Homosexuality is not a sin by nature according to Islam…

Homosexuality is not a sin by nature according to Islam,
neither a crime, nor a perversion, nor a pathology.

For more detailled information about that topic, please read the Green Book

PDF version click here

Nowhere, neither in the Qur’an nor in the Sunna – hadeeth, oral traditions of the Prophet - homosexuality is condemned, as recalled on May 17th, 2010 by the rector of the Mosque of Bordeaux, Imam Tareq Oubrou [1]. According to that statement, today it is a duty to change some misogynistic and homophobic traditions, and talk about real issues, without amalgams, or misunderstandings, or political manipulations.

First of all, the verses mentioning “the people of Lut” in the Qur’an, never speak of homosexuality by nature; homosexuality - المثلية الجنسية - is not mentioned once. The Qur’an mentions violent sex, dominative, inhuman practiced by the people of Sodom and Gomorrah, and other criminal practices that have nothing to do with homosexuality - rape, theft, refusal of hospitality, murder, etc.. [2]. Moreover, their traditional sex was described as unprecedented. It is said in the Qur’an: “How dare you practice a vice than any people before you had practiced” [3]. And we know today that homosexuality has not been “invented” by the people of Sodom and Gomorrah.

Considering that these crimes - rape, theft, etc. - Are characteristic of homosexuals is discriminatory and it is an amalgam. If one replace the term “people of Lot” with “Jews” or “Blacks”, we would see that we cannot now condemned all “Jews” or “Blacks” for a crime committed by a city populated predominantly, 5000 years ago (!), of “Jews” or “Blacks”. In this example, the discrimination and the amalgam are obvious. But when it comes to homosexuality, it is less obvious and some dogmatic Muslims continue to accuse us of all these heinous crimes committed by people who had, among other things, homosexual violent and dehumanizing practices.

Therefore, these sexual practices and are often cited by dogmatic Muslims because they think homosexuality is mentioned in the Qur’an indirectly. But theses violent practices have in fact nothing to do with homosexuality per se. It would be more likely that these sexual practices have been described by the ancient historian, Herodotus: “… Once in a lifetime to sit in the temple of love [dedicated to the goddess Ishtar] and … have sex with a stranger … men pass and make their choice. Whatever the money, the woman never refuses, because that would be a sin, the money being by this act made sacred “[4]. In good faith, these acts do not describe homosexuality per se. These are sexual domineering, violent practices which can be equated with prostitution in public.
 These domineering and violent sexual practices also seem to be still in force among the Arabs until shortly before the end of the modern era (nineteenth century), as reported by Khaled Al-Rouyaheb in his wonderful book “Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “[5]. And so the hadeeth attributed to the Prophet Muhammad , that says: “If you find two men to commit the crime of the people of Lut, kill the active and the passive ” [6]: well this hadeeth does not apply to homosexuality per se, but applies to acts of prostitution made in public. Today there is no question of practicing such a punishment for acts of prostitution made publicly [7]. But it will still take time before the Arabo-islamic countries - often within the scope of dictatorial regimes - evolve on these particular issues [8]; dictatorships, despotic regimes, which cannot be honestly considered as Islamic.



Besides this hadeeth was narrated by one of the companions of the Prophet with the most sulfurous reputation, which itself was involved personally with homosexuality. Aisha RAA, with whom Abu Huraïra also had an altercation, said that what Abu Huraïra considered the words of the Prophet , actually was not the word of the Prophet . These are inconsistencies about hadeeth narrated by Abu Huraïra - hadeeths attributed to the Prophet , in reality often misogynistic and homophobic hadeeths - in total contradiction with the facts as reported also by other companions of the Prophet whose reputations are safer. Inconsistencies about Abu Huraïra that have already been highlighted in 1983 by the famous Muslim feminist, Fatima Mernissi in her famous book: “The political harem, the Prophet and women” [9]. We, sexual minorities who are fighting for human rights, must be aware that the opinion of one man of bad reputation is not valid in front of the advice of the wife of the Prophet Muhammad ; Aisha RAA, the closest of his wives, the first scholar woman within Islam.

Plus Abu Huraïra, the companion of the Prophet Muhammad - the reputation of the companions is considered sacred to the majority of Muslims - seemed to be himself questioning about his sexuality. He spoke to the Prophet Muhammad who, far from condemning him, urged him to accept his fate [10]. But Abu Huraïra preferred to marry and have kids. Then he used to be one of the fiercest persecutors of those whom they use to call the “mukhanathun” - مخنثون. The mukhanathun were men effeminate, androgynous men, who had no desire to women, who did not marry women, before whom the Prophet’s wives did not veil with their hijab [11]. Today mukhanathun could have been described as “gay” or “transgenders”. The Prophet defended, proactively, one of these mukhanathun; Abu Huraïra wanted to kill because of his effeminate manners and way of dressing [12]. It is therefore obvious that the opinion of Abu Huraïra on homosexuality was not neutral, and in total contradiction with the ethical position of the Prophet of Islam who, again, defended proactively these individuals belonging to what we call today “sexual minorities”. What religious or political leader had given such an example, one thousand and almost five hundred years ago ?


Moreover about the Arabo-Islamic traditions considered to be “authentic” - often wrongly attributed to the Prophet Muhammad , as we have seen - there is also the hadeeth often quoted saying: ” When two men have sex as did the people of Lut, the throne of the Merciful is shaken [13]. This hadeeth is apocryphal, which means it was added to the Arabo-Islamic tradition long after the death of the Prophet Muhammad who never claimed that the universe can shake simply because of a sexual relation between two consenting individuals. So why do some Muslims, often dogmatic, still repeat this apocryphal hadeeth, if it was so obvious from the Qur’an that homosexuality is sinful by nature!?

Similarly, there is never any mention of feminine homosexuality anywhere. The only hadeeth that talks about sexual relationships between women is also apocryphal, first cited by al-Tabaraani over three hundred years after the Prophet’s death and was added after the elaboration of the six so called “authentic” books of Hadeeths. This fact tends to prove in this case, after the death of the Prophet , that women’s sexuality was controlled by the men in power’s vision, who did not think a woman without a penis could have an “independent” sexuality – for several Muslim scholars, adultery was considered to be the penetration of a penis into a vagina [13b]. Moreover, these apocryphal hadeeths suggests that with the dogmatization of Islam, “Arabs” no longer saw “homosexuality” – defined here as the exclusive research of a same sex partner - as a threat to filiation, a sacred concept for the tribal morality of that time ; but for the first time probably in the history of the Arabo-Islamic world, several decades after the Prophet’s death , this behavior was seen as a pathology [5].


Remember also the verses of that Surat who speaks of the celestial journey accomplished through Jerusalem by Muhammad : “Say: Everyone acts according to its kind - in Arabic shakilat, شكلة - but your Lord knows best who follows the best path. They ask you about the soul. Say: “The soul comes under the command of my Lord, and indeed of knowledge ye have been vouchsafed but little.” If We willed We could withdraw that which We have revealed, and then you will not find anyone to defend you against Us. ” [14]. Here “shakilat” could be translated as “deep nature on which the individual was shaped” or “gender identity”. It is an interpretation certainly much more modern and progressive than most dogmatic Muslims would like to impose. Only God knows why He created us so and why each one is acting a certain way, depending on its gender or sexuality.

In conclusion we believe homosexuality is not a sin by nature, and it is the duty of every good Muslim to fight against homophobic violence, as recalled by the Rector of Bordeaux, Imam Tariq Oubrou [ 15]. More importantly, it is the duty of all good Muslims in France - and elsewhere - to manage a place for sexual minorities within the Muslim community; homophobia is not an opinion but a crime [ 16]. For us all use of the Arabo-Islamic tradition for political purposes can only serve Islamophobic extremists and dogmatic Muslims. Finally, remember that the Prophet himself forbade – according to his faithful companion, the Caliph of Islam Omar ibn Al-Khattab – to base our ethic mainly on his sayings and hadeeths; we have to stick mainly on the Qur’an [17], very probably because he knew that some parties might use his words to change, playing on the misunderstandings, the fundamentally egalitarian and non-violent spirit of Islam [18].

____________________________________________________________________________

Nota Bene (added on the 28th of March 2011)

In some chapters the Qur’an refers to marriage as the union between men and women as a complementary pair. However, other chapters deal with the fundamental nature of the human relationships as a duality with no presence of gender dichotomy. Likely, duality would exist inside of every being. This states the fundamental equality of the spouses and gives a way to a no-gender conception of the human relationships.

“O, people! Care about your commitments with your Lord, Who created with an only soul and from it He created its couple, and from the union of both multitude of men and women were born” (Qur’an 4:1)

“And among His Signs you may find this: that He created couples for you from yourselves to live in peace with them, blowing love and mercy in your hearts. Certainly there are signs in for those who want to see” (Qur’an 30:21).

L.Zahed - founder and spokesman
 For the Commission “Color Islam” of HM2F - the citizen network of Homosexual Muslims of France

Back top page

BIBLIOGRAPHY

[1] Le Livre Vert de HM2F a été présenté à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011, à l’occasion de la journée mondiale contre l’homophobie, la transphobie - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html

[2] Coran : 7.80-84, 11.69-83,15.51-77, 21.71-75, 22.42-43, 25.40, 26.159-175, 27.54-58, 29.28-35, 37.133-138, 50.12-13, 54.32-40 37, 66.10

[3] Coran : 7.80

[4] Dening, S. (1996). « The Mythology of Sex », Chapter 3, Macmillan General Reference, New York.

[5] El-Rouayheb, K. (2010). « L’amour des garçons en pays arabo-islamique. XVIe-XVIIIe siècle », p.36. Epel, Paris – In English “ Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “.

[6] El Tarmidi, recueil de traditions authentiques, numéro 1376

[7] Manifeste CALEM pour la dépénalisation des rapports sexuelles entre adultes consentant – www.calem.eu

[8] Le rapport d’Amnesty internationale sur la question - http://www.amnesty.org/en/library/asset/POL30/003/2008/en/d77ce647-4cd3-11dd-bca2- bb9d43f3e059/pol300032008eng.pdf ; voir aussi le rapport de l’ILGA - http://ilga.org/historic/Statehomophobia/Homophobie_d_Etat_ILGA_2007.pdf ; voir aussi la torture pratiquée par les forces de l’ordre égyptiennes avant la chute de Mubarak - http://www.youtube.com/watch?v=iCHM6LYiBsY&oref=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fresults%3Fsearch_query%3Dtorture%2Begypt%26aq%3Df&has_verified=1 ; voir enfin l’article paru sur Yagg l’interview de Mohamed Mezziane selon lequel « Moubarak a été le premier dictateur arabe à mener une persécution systématique et à grande échelle contre l’homosexualité et les homosexuels entre 2001 et 2005. Des milliers d’hommes ont été arrêtés par la police des mœurs. Les amis et connaissances homos de ces hommes ont été arrêtés aussi, à partir des carnets d’adresses des hommes arrêtés, ou d’une dénonciation obtenue sous la menace. Dans les grandes villes, la police des mœurs a constitué d’énormes fichiers de présumés homosexuels, et ceux-ci étaient souvent harcelés. Une partie de ces exactions a été bien documentée par Human Rights Watch [http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned], notamment pour la période 2001-2003 - http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned

[9] F. Mernissi (1987). « Le harem politique : le Prophète et les femmes ». Albin Michel, Paris. On y apprend notamment que le célébrissime Al-Bokhari – le plus grand des savants de la tradition orale islamique, les hadiths - était au courant de la réputation de Abu Huraïra ; et il rapporte lui-même que « les gens disaient qu’Abu Huraïra racontait trop de hadiths » - Al-‘Uzziy, ‘A., A., S., A. (1981). « Difaa’ ‘An-Abi Huraïra ». Maqtabat Al-Nahda, Baghdad -. Omar Ibn Al-Khatab, second khalif de l’Islam, aurait fait la réflexion suivante : « nous avons beaucoup de choses à dire, mais nous avons peur de les dire, et cet homme là n’a aucune retenue » - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth -. Il aurait en effet retenu plus de 5300 hadiths - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth - reportés dans les six ouvrages musulmans les plus authentiques ; c’est-à-dire très probablement plus qu’aucun autre compagnons de Mahomet ; plus même que les propres épouses même du Prophète comme Aïcha, qui passait déjà à l’époque comme une référence en matière de jurisprudence et de sagesse islamique ! Sans compter que pour rapporter autant de hadiths, Abu Huraïra qui s’est converti à peine deux ans avant la mort du Prophète aurait dû passer son temps à écouter toutes les paroles du Prophète , afin de rapporter plus de sept hadiths par jour (ou un peu plus d’un par jour, si l’on reprends une autre forme de décompte des différentes version d’un même hadith) !

[10] Lors d’un entretien privé avec le Prophète Mahomet, Abu Huraïra lui dit ceci : « je suis un jeune homme et je crains les tourments de son âme, mais je ne trouve pas les moyens d’épouser une femme » [innee rajulun shaabbun wa ana akhaafu ‘alaa nafsee al-‘anata wa laa ajidu ma atazawwaju bihi an-nisaa’a]. Le Prophète garda le silence, même après qu’Abu Huraïra ait réitéré sa déclaration trois fois. Enfin, après la quatrième fois, Mahomet dit : « O Abu Huraïra, la plume est sèche en ce qui concerne ce qui peut être convenable pour ceux d’entre vous. Alors, soit eunuque pour cette raison ou abandonne. » - Bukhari, LXII 8. Pour comparaison, rappelons-nous que lorsqu’Uthman – khalife de l’islam après la mort du Prophète - est venu demander à Mahomet s’il pouvait être autorisé à vivre une vie d’abstinence. Cela lui a été clairement refusé. Abu Huraira semblait donc perturbé par le fait qu’il se sentait incapable de se marier à une femme.

[11] Sunan Abu Dawud – recueil de traditions dites « authentiques » -. Livre de l’Adab, no 4928 (4:282) ; voir aussi le livre de Rowson, E., K..: “The effeminates of early Medina”, Journal of the American Oriental Society, Vol. 111, No. 4. (Oct. - Dec., 1991), pp. 671-693.

[12] Sunan Abu Dawud, Livre 41, numéro 4910.

[13] S. Kugle (2010). « Homosexuality in Islam ». Oneworld Publications, London.

[13b] Hendricks, M. (2010) « Islamic text ; a source of acceptance of queer individuals into mainstream Muslim society” - click here ; voir aussi le livre De Habib, S. (2007). « Female Homosexuality in the Middle East: History and Representations ». Routledge, London ; voir aussi Andrew, W., G. & Kalpakli, M. (2005). “The Age Of Beloveds: Love And The Beloved In Early-Modern Ottoman And European Culture And Society”. Duke university press, où les auteurs décrivent des femmes masculines et fortes au poids d’en tuer un lion à mains nues, un mythe qui enferme toujours la femme sous le joug de la masculinité toute puissante puisque les seules femmes indépendantes serait des femmes masculines - http://books.google.fr/books?id=a30HVkX4UAEC&printsec=frontcover&dq=andrews+and+kalpakli+beloved&source=bl&ots=mzl2fYjZL3&sig=po35gKo7x45TrnejuD3nUqFoUjc&hl=fr&ei=R5N_TZqPK8SxcenQ9IAH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CBsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false - ; voir aussi Kuru, S. (2006). « Kuru, Selim S. 2000. A Sixteenth Century Scholar: Deli Birader and His “Dafi`ü’l-Gumum Ve Rafi`ü’l-Humum.” Unpublished PhD Dissertation. Harvard University”, où l’auteur nous parle de ces femmes qui déambulait dans l’empire ottoman dans des “bordel” ambulant emplis de godemichés et autres ustensiles de plaisirs ; voir aussi Najmabadi, A. (2005). « Women With Mustaches And Men Without Beards: Gender And Sexual Anxieties Of Iranian Modernity ». University of California Press, où l’auteur parle, très succinctement, de “contrat” – probablement de type matrimoniaux – entre certaines femmes de harems – des harems qui parfois pouvaient abriter plusieurs centaines de femmes issues des quatre coins du royaume.

[14] Coran : 17.84-86

[15] L’imam Tarek Oubrou était à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011 pour rappeler que nulle part, ni dans le Coran ni dans la Sunna –tradition orale du Prophète , l’homosexualité n’est condamnée en tant que telle - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html

[16] En 2004, l’homophobie est devenue un délit passible de deux ans d’emprisonnement et de 30 000 euros d’amendes - http://www.leparisien.fr/societe/l-homophobie-va-devenir-un-delit-24-11-2004-2005481660.php ; Rappelons par ailleurs que l’homophobie est un problème qui ne touche pas uniquement les musulmans ; c’est une problématique sociétales qui consiste a déshumaniser un groupe minoritaire bouc émissaire, lorsque le groupe majoritaire se sent en danger - http://www.homosexuels-musulmans.org/infrahumanisation_deshumanisation_violente_et_justice_de_la_reforme_de_l-islam_de_france.html. L’homophobie comme nous venons de tenter de le montrer n’a rien à voir avec l’islam. Un musulman qui serait homophobe et qui utilise l’islam - comme il pourrait utiliser certaines études biaisées en sciences humaines - http://www.kinseyinstitute.org/ - doit être dénoncé pour son comportement personnel, qui n’engage en rien l’ensemble de la communauté musulmane de France dont nous, les HM2F, faisons parti.

[17] Il dit : « le plus menteur des Mohaddithin [compagnons du Prophète qui rapportent les hadiths qu’ils disent avoir entendu] est Abu Huraïra » -
Tabari, Tafsir, op cit, volume XXI, p.157. Ainsi, ‘Omar l’a menacé de l’exiler, et de le renvoyer au Yémen, son pays d’origine, s’il continuait à raconter de tels hadiths - op cit, volume XXI, p.157. Aïcha également rejeta l’un de ses hadiths. Abu Huraïra, rapporte, selon lui, du Prophète Mahomet , qu’une femme croyante maltraitait une chatte en la torturant et que cette dernière a périt en Enfer. Néanmoins, ce témoignage est rejeté par ‘Aïcha ; un disciple raconte : « Nous étions chez ‘Aïcha, et il y avait Abu Huraïra avec nous, Aïcha lui dit : « Abu Huraïra, est-ce toi qui as dit que tu as entendu le Prophète Mahomet déclarer qu’« une femme est allée en Enfer parce qu’elle a affamé une chatte en l’assoiffant » ? « J’ai entendu le Prophète Mahomet dire cela », répondit Abu Huraïra. « Le croyant a trop de valeur aux yeux de Dieu, lui répondit Aïcha, pour qu’il puisse le torturer à cause d’une chatte […]. Abu Huraïra, la prochaine fois, quand tu entreprendras de répéter les propos du Prophète de Dieu, surveille ce que tu racontes » - Shaykh al-Islam al-Hafiz Ibn Hajar al-Asqalani dans al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba, volume VII, p.118. Nous savons là aussi que Abu Huraïra ne supportait pas que l’on maltraita de petits chattons. D’ailleurs son surnom, Abu Huraïra, veut dire en arabe « le père des chatons » ; il a été surnommé ainsi parce qu’il aimait particulièrement les petits chats.

[17] Bidar, Abdennour (2008). « L’islam sans soumission ». Albin Michel, Paris.
http://www.homosexuels-musulmans.org/homosexuality-is-not-a-sin-perversion-according-to-islam.html

One Muslim’s fight to marry Islam with homosexuality

December 12, 2012 

One Muslim’s fight to marry Islam with homosexuality 

Ludovic-Mohamed Zahed (right) has made headlines by becoming the first French man to be married to another man in a Muslim religious ceremony. In his new book, he tells the tale of his unique journey of faith and love. 

By Gaëlle LE ROUX (text)

Ludovic-Mohamed Zahed is an intellectual, an expert on the Koran and an AIDS activist. The 35-year-old also has the distinction of being the first gay man married in a Muslim wedding ceremony in France. “I am sure that if the Prophet Mohamad was still alive, he would marry gay couples,” Zahed confidently told FRANCE 24.
In “The Koran and the Flesh”, Ludovic-Mohamed Zahed retells his personal journey of faith as a Muslim homosexual.

His marriage last February, by an imam-in-training in the Parisian suburb of Sevres, has brought Zahed much attention, even if his marriage is not officially recognised by French authorities.

Zahed has made the reconciliation of Islam and homosexuality his life’s pursuit. He’s fought this battle through his gay rights group, Homosexual Muslims in France (HM2F), and through rigorous academic research.

A student of anthropology and psychology at Paris’s prestigious School for Advanced Studies in the Social Sciences, Zahed is currently preparing his doctoral thesis on Islam and homosexuality.

His first book, The Koran and the Flesh (Le Coran et la chair, Editions Max Milo), which hit French bookstores on March 29, promises to further shine a spotlight on this unique man.

A poignant account of the difficulties growing up as a gay Muslim, the book tells Zahed’s journey across different continents and of his constant confrontations with bouts of humiliation and personal doubt.

Learning to be a man

“Homosexuality is not a choice, and it would be crazy to choose to be gay in the socio-cultural environment I grew up in,” Zahed writes.

Born in Algeria in 1977, he was the second of three children of a modest family. When he was three years old, the family left their home in the Algerian capital of Algiers and settled in Paris, taking up permanent residence in France and only returning to Algeria for short holidays.

Zahed says he was a shy and effeminate boy, realising at eight years of age that he was “between the two: I’m a bit girl, a bit boy.” However, neither his “macho thug” father nor his older brother were willing to accept this dual identity. “I spent my childhood with a father who constantly called me a sissy, a chick, a cry-baby,” he writes. And to teach him “to be a man”, his brother regularly beat him, once going so far as to break his nose. “He was ashamed of his ‘sick’ brother,” Zahed remembers.

Desperate for answers, the teenager plunged himself in religion and was accepted into a Koranic school in Algeria run by ultra-conservative Salafist Islamists. Back in Algeria, he learned to recite part of the Koran by heart, prayed five times each day and strictly observed the teachers’ guidelines.

Mohamed’s spiritual desert

Again, his manners were viewed as too effeminate by his Muslim brothers, who eventually kicked him out of the community. And on 30 January 1995, as Algeria was mired in civil war, a truck packed with explosives devastated downtown Algiers and killed 42 people. The Armed Islamic Group claimed the attack, an event that proved to be a turning point in Zahed’s life.

“That day, I felt an ache in my gut just thinking that, even at the most minimal level, I shared something in common with those people who attacked Algiers,” Zahed writes. The attack and his ostracism from the Salafist school signal “the beginning of a long spiritual desert” for the author, who for 15 years “violently rejected Islam.”

Back in France at age 21, he confessed his sexual orientation to his family. His mother was inconsolable for several months, but his father’s reaction surprised him. “This is the way it is,” the once-unbending man declared. ”I understand. One must accept.”
Before an aspiring imam, Ludovic-Mohamed Zahed (left) and Qiyaammudeen Jantjies-Zahed (right) were united in marriage according to the usual Muslim rituals to wed heterosexual couples.

Despite his break with Islam, the young man still yearned for faith, and turned to Buddhism. “But I realised that misogyny and homophobia were the same everywhere,” he told FRANCE 24, and gradually Islam re-conquered him.

“Little by little I started to pray again, and then I went on my first pilgrimage to Mecca, the source of Islam, to reclaim my religion,” he said. “I rediscovered an interior peace that I hadn’t known since childhood.”

In France, the HIV-positive Zehad founded his first NGO, The Children of AIDS, for which he embarked on a year-long trip across the globe. “It helped me realize that I was a good person. I also realised that I could be gay and have a religious practice.” He founded his second organisation, HM2F, in January 2010.

“Current Islamic ethics condemns this sexual orientation, but in fact nothing in Islam or the Quran forbids homosexuality,” Zahed argued. “Indeed, for centuries, Muslims did not consider homosexuality to be the supreme abomination that they do today.”

A restless peace

When it comes to homosexuality and Islam, Zahed is relentless. “There is nothing about homosexuality that ‘goes against nature’ according to one interpretation of Islam. Quite the opposite,” he argues in The Koran and the Flesh. This idea is the battle flag he carries with him every day.
During the wedding, celebrated in the Parisian suburb of Sevres on February 18, traditional Christian and Hebrew prayers were also invoked in honour of the newlywed’s Catholic and Jewish friends.

His work with HM2F took him to international destinations, including South Africa, where in 2011 he participated in a conference organised by an association similar to his own. There he met Qiyaammudeen Jantjies-Zahed, who, like him, was a devout Muslim man.

Two months later, in June 2011, Zahed and Jantjies-Zahed decided to get married in South Africa, where gay civil marriages and adoptions by gay couples are legal. The couple decided to settle in France, which does not recognise marriage between two men. Nevertheless, it’s in France where they celebrated their religious union.

Despite labyrinthine administrative procedures that his spouse Jantjies-Zahed must now face in order to remain in France, and despite the threatening emails and phone calls that continue to hound him, Zahed says it is all worth it.

“I have found calm,” the smiling man says. “I could die tomorrow. I’m finally at peace.”
http://www.france24.com/en/

Хомосексуалността може да бъде съвместима с Исляма

Хомосексуалността може да бъде съвместима с Исляма

December 12, 2012 

Ислямски академик твърди, че хомосексуалността може да бъде съвместима с Исляма

Според изтъкнат ислямски академик в Корана има свидетелства за това, че хомосексуалността може да бъде съвместима с исляма.

В интервю за сп. Times 29-годишният д-р Амануллах Де Сонди заяви, че въпреки доказателствата, консервативните мюсюлмани няма да приемат хомосексуалността, тъй като са „дълбоко хомофобни”.

Де Сонди, който е преподавател в богословския факултет на университета в Глазгоу, обяснява: „Хомосексуалността не е несъвместима с исляма. Те могат да съществуват заедно. Важното е тя да е свързана с воденето на добър живот и съграждането на добро общество.

Ако ги питате лично, широкото мнозинство от мюсюлманите от моето поколение е силно хомофобски настроено. Мисля, че това е най-вече гарантирано от факта, че много мюсюлмански общества имат корени в традиционните идеи за семейството и патриархата.”

Историята за разрушаването на Содом, която се появява както в Библията, така и в Корана, той коментира така: „Тази история винаги се дава за пример, като илюстрация на Божието неодобрение към хомосексуалността. При по-внимателен анализ на текста обаче се разбира, че става въпрос за неодобрението му относно изнасилването на младежи. Разликата е голяма.”

Де Сонди разказва още за ислямски светец, за който се говори, че е имал хомосексуална връзка: „В индийската провинция Пенджаб в 16 век живял суфист [мюсюлмански мистик], светец и поет на име Шах Хюсеин. Той се влюбил в момче-хиндуист. Те живели заедно и са погребани в обща гробница. Някои се опитват да пренапишат историята, твърдейки, че момчето е било момиче.”

Проучване, проведено през май тази година, показа, че британската мюсюлманска общност е значително по-малко толерантна към хомосексуалността, в сравнение с ислямските общности във Франция и Германия.

Допитването, част от проучване на агенция Галъп, установи, че нито един от допитаните 1 001 британски мюсюлмани не вярва, че хомосексуалните актове са морално приемливи.

Петдесет и осем процента от общото британско население заявяват, че за тях хомосексуалността не е морално погрешна, в сравнение с 68% от германците.

Най-либерални са французите със 78% одобрение от страна на общата популация. Според проучването мнението на християните слабо се отличава от това на общата популация.

В сравнение с мюсюлманите във Великобритания 35% от френските мюсюлмани и 19% от немските нямат морални възражения срещу хомосексуалността.

Британските мюсюлмани имат по-консервативни възгледи и по въпросите за абортите, порнографията, самоубийството и извънбрачния секс.

Източник: PinkNews.co.uk

Суфизмът - културата на младите в Мароко

Като един от корените на мароканската идентичност, суфизмът е пропит във всички членове на обществото, независимо от възрастта, пола, социалния статут и политическата им ориентация.

Мароко дължи имиджа си на модерна мюсюлманска страна на суфизма - духовна и толерантна ислямска традиция, възникнала още при първите поколения мюсюлмани и устояла на религиозните, социални и културни смесици в мароканското общество в продължение на векове.
Суфизмът дава
отговор на някои от най-сложните проблеми в съвременния мюсюлмански свят,
в който младежта е преобладаващата възрастова група.
Повечето мароканци, млади или стари, упражняват една или друга форма на суфизма. Като един от корените на мароканската идентичност, суфизмът е пропит във всички членове на обществото, независимо от възрастта, пола, социалния статут и политическата им ориентация.
Мароканските младежи са все по-привлечени от суфизма заради проповядваната от него толерантност, гъвкавото тълкуване на Корана, отхвърлянето на фанатизма и приемането на съвременното. Млади мъже и жени откриват в суфитските принципи на "красота" и "човечност" балансиран начин на живот, който им позволява да се наслаждават на изкуствата, музиката и любовта, без да загърбват духовните си и религиозни задължения.
Суфитски ордени има навсякъде в Мароко. Те организират редовни срещи, за да се молят, пеят и обсъждат актуални теми от социално и политическо значение - от защитата на околната среда и социалната благотворителност до войната срещу наркотиците и заплахата от тероризъм.
Освен това суфитските събирания вдъхновяват младите хора да се включат в междурелигиозен диалог, подчертавайки универсалните ценности, които ислямът споделя с християнството и юдаизма, като търсенето на щастие, любов към семейството, толерантност по отношение на раса и религия и стремеж към мир.
Комбинацията от суфитски семинари, напеви и състояния на екстаз осигурява на милиони мароканци социална среда, в която
сливането на свещеното със светското, на душата с тялото, на индивидуалното с универсалното
е както възможно, така и източник на радост.
Неотдавна попитах Ахмед Костас, експерт по суфизма и директор в мароканското министерство по религиозните въпроси в Рабат, защо тази стара духовна традиция е така популярна сред съвременната младеж.
"Усъвършенстването и промяната са основни стълбове на суфитската философия", отбеляза той.
Суфитите се разграничават от фундаменталистите, чиято представа за исляма се изразява в ревностно и утопично подражание на пророка Мохамед и неговите сподвижници, като поставят голям акцент върху адаптирането на общността към концепциите и приоритетите на съвремието.
Суфитите нито осъждат незабрадените жени, нито забраняват съвременните начини на забавление. За тях разликата между добродетелта и порока се
определя от намеренията, а не от поведението.
Суфизмът е дотолкова проникнал в мароканската култура, че ролята му не може да бъде правилно разбрана, ако той бъде сведен до секта или светилище. Той се е пробил дори в музикалните стилове, наричани модерни или западни.
Стилът "раи", както и
мароканската версия на хип-хоп и рап,
може да изглеждат твърде земни или твърде чувствени, за да бъдат свързани със суфизма, но въпреки това черпят от суфитската поезия, за да възпеят
първичната същност на човешкото тяло, добродетелите на простотата и лечебните дарове на видни суфити като Сиди Абдеррахман Маджиб, Сиди Ахмед Тиджани и Сиди Бумедиен - духовни предводители, почитани от техните сподвижници и последователи заради духовното им единение с бог в земния им живот.
Влиянието на суфизма върху младежката култура е по-очевидно в текстовете на песните на "ърбан" групата "Нас ал гиуан" и музиката на етническата общност гнауа (буквално - "черните хора") в Сахара, дала името си и на специфичния музикален стил.
Тези две групи очертаха в дълбочина мароканската популярна музика от 70-те години насам. Песните на Нас ал гиуан, напомнящи за хипарския стил на групи като "Ролинг Стоунс" и "Пинк Флойд", предизвикват у много слушатели физическа реакция, наречена шада - суфитски термин, който мароканците използват в значение на модерен танц.
Изпълнителите на гнауа, чиито прародители са африкански роби, докарани в Мароко между 12-и и 17-и век, предизвикват сходен ефект. Тяхната музика е смесица от религиозни текстове, дълбоко вкоренени в устната традиция на подсахарска Африка, и меланхолични мелодии, напомнящи американски джаз и блус.
Основната част от представлението гнауа се изразява във въртене на тялото и суфитски напеви на висок глас на римувана проза на арабски като "Няма друго божество освен Бог и Мохамед е неговият пратеник".
Тези думи предизвикват ужас, когато излизат от устата на терорист, но извисяват душата, когато са изпети от благочестиви мюсюлмани, изпълнители на гнауа или други вдъхновени от суфитите музиканти.
Дори "Фнер", наскоро придобилата известност хип-хоп група от Маракеш, се самоопределя като смесица от мароканска суфитска традиция и американски рап.
Освен мароканците хиляди младежи от Европа, Америка и Африка се стичат всяко лято в Мароко на свещени музикални фестивали, огранизирани от суфитски ордени, за да пеят и да прославят жаждата си за живот и посветеността си на универсалния мир.
Гледката на тези фестивали напълно противоречи на онзи образ, който екстремистите искат да придадат на мюсюлманската младеж.
Именно това сливане на суфизма и модерността поражда уникален естетичен опит, притегателен за мароканската младеж, която отхвърля екстремизма и издига на почит общочовешките ценности.
--------------------------------------------------
Мохтар Гамбу е професор по постколониализъм в Йейлския университет. Той е също основател и председател на Американско-мароканския институт.

Суфиите - Идрис Шах

Суфиите - Идрис Шах

 sufii.zip

"Мистични медитации" - Учението на суфиите/Хазрат Инаят Хан

"Мистични медитации" - Учението на суфиите/Хазрат Инаят Хан

 mistichni.doc   1,18MB

Суфизмът. Учение, мистика или религия!

Суфизъм

Въведение

Къде е мъдростта, която сме загубили заради знанието? Къде е знанието, което сме загубили заради сведенията?
Томас Елиът

Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Семената на суфизма са били посяти по времето на Адaм,
напъпили са по времето на Нух,
разцъфтели са по времето на Ибрахим,
започнали са да се развиват по времето на Муса,
съзрели са по времето на Иса,
дали са чисто вино по времето на Мохамед.

"Чистото вино" е символ на чистата непрекъсната същност на суфизма, която се разкрива в своя предел в средата на исляма. В този смисъл суфизмът е езотерична традиция, която свързва себе си с екзотеричния ислям. Но правоверният ислям остава сам по себе си екзотеричен. Отношението му към суфизма пред средновековието е като към еретично явление в ислямската доктрина. Сблъсъкът с ортодоксалните ислямски възгледи става причина знаменитият мистик Ал-Халладж да бъде осъден на смърт (922 г.) заради разбирането, че е едно с божествената Истина (Ал-Хакк).

След ХVII век суфизмът се „скрива“, оттегля се от формите на публично присъствие в религията. Предполага се, че той остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството.

Суфиите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-авторитетните суфии, андалузецът Ибн ал-Араби (ХII в.) казва:

Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов;
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.

Най-ранната школа на ислямската мистика се утвърждава в Багдад около своя лидер Джунайд (830-910 г.). Джунайд разработва възгледите за „фана“ и „джам“. „Джам“ е събиране, пределно единство, самосъсредоточаване на мистика и негово единение с присъстващия в Името си Аллах. Възгледът за „фана“ също става централен за целия суфизъм. „Фана“ най буквално може да се разбира като „угасване“, угасване на съзнанието; интерпретира се като пределен стадий на мистичното възхождане, „разтваряне“ в единия Бог. Достигналият „фана“ суфий става изразител на автентичното състояние на суфия в сферата на временното пребиваване на човека в земния живот - да бъде „в света, но не от света“.

Ал-Халладж разкрива смисъла на мистичното възхождане като достигащо до изразяване на самия Бог чрез човека. Едно от прекрасните имена на Аллах, Ал-Хакк, Истината, от което мистикът се прониква в резултат на своя дълъг и труден аскетичен опит, прави самия човек изразител на това Име (а във всяко от своите Имена Бог присъства в пълнота и неделимо). "Слава на Този, Който изяви Своята човечност като мистерия на славата на Своята сияеща Божественост". Това е мистерия на връзката на Божията любов с човешката. Но този езотеризъм, коментира Анри Корбен, като че ли „компрометира“ трансцендентността на абстрактния монотеизъм, т. е. чисто екзотеричния възглед (Анри Корбен. История на ислямската философия. С., 2000, с. 267).

Ибн ал-Араби

Пътят на суфия като метод предполага единство на външно и вътрешно пътешествие и се основава на разбирането за изначално дълбинно знание (ма'рифа), в постигането на което човекът става съвършен. В интерпретацията на Ибн ал-Араби образец на съвършен човек е пророк Мухаммад. Прилагайки езотеричната методика на свързване на буквени и числови значения, ал-Араби прояснява смисъла на името Мухаммад чрез числото 33, т. е. една трета от съвършенствата на Аллах, изразени в Неговите Имена. И това говори за максималното съвършенство, което е възможно за човека и което Пророкът изразява в смисъла на името си. Можем да мислим, смята Ибн ал-Араби, за конкретен Мухаммад и за вечен Мухаммад, и вечният Мухаммад е тъждествен на всички расули. Или, иначе казано, видимите форми са само завеса на истинната, вътрешна реалност:

Аскезата е необходима според суфийските учители заради вътрешната битка на адепта за очищение на страстната му душа, „нафс“, от нечистотата на помислите, от изкушенията. Тя е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“. Необходимо условие е и преодоляването на стереотипите на мисленето, на неговата обремененост от двойствеността; обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Основателят на ордена на въртящите се дервиши Джалаладдин Руми (ХIII в.) търси пътища за проникване в "затвореното" съзнание на привързания към света човек в притчите и алегориите. Не оставайте свързани със стената, върху която се виждат само отраженията - призовава Руми, - търсете вечния източник на светлината.

Възгледите за пътя на суфия получават различни интерпретации. Една от тези интерпретации принадлежи на последователя на идеите на Джунайд Наджмуддин Кубра (ХIII в.) от Хорезми. Ал-Кубра странства много, разработва своите идеи в различни трактати. Според него съвършенствата, атрибутите на Аллах, обозначавани с Имена, пребивават „в Небесата“ и мистикът следва да осъществява „небесни пътешествия“ за да достигне „местата“, обитавани от тези Имена. Човек е в състояние да вмести в себе си Божиите съвършенства, обозначавани с Неговите имена, с изключение на „Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В тези Имена същината на Аллах остава трансцендентна по отношение на човека дори в апогея на мистичните му постижения. Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на поклонението на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработва възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

• покаяние (тауба),
• аскеза (зухд),
• уповаване на Аллах (таууакул, което означава и самоотречение),
• самоограничение до най-необходимото (канаат),
• усамотение (узлат),
• дхикр (зикр; постоянно припомняне на Аллах),
• съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),
• търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
• съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка, върху аяти на Корана),
• доволство (риза).

По време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, шахид ал-гайб. По същество той като посветеният в отвъдното е надеждният наставник на адепта. Напълно съсредоточеният и преминаващ последователно през десетте степени на възхождане човек преминава според Ал-Кубра през различни цветови състояния, за да достигне във финалния миг до съзерцание на зелена светлина. Тази светлина е дори отвъд черната светлина на непостижимата Божия същност – тя е светлината на вечния живот.

Централен момент в практиката на суфиите е дхикр (зикр), припомнянето на Божието име. Разбирането за ролята на дхикр се черпи от аяти на Корана, напр.: „О, вярваши, често споменавайте Аллах!“ (33: 41). Според Ал-Халадж дхикр е начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Аллах, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му. За него, както и за Ал-Газали (1058-1111), дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. Във всеки случай, припомнянето на Божието име не се интерпретира като форма на вокация, на призоваване на Бога.

Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички, принадлежащи към общността. В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия – ритуално въртене, ритуален танц.

Абу Хамид ал-Газали

Най-дълбинният стадий на дхикр е според Абу Хамид ал-Газали дхикр на сърцето. На този стадий е постигната и тишина на телесното (усамотение, което той смята за необходимо); постигната е и тишина на „устата“, защото в припомнянето заглъхва всяко човешко слово, и тишината на сърцето - сърцето на адепта се „разтваря“, за да приеме Божието присъствие в такава пълнота, че самото туптене на сърцето да бъде вече пулсирането на Божието име.

Дхикр може да се произнася на глас (дхикр джахри) или или да бъде вътрешна реч (дхикр хафи).

Абдул Абд ал-Халик Гиджувани (ХII в.), основател на братството Ходжаган, разработва метод, път на тихия, вътрешен дхикр. Този път включва осем стъпки:

съзнателно, овладяно дишане (хуш дар дам; диханието да е живо свързано с Божието присъствие);

наблюдаване на крачките (назар бар кадам; да се следи с поглед точното място, където ще се стъпи, да не се оставя погледът да блуждае);

пътуване към родината (сафар дар ватан; монек да следва следва пътя към истинната си родина – към самия Творец; споделя се възгледа за необходимо външно и вътрешно пътуване, във външните си пътувания човек може да открие съвършения си Водител);

усамотение в тълпата (халуат дар анджуман; усамотението може да е външно и вътрешно – при външното човек се оттегля самотен се съсредоточава върху дхикр, а при вътрешното, истинското усамотение, и сред тълпата той не чува нищо и остава отдаден единствено на дхикр в тишината на сърцето си);

припомняне (ядкард; „кард“ е същината на дхикр, а „яд“ е извършването на дхикр в сърцето);

възвръщане (базгащ; самообладание, мисълта да се пази от разсейване, от разконцентриране);

внимателност (нигахдашт; взиране в сърцето, т. е. сърцето да се пази от проникване на лоши помисли);

спомняне (яддящ; адептът да пази сърцето си в присъствието на Аллах – така той може да осъзнае и да прояви и чрез себе си светлината на Същността на Единствеността (анвар аз-зат ал-ахадия).

Суфийските общности се обединяват около учител (шейх). Отношенията учител-ученик са сакрални, непосредствени и не се институционализират. Учителят съблюдава конкретни подходи към всеки ученик и е в състояние да му предава духовна енергия (барака). Името на Фаридуддин Атар (Химикът) (1150-1229) е свързано със суфийското упражнение "стоп!" - в определен момент ученикът спира всякакви движения по заповед на учителя, и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика.

Настрадин Ходжа

В средите на мюсюлманите се ползват с голяма популярност притчите за Настрадин Ходжа („ходжа“ ще рече „учител“), които са достояние на културата на всички балкански народи.

Омар Хаям

Безспорно едно от най-популярните свидетелства на мистиката на суфиите са приказките от 1001 нощ. Суфийски идеи изразяват стиховете на Джалаладдин Руми, на Саади Ширази, на Омар Хаям. Тези идеи имат решаващо влияние върху Сервантес, автора на „Дон Кихот“. Предполага се, че те са повлияли и създаването на такива значителни произведения като „Вилхелм Тел“ и „Робин Худ“.

Публикувано от kundalini

Алевии

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Алиани)

Направо към: навигация, търсене

Стилизирано изображение на митичния вълшебен двуостър меч на Али „Зюлфикяр“

Алевиите, наричани също алиани, са етно-религиозна група в Турция (включва част от турците и кюрдите), Балканите и малки групи в северозападен Иран, в северна Сирия и в Ирак. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Аби Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алевиите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги е обособило от основните шиитски общности. Алевиите се различават от Алауитите, които са религиозна секта в Сирия, въпреки че термините имат сходнен корен. ^[1][2]
Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете — участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна). Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани-сунити един от техните най-почитани светци — Хюсеин — внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.
Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Основни верови принципи на алевиите са:

• любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“);
• толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“);
• уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).

Продължава ТУК

Свещения Коран на български език може да си поръчате ...

Здравейте,

Свещения Коран на български език може да си поръчате

чрез една от най-големите онлайн книжарници "Хеликон":

http://www.helikon.bg/search/?qstr=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD

С уважение:Ислам България

Дервишите

Дервишите - танцуващите мъдреци

Мистика 

 

Суфи в мюсюлманската религия е мъдрец, който се стреми лично да усети Бога. Името произхожда от "суф" - вълненото облекло на първите суфи. Обществото на дервишите е част от общата суфитска система. Дервиши се срещат в целия ислямски свят. Сред нашите мюсюлмани техен клон има при казълбашите. За да влезе в обществата на дервишите, мюсюлманинът се оттегля от външния свят за 1001 дни. Първият изпит се провеждал в текето (манастира). Кандидатът престоява в малка стая 3 дни, без да говори и спи. На 4-ия ден му дават черна дреха, която се носи в началото. Тогава се учи и танцът, наречен сема. След като усвои въртенето (това отнема 90 дни), новакът вече може да участва в него. Възможно е движението на дервишите да е взаимствано от старите питагорейски школи, където изучавали танци и движения, при които всеки се движел по начин, характерен за определена небесна планета, която се вярвало, че представлява.
Танцуващите изпадали в състояние на транс. Не е изключено дервишите да са взели някои идеи и от кришнарите в Индия. Сема не е просто танц, а култова церемония, която по традиция се прави в понеделник вечер. При този ритуален танц се осъществява връзка с Бог. Дервишите влизат в Семахане или залата за въртене, облечени в дълги бели роби с широки поли, които са техните савани или плащаници. Върху тях носят широки черни наметала, символизиращи земните им гробове. На главите си имат конични червени шапки - надгробните им камъни. Церемонията започва с шене - речетатив на хафиза или човека, които знае Корана наизуст. Барабан отмерва ритъма, последван от пресекливите звуци на зурлата най. Шейхът - главният в церемонията, се покланя и повежда дервишите в кръг. Когато обиколките станат 3, дервишите хвърлят черните си наметала. Това символизира освобождаването им от грижите и връзките със земното. Един по един, с ръце, скръстени пред гърдите, те приближават до шейха, покланят се, целуват му ръка и получават инструкция, която той им прошепва на ухото. След това се плъзват по пода, сякаш напускат земния живот. Запява мъжки хор, съпроводен от оркестър от малки барабани, рабап (самоделен арабски струнен инструмент с 1 или 2 струни) и флейта. Танцьорите разтварят ръце и въртенето започва. Дясната си ръка държат изпъната нагоре. Така те получават благославия от небето, която свързват със земята чрез отпуснатата си надолу лява ръка. Въртейки се на лявата пета, все повече засилват оборотите, достигайки до екстаз. Въртящите се тела образуват съзвездие, което се върти и около собствената си ос. След около 10 минути всички спират и клякат. После се изправят и танцът започва отново. Това се повтаря 4 пъти, а шейхът се присъединява едва на последния. Хафизът отново рецитира поетични пасажи от Корана, запечатвайки мистичния съюз с Бога. Селаледдин Руми или Мевлана е най-великият мистик - философ на Селджукския султанат. Неговите поетични религиозни творби са най-обичаните в ислямския свят. Роден е през 1207 г. в днешен Афганистан. Семейството му избягало от нашествията на монголците в Мека, но после се преместило в столицата на Селджукския султанат на Рум - Коня, през 1228 г. Селджукските турци някога управлявали могъщи държави в днешен Иран и Ирак. Били разбити в началото на ХII в. и части от империята им станали независими държави. Такава била Султанатът на Рум, който включил цяла Анатолия от 1150 до 1300 г. Бащата на Руми бил мюсюлмански мистик (суфи). Селаледдин бил блестящ студент по ислямска теология. След смъртта на баща си учил в Алепо и Дамаск, а през 1240 г. се върнал в Коня и там срещнал Шамси Тебрици - един от учениците на неговия баща, също суфи, който му оказал силно въздействие. По това време Руми написал великата си поетична творба "Матхнави". Написал още много рубаи и великия опус "Диван-и Кебир". Умрял на 17 декември 1273 г. Датата е известна като неговата "сватбена нощ", в която се съединил с Аллах. Неговият син Султан Велед организирал последователите му в братство, наречено Мевлеви или Въртящите се дервиши. По-късно в Турция са основани над 100 дервишки ордена. Много от османските султани също били суфи.
Николай Генов 

Източник: www.standartnews.com