Ислямът в Германия

Ислямът в Германия

проф. Владимир Чуков

Първите контакти на немците с ислямския свят датират от ХVІІІ век. Те са били част от връзките на тогавашните управници на множеството германски княжества с Османската империя. Между тях се установяват дипломатически, военни и икономически връзки. В самото начало на този век в армията на Фредерик Уилям І от Прусия е имало 20 мюсюлмани. През 1745 г. по време на управлението на Фредерик ІІ вече е формирана самостоятелна бойна единица в пруските въоръжени сили. Тя е била наречена “Ислямски конници” и е съставена предимно от босненци, албанци и татари. През 1760 г. наброявала 1 000 души. Почти три десетилетия по-късно (1789 г.) е създадено първото ислямско гробище в Берлин и въпреки че през 1866 г. е разрушено, неговите руини продължават да стоят десетилетия наред.“Строежът” на първия молитвен дом в Германия е завършен на 13 юли 1915 г. по време на Първата световна война. Той е бил предназначен за религиозните нужди на пленените военнослужещи-мюсюлмани от войските на Антантата. Въпросният контингент е наброявал около 15 000 души. Участниците в него са били главно от алжирски, марокански, татарски, бенгалски и индийски произход. За тези мюсюлмани на територията на общината “Винсдорф” в Берлин е бил построен специален лагер, наречен “Лагерът полумесец”. Властите обаче разделили лагеруването на мюсюлманите според военната им принадлежност. На едно място са били разположени афро-азиатците, които служели в британската войска, а на друго място – татарите, които са били под руско командване до пленяването им.Хроникьорите отбелязват, че по време на войната немските власти изцяло се съобразявали с религиозните нужди на мюсюлманите. Те вземали предвид специалните кулинарни изисквания, необходимостта от провеждането на молитвата и постенето. Администрацията на лагера позволявала да бъде определено специално място за молитви, което всъщност и мюсюлманите припознали като първата джамия на германска земя. В този контекст обаче въпросният обект не е имал характера на същинска джамия, а е бил по-скоро молитвен дом.През 20-те години на миналия век в Берлин живеела малка общност от студенти и интелектуалци, която изповядвала ислямската религия. Първата истинска джамия в германската столица е тази на ахмадитите, построена през 1924 г. от индийския имам Садредин. Няколко години по-късно - през 1927 г. се създава Централен институт за ислямски архиви. През 1932 г. се открива секция на Световния ислямски конгрес. През същата година се създава Ислямски колоквиум – първата ислямска образователна институция за деца в Германия. Според статистическите сведения тогава в Германия са живеели едва 3 000 мюсюлмани, 300 от които са били етнически германци, приели исляма от имигрантите.Идването на Хитлер на власт през 1933 г. поставя на изпитание ислямската общност. Информацията за тяхното отношение към нацистката политика е противоречива. В ислямските източници се твърди, че заедно с евреите мюсюлманите също са били обект на преследване от фашистите. Местни историци пък твърдят, че някои ислямски организации са подкрепяли политиката на Хитлер. Истината е, че част от световния ислямски елит заема страната на нацистка Германия по време на войната й срещу Великобритания и Франция. Причина за това е, че последните са метрополии на повечето арабски страни през Втората световна война. Мюсюлманите се ръководят от правилото: “Врагът на моя враг е моя приятел”. Пример в това отношение е бившият Главен мюфтия на Йерусалим Мохамед Амин ал Хюсеини. Той сътрудничи на нацистите, принуден да напусне Палестина през 1937 г., получавайки политическо убежище в Берлин. Ал Хюсеини помага на нацистите да рекрутират босненски мюсюлмани в SS-частите на Третия райх. През 1941 г. той се среща с Адолф Хитлер и търси неговата подкрепа за противопоставяне на плановете за създаване на еврейска държава в Палестина.След приключването на Втората световна война мюсюлманите се опитват отново да организират своето присъствие на германска земя. Техният брой остава относително малък до пристигането на първите миграционни вълни от Турция през 60-те години на миналия век. Според официалната германска статистика през периода 1960 – 1972 г. турците буквално “наводняват” местния трудов пазар. През 1960 г. имигрират 2 495 души, през 1963 – турците вече наброяват 18 558, през 1964 – 85 172, 1966 – 160 950, 1968 – 152 905, 1970 – 353 989, а през 1972 – 511 600. Германия “затваря” широкия достъп на чужди имигранти до територията си чрез издаването на съответните рестриктивни закони едва през 1972 г. Но все пак година по-късно в страната пристигат 103 753 турски граждани, докато през 1976 г. те са едва 640. Изследователите са на мнение, че броят им надхвърля многократно този на имигрантите от останалите европейски държави – италианци, югославяни, гърци и испанци. Това се дължи на факта, че турците са приемали най-тежката и най-неквалифицирана работа, която се е предлагала от новоизграждащата се германска държава.Анализаторите посочват различни причини за бързото разпространение на ислямската религия в германското общество. Без да навлизаме в теоретични подробности, можем да ги систематизираме в три основни групи:1. Влиянието на Реформацията. Според швейцарския изследовател Стефан Латион Германия не е само родина на Реформацията, но и държава, която изтърпява най-силно нейните последици. Държавнообразуващият процес няма ясно очертани национални рамки, а се определя от регионалните фактори. Тази особеност е специфична единствено за Швейцария и Германия, в сравнение с всички останали европейски държави. Конфесионализацията, която се налага в обществото след Реформацията, създава германска империя на провинциите, които по своята политическа, религиозна и социална същност се различават коренно помежду си. Християнската църква губи своя авторитет и няма ефективни инструменти, за да се меси в живота на своите последователи, за разлика от представителите на светската власт. Германското законодателство в областта на религията е пряко повлияно едновременно от секуларизацията, наложена от Реформацията, и от ограничената власт, дадена на Църквата след Втората световна война. На практика нехристиянските учения не се натъкват на отпора на силна единна национална църковна институция. По тази причина ислямът се инфилтрира напълно законосъобразно в обществения живот на мултиконфесионалното германско общество. На практика той застава пред държавата на равни законови основи с двете християнски деноминации – протестантската и католическата. Така учениците-мюсюлмани имат правото на свои часове по религия, както това е валидно за учениците-християни. В провинция Северен Рейн – Вестфалия държавата заплаща труда на преподавателите, дошли специално от Турция. Големият проблем обаче е, че според закона задълженията трябва да се извършат от държавно признати религиозни организации, каквито по отношение на исляма в Германия няма.2. Чувството на вина сред немците, формирано вследствие на нацисткото минало на Германия. Редица анализатори считат, че толерантността на властите в постнацистка Германия се дължи на непрекъснатото вменяване на отговорност от страна на англо-американската администрация на германския народ и държава. В желанието си да създадат демократична държава, да изтрият от местната политическа култура поведенческите елементи на фашисткия тоталитаризъм и да формират ново толерантно настроено поколение, САЩ и Великобритания пропагандират либералния модел на гражданско общество. Така държавата отваря врати за нахлуването на нови религиозни течения и идеи. Според някои експерти именно по тези причини през 60-те години на миналия век се създават мрежите на “Мюсюлманските братя” в Германия, които пускат дълбоки корени в недрата на някои ислямски общности в страната.3. Ратификацията на договора от Маастрих през 1993 г., който утвърждава европейското гражданство. От последното произтичат редица последици, които отделните страни-членки на Европейския съюз възприемат с определени специфични законодателни регулации. В тази връзка през февруари 2002 г. германската мюсюлманска общност изработва Харта, която отстоява в най-общи линии правата на малцинството в страната, поставяйки акцент върху гражданската инициатива на мюсюлманите в цяла Европа. Паралелно с нарастването на размера на ислямската общност в Германия се разрастват и формите на нейното религиозно присъствие в държавата. Само през 60-те години на миналия век са построени повече от 24 молитвени домове в столицата Берлин. През 2004 г. започна изграждането на най-големия молитвен храм в цялата страна. С финансовата подкрепа на властите, Европейския съюз, международни и местни ислямски организации, на площ от 2 400 квадратни метра е проектирана джамия за 3 000 богомолци. Става въпрос за разширяването на съществуващ до този момент молитвен храм в град Дуисбург, провинция Северен Рейн-Вестфалия, който се стопанисва от Ислямския турски съюз. През 2007 г. строежът на джамията приключи след пълното разрушаване на старата сграда.Експертите по германски ислям насочват вниманието към няколко по-внушителни джамии, които играят значителна роля в живота на малцинството в страната. Такива са храмовете “Султан Селим” в Манхайм и “Света София” в Хановер. От общо 2 400 джамии и молитвени домове, 147 са построени в типичния османско-турски архитектурен стил. През 2006 г. са издигнати най-много храмове за една година – 159, на фона на 141 джамии средно годишно след 2000 г. В момента в процес на конструкция са 128 нови мюсюлмански религиозни храмове.В Германия развиват дейност множество ислямски организации, чиито критерии на създаване са както етнически, така и догматично-политически. Основните сред тях са:1. Ахмадитската ислямска група – Германия. Тя е част от цялостната мрежа на сектата на ахмедитите, чийто произход е пакистански. Нейното седалище е във Франкфурт на Майн. В началото на 2007 г. те получиха одобрение от кметското в Берлин за започването на строеж на джамия в източната част на града. Тя е първият мюсюлмански религиозен храм на територията на столицата на бившата Германска демократична република. 2. Турско-ислямският съюз за религиозни дела (DITIB). Това е германският филиал на турската държавна дирекция по вероизповедания. На практика той е инструмент в ръцете на турската държава, която активно наблюдава настроенията сред турската диаспора зад граница. Нейното седалище е в Кьолн.3. Ислямската общност за национален подход (Milli Gurus, IGMG) Тя изповядва по-радикални ислямски възгледи. Преди забраната на проислямистката турска Партия на благоденствието тя е била свързана с нея. Счита се, че членовете й са около 210 000 и стопанисват 514 джамии и молитвени домове в Германия. Нейната история започва през 1973 г., когато имигранти формират “Ислямска асоциация в Хановер”. Бързо наемат сграда в града и назначават специален имам, който да води молитвите. От 1987 до 1994 г. организацията се нарича “Ислямска лига в Хановер и нейните предградия”. Впоследствие обаче се обединява с друга формация и приема настоящото си име. Тя има своите последователи в Австрия, Холандия, Швеция, Швейцария и Холандия.4. Ислямската общност “Джамаат Нур”. Тя е германският филиал на “Общността посланието на Нур”. Това са последователите на идеите на турския мислител от кюрдски произход Саид Нурси.5. Асоциацията на ислямските културни центрове – германското представителство на турската секта на сюлейманджитите. Седалището й е в Кьолн.6. Ислямската общност в Германия. Става въпрос за организация с преобладаващо арабска членска маса, близка до идеите на “Мюсюлманските братя” със седалище във Франкфурт.7. Асоциацията на ислямските общности на бошняците. Нейното седалище е в Кемп-Линтфорд, близо до Дуисбург.Съществуват и няколко религиозни субекти, сателитни на горепосочените основни организации. През 2002 г. държавата забрани формациите Хизб ат Тахрир и “Държавата халифат” (създадена от турския фундаменталист Джамаладин Каплан, която впоследствие е оглавена от сина му Метин Каплан, екстрадиран след дълги преговори в Турция), тъй като техните дейности противоречат на конституцията. Извън очертаните рамки на тези организации остават присъединилите се към местната ислямска общност етнически германци. Счита се, че през 1989 г. те са около 10 000. Няма точни данни по колко германски граждани годишно приемат исляма. Според телевизионен репортаж само през 2006 г. около 4 000 немци са сменили религията си.През 2007 г. мюсюлманите в Германия са 4 100 000, което представлява 5% от 82 милионното население на Федералната република. От тях 2/3 са от турски произход, а около един милион са тези, които имат статут на германски граждани. Повече от 95% са сунити. Шиитите са преди всичко от Ливан и Иран. Според годишните доклади на Службата за защита на конституцията средно между 35 – 40 000 са гражданите, които се определят като радикални ислямски фундаменталисти. Това представлява около 0,1% от местната мюсюлманска общност.Създаването на Централния съвет на бившите мюсюлмани (ЦСБМ) не беше прието болезнено от германските последователи на ислямската религия. В началото на месец януари 2007 г. иранската правозащитничка Мина Ахади (със смъртна присъда в своята родина), турският публицист Арзу Токер и синът на иракския духовник Нур Габари обединиха около 100 бивши мюсюлмани в антиислямска организация. В своя манифест ЦСБМ отбелязва, че шариатът противоречи на германската конституция и че е изпълнен с решимост да се бори срещу новия тоталитаризъм, за какъвто счита исляма. В практически план тези активисти заявяват, че са готови да подпомогнат всеки, който желае да се откаже от тази религия. На настоящия етап ислямът в Германия не е институционализиран. Паралелно с това съществуват редица инициативи на държавата, която показва че зачита правата на местното малцинство. В края на 2006 г. властите позволиха официално да се въведе изучаването на ислямската религия в училищата, което според някои анализатори е първата стъпка към признаването на исляма за официална религия в Германия. С изключение на Бремен, Берлин и Бранденбург, религията е избираем предмет в държавните училища. Изследване на Централния институт за ислямски архиви показва, че 98% от местните мюсюлмани подкрепят тази инициатива. През 2008 г. градските власти в Берлин дадоха съгласие официално да бъде възстановено ислямското гробище и позволиха на местните мюсюлмани да извършват ритуали спред шариатските канони. Така беше преодоляно основното разногласие между ислямската общност и местното законодателство, а именно погребенията да се извършват без ковчези.Темата за забрадката също намери сериозен отзвук в местното общество. То остава разделено по въпроса дали в образователната система трябва да се позволи носенето на този религиозен символ. Редица провинции приеха норми, които забраняват на учителките да използват забрадки. В същото време, за разлика от Франция, националният законодателен орган не е приел закон в същия дух.Някои експерти отбелязват, че исторически германският елит има доброжелателен поглед към исляма. Такъв е например Йохан Волфганг Гьоте, който създава драма за пророка Мохамед и неговата смърт. Редица ислямски анализатори твърдят, че този факт доказва, че великият мислител е бил мюсюлманин. През декември 1995 г. дори шейх Абдулкадер ал Мурабит от Ваймар издава съответната фетва. Германският философ Фридрих Рюкерт (1788 – 1866) превежда Корана на немски език. Още през 20-те години на миналия век известните учени Ан-Мари Шимел и Ханс Кюнг апелират за “мир между религиите”.
Ислямът, в неговия радикален вариант, остава едно от сериозните предизвикателства пред съвременна Германия. Редица местни политици нееднократно са подчертавали този факт. Неслучайно по-голямата част от участниците в атентата на 11 септември 2001 г. имат “германски период”, по време на който се адаптират към европейския начин на живот като задължителен тренировъчен етап от тяхната терористична дейност. Едновременно с това, пред властите стои трудният въпрос за евентуалното признаване на исляма в унисон с дълбоко осъзнатите ценности за правата на човека в Европа. На този етап обаче никой немски политик не бърза да даде отговор. Той се забавя и поради силното желание на Турция да се присъедини към ЕС. Заедно с Австрия и Франция, Берлин е един от сериозните опоненти на амбициите на Анкара. Причина за това е, че все още е жив споменът за огромното преселение на турските гастарбайтери от 60-те години на миналия век.

http://www.orientbg.info

01.05.08