Тези традиции непрекъснато трябва да бъдат подхранвани, да бъдат осъвременявани.” Вицепрезидентът Ангел Марин изтъкна, че се “нуждаем от разбиране на знаците и символите на ден като днешния - отбелязването на празника Ашуре. Един от тях е възмездието, следващо всяка грешка, всеки грях. Другият е пречистването. И поне още един символ - вечната жажда и стремеж към по-добро. Честването на Деня Ашуре ни дава възможност не само да ги разберем, а и да си отговорим на много въпроси. Например как да бъдем толерантни към нетолерантните с прошката, с покаянието. И ден като днешния допринася за това да осмислим същността на прошката, философското й съдържание и мъдрост.”

Как се приготвя Ашуре

Необходими продукти

n 500 г жито (грухана пшеница)

n 200 г захар

n 100 г орехови ядки

n 100 г стафиди

n 40 г нишесте

n 1 ч. л. канела

n 2-3 капки розова вода

n пудра захар за поръсване и дребни бонбонки

Измитото и почистено жито се сварява до пълно омекване и около 2/3 от него се претрива през цедка, след което се смесва с останалата 1/3 от свареното жито. Прибавят се захарта, стафидите и предварително разтвореното в 100 мл вода нишесте и сместа се вари 2-3 минути. Сваля се от огъня и се ароматизира с подправките. Разпределя се в купички или други подходящи съдове, като пластмасови еднократни чашки, и се охлажда. При сервиране Ашурето се поръсва със смлени или натрошени печени орехови ядки и пудра захар.

"Zaman",14-20 Януари,Година:16,Брой:3

Ексклузивно за в. “Монитор”

Среща на културите и религиите

Форумът на “Алианс на цивилизациите” в Мадрид залага на карта бъдещето му

Жорж Сампайo*

Снимка: EPA

На откриването на Форума на "Алианс на цивилизациите" на 15 и 16 януари 2008 г. в Мадрид участваха (от ляво надясно) турският премиер Ердоган, Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун и испанският премиер Сапатеро и Жорж Сампайо.

Когато през 2006 г. Обединените нации издигнаха инициативата “Алианс на цивилизациите", много хора видяха в нея наполовина празна вместо наполовина пълна чаша. И тя бе посрещната с известен скептицизъм, обоснован с различни аргументи. Било защото давала рамо на самите теории за сблъсък на цивилизациите, които искала, но в крайна сметка не успявала да опровергае; или защото спадала към вече съществуващи множество инициативи; или защото преследвала цели, напълно несъразмерни със средствата, отпуснати за нея; или защото, в рамките на глобалната борба против тероризма, звучала по-скоро като небесна музика отколкото като външнополитическо “свирене".
През май 2007 г., когато бях назначен за Върховен представител, моето ръководно правило беше предпазливост, доверието ­ моя боен вик, а увереността че Алиансът ще запълни една политическа празнота ­ мой девиз.
Първият форум на Алианса
на цивилизациите в Мадрид (15 и 16 януари) събра широк спектър от хора от четирите краища на света: представители на национални правителства, международни организации, фондации, академични центрове, НПО, религиозни водачи, конфесионални групи, бизнесмени, младежи и медии. Надеждата ни, свързана с форума е тройна: да отбележи силния момент в ангажимента на правителствата и на международната общност да инвестират в Алианса като глобално пространство за управление на културното многообразие, като четвърти стълб на устойчивото развитие; да стане лаборатория за партньорства и лансиране на съвместни проекти в областта на образованието, на младежта, на медиите и на миграциите; да мобилизира общественото мнение в подкрепа на Алианса и по този начин, да го превърне в инициатива, отворена за участие на гражданите.
Ето защо на форума в Мадрид Алиансът
получи ново вдъхновение
което се надявам да стане окончателно повратен момент към конкретното, практическо поле на действието. През 2008 г. залагаме на карта много за неговото бъдеще. Или ще успеем да популяризираме Алианса и да го свържем с протичащите регионални процеси, като го включим в съответните работни програми (надявам се, на Европейския съюз, на Арабската лига, на Организацията Ислямска конференция, на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, на Иберо-Америка, на Африканския съюз, на Съвета на Европа, например), или трудно ще заобиколим носа на добрите надежди. Или ще успеем да го включим във вътрешния дневен ред на държавите или ще останем в полето на дебатите и реториката. Или ще успеем да мобилизираме гражданското общество или ще провалим крайната си цел, а именно постигането на малки подобрения на полето на действието, които да станат носители на нова надежда за народите.
В нашия свят, белязан от толкова дълбоки дисбаланси, не само планетата показва напреднал стадий на деградация. Днес, обществата също са потънали в много деградирала човешка атмосфера. Но, ако съгласуваме усилията си, ще можем да подобрим диалога между хората, за да превърнем културното и религиозно многообразие в благоприятна възможност за истинско устойчиво развитие на човечеството.
Известно е, че в историята на нациите, на религиите и на цивилизациите са се редували
периоди на мир и на войни
моменти на безредици, конфликти, нетолерантност с желание за диалог, с отваряне към Другия и към културата на различното, на толерантността и на универсалните ценности. Но няма непреодолими фаталностти, нито детерминизми. Сложният и изискващ усилия диалог на цивилизации, култури и религии е необходим, възможен и плодотворен. Той е най-добрият контрапункт на изолирането, недоверието и конфронтацията, но и най-мощният стимул за отваряне, за разбирателство и толерантност.
Без съмнение, историята ни показва, че това не е лесен диалог и, че ако не се учи и развива, ще отстъпи място на монолога или на мълчанието, които почти винаги са оръдие на опасни екстремистки действия и на фанатични импулси.
Всъщност, културите понякога проявяват тенденция към утвърждаване на съответните идентичности, като се противопоставят на другите.
А културните особености
легитимирани от религиозни или етнически фактори, действат като носители на конфликт и господство. Ето защо, всяка цивилизация, всяка религия и всяка култура трябва да може да бъде сама по себе си толерантна, да признава свободата на вероизповедание и правото на различност. Не само защото нетолерантността на една култура или на една религия е пропорционално на нетолерантността в самата нея, но и защото нетолерантността на една култура или на една религия не е устойчива, а се е променяла с времето.
Сложното международно положение, което се създаде след 11 септември, както и всички други терористични атентати, които постоянно бележат това десетилетие, превръщат диалога на цивилизациите, религиите и културите в неотложна хуманитарна необходимост. Поради това “Алиансът на цивилизациите" е точната инициатива, в точния момент. Да работим заедно, за да започне също да дава точни резултати, не един ден, а още от сега, на настоящия форум. Дано!* Авторът е Върховен представител на ООН за Алианс на цивилизациите.

Една забележителна кариера

Бившият президент на Република Португалия, специален пратеник на генералния секретар на ООН за борба с туберкулозата и върховен представител на ООН за инициативата „Алианс на цивилизациите", Жорж Сампайо, започва своята политическа кариера като студент във Факултета по право на Лисабонския университет. След дипломирането си през 1961 г., Жорж Сампайо прави забележителна кариера като адвокат.
През 1978 г. влиза в Социалистическата партия. На следващата година е избран за депутат от Лисабон в Събранието на Португалската република. От 1979 до 1984 г. е член на Европейската комисия по правата на човека и ръководител на парламентарната група на Социалистическата партия. От 1989 г. до 1991 г. е председател на Партията.
Сампайо печели президентските избори през 1996 г. и 2001 г. и е президент на Португалия до 2006 г. В това си качество той съсредоточава дейността си основно върху образователни и социални проблеми, човешки права за всички, европейски и международни въпроси.
През май 2006 г. Жорж Сампайо е назначен от генералния секретар на ООН за специален пратеник за борба с туберкулозата. Неговата дейност съвпада с целта за развитие на хилядолетието ­ да започне снижаването на заболеваемостта от туберкулоза до 2015 г.
През април 2007 г. е назначен за върховен представител на ООН за инициативата „Алианс на цивилизациите", насочена към среща на културите и религиите, които понастоящем разделят общностите.

в."Монитор",Сряда, 16 Януари 2008

Искат закриване на затвора Гуантанамо

В американската военна база в Куба остават 300 задържани

Уляна Петрова

Облечени в оранжево противници на военния затвор в Гуантанамо протестираха пред американските посолства по света.

Противниците на военния затвор Гуантанамо, който се намира в американска военна база на остров Куба, се облякоха в оранжево и излязоха пред посолствата на Щатите в Австралия, Англия, Швеция, Испания, Дания, Корея, Филипините, Парагвай в деня на седмата му годишнина. Цветът на дрехите на забулените с качулки протестиращи не е избран случайно. В Кемп Делта - както го наричат на военен жаргон, най-опасните затворници са облечени в такава униформа, бежовото е отредено за тези с по-добро поведение, а онези, които сътрудничат доброволно, са облечени в бяло.
Гитмо - както му казват американците, се роди след атентатите на 11 септември срещу кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. От тогава до сега през килиите, всяка от които е около 4 квадратни метра, са минали над 1 000 души. Между тях има и непълнолетни - по свидетелства на правозащитни организации и на по 14 години. Днес в затвора по официални данни има
275 души от 20 държави
определени от американското правителство като "терористи". Първият съдебен процес срещу настанените в лагера ще бъде през май тази година. До извънредния военен трибунал се стигна след две години, през които американската администрация размишляваше дали да не затвори лагера след обвиненията, че използва мъчения при разпитите на задържаните, нарушавайки нормите на международното право. Бившия президент Джими Картър открито заяви, че сегашният обитател на Белия дом "си е създал собствена дефиниция за човешките права и изтезанията". През юни миналата година съдът в Ричмънд, щата Вирджиния, постанови, че американското правителство няма право да обявява за "незаконни вражески бойци" пленници от войната срещу тероризма. Решението беше по случая на Али ал Масри, студент от Катар, за когото беше поискан редовен граждански съд, екстрадиция или освобождаване.
Девет месеца по-късно новият шеф на Пентагона Робърт Гейтс поиска затварянето на Гуантанамо и заяви пред вестник "Ню Йорк таймс", че "международното реноме на лагера е толкова ниско, че всякакви правни процедури там се разглеждат като незаконни". Подкрепи го държавният секретар Кондолиза Райс. Според тях затворниците трябва да бъдат прехвърлени в Америка, където да бъдат съдени от военни трибунали.

Поредна група задържани пристига в затвора.

Експертите казват, че съдбата на военния затвор в Куба ще се реши по време на
президентските избори в Америка
през ноември. Демократите единодушно осъждат Гитмо, републиканците на президента Буш го подкрепят.
Междувременно бяха публикувани първата книга на затворник и официалният списък на заточените. За първи път представители на ООН влязоха в лагера през 2005-а - но при ограничен достъп.
Щатския Върховен съд през 2007-а постанови, че военните комисии, създадени да съдят заподозрени терористи, нарушават местното американско законодателство и международните споразумения за третирането на военнопленниците с неясния термин "незаконни вражески бойци", които са в Гуантанамо без съд, без присъда и срок за излежаването й.
ООН поиска затварянето на лагера след доклада на 10 независими експерти от специалната Комисия срещу изтезанията заради: "Задържането на хора в подобни условия, което е само по себе си нарушение на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на
жестоко, нечовешко и унизително отношение
или наказание". Женевската конвенция забранява физическо насилие, изтезания и унизително отношение към военнопленници и граждански лица по време на война. Такива оценки дадоха и Европейският съюз и правозащитни организации като "Хюман райтс уоч" и "Амнести интърнешънъл".
Гитмо се намира в югоизточната част на Куба. Той се използва повече от век и от 2002 г. става военен затвор за задържани от антитерористичните операции на Америка в Афганистан, Ирак и след 11 септември. САЩ контролират земята от двете страни на залива по силата на договор за наем, сключен в навечерието на Испанско-американската война от 1898 година. Куба отхвърля договора. По време на Испанско-американската война флотата на Щатите, която атакува Сантяго, се оттегля в залива, за да се спаси от ураганите. Когато военните дебаркират на сушата, испанците засилват съпротивата си, но тя е сломена с помощта на кубински скаути. Така се създава военноморската база, която заема площ от 116 квадратни километра. Това е единствената американска база,
намираща се в комунистическа страна
С последващия Парижки договор островът получава независимост през 1902 година.

Лагерът е силно укрепен и достъпът до него е забранен.

Томас Естрада Палма, първият кубински президент, който всъщност е американски гражданин, предлага на 23 февруари 1903 година вечен договор за наем. По силата му Куба получава пълен суверенитет над залива Гуантанамо, а в замяна Америка има пълна юрисдикция и контрол върху базата.
Ново споразумение от 1934 година потвърждава договора и дава на Куба свободен достъп в залива. По силата му се актуализира и наема - от 2 000 златни долара годишно, той става 4 085 долара. До революцията от 1953 - 1959 година хиляди кубинци работят в американската база. Кубинското правителство вече забрани наемането на нови.

Първата книга за изтезанията

Снимки: Интернет

Моазим Бег е първият затворник, който написа книга за Гитмо.

Първата книга за Гитмо, написана от бивш затворник от лагера, излезе във Великобритания. Моазим Бег разказва, че трите години зад решетките, са били белязани от побоища, мъчения и страх. "Вражески боец: пътят на един британски мюсюлманин до Гуантанамо и обратно" описва мъченията. "Надзирателите издърпаха ръцете ми отзад, завързаха ги така, че да бъдат приковани към краката ми, които също бяха вързани. Загубих напълно представа дали е ден или нощ."
През юни 2006 година в лагера се самоубиха трима затворници - тласнати от отчаяние заради ужасяващите условия и липсата на перспектива за законна присъда. Те са първите, които успяват - след 41 опита на други 23-а. Всички са настанени в Кемп Делта, лагерът, който е използван през 90-те години на миналия век за настаняване на бегълци от Хаити. През април 2002-а е преустроен от дъщерна фирма на компанията "Халибъртън" на вицепрезидента Дик Чейни. Тогава в лагера влизат първите 300 затворници.

Карибската криза спира водата

Карта на залива Гуантанамо с американската военноморска база.

По време на Карибската криза от 1962 година семействата на военния персонал в лагера са евакуирани. От 1939-а базата се снабдява с вода от река Ятерас и Америка плаща за 10 милиона литра такса, която през 1964 година е около 14 000 долара месечно. Същата година кубинското правителство спира водата. Американците отначало я внасят от Ямайка, но по-късно построяват завод за обезсоляване на морска вода.
След революцията на острова много кубинци потърсват убежище в базата. През пролетта на 1961 година Фидел Кастро нарежда на войската си да посади 13 километрова бариера от кактуси по продължение на оградата - аналогична на "Желязната завеса" в Европа между капиталистическите и социалистически държави.
Американските войници разпръскват 75 000 сухопътни мини между щатската и кубинска граница - второто по големина минно поле на планетата и най-голямото в Западното полукълбо. През 1996 година президентът Клинтън нарежда премахването му, но Куба го пази от своята страна на границата. От идването си на власт през 1959 година сегашният кубински президент Фидел Кастро отказва да получава парите от наема на базата. Но взема първия чек и САЩ използват този факт, за да докажат, че Хавана е ратифицирала договора.

в."Монитор",Сряда, 16 Януари 2008