Помаците в Западна Тракия - българи мюсюлмани между историческата памет и държавните политики
24.08.2026 - 20:46 ЛицензBGNES
Признаването на българския корен на помаците не противоречи нито на мюсюлманската им вяра, нито на гръцкото им гражданство.
В планините край Ксанти се води тиха битка - не за граници, а за памет и идентичност. Помаците са българи мюсюлмани - общност с български езиков и исторически корен и с ислямско вероизповедание. Религията не ги превръща автоматично в друг народ, въпреки продължилите десетилетия опити тази връзка да бъде заличена или подменена според политическите интереси на държавите в региона.
Днес в помашките села Кентаврос, Пахни и Димарио, разположени в Родопите край българската граница, животът се променя бързо. Мъжете заминават за Германия и Нидерландия, където работят по няколко месеца в корабостроителниците на Западна Европа. Младите жени учат и търсят бъдещето си в Ксанти, Комотини, Атина или в чужбина. В селата остават предимно деца и възрастни хора.
Зад днешното обезлюдяване стои не само икономическата криза, но и продължителна история на изолация и държавно инженерство над идентичността на местното население.
Според обичайно посочваните оценки в Западна Тракия живеят около 30 000 помаци. Те имат говор, непосредствено свързан с българския език. Това езиково и културно наследство е съхранено въпреки липсата на образование на майчин език и въпреки институционалното му изтласкване.
Историческите документи от началото на XX век ясно разграничават помаците от турското население. Американските учени и участници в работата около Парижката мирна конференция Чарлз Хаскинс и Робърт Лорд ги описват като хора, „вероятно български по произход и език“, но мюсюлмани по религия и светоглед. В същия труд е цитирана българската статистика за Западна Тракия, която включва около 70 000 помаци сред българското население. Авторите правят уговорката, че историческият произход не бива автоматично да бъде отъждествяван с политическата лоялност на всеки отделен човек - важно разграничение, което не променя езиковите и етнографските данни.
Още по-конкретни са данните в статията „Bulgaria and the Aegean“ на Хамилтън Фиш Армстронг, публикувана във Foreign Affairs през 1926 г. В нея е посочено, че преброяването от 1914 г. отчита в Западна Тракия 185 524 българи, сред които 70 015 помаци.
Тези документи показват как западната дипломатическа и етнографска литература е възприемала помаците преди идентичността им да бъде превърната в инструмент на балканското съперничество: като българско по език и произход население, изповядващо исляма.
След като Западна Тракия преминава под гръцка власт, положението се променя. Конвенцията за размяната на население между Гърция и Турция от 1923 г. използва религиозен, а не етнически критерий. Нейният член 2 изключва от размяната „мюсюлманските жители на Западна Тракия“. Така помаци, турци и мюсюлмани роми са поставени под общото наименование „мюсюлманско малцинство“, без да бъдат отчетени техните различни езици и произход. Текстът на конвенцията е недвусмислен - става дума за религиозна категория, а не за признаване на единна народност.
И до днес официална Атина настоява, че малцинството в Тракия е определено единствено по религиозен признак. Това беше повторено и в позиция на гръцкото външно министерство от април 2026 г.. Зад тази формула обаче остава невидим въпросът за българския езиков и исторически корен на помаците.
През различни периоди гръцката политика към тях се променя според отношенията на Атина със София и Анкара. Местни свидетелства разказват как след Втората световна война властите насърчават употребата на турски език, а по-късно започват да подчертават отделна помашка идентичност. Постоянното в тези противоречиви подходи е отдалечаването на общността от нейния български корен.
В продължение на десетилетия помашките села попадат и във военна зона за наблюдение. До 1996 г. жителите трябва да показват специални пропуски, за да влизат и излизат, а придвижването през нощта е ограничено. За работа, шофьорска книжка или преместване се изискват разрешения. Причината е страхът на гръцката държава, че славяноезичните мюсюлмани могат да установят връзки със своите родствени общности от другата страна на българската граница.
Изследователката Марта Авероф определя помаците като „двойно подозрителни“ за тогавашната държавна система - заради мюсюлманската им религия и заради езиковата им близост с България. Нейното теренно проучване показва, че последиците от изолацията продължават да се усещат и днес. Изследването на Европейския център по въпросите на малцинствата описва липсата на инфраструктура, ограничените образователни възможности и усещането за второстепенно гражданство.
„Не ни виждат като нормални хора, а като граждани в по-ниско положение“, казва 20-годишна помакиня, интервюирана от Авероф.
След премахването на бариерите свободата на движение не води автоматично до икономическо развитие. Тютюнопроизводството се срива, работните места остават малко, а мъжете започват масово да заминават в чужбина. В корабостроителниците на Западна Европа те могат да получават около 3000 евро месечно - няколко пъти повече от възможните доходи в района на Ксанти.
Тяхното отсъствие променя и ролята на жените. Те поемат грижата за децата, възрастните хора и семейните финанси. Все повече момичета завършват гимназия, постъпват в университети и се насочват към професии като медицински сестри, адвокати и кинезитерапевти. За много от тях обаче бъдещето вече не е в родното село.
Така помашките селища се оказват изправени пред нова опасност - не физическа бариера, а бавно изчезване. Мъжете заминават, за да работят, младите жени - за да учат и да търсят друг живот, а възрастните остават пазители на езика, песните и традициите.
Признаването на българския корен на помаците не противоречи нито на мюсюлманската им вяра, нито на гръцкото им гражданство. Един човек може да бъде лоялен гражданин на Гърция, да изповядва исляма и едновременно с това да бъде наследник на българска езикова и културна традиция.
Правото на лично самоопределение е неприкосновено. Всеки има право да се назове помак, българин, грък, турчин или да съчетава няколко принадлежности. Но това право не може да служи като оправдание за пренаписване на историята.
Помаците не са изкуствено възникнала „нова нация“. Те са българи мюсюлмани, чието име обозначава регионална и културна общност, преминала през ислямизация, войни, граници и десетилетен политически натиск. Вярата може да бъде различна, гражданството може да се променя, но езикът и историческата памет не могат да бъдат заличени с административна формула. | БГНЕС
---
Материалът е подготвен от отдел „Международни новини“ в БГНЕС
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар