Решението за построяване на нови джамии в Сараево разпали нов спор

Неотдавнашното настояване на ислямската общност в Босна и Херцеговина за построяване на още джамии в столицата разпали спор за многонационалността, верската търпимост и предполагаемите проислямски симпатии на властите в страната.

Азра Мартин,Сараево

Босненски мюсюлмани се молят в сараевска джамия. [Гети Имиджис]

Откакто ислямската общност в Босна и Херцеговина (БиХ) обяви плановете си да построи още няколко джамии в Сараево, отново бе подновен разгорещеният спор по въпроса. Мнозина си задават въпроса дали подобни планове няма да застрашат многонационалния характер на страната, особено след като чужди дарители подпомогнаха финансирането на строежа на редица джамии в стремеж да компенсират разрушаването на няколко религиозни сгради след конфликта от 90-те години на миналия век.

Новата строителна инициатива не бе посрещната с голям ентусиазъм, тъй като критиците й усещат, че защитниците на новите джамии имат намерение да разпространяват исляма в една многонационална и многоверска страна. Този разнороден характер е особено изразен в Сараево, където жителите се гордеят с религиозната си толерантност и евро-мюсюлмански традиции.

След конфликта от 90-те години на миналия век само в столицата бяха издигнати между десет и 15 нови джамии - една от тях, най-голямата, носи името на саудитския крал Фахд. Днес в центъра на Сараево има около 85 джамии, които са архитектурни, както и исторически паметници.

Ислямската общност получи одобрение от общинската власт за изграждането на джамии в сараевския квартал Чиглане и близо до Националния театър.

В Чиглане джамията ще бъде построена на мястото на детска площадка, което предизвика критики. Общинските съветници защитиха решението си, заявявайки, че проектантите са предвиждали джамия в Чиглане от 1994 г. като символ на религиозното възраждане и популяризиране на етническите национални ценности.

Ако бъде построена, джамията край Националния театър ще бъде на мястото на парк, изграден преди четири години. Докато работеха върху бъдещия парк, екипите откриха под земята старата джамия "Калин Хаджи Алия", след което ислямската общност настоя за незабавно спиране на изграждането на парка.

Радикални мюсюлмански групи организираха обедни молитви в знак на протест срещу по-нататъшните строителни работи. Общината впоследствие се съгласи да превърне обекта в археологически парк. Преди няколко седмици ислямската общност поиска и получи разрешение да построи джамия на същото място.

На въпроса дали Сараево се нуждае от толкова много джамии, когато много босненски мюсюлмани не са религиозни, представители на ислямската общност се позовават на историята.

"През последните 100 години тук не са строени нови джамии, но 27 бяха разрушени вследствие на антирелигиозната пропаганда" след създаването на Югославия след Първата световна война, заявиха представители на общността.

Засега дебатът около строежа на нови джамии в БиХ повдига въпроси за верската търпимост и видимата близост между ислямската общност и властите в БиХ, които някои обвиняват в пренебрегване на противниците на строежа на джамии.

Decision to build more mosques in Sarajevo sparks new debate

A recent push by Bosnia and Herzegovina's Islamic community to build more mosques in the capital sparked a debate over multi-ethnicity, religious tolerance and alleged pro-Islamic sympathies of the nation's authorities.

Azra Martin,Sarajevo

Bosnian Muslim men pray in a Sarajevo mosque. [Getty Images]

Since the Islamic community in Bosnia and Herzegovina (BiH) announced plans to build several more mosques in Sarajevo, a vigorous debate on the issue has resurfaced. Many question whether such plans will threaten the country's multi-ethnic character, especially since foreign donors helped finance the construction of a number of mosques in an effort to undo the destruction of several religious buildings after the 1990s conflict.

The new construction effort met little enthusiasm, since critics sense that the new mosques' advocates intend to spread Islam in a multi-ethnic and a multi-religious country. This diverse character is particularly pronounced in Sarajevo, where residents are proud of their religious tolerance and Euro-Muslim tradition.

After the 1990s conflict, ten to 15 new mosques rose in the capital alone -- one of them, the largest, bears the name of Saudi King Fahd. Today, there are about 85 mosques in central Sarajevo that stand as architectural as well as historical monuments.

The Islamic community received municipal approval to build mosques in Sarajevo's Ciglane quarter and near the National Theatre.

In Ciglane, the mosque is to be built on a playground, which sparked criticism. Municipal representatives defend their decision by saying that planners envisioned a Ciglane mosque since 1994 as a reminder of religious renaissance and as a promotion of ethno-national values.

The mosque near the National Theatre, if built, would stand on a park site developed four years ago. While working on the future park, crews unearthed the old Kalin Hadži Alija mosque, after which the Islamic community demanded an immediate halt to park development.

Radical Muslim groups held noon prayers protesting any further construction. The municipality eventually agreed to turn the site into an archaeological park. A few weeks ago, the Islamic community sought and received permission to build a mosque on the site.

Challenged on whether Sarajevo needs so many mosques when many Bosnian Muslims are not religious, representatives of the Islamic community point to history.

"In the last 100 years, there were no new mosques built, but 27 were destroyed due to anti religious propaganda," since Yugoslavia's founding after World War I, said the community's representatives.

For now, the debate over building new mosques in BiH raises questions of religious tolerance and perceived closeness between the Islamic community and authorities in BiH, whom some accuse of ignoring opposition to mosque construction.

By

Чудото Дамбалъ

Георги КУЛОВ

• Лечебна вода цери неми и заекващи деца, извор дарява здраве на незрящи

Векове наред, всяка вечер на 5 срещу 6 май хората от Източните Родопи се качвали на връх Дамбалъ. По стара езическа традиция, дочаквали изгрева на слънцето, за да се облеят и отпият от целебната вода, извираща тук. Нито християнството, нито ислямът са повлияли древните обреди. Надеждата за здраве е обсебила това място. И днес хора търсят изцеление за себе си и своите деца в лековитата вода. Славата на Дамбалъ отдавна е надхвърлила пределите на страната. Тук пристигат хора не само от България, но и от Турция, Гърция, дори от Румъния.
Привлечен от
МАГНЕТИЗМА НА СВЯТОТО МЯСТО
решавам да се изкача до извора. Тръгвам след вечеря. Общинските власти в Момчилград, на чиято територия е Дамбалъ, са маркирали пътя с табели. До село Летовник се движа по асфалт. Оттам до върха пътят е черен. Прокараха го преди няколко години. На две места са оформени паркинги. Въпреки това трудно намирам къде да спра. Има над 500 коли. Те са с всевъзможни регистрации - Кърджали, София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол. Полицаи се грижат за реда. Поставена е бариера след един от паркингите. Оттам до Дамбалъ има 2 км. Всеки ги преодолява пеша независимо дали е сам или води болно дете.
Най-нетърпеливите идват само да си налеят вода. Пълнят туби и се връщат обратно.
Хората с дертове обаче се разполагат на бивак. Мъка е изписана по лицата им. Не коментират кое ги е довело тук. Палят огньове, настилат одеала и платнища, похапват приготвени в дома ястия. Някои си носят и ракия да се сгреят в нощта.
Чакат да стане полунощ. Тогава
НАСТЪПВА
ГЕРГЬОВДЕН
за християните и Хъдърлез за мюсюлманите. Водата придобива голяма лечебна сила, твърди мълвата. Обяснява се с това, че този ден поставя началото на лятото в Източните Родопи. Двамата светци Хъдър и Иляз се движат в две противоположни посоки, за да помагат на хората. Те са невидими и не са нито на земята, нито на небето. Понякога се появяват в различни образи - например като хора, търсещи помощ. Само веднъж в годината от 1 до 5 май и то в петък светците се срещат и си споделят как са помогнали на хората. Мигът на тяхната среща не е известен и за това на Хъдърлез не се работи.
Според краеведа Никола Иванов изворът на Дамбалъ се почита от най-дълбока древност. Тук е имало християнски манастир. Впоследствие е изградено алианско теке. Двете религии са съжителствали мирно. Затова тук идват мюсюлмани и християни.
Според поверието изворът на Дамбалъ лекува деца , които не могат да говорят или заекват. Славата му обаче го е утвърдила като
УНИВЕРСАЛНО
МЯСТО ЗА ЛЕЧЕНИЕ
Тук водят и деца с други недъзи. Вярва се, че при изгрев слънце, ако те бъдат потопени в ледената вода, ще получат изцеление.
Преди години строителни предприемачи от Момчилград вдигнаха нова двуетажна чешма. Малкото корито на извора бе заменено с басейнче, където се потапят заекващите деца. До преди десетина години тук идваха предимно алиани от околните села. Коритото бе достатъчно за децата им. Сега потокът от хора става все по-голям. Дори новият басейн се оказва тесен.
Първото, което правя, когато идвам на Дамбалъ, е да си налея вода от лековития извор. Опашката е огромна. Всеки, който налее вода, се измива за здраве. Част от хората обаче не бързат. Те чакат да настъпи полунощ. Това е новото поверие - когато настъпва Хъдърлез,
ВОДАТА ПРИДОБИВА СИЛА
Не се чака да изгрее слънцето.
Иван и Асен от Момчилград чакат на опашката повече от час. Твърдо са решени да си налеят вода след полунощ. Тогава мераклиите са най-много. Искаме да спазим обичая. Да си вземем от най-лековитата вода, казват те.
Гюнер от село Боровица за пръв път е тук. Нарежда се на опашката да се облее с лечебната вода. Чувал съм от хора от нашето село, че е много лековита. Затова дойдох, споделя младият човек.

От чешмата водата се оттича в басейнчето. Около него още от залез слънце са скупчени родители с деца. Всеки е заел стратегическа позиция. Петгодишната Тюркян от Асеновград чака безропотно, както десетки деца тук. Не може да говори. За втори път е тук. Майка й Хатидже споделя, че са опитали всякакви илачи, ходили са на много доктори и лечители, но нищо не помага. Надеждата им е в лековития извор. Бащата Хасан казва “Щом вярваме, ще помогне. Вярата дава сила на водата”.
Разказвам им, че познавам хора, които са се излекували. Това са две момичета, вече жени, деца на мои колежки. Не са могли да говорят до 7-8- годишни. Водили са ги няколко пъти тук.
ЧУДОТО СТАНАЛО
Разказът ми окуражава родителите на Тюркян.
Наближава полунощ. Пристига министърът на земеделието Валери Цветанов. Придружават го областният управител Ангел Коджаманов, кметът на Момчилград Ердинч Хайрула, народният представител Юнал Тасим. Хората им правят път да стигнат до чешмата. Те отпиват от ледената вода, показвайки уважение към традицията.
Настъпва дългоочакваният миг. Часовниците показват 24 часа. Стотици хора се насочват към малкия басейн. Всеки е довел дете и желае да го потопи в ледените води за изцеление. Настава голяма блъсканица. Деца пищят, родители нервно си разменят реплики. Оператори и фотографи се надпреварват да заснемат неповторими кадри.
Веднага след като потопят малчуганите, родителите бързат да ги загърнат с хавлии и одеала. Свалят им мокрите дрехи и ги окачват по клоните на дърветата. Вярва се, че с тях
НА ДАМБАЛЪ ЩЕ
ОСТАНЕ БОЛЕСТТА
и детето ще си тръгне оттук здраво.
Малцина знаят, че на това място има още една лековита вода. Тя се стича по скалата непосредствено до чешмата. Поверието разказва, че лекува болести на очите. Неколцина се редят да си налеят от нея. Атанас от Кърджали е дошъл със сляпото си дете. Само във водата има надежда.
Според поверието на зазоряване излиза вятър. Дъбовата гора шуми особено, неповторимо. Тогава здравоносната сила на природата е най-голяма. Хората се измиват, оставят по дрешка на клоните и поемат обратния път към къщи. С надеждата, че са получили нови сили и здраве.

http://www.rodopipress*com,чт 8 май 2008

Почитата Хазър баба

Георги КУЛОВ

• Алианският светец бил първият разпространявал исляма по тези земи
• Представителите на двата пола са абсолютно равнопоставени в общността
• Общо 30 казана пилаф свариха и раздадоха местните жители

Над 3000 души се стекоха на 1 май в село Горна крепост,Кърджалийско, на събора /мае/, посветен на алевитския светец Хъзър баба. Освен осемстенната гробница /тюрбе/ на светеца е издигнат и имарет. Святото място е в центъра на голям двор над пътя за Перперикон и привлича още турци-сунити, българи-християни и роми. През последните три години маето се провежда в самото село, а не на зелената морава в двора на обителта. Причината е, че местните алиани са засадили млади фиданки около тюрбето. Вярва се, че тези дървета са на Хъзър баба и затова се смятат за свещени. Увреждането им се счита за грях.
Гробът на светеца се отличава с необикновено големите си размери - дълъг около 5,25 м и широк около 1,85 м. Върху него има могила покрита със зелено сукно, оградена с мраморна рамка. Като дарове са поставени кърпи. Гробът е обрамчен с подредени саксии с изкуствени цветя. Те се редуват с четиринадесет еднотипни мраморни свещника. Вляво от надгробието при главата има дървена каса.
В двата края на могилата има по една каменна плоча - на югозапад за главата и на североизток за краката. На надгробието при главата е изсечен надпис на османотурски.Той гласи:
“1. Фатиха/Сура I от Корана, заупокойна молитва/
2. Защото за вярващите посвещението
3. На последното жилище
/гроба/ на Хъзър баба
/и/ молитва за човек като него
4. е удовлетворение за теб,
5. година
550 Х/1155 г.”

Стените на тюрбето са украсени с портрети на зета на пророка Мохамед-Хазрети Али, който алианите силно тачат. Има и много везани ковьори с изображения на цветя, птици, елени. Срещу входа е провесен и тъкан портрет на Кемал Ататюрк.
Според местните алиани това е най-ранното тюрбе на техен светец в Източните Родопи. На входа е изписана годината 474 по Хиджра.Тогава се е родил Хъзър баба.
Дедето /старейшина, духовен водач/ Садула Хайрула, вещ в тайните на алевитската религия, разказва, че Хъзър баба дошъл по тези места още по време на Византийската империя през 11 в. Според алианите той воювал за исляма със словото. Затова Аллах го възнаградил с вечна почит. Това станало в началото на 12 век. Византийците се опитали да спрат пропагандата на новата вяра, но не успели. След кончината на Хъзър баба го погребали на това място.
Сто и петдесет години по-късно да се поклони на гроба дошъл Хаджи Бекташ Вели. По негово име алевизмът днес се нарича още и бекташизъм.
Ние не тачим Хъзър баба като бог или пророк /пейгъмбер/, а като ръководител и светец, подчертава Садула Хайрула.
Съборът традиционно се провежда на 1 май. Датата никога не се променя. Хората стават рано, обличат най-новия кат дрехи и се отправят кой с кола, кой пеша към святото място. Преминават между десетките сергии с лакомства в центъра на селото и влизат в двора на текето да отдадат почит на светеца.
Алианите по традиция влизат в самото тюрбе. Докосват прага на гробницата, покланят се при краката и главата на светеца, целуват пода, оставят пари. Според кметицата на Горна крепост касичката се изпразва в навечерието на маето и след него. Събират се по 1600 лв. само за един ден. Парите отиват за организацията на следващия събор.
Дедетата /старейшините, духовни водачи/ четат молитва в прослава на Аллах и Хъзър баба. Коленичат на пода и взаимно си целуват ръце. После се прегръщат. За българите християни, които като туристи идват тук, това е неповторима атракция. Кметицата Хафизе разказва, че в събота и неделя хората, посещаващи древния град Перперикон, масово се стичат да видят текето на Хъзър баба. Искат да научат повече за светеца.
Тази година маето е предизвикало интереса на местните журналисти. Разпитват за светеца дедетата Садула Хайрула и Джамил Четин. Джамил Четин е изселник, дошъл за празника чак от Истанбул. Двамата ни показват “джем еви”-стаята, където общността се събира за молитви. Тук се играе и свещеният танц “семаа” под звуците на саз. Има специално място в ъгъла, стоят старейшините. От едната страна на стаята сядат жените, от другата - мъжете. Представителите на двата пола са абсолютно равнопоставени. “Джем еви” се намира в имарета /обителта до тюрбето/, построен с местни дарения. Най-много средства е дал изселникът от Горна крепост Веляедин Байрамали. Той дарил пари и за джамията в селото, почитайки и сунитската общност. Днес в Горна крепост населението е смесено. Обитават го 50 семейства, повечето, от които алевити. Те не се делят и живеят сплотено.
Почит към тюрбето изпитват и християните. Кметицата Хафизе разказва как докарали строителни материали от Хасково за ремонт на текето. Шофьорът българин поискал първоначално 70 лв. Като разбрал, че мястото е свято, сам предложил да му дадат пари само за нафтата. Садула Хайрула казва, че Аллах дарява щедро такива хора. Той обаче наказва тези, които се отнасят с пренебрежение към паметта на светеца.
Днес да заколят курбан са дошли алиани от Кърджалийско и Хасковско. Има гости от Гърция и Турция. Две телета са принесли в жертва организаторите. 15 агнета са заклали дарители. Общо 30 казана пилаф свариха местните хора. Раздаваха го безплатно на гостите без разлика от народност и вяра.
От пилафа тази година опита и кметът на Кърджали Хасан Азис. Той бе гост на събора заедно с кмета на община Гаази Осман паша от Истанбул. С тях бяха и турски журналисти. Градоначалникът изслуша разказа на Садула Хайрула за светеца и се помоли заедно с гостите.

http://www.rodopipress*com,чт 8 май 2008

Барозу:Ислямът вече е неделима част от Европа

Барозу: Ислямът вече е неделима част от Европа

На срещата на ръководството на Европейския съюз с 20 представители на християнската, мюсюлманската и юдейската религия в Брюксел, за която сайтът “Ориент.бг” вече информира, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу отбелязва, че ислямската религия вече се е превърнала в неразделна част от Европа. В неговото изказване е било подчертано, че мюсюлманите играят важна роля за развитието на европейските общества. Европейският лидер е насочил вниманието на участниците към твърдението, че хората не трябва да смятат, че ислямът все още е извън Стария континент. Той е посочил, че съществуването на мюсюлмански малцинства във всички страни-членки на ЕС и контактите с тях предопределят верния път – диалог, а не на сблъсък на цивилизациите.

Друг важен момент във встъплението на Барозу се основава върху факта на съществуването на антитезисната дилема “накърняване на религиозните чувства – свобода на словото”. Европейските общества са се сблъсквали през последните години с противоречието, заложено в нея. Той е категоричен, че свободното слово в никакъв случай не трябва да засяга религиозните ценности на определена конфесионална група.

В същото време, представителите на ислямската деноминация са изразили пожелание тези думи на председателя на Европейската комисия да бъдат реализирани на практика. Според тях това позитивно отношение трябва да се материализира в промяната на позицията на европейското ръководство към общността. Главният мюфтия на Босна, който е един от редовните участници във важната интеррелигиозна среща, е засегнал значим за европейското общество проблем. Той е отбелязал, че в светлината на изказването на Барозу и в потвърждаване на тезата, че ислямът вече е неразделна част от Стария континент, незнайно защо се бави приемането на Турция в ЕС. Босненският духовен водач е подкрепил становището на правителството в Анкара, според което ЕК създава допълнителни пречки и поставя нови условия, целящи да забавят присъединителните преговори на Турция с евросъюза.

Промяната на климата и отношението на ръководствата на трите деноминации по този въпрос също са били сред обсъжданите теми. Барозу е отбелязал, че църквите, джамиите и синагогите могат да изиграят важна роля в това отношение. Според него тези институти могат да упражнят своето влияние върху последователите си, така че да ограничат вредните за околната среда ефекти.

От своя страна Янез Янша, министър-председателят на Словения, председателстваща ЕС на ротационен принцип, също е разсъждавал по темата, свързваща религията с околната среда и климата. Той е отбелязал, че от Библията, Корана и Талмуда може да се извади заключението, че Господ е създал Земята заради човека, а той трябва да зачита този дар. В строго практическа плоскост Янша е декларирал, че неговата държава смята да създаде Евросредиземноморски университет. В него властите ще следят стриктно да се обучават студенти, изповядващи християнската, ислямската и юдейската религия. Нормативно това щяло да бъде уредено през юни тази година.

Всички участници в заседанието, в което от страна на ЕС освен Барозу и Янша е присъствал и председателят на европарламента Ханс Герт Пьотеринг, за застанали зад мнението, че подобни мероприятия са изключително полезни. Те получават регулярен характер от 2005 г. Лидерите на ЕС и на трите религиозни общности в съюза са постигнали договореност да се съберат догодина отново и да обсъдят новите текущи проблеми.

http://www.orientbg*info,май 2008

Босна предоставя нови избирателни права на оцелелите от Сребреница

Босненските мюсюлмани, оцелели от клането в Сребреница през 1995 г., спечелиха правото да гласуват отново там. Този политически ход е насочен към насърчаването им да се върнат в града.

Правната промяна е сериозен и емоционален компромис между двата автономни региона, създадени в Босна и Херцеговина в края на войната – Република Сръбска, на чиято територия в момента се намира Сребреница, и Мюсюлманско-хърватската федерация. Мюсюлманите, прогонени от града от босненските сърби преди клането, искаха по принцип на града да бъде даден особен статут, така че да се чувстват по-сигурни, ако решат да се завърнат.

„Това е минимумът, с който бихме се съгласили“, заяви Садък Ахметович, мюсюлмански депутат от Сребреница. През юли 1995 г. босненските сърби избиха 8 000 мюсюлмани, мъже и момчета, застрелвайки ги в горите на източна Босна и заравяйки телата им с булдозери в масови гробове, които продължават да се разкриват и до днес.

Зверствата, които са най-безумните след Втората световна война, направиха името на града нарицателно за геноцид. Мюсюлманите от Сребреница се изправиха пред перспективата градът да бъде управляван от босненските сърби след мастните избори през октомври, след като повечето граждани на страната ще трябва да гласуват по настояща адресна регистрация.

През миналата година те демонстрираха няколко поредни седмици с молба към босненското правителство и международния посредник Мирослав Лайчак на града да бъде предоставен специален статут. Делегатите, гласували за промени в избирателния закон, показаха днес политическа зрелост и мъдрост“, заяви Лайчак в официално съобщение след гласуването в парламента на страната.

„Те взеха под внимание трагичната история на Сребреница и създадоха условия за честни и почтен избори“, добави той. Все още около 5 000 души се водят за изчезнали или телата им очакват установяване на самоличността чрез ДНК-тестове.

Операцията ще отнеме вероятно едно десетилетие. Международният трибунал в Хага за военни престъпления в бивша Югославия обвини босненския сръбски лидер Радован Караджич и главнокомандващия Ратко Младич за събитията в Сребреница. Двамата все още се издирват.
Ройтерс

http://www.today*bg,08.05.2008

Алианите празнуват Хъдърлез на връх Дамбалъ

Ивана Кючукова

Според вековната традиция на 6-ти май стотици алиани, турци-сунити, българи и цигани ще почетат Хъдърлез (Гергьовден) на връх Дамбалъ край Момчилград. На 5-ти срещу 6-ти май, всяка година на това място се стичат хора от цялата страна. Според поверието дъбовата гора на Дамбалъ шуми особено на Хъдърлез. По това местните алиани познават кога е дошъл таченият от тях празник. Те се изкачват към върха, където има скала с два лековити извора. Местните разказват, че единият извор лекува говорни дефекти на деца, затова родителите ги водят тук за изцеление. Вторият извор според преданието лекува различни болести. Дошлите на Дамбалъ трябва да пренощуват на върха. Те разпъват палатки или правят навеси. Палят огньове. В знак на признателност към лековитите сили връзват по дърветата свои дрехи.Вярва се, че с тях на Дамбалъ оставят болестите си. От векове на Хъдърлез българските алиани боядисват яйца. Както християните, така и алианите се преборват с яйцата, за да излъчат победител.

дарик радио,05.05.08

ПОДРОБНОСТИ:

Алевиите/Алиани/

Ихсаноглу:Ислямът е основен компонент на Европа

Генералният секретар на Организацията ислямска конференция (ОИК) Икмаладин Ихсаоглу заяви в пространно интервю за лондонския вестник “Шарк ал аусат”, че е настъпил историческият момент за помирението между исляма и християнството. Според него Европа трябва да изиграе важна роля в осъществяването на този акт. Той аргументира тезата си с твърдението, че тя не е християнски континент, а ислямската религия представлява основна съставна част от него.Ръководителят на ислямското ООН, както наричат ОИК, отбелязва, че страхът от исляма не е ново явление на стария континент, за разлика от Америка. Професорът от Анкарския университет Ихсаноглу обяснява, че връзките на Европа с исляма датират от векове и са били изключително интензивни. На практика те възникват още с появата на самата религия. Според професионалния историк съществуват само някои “натрупвания” в двустранните отношения, които пречат на хармоничната връзка. Такива са “кръстоносните походи, съдилищата на Инквизицията, прогонването на мюсюлманите от Андалусия (Испания под владичеството на мюсюлманите между VІІІ и ХV век – бел.ред.) и от Балканите през ХІХ и ХХ век, събитията в Босна и Херцеговина и други подобни процеси”. Почетният доктор от Софийския университет професор Ихсаноглу е на мнение, че всички тези процеси представляват проблеми. Те трябвало да бъдат разрешени чрез осъществяването на нов, смел проект. Според ръководителя на ОИК страни по неговото реализиране били ислямът и католическата църква. Без никакво забавяне те трябвало да осъществят историческото помирение между двете големи религии.Професор Ихсаноглу предлага сравнителен еталон за разрешаването на проблемите между Ватикана и евреите. Той твърди, че проблемите между тях са били много тежки и по-сложни за преодоляване. Въпреки всичко са се намерили консенсусни формули и днес отношенията между Светия престол и еврейската държава са нормализирани. Така трябва да постъпят и представителите на християнството и исляма.Очевидно генералният секретар на ОИК се опитва да зареди своето публично встъпление с атрактивния дух на “диалога между цивилизациите”. Той полага всички усилия да поощри активизирането на постоянните контакти между представителите на двете конфесии. Свидетели сме на разнообразни инициативи, които могат само да ни радват. В същото време едно е желанието, съвсем друго са реалностите. Особено когато те са пресъздадени от високопоставен политик в ислямския свят, още повече историк по професия.Ихсаноглу излага поредица негативни за мюсюлманите, според неговата преценка, събития. Сред тях той нарежда както кръстоносните походи, така и “изгонването на мюсюлманите от Балканите през ХІХ и ХХ век”. Много е интересно кои точно исторически събития има предвид турският историк. Вероятно става въпрос за извоюването на независимостта на балканските народи от Османската империя през посочения период.Големият въпрос, който може да бъде зададен на г-н Ихсаноглу е дали той възприема хилядите свидни жертви, дадени от руската армия и българските опълченци по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) като “натрупвания в двустранните отношения, които пречат на хармоничната връзка”. Дали в неговия поглед естественото състояние на Балканите е те да си останат под турска власт, та да няма проблеми между християнството и исляма. Има ли представа въпросният историк, че много преди да дойдат мюсюлманите на Балканите, там са съществували и процъфтявали християнски държави?Професорът знае със сигурност отговора на тези въпроси, но когато говори пред арабски многотиражен вестник е, може би, по-удобно да го забрави. Тревожното е, че той не е първият представител на ислямската религия, който поставя Балканите в ислямския политически ареал. Салафитският сайт “Муфакират ал ислам” дори определя помаците за коренните жители на България, а християните – едва ли не за техни гости. Бившият лидер на Федерацията на ислямските организации в Европа Ахмед Рауи, в интервю за сайта “Ислам онлайн”, лансира сходна манипулативна теза. Той твърди, че ислямът на Балканския полуостров, респективно в България, се е разпространил много преди идването на турците в региона и налагането на ислямската политическа власт. Интересното в случая е, че официален представител на ОИК споделя сходни, с тези на радикално мислещите мюсюлмани, позиции. Вторият съществен въпрос към ислямския политик е дали той е в течение на обстоятелството, че освен католическа има и други християнски деноминации. Нещо повече, че те са много по-стари от нея. Защо тогава призовава помирението да стане с католическата църква от името на всички християни? Не става ясно дали търсеният от него акт на сътрудничество с Ватикана се отнася и до православната църква и множеството протестантски религиозни институти? Каква е причината да определи Светия отец за общохристиянски представител? Професионалният историк обаче не пояснява това в интервюто.
Видно е, че зад въпросната медийна изява на водещия ислямски политик стоят благородни намерения. Той апелира за помирение, което само по себе си е позитивен факт. В същото време Ихсаноглу трябва ясно да си даде сметка, че е възможно неговото послание да достигне и до адресати, които той не е предвидил чрез избора на конкретното средство за информация. Ако въпросният деец не беше професионален историк, то бихме допуснали, че се е объркал в твърденията си. Остава обаче да гадаем дали той нагажда съзнателно своите изказвания към настроенията на широката ислямска аудитория или истински мисли, че Руско-турската освободителна война и независимостта на България са част от “натрупванията в двустранните ислямско-християнските отношения, които пречат на хармоничната връзка”.

http://www.orientbg.info

03.05.08

Испания създава ислямска банка

Испанската ислямска асоциация “Хилал” подписа рамков договор с местни финансови институции за прилагането на система на банкиране, която не се основава върху получаването на парични дивиденти. Последните са забранени от ислямското вещно право. Въпросният неправителствен субект е органът, които наблюдава производството на различни стоки и начина им на употреба, в съответствие с ислямските стандарти. “Хилял” – организация, която в по-голямата си част е формирана от приели исляма испанци заявява, че тази стъпка е предприета вследствие на увеличаването на броя на ислямските имигранти в страната. Последните желаят да се включат активно в местния стопански живот, но не искат да нарушат нормите на поведение и дейност, които им налага тяхната религия.

Директорката на асоциация “Хилал” Изабела Ромиро декларира, че практическото приложение на споразумението с “Дойче банк” и “Банк Кориус” ще се осъществи през идното лято. Тя заявява също, че бъдещата испанска ислямска банка няма да раздава дивиденти, както и няма да финансира проекти в областта на хазарта, производството на алкохол и фойерверки. В същото време тя се надява да привлече част от излишъците, които се натрупват в нефтодобивните ислямски държави, вследствие на покачването на цените на петрола на световните борси.

Испания възприе примера на много европейски държави, които, базирайки се върху правилата на ислямското финансово право, успяха да привлекат капитали от редица арабски и ислямски банки. Подобен пример за сътрудничество е това между Централната банка в Швейцария и Националната банка на Кувейт, както и Националната банка на Париж, която има договори с банкови субекти от страните от Персийския залив. Целта е не само привличането на чуждестранен капитал, но и поощряването на депозитите на местните мюсюлмани, които във Франция представляват 8-9% от населението.

Примерът на Великобритания обаче остава водещ. Тя има натрупан изключително богат опит в това отношение, съотнесено към всички останали европейски държави. Възходящото развитие показва, че в сравнение с 2002 г. “Ислямската банка на Великобритания”, която тогава стартира своята дейност, сега отчита 38% повишаване на осъществените транзакции и цели 61% увеличаване на депозираните влогове.

Според сайта “Хилал”, цитиращ компанията “Ратиндж Моди”, от лятото на миналата година до сега в Европа са се осъществили финансови операции на стойност около 500 милиона евро, в съответствие с ислямското финансово право. Отбелязва се, че все повече европейски държави проявяват интерес към адаптиране на своята финансова система към шариата, за да привличат активно чужди инвестиции в националните си стопанства. На практика няма водеща страна-членка на ЕС, която да не е въвела някакви стимули за ислямските инвеститори в своите големи банки. Такива са Великобритания, Германия, Франция, Швейцария, Швеция, а съвсем скоро сред тях ще се нареди и Испания.
Не са малко и експертите, които предупреждават, че тези парични потоци могат да имат и обратен ефект. Нараства зависимостта на европейската икономика от неевропейски стопански системи. Условията, които поставят външните инвеститори, могат да се превърнат в опасни прецеденти. Те са в състояние да рецидивират и в други сфери, освен икономическата, на националния живот. Авторитетни американски изследователи определиха процеса на глобализация на ислямското банкиране като своеобразен “финансов джихад”.

http://www.orientbg.info

02.05.08

Ислямът в Германия

Ислямът в Германия

проф. Владимир Чуков

Първите контакти на немците с ислямския свят датират от ХVІІІ век. Те са били част от връзките на тогавашните управници на множеството германски княжества с Османската империя. Между тях се установяват дипломатически, военни и икономически връзки. В самото начало на този век в армията на Фредерик Уилям І от Прусия е имало 20 мюсюлмани. През 1745 г. по време на управлението на Фредерик ІІ вече е формирана самостоятелна бойна единица в пруските въоръжени сили. Тя е била наречена “Ислямски конници” и е съставена предимно от босненци, албанци и татари. През 1760 г. наброявала 1 000 души. Почти три десетилетия по-късно (1789 г.) е създадено първото ислямско гробище в Берлин и въпреки че през 1866 г. е разрушено, неговите руини продължават да стоят десетилетия наред.“Строежът” на първия молитвен дом в Германия е завършен на 13 юли 1915 г. по време на Първата световна война. Той е бил предназначен за религиозните нужди на пленените военнослужещи-мюсюлмани от войските на Антантата. Въпросният контингент е наброявал около 15 000 души. Участниците в него са били главно от алжирски, марокански, татарски, бенгалски и индийски произход. За тези мюсюлмани на територията на общината “Винсдорф” в Берлин е бил построен специален лагер, наречен “Лагерът полумесец”. Властите обаче разделили лагеруването на мюсюлманите според военната им принадлежност. На едно място са били разположени афро-азиатците, които служели в британската войска, а на друго място – татарите, които са били под руско командване до пленяването им.Хроникьорите отбелязват, че по време на войната немските власти изцяло се съобразявали с религиозните нужди на мюсюлманите. Те вземали предвид специалните кулинарни изисквания, необходимостта от провеждането на молитвата и постенето. Администрацията на лагера позволявала да бъде определено специално място за молитви, което всъщност и мюсюлманите припознали като първата джамия на германска земя. В този контекст обаче въпросният обект не е имал характера на същинска джамия, а е бил по-скоро молитвен дом.През 20-те години на миналия век в Берлин живеела малка общност от студенти и интелектуалци, която изповядвала ислямската религия. Първата истинска джамия в германската столица е тази на ахмадитите, построена през 1924 г. от индийския имам Садредин. Няколко години по-късно - през 1927 г. се създава Централен институт за ислямски архиви. През 1932 г. се открива секция на Световния ислямски конгрес. През същата година се създава Ислямски колоквиум – първата ислямска образователна институция за деца в Германия. Според статистическите сведения тогава в Германия са живеели едва 3 000 мюсюлмани, 300 от които са били етнически германци, приели исляма от имигрантите.Идването на Хитлер на власт през 1933 г. поставя на изпитание ислямската общност. Информацията за тяхното отношение към нацистката политика е противоречива. В ислямските източници се твърди, че заедно с евреите мюсюлманите също са били обект на преследване от фашистите. Местни историци пък твърдят, че някои ислямски организации са подкрепяли политиката на Хитлер. Истината е, че част от световния ислямски елит заема страната на нацистка Германия по време на войната й срещу Великобритания и Франция. Причина за това е, че последните са метрополии на повечето арабски страни през Втората световна война. Мюсюлманите се ръководят от правилото: “Врагът на моя враг е моя приятел”. Пример в това отношение е бившият Главен мюфтия на Йерусалим Мохамед Амин ал Хюсеини. Той сътрудничи на нацистите, принуден да напусне Палестина през 1937 г., получавайки политическо убежище в Берлин. Ал Хюсеини помага на нацистите да рекрутират босненски мюсюлмани в SS-частите на Третия райх. През 1941 г. той се среща с Адолф Хитлер и търси неговата подкрепа за противопоставяне на плановете за създаване на еврейска държава в Палестина.След приключването на Втората световна война мюсюлманите се опитват отново да организират своето присъствие на германска земя. Техният брой остава относително малък до пристигането на първите миграционни вълни от Турция през 60-те години на миналия век. Според официалната германска статистика през периода 1960 – 1972 г. турците буквално “наводняват” местния трудов пазар. През 1960 г. имигрират 2 495 души, през 1963 – турците вече наброяват 18 558, през 1964 – 85 172, 1966 – 160 950, 1968 – 152 905, 1970 – 353 989, а през 1972 – 511 600. Германия “затваря” широкия достъп на чужди имигранти до територията си чрез издаването на съответните рестриктивни закони едва през 1972 г. Но все пак година по-късно в страната пристигат 103 753 турски граждани, докато през 1976 г. те са едва 640. Изследователите са на мнение, че броят им надхвърля многократно този на имигрантите от останалите европейски държави – италианци, югославяни, гърци и испанци. Това се дължи на факта, че турците са приемали най-тежката и най-неквалифицирана работа, която се е предлагала от новоизграждащата се германска държава.Анализаторите посочват различни причини за бързото разпространение на ислямската религия в германското общество. Без да навлизаме в теоретични подробности, можем да ги систематизираме в три основни групи:1. Влиянието на Реформацията. Според швейцарския изследовател Стефан Латион Германия не е само родина на Реформацията, но и държава, която изтърпява най-силно нейните последици. Държавнообразуващият процес няма ясно очертани национални рамки, а се определя от регионалните фактори. Тази особеност е специфична единствено за Швейцария и Германия, в сравнение с всички останали европейски държави. Конфесионализацията, която се налага в обществото след Реформацията, създава германска империя на провинциите, които по своята политическа, религиозна и социална същност се различават коренно помежду си. Християнската църква губи своя авторитет и няма ефективни инструменти, за да се меси в живота на своите последователи, за разлика от представителите на светската власт. Германското законодателство в областта на религията е пряко повлияно едновременно от секуларизацията, наложена от Реформацията, и от ограничената власт, дадена на Църквата след Втората световна война. На практика нехристиянските учения не се натъкват на отпора на силна единна национална църковна институция. По тази причина ислямът се инфилтрира напълно законосъобразно в обществения живот на мултиконфесионалното германско общество. На практика той застава пред държавата на равни законови основи с двете християнски деноминации – протестантската и католическата. Така учениците-мюсюлмани имат правото на свои часове по религия, както това е валидно за учениците-християни. В провинция Северен Рейн – Вестфалия държавата заплаща труда на преподавателите, дошли специално от Турция. Големият проблем обаче е, че според закона задълженията трябва да се извършат от държавно признати религиозни организации, каквито по отношение на исляма в Германия няма.2. Чувството на вина сред немците, формирано вследствие на нацисткото минало на Германия. Редица анализатори считат, че толерантността на властите в постнацистка Германия се дължи на непрекъснатото вменяване на отговорност от страна на англо-американската администрация на германския народ и държава. В желанието си да създадат демократична държава, да изтрият от местната политическа култура поведенческите елементи на фашисткия тоталитаризъм и да формират ново толерантно настроено поколение, САЩ и Великобритания пропагандират либералния модел на гражданско общество. Така държавата отваря врати за нахлуването на нови религиозни течения и идеи. Според някои експерти именно по тези причини през 60-те години на миналия век се създават мрежите на “Мюсюлманските братя” в Германия, които пускат дълбоки корени в недрата на някои ислямски общности в страната.3. Ратификацията на договора от Маастрих през 1993 г., който утвърждава европейското гражданство. От последното произтичат редица последици, които отделните страни-членки на Европейския съюз възприемат с определени специфични законодателни регулации. В тази връзка през февруари 2002 г. германската мюсюлманска общност изработва Харта, която отстоява в най-общи линии правата на малцинството в страната, поставяйки акцент върху гражданската инициатива на мюсюлманите в цяла Европа. Паралелно с нарастването на размера на ислямската общност в Германия се разрастват и формите на нейното религиозно присъствие в държавата. Само през 60-те години на миналия век са построени повече от 24 молитвени домове в столицата Берлин. През 2004 г. започна изграждането на най-големия молитвен храм в цялата страна. С финансовата подкрепа на властите, Европейския съюз, международни и местни ислямски организации, на площ от 2 400 квадратни метра е проектирана джамия за 3 000 богомолци. Става въпрос за разширяването на съществуващ до този момент молитвен храм в град Дуисбург, провинция Северен Рейн-Вестфалия, който се стопанисва от Ислямския турски съюз. През 2007 г. строежът на джамията приключи след пълното разрушаване на старата сграда.Експертите по германски ислям насочват вниманието към няколко по-внушителни джамии, които играят значителна роля в живота на малцинството в страната. Такива са храмовете “Султан Селим” в Манхайм и “Света София” в Хановер. От общо 2 400 джамии и молитвени домове, 147 са построени в типичния османско-турски архитектурен стил. През 2006 г. са издигнати най-много храмове за една година – 159, на фона на 141 джамии средно годишно след 2000 г. В момента в процес на конструкция са 128 нови мюсюлмански религиозни храмове.В Германия развиват дейност множество ислямски организации, чиито критерии на създаване са както етнически, така и догматично-политически. Основните сред тях са:1. Ахмадитската ислямска група – Германия. Тя е част от цялостната мрежа на сектата на ахмедитите, чийто произход е пакистански. Нейното седалище е във Франкфурт на Майн. В началото на 2007 г. те получиха одобрение от кметското в Берлин за започването на строеж на джамия в източната част на града. Тя е първият мюсюлмански религиозен храм на територията на столицата на бившата Германска демократична република. 2. Турско-ислямският съюз за религиозни дела (DITIB). Това е германският филиал на турската държавна дирекция по вероизповедания. На практика той е инструмент в ръцете на турската държава, която активно наблюдава настроенията сред турската диаспора зад граница. Нейното седалище е в Кьолн.3. Ислямската общност за национален подход (Milli Gurus, IGMG) Тя изповядва по-радикални ислямски възгледи. Преди забраната на проислямистката турска Партия на благоденствието тя е била свързана с нея. Счита се, че членовете й са около 210 000 и стопанисват 514 джамии и молитвени домове в Германия. Нейната история започва през 1973 г., когато имигранти формират “Ислямска асоциация в Хановер”. Бързо наемат сграда в града и назначават специален имам, който да води молитвите. От 1987 до 1994 г. организацията се нарича “Ислямска лига в Хановер и нейните предградия”. Впоследствие обаче се обединява с друга формация и приема настоящото си име. Тя има своите последователи в Австрия, Холандия, Швеция, Швейцария и Холандия.4. Ислямската общност “Джамаат Нур”. Тя е германският филиал на “Общността посланието на Нур”. Това са последователите на идеите на турския мислител от кюрдски произход Саид Нурси.5. Асоциацията на ислямските културни центрове – германското представителство на турската секта на сюлейманджитите. Седалището й е в Кьолн.6. Ислямската общност в Германия. Става въпрос за организация с преобладаващо арабска членска маса, близка до идеите на “Мюсюлманските братя” със седалище във Франкфурт.7. Асоциацията на ислямските общности на бошняците. Нейното седалище е в Кемп-Линтфорд, близо до Дуисбург.Съществуват и няколко религиозни субекти, сателитни на горепосочените основни организации. През 2002 г. държавата забрани формациите Хизб ат Тахрир и “Държавата халифат” (създадена от турския фундаменталист Джамаладин Каплан, която впоследствие е оглавена от сина му Метин Каплан, екстрадиран след дълги преговори в Турция), тъй като техните дейности противоречат на конституцията. Извън очертаните рамки на тези организации остават присъединилите се към местната ислямска общност етнически германци. Счита се, че през 1989 г. те са около 10 000. Няма точни данни по колко германски граждани годишно приемат исляма. Според телевизионен репортаж само през 2006 г. около 4 000 немци са сменили религията си.През 2007 г. мюсюлманите в Германия са 4 100 000, което представлява 5% от 82 милионното население на Федералната република. От тях 2/3 са от турски произход, а около един милион са тези, които имат статут на германски граждани. Повече от 95% са сунити. Шиитите са преди всичко от Ливан и Иран. Според годишните доклади на Службата за защита на конституцията средно между 35 – 40 000 са гражданите, които се определят като радикални ислямски фундаменталисти. Това представлява около 0,1% от местната мюсюлманска общност.Създаването на Централния съвет на бившите мюсюлмани (ЦСБМ) не беше прието болезнено от германските последователи на ислямската религия. В началото на месец януари 2007 г. иранската правозащитничка Мина Ахади (със смъртна присъда в своята родина), турският публицист Арзу Токер и синът на иракския духовник Нур Габари обединиха около 100 бивши мюсюлмани в антиислямска организация. В своя манифест ЦСБМ отбелязва, че шариатът противоречи на германската конституция и че е изпълнен с решимост да се бори срещу новия тоталитаризъм, за какъвто счита исляма. В практически план тези активисти заявяват, че са готови да подпомогнат всеки, който желае да се откаже от тази религия. На настоящия етап ислямът в Германия не е институционализиран. Паралелно с това съществуват редица инициативи на държавата, която показва че зачита правата на местното малцинство. В края на 2006 г. властите позволиха официално да се въведе изучаването на ислямската религия в училищата, което според някои анализатори е първата стъпка към признаването на исляма за официална религия в Германия. С изключение на Бремен, Берлин и Бранденбург, религията е избираем предмет в държавните училища. Изследване на Централния институт за ислямски архиви показва, че 98% от местните мюсюлмани подкрепят тази инициатива. През 2008 г. градските власти в Берлин дадоха съгласие официално да бъде възстановено ислямското гробище и позволиха на местните мюсюлмани да извършват ритуали спред шариатските канони. Така беше преодоляно основното разногласие между ислямската общност и местното законодателство, а именно погребенията да се извършват без ковчези.Темата за забрадката също намери сериозен отзвук в местното общество. То остава разделено по въпроса дали в образователната система трябва да се позволи носенето на този религиозен символ. Редица провинции приеха норми, които забраняват на учителките да използват забрадки. В същото време, за разлика от Франция, националният законодателен орган не е приел закон в същия дух.Някои експерти отбелязват, че исторически германският елит има доброжелателен поглед към исляма. Такъв е например Йохан Волфганг Гьоте, който създава драма за пророка Мохамед и неговата смърт. Редица ислямски анализатори твърдят, че този факт доказва, че великият мислител е бил мюсюлманин. През декември 1995 г. дори шейх Абдулкадер ал Мурабит от Ваймар издава съответната фетва. Германският философ Фридрих Рюкерт (1788 – 1866) превежда Корана на немски език. Още през 20-те години на миналия век известните учени Ан-Мари Шимел и Ханс Кюнг апелират за “мир между религиите”.
Ислямът, в неговия радикален вариант, остава едно от сериозните предизвикателства пред съвременна Германия. Редица местни политици нееднократно са подчертавали този факт. Неслучайно по-голямата част от участниците в атентата на 11 септември 2001 г. имат “германски период”, по време на който се адаптират към европейския начин на живот като задължителен тренировъчен етап от тяхната терористична дейност. Едновременно с това, пред властите стои трудният въпрос за евентуалното признаване на исляма в унисон с дълбоко осъзнатите ценности за правата на човека в Европа. На този етап обаче никой немски политик не бърза да даде отговор. Той се забавя и поради силното желание на Турция да се присъедини към ЕС. Заедно с Австрия и Франция, Берлин е един от сериозните опоненти на амбициите на Анкара. Причина за това е, че все още е жив споменът за огромното преселение на турските гастарбайтери от 60-те години на миналия век.

http://www.orientbg.info

01.05.08

UAE woman inspects a wedding dress during a fashion show.

бгнес