Суфизмът - културата на младите в Мароко

Като един от корените на мароканската идентичност, суфизмът е пропит във всички членове на обществото, независимо от възрастта, пола, социалния статут и политическата им ориентация.

Мароко дължи имиджа си на модерна мюсюлманска страна на суфизма - духовна и толерантна ислямска традиция, възникнала още при първите поколения мюсюлмани и устояла на религиозните, социални и културни смесици в мароканското общество в продължение на векове.
Суфизмът дава
отговор на някои от най-сложните проблеми в съвременния мюсюлмански свят,
в който младежта е преобладаващата възрастова група.
Повечето мароканци, млади или стари, упражняват една или друга форма на суфизма. Като един от корените на мароканската идентичност, суфизмът е пропит във всички членове на обществото, независимо от възрастта, пола, социалния статут и политическата им ориентация.
Мароканските младежи са все по-привлечени от суфизма заради проповядваната от него толерантност, гъвкавото тълкуване на Корана, отхвърлянето на фанатизма и приемането на съвременното. Млади мъже и жени откриват в суфитските принципи на "красота" и "човечност" балансиран начин на живот, който им позволява да се наслаждават на изкуствата, музиката и любовта, без да загърбват духовните си и религиозни задължения.
Суфитски ордени има навсякъде в Мароко. Те организират редовни срещи, за да се молят, пеят и обсъждат актуални теми от социално и политическо значение - от защитата на околната среда и социалната благотворителност до войната срещу наркотиците и заплахата от тероризъм.
Освен това суфитските събирания вдъхновяват младите хора да се включат в междурелигиозен диалог, подчертавайки универсалните ценности, които ислямът споделя с християнството и юдаизма, като търсенето на щастие, любов към семейството, толерантност по отношение на раса и религия и стремеж към мир.
Комбинацията от суфитски семинари, напеви и състояния на екстаз осигурява на милиони мароканци социална среда, в която
сливането на свещеното със светското, на душата с тялото, на индивидуалното с универсалното
е както възможно, така и източник на радост.
Неотдавна попитах Ахмед Костас, експерт по суфизма и директор в мароканското министерство по религиозните въпроси в Рабат, защо тази стара духовна традиция е така популярна сред съвременната младеж.
"Усъвършенстването и промяната са основни стълбове на суфитската философия", отбеляза той.
Суфитите се разграничават от фундаменталистите, чиято представа за исляма се изразява в ревностно и утопично подражание на пророка Мохамед и неговите сподвижници, като поставят голям акцент върху адаптирането на общността към концепциите и приоритетите на съвремието.
Суфитите нито осъждат незабрадените жени, нито забраняват съвременните начини на забавление. За тях разликата между добродетелта и порока се
определя от намеренията, а не от поведението.
Суфизмът е дотолкова проникнал в мароканската култура, че ролята му не може да бъде правилно разбрана, ако той бъде сведен до секта или светилище. Той се е пробил дори в музикалните стилове, наричани модерни или западни.
Стилът "раи", както и
мароканската версия на хип-хоп и рап,
може да изглеждат твърде земни или твърде чувствени, за да бъдат свързани със суфизма, но въпреки това черпят от суфитската поезия, за да възпеят
първичната същност на човешкото тяло, добродетелите на простотата и лечебните дарове на видни суфити като Сиди Абдеррахман Маджиб, Сиди Ахмед Тиджани и Сиди Бумедиен - духовни предводители, почитани от техните сподвижници и последователи заради духовното им единение с бог в земния им живот.
Влиянието на суфизма върху младежката култура е по-очевидно в текстовете на песните на "ърбан" групата "Нас ал гиуан" и музиката на етническата общност гнауа (буквално - "черните хора") в Сахара, дала името си и на специфичния музикален стил.
Тези две групи очертаха в дълбочина мароканската популярна музика от 70-те години насам. Песните на Нас ал гиуан, напомнящи за хипарския стил на групи като "Ролинг Стоунс" и "Пинк Флойд", предизвикват у много слушатели физическа реакция, наречена шада - суфитски термин, който мароканците използват в значение на модерен танц.
Изпълнителите на гнауа, чиито прародители са африкански роби, докарани в Мароко между 12-и и 17-и век, предизвикват сходен ефект. Тяхната музика е смесица от религиозни текстове, дълбоко вкоренени в устната традиция на подсахарска Африка, и меланхолични мелодии, напомнящи американски джаз и блус.
Основната част от представлението гнауа се изразява във въртене на тялото и суфитски напеви на висок глас на римувана проза на арабски като "Няма друго божество освен Бог и Мохамед е неговият пратеник".
Тези думи предизвикват ужас, когато излизат от устата на терорист, но извисяват душата, когато са изпети от благочестиви мюсюлмани, изпълнители на гнауа или други вдъхновени от суфитите музиканти.
Дори "Фнер", наскоро придобилата известност хип-хоп група от Маракеш, се самоопределя като смесица от мароканска суфитска традиция и американски рап.
Освен мароканците хиляди младежи от Европа, Америка и Африка се стичат всяко лято в Мароко на свещени музикални фестивали, огранизирани от суфитски ордени, за да пеят и да прославят жаждата си за живот и посветеността си на универсалния мир.
Гледката на тези фестивали напълно противоречи на онзи образ, който екстремистите искат да придадат на мюсюлманската младеж.
Именно това сливане на суфизма и модерността поражда уникален естетичен опит, притегателен за мароканската младеж, която отхвърля екстремизма и издига на почит общочовешките ценности.
--------------------------------------------------
Мохтар Гамбу е професор по постколониализъм в Йейлския университет. Той е също основател и председател на Американско-мароканския институт.