Ихсаноглу:Ислямът е основен компонент на Европа

Генералният секретар на Организацията ислямска конференция (ОИК) Икмаладин Ихсаоглу заяви в пространно интервю за лондонския вестник “Шарк ал аусат”, че е настъпил историческият момент за помирението между исляма и християнството. Според него Европа трябва да изиграе важна роля в осъществяването на този акт. Той аргументира тезата си с твърдението, че тя не е християнски континент, а ислямската религия представлява основна съставна част от него.Ръководителят на ислямското ООН, както наричат ОИК, отбелязва, че страхът от исляма не е ново явление на стария континент, за разлика от Америка. Професорът от Анкарския университет Ихсаноглу обяснява, че връзките на Европа с исляма датират от векове и са били изключително интензивни. На практика те възникват още с появата на самата религия. Според професионалния историк съществуват само някои “натрупвания” в двустранните отношения, които пречат на хармоничната връзка. Такива са “кръстоносните походи, съдилищата на Инквизицията, прогонването на мюсюлманите от Андалусия (Испания под владичеството на мюсюлманите между VІІІ и ХV век – бел.ред.) и от Балканите през ХІХ и ХХ век, събитията в Босна и Херцеговина и други подобни процеси”. Почетният доктор от Софийския университет професор Ихсаноглу е на мнение, че всички тези процеси представляват проблеми. Те трябвало да бъдат разрешени чрез осъществяването на нов, смел проект. Според ръководителя на ОИК страни по неговото реализиране били ислямът и католическата църква. Без никакво забавяне те трябвало да осъществят историческото помирение между двете големи религии.Професор Ихсаноглу предлага сравнителен еталон за разрешаването на проблемите между Ватикана и евреите. Той твърди, че проблемите между тях са били много тежки и по-сложни за преодоляване. Въпреки всичко са се намерили консенсусни формули и днес отношенията между Светия престол и еврейската държава са нормализирани. Така трябва да постъпят и представителите на християнството и исляма.Очевидно генералният секретар на ОИК се опитва да зареди своето публично встъпление с атрактивния дух на “диалога между цивилизациите”. Той полага всички усилия да поощри активизирането на постоянните контакти между представителите на двете конфесии. Свидетели сме на разнообразни инициативи, които могат само да ни радват. В същото време едно е желанието, съвсем друго са реалностите. Особено когато те са пресъздадени от високопоставен политик в ислямския свят, още повече историк по професия.Ихсаноглу излага поредица негативни за мюсюлманите, според неговата преценка, събития. Сред тях той нарежда както кръстоносните походи, така и “изгонването на мюсюлманите от Балканите през ХІХ и ХХ век”. Много е интересно кои точно исторически събития има предвид турският историк. Вероятно става въпрос за извоюването на независимостта на балканските народи от Османската империя през посочения период.Големият въпрос, който може да бъде зададен на г-н Ихсаноглу е дали той възприема хилядите свидни жертви, дадени от руската армия и българските опълченци по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) като “натрупвания в двустранните отношения, които пречат на хармоничната връзка”. Дали в неговия поглед естественото състояние на Балканите е те да си останат под турска власт, та да няма проблеми между християнството и исляма. Има ли представа въпросният историк, че много преди да дойдат мюсюлманите на Балканите, там са съществували и процъфтявали християнски държави?Професорът знае със сигурност отговора на тези въпроси, но когато говори пред арабски многотиражен вестник е, може би, по-удобно да го забрави. Тревожното е, че той не е първият представител на ислямската религия, който поставя Балканите в ислямския политически ареал. Салафитският сайт “Муфакират ал ислам” дори определя помаците за коренните жители на България, а християните – едва ли не за техни гости. Бившият лидер на Федерацията на ислямските организации в Европа Ахмед Рауи, в интервю за сайта “Ислам онлайн”, лансира сходна манипулативна теза. Той твърди, че ислямът на Балканския полуостров, респективно в България, се е разпространил много преди идването на турците в региона и налагането на ислямската политическа власт. Интересното в случая е, че официален представител на ОИК споделя сходни, с тези на радикално мислещите мюсюлмани, позиции. Вторият съществен въпрос към ислямския политик е дали той е в течение на обстоятелството, че освен католическа има и други християнски деноминации. Нещо повече, че те са много по-стари от нея. Защо тогава призовава помирението да стане с католическата църква от името на всички християни? Не става ясно дали търсеният от него акт на сътрудничество с Ватикана се отнася и до православната църква и множеството протестантски религиозни институти? Каква е причината да определи Светия отец за общохристиянски представител? Професионалният историк обаче не пояснява това в интервюто.
Видно е, че зад въпросната медийна изява на водещия ислямски политик стоят благородни намерения. Той апелира за помирение, което само по себе си е позитивен факт. В същото време Ихсаноглу трябва ясно да си даде сметка, че е възможно неговото послание да достигне и до адресати, които той не е предвидил чрез избора на конкретното средство за информация. Ако въпросният деец не беше професионален историк, то бихме допуснали, че се е объркал в твърденията си. Остава обаче да гадаем дали той нагажда съзнателно своите изказвания към настроенията на широката ислямска аудитория или истински мисли, че Руско-турската освободителна война и независимостта на България са част от “натрупванията в двустранните ислямско-християнските отношения, които пречат на хармоничната връзка”.

http://www.orientbg.info

03.05.08